Омагьосването на Лили Дал

Сири Хуствет „Омагьосването на Лили Дал“

Тя го наблюдаваше от три седмици. От началото на май всяка сутрин беше на прозореца, за да го гледа. Винаги рано, точно преди изгрев слънце, и поне според нея той не я беше забелязал. Първата сутрин Лили отвори очи, видя, че един от прозорците в хотел „Стюарт“ отсреща свети, приближи се и зърна в яркия квадрат мъжа: беше красив и стоеше пред голямо платно. Заради горещината само по къс панталон, той цяла минута изобщо не се помръдна, затова й се стори нереален. После обаче се раздвижи и започна да рисува сякаш с цялото си тяло, а Лили загледа как той посяга, как се навежда, устремява се напред и едва ли не коленичи пред платното. Тя видя как непознатият снове напред-назад из стаята, как разтрива силно с ръце лицето си и пуши тънки пури, които захапва със зъби, щом се спре, за да помисли. Понякога, както пушеше мълком, кимаше към платното, сякаш разговаряше с него. Лили изучаваше очертанията на мускулите му и мургавата му кожа, която проблясваше на светлината, но не виждаше какво рисува. Предната страна на платното беше скрита от нея.
Улица „Разделна“ беше широка, без дървета. Стаята на мъжа беше поне на двайсетина метра и Лили не беше го виждала по-отблизо. Не знаеше какво точно очаква, както го наблюдава, но това нямаше значение. Тя просто не можеше да му се насити, и когато мъжът не си лягаше и работеше чак до сутринта, Лили с усилие си налагаше да дръпне завесите и да се махне от прозореца.
Тази сутрин обаче валеше като из ведро и Лили не виждаше ясно човека отсреща. Подаде се през прозореца и присви очи. Дъждът я заблъска в лицето, по затворения прозорец на непознатия се стичаше вода и единственото, което тя зърна през стъклото, бяха смътните и размазани очертания на тялото му. После, още преди да бе разбрала какво става, той застана пред прозореца, отвори го рязко и се подаде на дъжда. Лили веднага се скри под перваза. Сърцето й заби по-бързо и страните й пламнаха, докато слушаше как водата се стича по улуците. Беше се изложила на голяма опасност с това надничане през прозореца. И преди се бе укорявала, че следи човека, но при мисълта, че е разкрита, внезапно я досрамя много.
Беше внимавала, беше надзъртала така, че над перваза да са само очите й, никога не бе включвала осветлението, а преди да запали лампите, за да си пусне един душ и да се облече за работа, беше дръпвала плътно пердетата.
Знаеше, че той се казва Едуард Шапиро. Двамата не бяха разменили и дума, но Лили беше събрала доста информация за него и бе чула какви ли не слухове.
Знаеше със сигурност, че Едуард Шапиро е преподавал една година в Кортландския колеж. Знаеше и че вместо да се прибере след последния семестър в Ню Йорк, е решил да остане в Уебстър и е отседнал в хотел „Стюарт“. Приемаше за истина и това, че някъде през март жена му, която също бе живяла заедно с него в общежитието, си е стегнала багажа и го е напуснала. Останалото бяха слухове. Доста хора се интересуваха какво ли търси той в дупка като хотел „Стюарт“, който беше толкова западнал, че в него дори не пускаха жени. Там живееха пет-шест странни птици – всичките несретници, и Лили познаваше повечето. Тя не помнеше ресторантът в „Стюарт“ да е работел някога, въпреки че табелата си висеше, и почти всяка сутрин обитателите на хотела прекосяваха един по един улицата, за да закусят в кафене „Идеал“, където шест дни в седмицата Лили работеше сервитьорка. Беше чувала, че Едуард Шапиро е беден, че каквото бил спечелил в колежа, го профукал да залага на бейзболните мачове, беше чувала и че е богат, но бил прекалено стиснат да си позволи приличен хотел. Беше чувала, че жена му го е зарязала заради залаганията, беше чувала и че го е изоставила, защото, както преди седмица се изрази Лестър Ундерберг, „си развявал оная работа“. Лестър знаел от „сигурен източник“, че Шапиро бил „изпраскал“ в кабинета си, под звуците на пуснатия до дупка Верди, красива червенокоса студентка. Според него, докато бил в колежа, Шапиро приемал в кабинета си десетки млади почитатели на операта, но всъщност на Лестър не можеше да се вярва. Той събираше гадости за всички и два-три пъти Лили го беше хващала да говори пълни небивалици. За любовта на Едуард Шапиро към операта обаче се оказа прав. През последните седмици имаше вечери, когато Лили бе чувала откъм прозореца му музика, а на два пъти гласовете бяха толкова силни, че я бяха будили. Така или иначе, тя не можеше да се отърси от историята с червенокосото момиче и добавяше нови и нови подробности към онова, което Лестър беше оставил неизречено. Представяше си Шапиро и момичето, виждаше как то лежи разкрачено, с вдигната до кръста пола върху бюрото, а мъжът се е надвесил над него направо с дрехите, само със смъкнат цип. Беше превъртала наум отново и отново сцената, бе виждала как, докато мъжът опипва студентката си, от бюрото се сипят листове и падат книги. Следеше дали на прозореца му ще се появят жени, но и да го посещаваха, те не оставаха да нощуват при него. Двайсет и две сутрини подред тясното метално легло в десния ъгъл в дъното си остана празно.
Лили се страхуваше да се помръдне, затова надзърна много бавно изпод перваза. Прозорецът на Шапиро беше тъмен и тя усети как раменете й се отпускат от облекчение. Тъкмо дръпна пердетата, и чу откъм съседния апартамент стъпки. Помисли си: Мейбъл е станала. Мейбъл Уозли спеше съвсем малко и стената между двете стаи не беше достатъчно дебела, за да заглуши и най-тихия шум.