Дневникът на един луд старец

Джуничиро Танидзаки

Джуничиро Танидзаки е един от основните автори на съвременната японска литература и може би най-популярният японски писател след Natsume Sōseki. Някои от неговите творби представят шокиращия свят на еротичната сексуалност и разрушителната мания, а в други дискретно е щрихирана динамиката на семейния живот в контекста на бързите промени в японското общество през XX век. Често историите му са разказани в контекста на търсенето на културна идентичност, в тях Западът и японската традиция са поставени един до друг. Резултатът от това са сложни, иронични, скромни, но и провокативни текстове.

Джуничиро Танидзаки – творческа биография

Джуничиро Танидзаки е роден на 24 юли 1886 г. и е един от най-изтъкнатите романисти на модерната японска литература след Натсуме Сосеки. Активното му творчество започва през 1910 г. и приключва със смъртта му през 30 юли 1965 година. Роден е в Нихонбаши – индустриална зона в близост до Токийския залив. Семейството му притежавало печатница, създадена от неговия дядо. Родителите му често го водили на театрални представления, които зараждат страстта му към драмата и традиционните японски изкуства. Финансовото състояние на семейството му рязко се влошава, докато Танидзаки следва в Департамента по литература в Токийския университет, и през 1911 г. е принуден да прекъсне образованието си поради невъзможността да си плаща таксите.

Две са основните теми в творчеството на Танидзаки, които съпътстват повечето му творби. В едната той изследва границите на еротизма, като ги ситуира в контекста на деструктивната сексуална обсебеност и шокиращо поставя читателя до едни други граници – тези на оправданата перверзност и садомазохистичното удоволствие. Другата основна тема в произведенията му е моралният и културният интегритет, който се изразява във настъпващото влияние на Запада върху японската традиция, и как тези динамични промени се отразяват на социалните отношения и семейните ценности. След като публикува романите си в подчертано ортодоксален стил, Танидзаки смесва традиционния японски начин за разказване на истории с експерименталния разказ, като набляга на художествената измислица в белетристиката. И въпреки това, може да се твърди, че някои от най-ранните му романи са отчасти биографични.

Творческата кариера на Танидзаки стартира през 1909 г., когато литературно списание публикува негова едноактова пиеса, но името му става широко популярно след излизането на разказа Shisei (Татуистът) през 1910 година.

В началото на кариерата си Танидзаки се увлича по Запада и всичко модерно. През 1922 г. стига дотам, че се мести в пренаселения с имигранти Йокохама, обитава за кратко къща в западен стил и се отдава на бохемски живот. По това време той работи и като сценарист в японското нямо кино за студио „Тайкацу“. Пише сценариите на филмите „Аматьорски клуб“ (1922) и „Похотта на дракона“ (1923).

Преломен момент в живота на Танидзаки се оказва голямото земетресение през 1923 г. в Токийския регион. Къщата му била напълно разрушена, а с нея и редица архитектурни забележителности и културни паметници. Тези трагични последици променят изцяло посоката на творческите му възгледи, като пренасочват влечението му от имагинерния Запад и модерното към японската естетика и култура, и  по-точно, културата на Канзайстия регион между Осака, Кобе и Киото.

Първият му роман след земетресението и негов първи истински успех е „Наоми“ (1924–1925), който е трагикомична смесица от класа, сексуална обсебеност и културна идентичност. В следващия си роман „Бързи пясъци“ (1928–1929), Танидзаки поставя лесбийството като основна тема. Той е последван скоро от „Някои предпочитат коприви“, в който млад мъж трябва да съвмести собствената си идентичност с влиянието на западната модернизация и японската традиция. В този роман Танидзаки продължава темата за сблъсъка между традиционните ценности и модерната култура, като прави Токио и Осака символи на конфликта.

Обновеният му интерес към класическата японска литература достига своя връх в тройния му превод на класическата от XXI в. „Приказка за Генджи“, както и в шедьовъра му „Сестрите Макиока“ (1943–1948) – историята на четири сестри от заможна фамилия от Осака, чиито живот се изплъзва от техния контрол в навечерието на Втората световна война. След излизането на първата глава на романа, той е спрян от цензурата на Военното министерство. Танидзаки продължава да пише и публикува първата част за своя сметка, като доставя копия на приятелите си. Втората част се появява през 1947 г., а третата е първоначално отпечатана и издадена на части в списание. През 1949 г. за този свой роман, Танидзаки получава Императорската награда.

След войната Танидзаки печели множество награди и е обявен за най-великия модерен автор. През 1949 г. японското правителство го награждава с Орден на културата, а през 1964 г. е избран за почетен член на Американската академия и институт за изкуства и  литература, с което става първия японски почетен писател.

Първият му следвоенен роман е „Майката на капитан Шигемото“ (1949–1950), в който авторът акцентира върху eдиповия комплекс. Романът представя също и темата за сексуалността в напреднала възраст, която ще се повтори и в следващите му последни два романа „Ключът“ (1956) и „Дневникът на един луд старец“ (1961–1962), (ИК „Колибри“, 2011)

Много от творбите на Танидзаки са високочувствени, центрирани около еротизма и съдържат иронична изтънченост. И макар да е известен предимно със своите романи и разкази, той е писал също и поезия, пиеси и есета. Някои от неговите творби представят шокиращия свят на еротичната сексуалност и разрушителна мания, а в други дискретно е щрихирана динамиката на семейния живот в контекста на бързите промени в японското общество през XX век. Често историите му са разказани в контекста на търсенето на културна идентичност, в които Западът и японската традиция са поставени един до друг. Резултатът от това са сложни, иронични, скромни, но и провокативни текстове.

Танидзаки умира на 30 юли 1965 г. от сърдечна и бъбречна недостатъчност.