„Със скоростта на желанието“ хронологически е нейният трети роман и поредното чудновато, чувствено повествование, в което героите с еднаква страст се мразят и обичат. Хубило, който работи като телеграфист в град Мексико през 20-те години на миналия век, притежава по рождение дарбата да чува думите в хорските сърца, преди още да са ги изрекли или преди да решат да не ги изричат. Женен за красивата и богата Лус Мария, животът му е безоблачен и щастлив. Но нещо се случва и ето че от идилията няма и следа. Хубило и Лус Мария са разделени, той е прикован на легло от болестта на Паркинсон, а дъщеря му Лювия, която се грижи за него, отчаяно се опитва да изтръгне от баща си истината за раздялата на своите родители. С този роман, който бележи връхна точка в творчеството на Ескивел като разказвач, тя успява да ни внуши разтърсващо послание за силата на семейната и романтичната обич.
Лаура Ескивел е родена през 1950 г. в Мексико. Авторка е на световни бестселъри като „Като гореща вода за шоколад“ (преведен на 35 езика и продаден в 4,5 милиона екземпляра) „Малинче“ и „Законът на любовта“.
В първия си роман „Като гореща вода за шоколад“, издаден през 1989 г., Лаура Ескивел използва прийомите на магическия реализъм, за да комбинира ежедневното и свръхестественото, по подобие на Исабел Алиенде. Романът, ситуиран във времето на революцията в Мексико в началото на 20 век, демонстрира значението на дома и кухнята в живота на Ескивел. Тя вярва, че кухнята е най-важното място в дома и я характеризира като източник на познание и проникновение, което носи наслада. Заглавието на романа препраща към разговорен израз, използван в испанския език, който е свързан с изключителност на усещанията, а метафората за кипенето е свързана с гнева, страстта, сексуалността. Книгата „Като гореща вода за шоколад“ се радва на огромен международен успех. В продължение на три години заема първо място в класацията за бестселъри в Мексико и е преведена на 35 езика. Българският превод е дело на Илинда Маркова; книгата е издадена през 2004 г. и преиздадена през 2011 г. по повод гостуването на Ескивел в България. През 1994 година романът е екранизиран по сценарий, създаден от самата писателка.
Лаура Ескивел „Със скоростта на желанието“
Северът е осезаем, настойчив, оставя следите си върху нас. Колкото и да се отдалечаваме от центъра му, неизменно ще се чувстваме притегляни към него като от невидими вълни, така както земята привлича дъждовните капки, магнитът – иглата, кръвта – кръв, желанието – желание.
Там, на север, са и моите дълбоки корени – скрити във влюбените погледи, разменени между дядо и баба след първото докосване на ръцете им.
Когато се родила и мама, представата за моята особа вече придобила по-конкретни очертания. Трябвало единствено да изчакам да се слеят желанията на родителите ми, за да се появя на бял свят.
В кой ли миг притегателният поглед на севера се е слял с този на морето? Защото другата половина от мен принадлежи на морето, където се е родил баща ми. Срещу зелените му вълни баба ми пристанала на дядо и татко се появил.
Колко ли време е нужно на желанието да изпрати знак и да получи очаквания отговор? Възможностите са много, но важното е, че на магията й трябва един-единствен поглед. Тя проправя и сочи пътеката, по която влюбените ще минат безброй пъти.
Дали съм била свидетел на първия любовен поглед между родителите ми? Къде ли съм била, когато това се е случило?
Сега, когато гледам унесения взор на баща ми, не спирам да мисля за всичко случило се. Дали не търси други вселени, дали няма нови желания или погледи, които му сочат друг свят? Няма как да разбера, той не продумва.
Бих искала да узная какво чува, чий зов очаква. Кой ли ще го упъти към отвъдното и кога? Как да разбера какъв знак ще получи за отпътуване?
Кой ще му го изпрати, кой ще го поведе? В този свят ние, жените, сме вратата за живота, но дали сме и в отвъдното? Коя ли акушерка ще го поеме?
Иска ми се да вярвам, че тамянът, който постоянно гори в стаята му, извайва невидима нишка – връзката, която ще му изпрати необходимата помощ. Тайнственият ароматен дим се вие из въздуха на кръгчета, полита спираловидно към небето. Мисля си, че те изплитат пъпната връв, която ще свърже баща ми с небесните селения, за да го отведе обратно там, откъдето е дошъл. Наистина не знам откъде е дошъл. Не знам кой и какво го очаква в отвъдното.
Плаши ме думата „тайнство“ и единствено спомените за баща ми и това, което знам за него, ми помагат да се преборя с нея. Мисля си, че той също е уплашен, защото незрящите му очи не знаят какво го очаква.
Притеснявам се, че ако всичко започва с един-единствен поглед, баща ми може да не различи присъствието на други, да поеме по различна пътека.
Дано прогледне скоро! Дано приключат мъките му!
Дано го упъти нечие желание!
Скъпи тате, какво не бих дала, за да осветя пътя ти! Да ти помогна в този момент, както ти ми помогна да дойда на бял свят. Помниш ли? Ако тогава знаех, че нежната ти прегръдка ще ме поеме, щях и по-рано да се появя.
Не можех да знам! Всичко беше толкова объркано и тъмно, преди да видя теб и мама. Може би и пред теб сега бъдещето се явява така. Не се тревожи, защото е ясно, че там, където отиваш, някой те очаква, както ти ме очакваше.
Сигурна съм, че там има очи, жадуващи да те зърнат. Бог да е с теб. Тук оставяш само хубави спомени. Дано думите те последват и гласовете на онези, които те познават, да отекнат в пространството и да ти проправят пътя. Нека те бъдат вестители и посредници, които да говорят вместо теб, да известят за пристигането на любящия баща, на телеграфиста и разказвача на случки, на човека с грейнало лице.
Лаура Ескивел „Със скоростта на желанието“
Северът е осезаем, настойчив, оставя следите си върху нас. Колкото и да се отдалечаваме от центъра му, неизменно ще се чувстваме притегляни към него като от невидими вълни, така както земята привлича дъждовните капки, магнитът – иглата, кръвта – кръв, желанието – желание.
Там, на север, са и моите дълбоки корени – скрити във влюбените погледи, разменени между дядо и баба след първото докосване на ръцете им.
Когато се родила и мама, представата за моята особа вече придобила по-конкретни очертания. Трябвало единствено да изчакам да се слеят желанията на родителите ми, за да се появя на бял свят.
В кой ли миг притегателният поглед на севера се е слял с този на морето? Защото другата половина от мен принадлежи на морето, където се е родил баща ми. Срещу зелените му вълни баба ми пристанала на дядо и татко се появил.
Колко ли време е нужно на желанието да изпрати знак и да получи очаквания отговор? Възможностите са много, но важното е, че на магията й трябва един-единствен поглед. Тя проправя и сочи пътеката, по която влюбените ще минат безброй пъти.
Дали съм била свидетел на първия любовен поглед между родителите ми? Къде ли съм била, когато това се е случило?
Сега, когато гледам унесения взор на баща ми, не спирам да мисля за всичко случило се. Дали не търси други вселени, дали няма нови желания или погледи, които му сочат друг свят? Няма как да разбера, той не продумва.
Бих искала да узная какво чува, чий зов очаква. Кой ли ще го упъти към отвъдното и кога? Как да разбера какъв знак ще получи за отпътуване?
Кой ще му го изпрати, кой ще го поведе? В този свят ние, жените, сме вратата за живота, но дали сме и в отвъдното? Коя ли акушерка ще го поеме?
Иска ми се да вярвам, че тамянът, който постоянно гори в стаята му, извайва невидима нишка – връзката, която ще му изпрати необходимата помощ. Тайнственият ароматен дим се вие из въздуха на кръгчета, полита спираловидно към небето. Мисля си, че те изплитат пъпната връв, която ще свърже баща ми с небесните селения, за да го отведе обратно там, откъдето е дошъл. Наистина не знам откъде е дошъл. Не знам кой и какво го очаква в отвъдното.
Плаши ме думата „тайнство“ и единствено спомените за баща ми и това, което знам за него, ми помагат да се преборя с нея. Мисля си, че той също е уплашен, защото незрящите му очи не знаят какво го очаква.
Притеснявам се, че ако всичко започва с един-единствен поглед, баща ми може да не различи присъствието на други, да поеме по различна пътека.
Дано прогледне скоро! Дано приключат мъките му!
Дано го упъти нечие желание!
Скъпи тате, какво не бих дала, за да осветя пътя ти! Да ти помогна в този момент, както ти ми помогна да дойда на бял свят. Помниш ли? Ако тогава знаех, че нежната ти прегръдка ще ме поеме, щях и по-рано да се появя.
Не можех да знам! Всичко беше толкова объркано и тъмно, преди да видя теб и мама. Може би и пред теб сега бъдещето се явява така. Не се тревожи, защото е ясно, че там, където отиваш, някой те очаква, както ти ме очакваше.
Сигурна съм, че там има очи, жадуващи да те зърнат. Бог да е с теб. Тук оставяш само хубави спомени. Дано думите те последват и гласовете на онези, които те познават, да отекнат в пространството и да ти проправят пътя. Нека те бъдат вестители и посредници, които да говорят вместо теб, да известят за пристигането на любящия баща, на телеграфиста и разказвача на случки, на човека с грейнало лице.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
