Музикант получава покана за среща от свой роднина, когото до този момент е смятал за мъртъв. Двамата са приблизително на една и съща възраст. Виждали са се само в детството си. Никой няма причина да търси другия. Музикантът има своите съмнения и все пак отива. Приема предложение, което не е искал, и въпреки това не може да откаже. Оттук тръгва началото на една разрушителна връзка, белязана от щедрост и рационалност, предателство и преданост.
Кой е Сабазий? Това е богът на опиянението, екстаза, абсурда и яростта. Полубезсмъртен-получовек, той присъства в живота на всички, но е уязвим като тях. Прави ги щастливи, унищожава ги, променя ги. Рано или късно всеки заговаря за него, но когато това се случи, обикновено е късно.
Чрез оптиката на два древнотракийски мита - за Сабазий (известен още като Дионис, Загрей, Бакхус) и Орфей, романът се вглежда в България от последното десетилетие, за да проследи как хаосът за едни се оказва ред за други. Как историята се повтаря. Как предисторичните притчи за любов, страх, мисия, приятелство и смърт намират начин да шепнат на днешния ни език.
Кристин Димитрова е автор на романа „Сабазий”, отличен с Награда на Министерство на културата и община Пловдив „Христо Г. Данов“ в категория „Българска художествена литература“, на книгите с разкази „Любов и смърт под кривите круши“ и „Тайният път на мастилото“, на десет сборника с поезия, сред които „Образ под леда“, „Поправка на талисмани“, „Хората с фенерите“, „Сутринта на картоиграча“ и др. А също и на книга за символиката на Таро.
Родена е в София през 1963 г. Завършила е английска филология. Работила е като журналист. Преподава в катедра „Западни езици“ в Софийския университет.
Носител е на много национални награди за литература.
Разкази и стихотворения от Кристин Димитрова са публикувани в 24 държави на 21 езика.
Кристин Димитрова - „Сабазий“
...Сабазий – чужденецът, освободителят, кръвожадният, пияният, лъжецът, разгулникът, аскетът, красивият, лудият, непризнатият бог – дойде късно на Олимп, макар да бе от древните по-древен. Син на Зевс и простосмъртната Семела, той дълго трябваше да доказва, че е достоен за пантеона на нечовеците. И го правеше нечовешки.
Наричан още Дионис, Бакхус или Загрей, Сабазий беше тракиец по произход. Че е чужденец на Олимп, личеше и от друго. Гръцките богове можеха всичко, но не и да умрат. За разлика от тях Сабазий познаваше смъртта. Затова го наричаха още „Дитирамбос“, което значи „Онзи от двете врати“, „Елевтериос“ – „Освободителя“ и „Двойнородения“, защото само той бе успял да се завърне от мъртвите.
Истината е, че преди него египтянинът Озирис, разкъсан от врага си Сет, бе падал в плен на смъртта, а после, сглобен част по част от Изида, се бе преродил, за да тържествува. Мнозина твърдят, че в Тракия са го познавали като Сабазий. В такъв случай ще излезе, че синът на смъртната Семела е по-древен от баща си Зевс. Сред тракийците има и друг, който предявява права върху наследството на Озирис, и навярно поради това този друг рядко се е засичал в общ мит със Сабазий. Защото то е като да събереш един човек със сянката му и после да се чудиш кой кой е.
Сабазий, бог на щастието, болката и абсурда, се счита още за покровител на театъра, земеделието, цивилизацията. Свещените му предмети са бръшлян, леопард, лоза, вино, змия, бик, фалос. И ако някой от тях се появи сред думите или в живота, значи и Сабазий не е далеч...
Кристин Димитрова - „Сабазий“
...Сабазий – чужденецът, освободителят, кръвожадният, пияният, лъжецът, разгулникът, аскетът, красивият, лудият, непризнатият бог – дойде късно на Олимп, макар да бе от древните по-древен. Син на Зевс и простосмъртната Семела, той дълго трябваше да доказва, че е достоен за пантеона на нечовеците. И го правеше нечовешки.
Наричан още Дионис, Бакхус или Загрей, Сабазий беше тракиец по произход. Че е чужденец на Олимп, личеше и от друго. Гръцките богове можеха всичко, но не и да умрат. За разлика от тях Сабазий познаваше смъртта. Затова го наричаха още „Дитирамбос“, което значи „Онзи от двете врати“, „Елевтериос“ – „Освободителя“ и „Двойнородения“, защото само той бе успял да се завърне от мъртвите.
Истината е, че преди него египтянинът Озирис, разкъсан от врага си Сет, бе падал в плен на смъртта, а после, сглобен част по част от Изида, се бе преродил, за да тържествува. Мнозина твърдят, че в Тракия са го познавали като Сабазий. В такъв случай ще излезе, че синът на смъртната Семела е по-древен от баща си Зевс. Сред тракийците има и друг, който предявява права върху наследството на Озирис, и навярно поради това този друг рядко се е засичал в общ мит със Сабазий. Защото то е като да събереш един човек със сянката му и после да се чудиш кой кой е.
Сабазий, бог на щастието, болката и абсурда, се счита още за покровител на театъра, земеделието, цивилизацията. Свещените му предмети са бръшлян, леопард, лоза, вино, змия, бик, фалос. И ако някой от тях се появи сред думите или в живота, значи и Сабазий не е далеч...
Оценка: +1
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
