В главата на италианците

Бепе Севернини „В главата на италианците“

Да си италианец е работа на пълно работно време. Ние никога не забравяме кои сме и се забавляваме да хвърляме в заблуждение тези, които ни гледат.
Не се уповавайте на дежурните усмивки, на будните погледи, на изисканите маниери на мнозина и на непринудеността на всички. Това място е секси – веднага обещава внимание и разтуха. Не вярвайте. Или по-точно: вярвайте, щом искате. Но после без оплаквания.
Един американски пътешественик е написал: „Italy is the land of human nature“ – Италия е земята на човешката природа. Ако това е вярно – а има голяма вероятност да е така, – изследването на тази страна се превръща в приключение за вас, чужденците. Преди всичко си осигурете географска карта.
Ще останете тук десет дни? Да направим следното: по време на пътуването ще разучаваме по три забележителности на ден. Най-характерните места, известни на целия свят, може би защото почти не са му известни. Ще започнем от летището, щом бездруго сме тук. После ще се опитам да ви разясня правилата на улицата и служебната анархия, словоохотливостта във влака и жестикулирането в хотела, седящата философия в ресторанта и чувствения уют в църквата, менажерията на телевизията и значението на плажа, самотата на стадиона и стълпотворението в спалнята, съседските мании в жилищните сгради и хоризонталната демокрация в хола (по-точно в трапезарията).
Десет дни, трийсет места. Все пак трябва да започнем отнякъде, за да открием пътя, който ще ни отведе в главата на италианците. Първо обаче разберете едно: вашата Italy не е нашата Италия. Italy е като лека дрога, пласирана в предвидим вид: хълмове на фона на залеза, маслинови и лимонови дървета, бяло вино и чернокоси момчета. Истинската Италия е всъщност лабиринт. Примамлив, но труден. Рискувате да влезете и да обикаляте напразно с години. Обаче с всевъзможни забавления, разбира се.
В опита си да намерят изхода много чужденци прибягват до преценките на пътешественици от миналото – от Гьоте до Стендал, от Байрон до Марк Твен, – които неизменно са си създавали мнение за нас и с нетърпение са бързали да се приберат у дома, за да ни опишат. Тези автори се цитират и до днес и сякаш нищо не се е променило. Не е вярно: в Италия нещо се е променило. Въпросът е да се разбере какво.
Повечето съвременни описания се разпределят в две категории: хроники на влюбването и дневници на разочарованието. В първите прозира комплекс за непълноценност заради личния ни живот (обикновено те съдържат по една глава за голямото значение на семейството и за превъзходната ни кухня). Във вторите се демонстрира чувство на превъзходство във връзка с обществения ни живот (винаги порицават корупцията и описват мафията).
Хрониките на влюбването са написани в повечето случаи от американки и разказват за любов без капчица материален интерес: описват място със сезони като в рая, където климатът е хубав, а хората – сърдечни. Дневниците на разочарованието почти винаги са от англичани и разкриват материален интерес без капчица любов: разказват за смущаващо място, населено с хора, на които не може да се има доверие, и управлявано от дяволски механизми.
Но Италия не е ад: прекалено приветлива е. Не е и рай: прекалено е недисциплинирана. Да кажем, че това е необикновено чистилище, изпълнено със страдащи горди души, всяка от които смята, че има привилегирована връзка с шефа. Място, което за десет минути може да ни вбеси и въодушеви на не повече от сто метра разстояние. Единствена по рода си работилница, способна да създаде личности като Ботичели и Берлускони. Място, от което искаме да избягаме, когато живеем тук, и където искаме да се върнем, ако сме избягали.
Както сами разбирате, подобна страна не е лесно да бъде разяснена. Особено ако пристигнете със свръхбагаж от фантазии и успеете да го прекарате през митницата.