Един ден в Древен Рим

Алберто Анджела „Един ден в Древен Рим“

Как са живели древните римляни? Какво се е случвало всеки ден по улиците на Рим? Всички ние поне веднъж сме си задавали подобни въпроси. И именно любопит­ството е накарало и вас да отворите тази книга.
Рим притежава очарование, което не може да се опише. Усещаме го отново всеки път, когато посещаваме археологически обект от епохата на Римската империя. За съжаление табелките и публикуваните пътеводите­ли в повечето случаи дават само най-общи сведения за ежедневието на разглежданите райони и се концентрират върху архитектурния стил и историческите данни.
Съществува „трик“, чрез който наистина може да се разкрие всекидневният живот по тези места. Той е да се обърне внимание преди всичко на детайлите: използва­нето на стъпалата, графитите върху мазилката на стените (в Помпей са изключително много), браздите, оставени от колите по улицата, или мраморния праг на жилище­то, изгладен от отварянето и затварянето на вратата (вече изчезнала).
Ако се съсредоточите върху тези подробности, извед­нъж всяка руина ще оживее и „ще видите“ хората от едно време. Именно такъв е духът на книгата: Голямата исто­рия, разказана чрез хиляди малки истории.
През годините, в многобройните телевизионни преда­вания за останките от античен Рим и най-вече за самите обекти, съм се сблъсквал с необикновено количество ис­тории и подробности, отнасящи се до живота по времето на Римската империя, забравени с векове и преоткрити от археолозите. Изникваха отново сведения, обичаи, любо­питни факти от ежедневието или от обществените тради­ции на един вече изчезнал свят… Същото се случваше, ко­гато разговарях с археолозите за разкопките, когато четях публикациите им или се консултирах с техните трудове.
Дадох си сметка, че тези ценни сведения за живота в Рим не достигат почти никога до хората и че често остават заключени като в „затвор“ в специализираните публикации или на археологическите обекти. Затова се опитах да ги разкажа.
Страниците на книгата имат за цел да накарат руи­ните на античния град да оживеят чрез описанието на ежедневието, като отговорят на много най-обикновени въпроси. Какво са изпитвали хората, когато са се разхож­дали по улиците? Какви са били лицата им? Какво се е виждало от балконите? Какъв вкус е имала храната им? Как първите слънчеви лъчи са огрявали храмовете на Ка­питолийския хълм?
Пожелах да включа нещо като телевизионна камера и да изследвам местата такива, каквито е трябвало да из­глеждат преди две хиляди години, като породя у читателя усещането, че се разхожда по улиците на Рим, че вдишва миризмите и уханията на града, че среща погледите на хората, че влиза в дюкяните, в къщите или в Колизеума. Само по този начин може да се разбере какво всъщност е означавало да си жител на столицата на Империята.
Тъй като живея в Рим, за мен бе лесно да опиша раз­личните нюанси на светлината, които през различните часове на деня характеризират улиците или паметници­те. Бе лесно и да отида на самите места, за да си отбе­лежа още някои детайли, които да включа в книгата в допълнение към събираните през годините по време на снимките и посещенията на обектите.
Разбира се, сцените, които ще се появяват пред очите ви по време на това посещение на античния Рим, не са въображаеми. Както казах, те произтичат директно от ре­зултатите от археологическите изследвания и открития, от лабораторните анализи на останките и скелетите или от изучаването на древните текстове.
Най-добрият начин за подреждане на цялата тази ин­формация се оказа проследяването на събитията, случ­ващи се през един-единствен ден. На всеки час отговаря място и лице от Вечния град с присъщите за него дей­ности. Така миг след миг се разкрива всекидневието.
Остава един последен въпрос: защо книга за Рим? За­щото нашият начин на живот е следствие на римския. Ние нямаше да бъдем същите, ако римската епоха не беше съществувала. Помислете върху това – обикновено тази цивилизация се отъждествява с лицата на императорите, с легионите в поход и с дългите колонади на храмовете. Но нейната истинска сила била друга. Имало нещо, което ѝ позволило да просъществува невероятно дълго – на запад над хиляда години, а на изток, макар и със своя вътрешна еволюция, разпростряла се във времето от Константино­пол до Византион, още повече – над две хиляди години, до самата поява на Ренесанса. Никакъв легион, никаква политическа или идеологическа система не би могла да гарантира подобна дълготрайност. Тайната на Рим била в ежедневния modus vivendi на жителите му – в начина им да строят къщите си, да се обличат, да се хранят, да контактуват с другите във и извън семейството, всичко това в рамките на строга система от закони и общест­вени правила. Макар все пак да се развивал, този modus vivendi останал непроменен в същността си в продълже­ние на векове и позволил на римската цивилизация да просъществува толкова дълго.
Но сигурни ли сме, че тази епоха е изчезнала напъл­но? Римската империя не ни е оставила само статуи и не­вероятни паметници. Тя ни е оставила и софтуер, с който живеем всеки ден. Римска е азбуката, която използваме и по интернет. Нашият език произлиза от латинския, така е и с голяма част от испанския, от португалския, от френския или румънския (така е и с изключително мно­го думи от английския). Да не говорим за юридическата система, за пътищата, за архитектурата, за живописта, за скулптурата, които не биха били същите без римляните.
Всъщност, като си помислим, голяма част от западно­европейския начин на живот не е друго освен модерен вариант на римския. Тоест точно на това, което бихме виждали всеки ден по улиците и в къщите на Рим от им­ператорската епоха.
Постарах се да напиша книгата, която винаги съм ис­кал да намеря в книжарницата, за да задоволя любопит­ството си относно света на Древния Рим. Пожелавам си да задоволя и вашето.
Всичко започва на една уличка в Рим през 115 г. сл.Хр., по времето на император Траян, тогава, когато според мен градът достигнал своята най-голяма мощ, а вероятно и най-голяма красота. Денят е който и да е. Ос­тава малко до зазоряване…

Алберто Анджела