Като гореща вода за шоколад

Тита изпитваше удоволствие да го наблюдава как работи. С него винаги научаваше или откриваше нещо, както в този момент, докато той приготвяше кибрит и й изнасяше цяла лекция върху фосфора и неговите свойства.

- През 1669 г. фосфорът бил открит от Брандт, химик от Хамбург, който искал да изнамери философския камък. Той вярвал, че ако съедини който и да е метал с екстракт от урина, ще превърне метала в злато. Но получил светещо от само себе си вещество, което излъчвало такава ярка светлина, каквато не била наблюдавана преди. И дълго време фосфорът бил добиван по подобен начин. Днес той се извлича от животински кости, които съдържат фосфорна киселина и калций.

Говоренето не пречеше на доктора да приготвя кибрита. Той с много лекота отделяше умствените от физическите дейности. Можеше да философства върху най-задълбочени теми от живота , без ръцете му да допускат пауза или грешка. Приказваше и продължаваше да се занимава с кибрита:

- Сега вече, когато разполагаме с фосфорната смес, следва да се приготви картонът за клечките. Разтваряме една либра калиев нитрат в една либра вода, разбъркваме и малко шафран за цвят и в този разтвор потапяме картона. Като изсъхне, се нарязва на тънки ивички и в края на всяка от тях се поставя по малко от фосфорната смес. Така приготвени, кибритените клечки се оставят да изсъхнат, заровени в пясък.

Докато ивичките съхнеха, докторът демонстрира на Тита един опит.

- При нормална температура фосфорът не влиза във взаимодействие с кислорода и не образува горивна смес, но при повишена температура веднага се възпламенява. Вижте... Докторът вкара парченце фосфор в живачен тръбопровод, затворен в единия си край. После разтопи фосфора, като доближи тръбопровода до пламъка на свещ. След това с помощта на малък лабораторен кислороден звънец той започна бавно, много бавно да подава кислород в камерата. Когато кислородът достигна горната част на звънеца и срещна разтопения фосфор, той го възпламени и мигновената ярка светлина заслепи като светкавица Джон и Тита. - Както можете да се досетите, в човешкия организъм се съдържат всички елементи, необходими за направата на кибрит. Нека ви кажа нещо, което не съм доверявал никому. Баба ми имаше много интересна теория. Тя казваше, че всеки от нас е роден с кутийка кибрит в себе си, но ние не можем да запалваме клечките сами; точно както при този опит, ние се нуждаем от кислород и от помощта на свещ. Кислородът например ще дойде от дъха на любимия човек, а за свещ може да послужи някакъв вид храна, музика, милувка, дума или звук, които да предизвикат възпламеняването на една от кибритените ни клечки. За миг сме огрени от силно чувство. Приятна топлина се разлива в нас, но тя бавно изчезва с времето, докато не се появи ново възпламеняване и не я съживи. Всеки човек, за да може да живее, трябва да открие кои са неговите възпламенители, тъй като горенето, което се получава при запалаването на някоя от кибритените клечки, подхранва се енергия душата. И ако някой не открие навреме своите възпламенители, кутийката кибрит овлажнява и може никога вече да не успее да запали нито една от клечките... А случи ли се това, душата отлита от тялото и отива да се скита сред най-тъмните сенки, като напразно дири храна за себе си, без да съзнава, че самото тяло, което е изоставила студено и беззащитно, единствено е способно да й достави храна.

Колко верни бяха тези думи. Тя го знаеше най-добре.

За беда трябваше да си признае, че собствените й клечки кибрит бяха влажни и негодни. Никой нямаше да успее да запали някоя от тях.

Най-тъжното беше, че знаеше кои са нейните възпламенители, но всеки път, всеки път, когато успяваше да запали кибритена клечка в себе си, тя неумолимо биваше угасявана.

Джон сякаш четеше мислите й, понеже продължи:

- Ето защо е важно да стоим далеч от хората със смразяващ дъх. Дори самото им присъствие може да угаси и най-силния огън, с последствия, които са ни известни. Ако ние стоим настрана от тези хора, за нас е по-лесно да се защитим от техния леден повей. – И като взе ръката на Тита в своите ръце, той добави простичко: - Има много начини да се подсуши една влажна кибритена кутийка, ала е необходима вяра, че съществува лек.

Тита позволи на сълзите да се стекат по лицето й. Джон нежно ги попи с носната си кърпа.

- Разбира се, трябва и много да се внимава кибритените клечки да се палят едва по една. Ако някакво могъщо чувство ги запали всичките наведнъж, те избухват с такъв ярък пламък, че хвърлят отблясъци и озаряват много по-надалеч, отколкото нормално можем да достигнем с поглед, и тогава пред очите ни се появява сияен тунел, който ни сочи пътя, забравен в момента на раждане, и ни зове да си възвърнем отново божествения произход, който сме изгубили. Душата жадува да се завърне там, откъдето е дошла, и оставя тялото безжизнено... Откакто баба умря, аз се опитвам да обоснова научно тази теория. Може би някой ден ще успея. Вие как мислите?