Обичам те

Франческо Алберони „Обичам те“

Наука за любовта
Съществуват много видове любов: любовта на майката, любовта между братята и сестрите, любовта между приятелите. Ние обаче ще говорим за еротичната любов, за любовната страст, за любовта на любовниците, на съпрузите, на двойката – любовта, която ни кара да казваме „обичам те“. Ще се постараем да разберем как започва, какви форми приема, как се развива, какви проблеми среща, защо залязва или защо продължава. Тя може да възникне постепенно от приятелството или да се роди внезапно, от пръв поглед. Може да бъде временно увлечение за няколко дни или месеци или да трае много години, дори цял живот. Може да е наситена с изгаряща чувственост или сладостна нежност. Може да остане незадоволена страст или да се увенчае с брак. Може да се превърне в идилия или да породи конфликт. Може да бъде угасена от еднообразието или да запази вълнуващата свежест на началото.
Този, който обича, който желае да бъде обичан, си поставя безброй въпроси, тъй като знае, че страстта, ревността, мечтите, идеалите, еротизмът, любовта могат да направят живота му прекрасен или да го превърнат в ад. Жестовете, които ни доставят щастие, или думите, които ни хвърлят в отчаяние, са дело на малко на брой човешки същества, но с тях връзката ни е силна и важна за нас. Най-големият триумф може да бъде отровен от една лоша дума, от липсата на внимание от страна на любимия човек. Как да се обяснят всички тези неща? Все още не съществува теория, наука за любовта, еротология.
Все пак двойката е много важна в модерния свят. Едно време имаше значение голямото семейство, роднините. Днес хората се женят, защото „се харесват“, защото „са влюбени“. Те остават заедно, докато продължават да се харесват, докато продължават да се смятат за влюбени. Дори децата вече не са достатъчно основателна причина, за да се запази връзката, ако „няма чувства“. За заздравяване на съюза между един мъж и една жена е останала само любовта. И тъкмо тя свързва двама индивиди – много по-свободни, богати, зрели, всеки със своя мрежа от познанства, своя работа, свои политически и религиозни схващания. Двойката е динамична единица, творческа матрица, в която двете личности се претопяват и сливат, съюзяват се, спорят, допълват се, за да се справят с един все по-сложен свят. Именно любовта споява това напрежение и този съюз.
Но какво означава „влюбен съм“? Какво означава „обичам те“? Има хора, които казват, че непрекъснато се влюбват или че са винаги влюбени. Други пък твърдят, че в живота човек може да се влюби истински само няколко пъти. Случва се, след като си разговарял дълго с някого, той да признае, че е имал многобройни връзки, но една-единствена голяма любов. Зад думите „влюбване“, „любов“, „обич“, „чувство“, „нежност“, „страст“, „еротично привличане“ се крият различни значения. Ние искаме да сложим ред в тази объркана система от преживявания. Искаме да положим основите на истинска наука за любовта. Да създадем каталог, типология на нейните форми, така че всеки да може да се разпознае в тях. Да разберем кои процеси са ги предизвикали и какво е тяхното възможно развитие. Да предложим обяснение, да съставим карта, наръчник.

Любовни връзки
Съществуват три вида любовни връзки: силни, средно силни и слаби. Силните връзки са онези, които се създават в детството между детето и родителите, между братята и сестрите. Обектът на силната връзка е незаменим. Никой не може да заеме мястото на нашата майка, на нашия баща, на нашето дете. Детето продължава да обича майка си, въпреки че тя е остаряла, погрозняла, болна. Родителите продължават да обичат детето си, въпреки че е пропаднало или е станало наркоман, въпреки че е обезобразено от болест.
Единствено влюбването може да породи силна връзка извън детството, извън семейството. Двама души, които изобщо не са се познавали преди, след като се влюбят, стават необходими един на друг, както детето за майката и бащата. Това наистина е смущаващо явление.
Средно силни връзки поддържаме с близките си приятели. С тези, на които се доверяваме, които се радват на нашето доверие. Приятелството е свободно, безкористно, лишено от ревност, от завист, която понякога се среща дори между братята и сестрите. Но и най-силното е уязвимо. Ако нашият приятел ни излъже, ако ни предаде, нещо ще се е скъсало завинаги. Можем да му простим, но отношенията ни няма да са безоблачни като преди. Ако се скараме с баща си, с майка си или с брат си, връзката устоява на изпитанието. След известно време всичко се забравя. С приятелството не е така. Един яростен сблъсък, оскърбленията, заплахите, обидите оставят трудно зарастваща рана. Понякога предпочитаме приятеля пред брата, доверяваме се много повече на първия, отколкото на втория. И все пак отношенията ни си остават от типа средно силни. Приятелството е зависимо от моралните обиди и когато се развали, се разваля завинаги.
Накрая идват слабите връзки. Те са с колегите ни в работата, със съседите ни, с хората, с които се запознаваме през ваканциите. Много форми на сексуално привличане, дори силно, създават слаби връзки. Един човек може да ни харесва, можем да го желаем лудо. Но достатъчна е една груба дума, един вулгарен и високомерен жест и желанието ни да бъдем с него изчезва. Понякога, приключи ли сексуалният акт, вече желаем да сме някъде далеч.
Това не означава, че забравяме слабата връзка. Можем да си мислим за нея с удоволствие през целия си живот. Някои еротични преживявания остават запечатани в съзнанието ни завинаги. Спомняме си изпиващия поглед, желанието, френетичното докосване на телата ни. С известна тъга си мислим за онова, което е можело да се породи. Между двама души, които са се любили, често остава тънка нишка на близост и доверие, дори на съучастничество, което прилича на приятелството. Слабата връзка означава само, че не изпитваме нужда да бъдем заедно с този човек, че не чувстваме липсата му. Че не образуваме с него компактно цяло, солидно „ние“, свързано с вяра, любов, дълг, съдба.