Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Звездни дневници
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1066-5
Купи
Цена
24.92 лв.
(28.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-11%
Електронно издание
ISBN
978-619-02-1067-2
Купи
Цена
17.00 лв.
(28.00 лв.)
-11лв.
Информация
Рейтинг (18)
Мнения (12)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
400 гр.
Страници
528
Дата на издаване
23 септември 2022
Превод
Лина Василева, Силвия Борисова
Корица
Люба Халева

Звездни дневници

Ново нецензурирано издание

След „Соларис“, „Свят на ръба“ и „Дневник, намерен във вана“ ИК „Колибри“ отбелязва стогодишнината от рождението на великия полски фантаст Станислав Лем (1921-2006) и с блестящите му сатирични разкази „Звездни дневници“, заедно с „Из спомените на Ийон Тихи“, обикновено смятани за част от същия цикъл.

Знаменитият космически пътешественик, капитан на далечно галактическо плаване, ловец на метеорити и комети, неуморим изследовател, открил осемдесет хиляди и три свята, Кавалер на ордените на галактиките и мъглявините разказва на читателите за своите пътешествия и споделя с тях спомените си от годините странстване по най-невъобразимите места във Вселената. Описвайки пътуванията на чудака Ийон Тихи през пространството и времето, Станислав Лем засяга, както във всичките си произведения, различни философски теми – за технологиите, за същността на човешкия интелект, за ограниченията, но и за величието на човешката природа, за мястото на човечеството в мамещите и опасни истински и виртуални космически светове.

В същото време в „Звездни дневници“ сатирата на Лем, който никога не се отказва от хумористичната трактовка на който и да е сюжет, достига своите върхове – от иронията и самоиронията, през присмеха и подигравката, до пълния абсурд на ситуации и характери, това произведение е може би най-забавният и най-необичайният плод на свръхчовешкото въображение на великия полски фантаст.

 

В съдържанието на изданието е допусната неволна техническа грешка. Преводач на "Професор А. Донда" е Лина Василева, а преводач на "Доктор Диагор" е Силвия Борисова. Издателството се извинява на преводачите.

 

За автора

Полският фантаст Станислав Лем (1921-2006), носител на многобройни полски и международни награди и преведен на над 40 езика, е отдавна известен в България. Романите му „Соларис“, „Едем“, „Сенна хрема“, „Облакът на Магелан“, циклите му за роботите, за Ийон Тихи, за пилота Пиркс са любими на поколения български читатели.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

СТАНИСЛАВ ЛЕМ
ЗВЕЗДНИ ДНЕВНИЦИ

Когато на 2 април, понеделник, прелитах край Бетелгойзе, един метеор, не по-голям от бобено зърно, проби бронята, направи на парчета регулатора на тягата и част от системата за управление, така че вече не можех да маневрирам с ракетата. Облякох скафандъра, излязох навън и се опитах да отстраня повредата. Оказа се, че не мога сам да завинтя резервното кормило, което предвидливо бях взел със себе си. Конструкторите бяха проектирали ракетата толкова нелепо, че се налагаше един да държи с ключа главата на болта, докато другият затяга гайката. Отначало не се разтревожих особено и загубих няколко часа, докато се опитвах да придържам с крака единия ключ, завинтвайки гайката от другата страна. Беше станало време за обяд, а аз още нищо не бях постигнал. Почти бях убеден в успеха, когато ключът се измъкна изпод краката ми и се понесе стремително в космическата бездна. Хубава работа, не само дето не поправих нищо, ами и загубих ценния инструмент. Оставаше ми само да гледам безпомощно как се отдалечава, все по-дребен на фона на звездите.
След известно време ключът се върна по изтеглена елиптична орбита и стана спътник на ракетата, но не се доближаваше до нея толкова, че да мога да го хвана. Затова се върнах в ракетата и хапнах набързо, като не преставах да мисля как да се измъкна от глупавото положение. В това време корабът летеше по права линия с все по-голяма скорост – този проклет метеор беше съсипал и регулатора на тягата. По курса си нямах никакви небесни тела, но не можех до безкрайност да се нося така слепешката. До някое време успявах да овладея гнева си, всъщност – докато не установих при измиването на мръсните чинии, че нагорещеният от интензивния режим ядрен реактор ми е развалил най-добрия къс говеждо месо, което бях оставил за неделя. Загубих равновесие на духа, изригвах вулкан ужасни ругатни и натроших част от сервиза, от което ми поолекна, но не беше много разумно. Като връх на всичко изхвърленото зад борда парче говеждо месо, вместо да се отдалечи от ракетата, обикаляше около нея като втори изкуствен спътник, предизвиквайки на равни интервали от единайсет минути и четири секунди краткотрайно слънчево затъмнение.
За да успокоя нервите си, до вечерта изчислявах параметрите на неговото движение, както и пертурбациите на орбитата му, предизвикани от изпуснатия ключ. Излизаше, че през следващите шест милиона години бифтекът ще се старае да изпревари ключа, като се върти около кораба по кръгова орбита, и в крайна сметка ще го догони. Уморен от изчисленията, аз си легнах. Посред нощ ми се стори, че някой ме разтърсва за рамото. Отворих очи и видях наведен над леглото си човек, чието лице ми беше странно познато, въпреки че представа нямах кой може да бъде.
– Ставай – рече той – и вземай ключовете, отиваме да затегнем болтовете на кормилото...
– Първо, не сме толкова близки, че да ми говорите на „ти“ – отвърнах, – и второ, отлично зная, че ви няма. Аз съм сам в ракетата, и то вече втора година, защото летя от Земята към съзвездието Телец. Значи само ви сънувам.
Той продължаваше да ме дърпа, настояваше веднага да тръгнем за инструментите.
– Идиотщина – отсякох вече малко ядосан, защото се страхувах, че от тази кавга ще се разсъня, а аз си зная колко трудно заспивам след такова рязко събуждане. – Никъде няма да ходя, просто няма смисъл. Завинтеният насън болт няма да промени реалното положение. Моля ви, оставете ме на мира и веднага се изпарявайте или изчезвайте оттук по друг начин, докато не съм се събудил.
– Та ти съвсем не спиш, честна дума! – извика упоритият призрак. – Не ме ли познаваш? Я погледни!
Той докосна брадавиците на лявата си буза, големи колкото горски ягоди. Инстинктивно се хванах за лицето, тъй като и аз имам там същите брадавици. И мигновено разбрах защо човекът от съня ми се вижда познат: приличахме си като две капки вода.
– Ще ме оставиш ли най-после на мира! – викнах и затворих очи, вече съвсем сериозно загрижен за съня си. – Щом това съм аз, няма защо да ти говоря на „ви“, но това същевременно е доказателство, че не съществуваш!
Обърнах се на другата страна и се завих презглава с одеялото. Чувах го да дрънка нещо за хорските идиотщини, но понеже не реагирах, той се провикна:
– Ще съжаляваш, глупако! И ще се убедиш, че не си сънувал, но ще бъде късно!
Дори не трепнах. Когато сутринта отворих очи, веднага в съзнанието ми изплува странната нощна случка. Седнах на леглото и се замислих за шегите, които си прави с нас собственото ни въображение: ето, останал сам, без близко същество на борда, аз се бях раздвоил насън, за да задоволя една своя потребност.
След закуска видях, че през нощта ракетата е получила допълнително ускорение, и взех да се ровя в бордовата библиотека, дано открия в книгите съвет за моето фатално положение. Разгънах на масата звездната карта и под светлината на близката Бетелгойзе, затъмнявана периодично от обикалящия около ракетата къс говеждо месо, започнах да търся в района средище на някаква космическа цивилизация, откъдето можеха да ми помогнат. Оказа се обаче, че се намирам в абсолютна космическа пустош, заобикаляна от всички кораби като изключително опасен район поради опасните и тайнствени гравитационни дупки – на брой сто четирийсет и седем, чието съществуване се обясняваше от шест астрофизически теории, и то по различен начин.
Календарът на космонавта предупреждаваше за опасността от непредвидими релативистични ефекти при преминаване през дупките, особено при голяма собствена скорост.
Но аз бях безпомощен. Изчислих само, че ще се плъзна по ръба на първата дупка към единайсет часа, затова побързах да си приготвя закуска, не исках да се сблъсквам с опасността на гладен стомах. Едва бях избърсал последната чинийка и ракетата започна така да се мята, че недобре прикрепените предмети полетяха от стена към стена. Примъкнах се как да е до креслото и се вързах за него, корабът подскачаше все по-неудържимо и аз изведнъж забелязах, че някаква бледолилава мъгла се спуска в противоположната част на каютата, където между мивката и печката се появи неясна човешка фигура. Препасан с готварска престилка, човекът сипваше в тигана разбити яйца за омлет. Погледна ме изпитателно, но без учудване, а след това се стопи във въздуха. Разтърках очи. Бях сам, разбира се, и отдадох видението на мигновено помрачаване на съзнанието.
Седях си все така в креслото или по-скоро скачах заедно с него, когато ме осени прозрение, че това не е било халюцинация. Опитвах се да сграбча дебелия том на „Обща теория на относителността“, който току прелиташе край мен, и успях едва на четвъртия път. Не беше лесно да се прелиства книгата при тези условия, корабът се мяташе от ужасните тласъци като пиян, но накрая открих интересуващия ме пасаж. Ставаше дума за феномените на така наречената примка на времето, тоест огъването на посоката, в която тече времето в границите на изключително силни гравитационни полета; това явление може понякога да доведе дори до обръщане на времето назад и до така нареченото удвояване на настоящето. Дупката, през която преминавах в момента, не беше от най-мощните. Знаех, че ако успея поне малко да извия носа на кораба към полюса на Галактиката, ще прекося така наречения Vortex gravitatiosus Pinckenbachii където многократно е наблюдавано удвояване и дори утрояване на настоящето.
Управлението беше извадено от строя, но аз отидох в двигателния отсек и човърках там в машинарията, докато успях леко да отклоня курса към галактическия полюс. Тази операция ми отне няколко часа. Резултатът надмина очакванията.
Корабът попадна в центъра на дупката към полунощ, всичките му възли вибрираха и жално стенеха, страх ме беше да не се разпадне, но той излезе невредим от премеждието и когато попадна отново в мъртвата прегръдка на космическото безмълвие, аз напуснах двигателния отсек и се видях как сладко спя в леглото. Веднага разбрах, че това съм аз от предната нощ, тоест от понеделник. Без да се замислям върху философската страна на проблема, взех да разтърсвам спящия за рамото, виках го да става бързо – не бях сигурен колко дълго неговото понеделнишко съществуване ще остане в моя вторник, затова трябваше по-бързо да излезем заедно навън и да поправим управлението. Но спящият само отвори едното си око и заяви, че не желаел да му говоря на „ти“ и че само ме сънувал. Напразни бяха всички мои усилия, напразно го разтърсвах, напразно се опитвах да го измъкна насила от леглото. Той се опъваше и упорито повтаряше, че съм бил призрак; започнах да го ругая, а той съвсем логично ми обясняваше, че никъде няма да ходи, тъй като завинтените насън болтове нямало да държат кормилото наяве. Напразно го убеждавах, че греши, молех го, ругаех – дори когато му показах брадавиците, не повярва в думите ми. Обърна ми гръб и захърка.
Седнах в креслото да обмисля трезво положението.

СТАНИСЛАВ ЛЕМ
ЗВЕЗДНИ ДНЕВНИЦИ

Когато на 2 април, понеделник, прелитах край Бетелгойзе, един метеор, не по-голям от бобено зърно, проби бронята, направи на парчета регулатора на тягата и част от системата за управление, така че вече не можех да маневрирам с ракетата. Облякох скафандъра, излязох навън и се опитах да отстраня повредата. Оказа се, че не мога сам да завинтя резервното кормило, което предвидливо бях взел със себе си. Конструкторите бяха проектирали ракетата толкова нелепо, че се налагаше един да държи с ключа главата на болта, докато другият затяга гайката. Отначало не се разтревожих особено и загубих няколко часа, докато се опитвах да придържам с крака единия ключ, завинтвайки гайката от другата страна. Беше станало време за обяд, а аз още нищо не бях постигнал. Почти бях убеден в успеха, когато ключът се измъкна изпод краката ми и се понесе стремително в космическата бездна. Хубава работа, не само дето не поправих нищо, ами и загубих ценния инструмент. Оставаше ми само да гледам безпомощно как се отдалечава, все по-дребен на фона на звездите.
След известно време ключът се върна по изтеглена елиптична орбита и стана спътник на ракетата, но не се доближаваше до нея толкова, че да мога да го хвана. Затова се върнах в ракетата и хапнах набързо, като не преставах да мисля как да се измъкна от глупавото положение. В това време корабът летеше по права линия с все по-голяма скорост – този проклет метеор беше съсипал и регулатора на тягата. По курса си нямах никакви небесни тела, но не можех до безкрайност да се нося така слепешката. До някое време успявах да овладея гнева си, всъщност – докато не установих при измиването на мръсните чинии, че нагорещеният от интензивния режим ядрен реактор ми е развалил най-добрия къс говеждо месо, което бях оставил за неделя. Загубих равновесие на духа, изригвах вулкан ужасни ругатни и натроших част от сервиза, от което ми поолекна, но не беше много разумно. Като връх на всичко изхвърленото зад борда парче говеждо месо, вместо да се отдалечи от ракетата, обикаляше около нея като втори изкуствен спътник, предизвиквайки на равни интервали от единайсет минути и четири секунди краткотрайно слънчево затъмнение.
За да успокоя нервите си, до вечерта изчислявах параметрите на неговото движение, както и пертурбациите на орбитата му, предизвикани от изпуснатия ключ. Излизаше, че през следващите шест милиона години бифтекът ще се старае да изпревари ключа, като се върти около кораба по кръгова орбита, и в крайна сметка ще го догони. Уморен от изчисленията, аз си легнах. Посред нощ ми се стори, че някой ме разтърсва за рамото. Отворих очи и видях наведен над леглото си човек, чието лице ми беше странно познато, въпреки че представа нямах кой може да бъде.
– Ставай – рече той – и вземай ключовете, отиваме да затегнем болтовете на кормилото...
– Първо, не сме толкова близки, че да ми говорите на „ти“ – отвърнах, – и второ, отлично зная, че ви няма. Аз съм сам в ракетата, и то вече втора година, защото летя от Земята към съзвездието Телец. Значи само ви сънувам.
Той продължаваше да ме дърпа, настояваше веднага да тръгнем за инструментите.
– Идиотщина – отсякох вече малко ядосан, защото се страхувах, че от тази кавга ще се разсъня, а аз си зная колко трудно заспивам след такова рязко събуждане. – Никъде няма да ходя, просто няма смисъл. Завинтеният насън болт няма да промени реалното положение. Моля ви, оставете ме на мира и веднага се изпарявайте или изчезвайте оттук по друг начин, докато не съм се събудил.
– Та ти съвсем не спиш, честна дума! – извика упоритият призрак. – Не ме ли познаваш? Я погледни!
Той докосна брадавиците на лявата си буза, големи колкото горски ягоди. Инстинктивно се хванах за лицето, тъй като и аз имам там същите брадавици. И мигновено разбрах защо човекът от съня ми се вижда познат: приличахме си като две капки вода.
– Ще ме оставиш ли най-после на мира! – викнах и затворих очи, вече съвсем сериозно загрижен за съня си. – Щом това съм аз, няма защо да ти говоря на „ви“, но това същевременно е доказателство, че не съществуваш!
Обърнах се на другата страна и се завих презглава с одеялото. Чувах го да дрънка нещо за хорските идиотщини, но понеже не реагирах, той се провикна:
– Ще съжаляваш, глупако! И ще се убедиш, че не си сънувал, но ще бъде късно!
Дори не трепнах. Когато сутринта отворих очи, веднага в съзнанието ми изплува странната нощна случка. Седнах на леглото и се замислих за шегите, които си прави с нас собственото ни въображение: ето, останал сам, без близко същество на борда, аз се бях раздвоил насън, за да задоволя една своя потребност.
След закуска видях, че през нощта ракетата е получила допълнително ускорение, и взех да се ровя в бордовата библиотека, дано открия в книгите съвет за моето фатално положение. Разгънах на масата звездната карта и под светлината на близката Бетелгойзе, затъмнявана периодично от обикалящия около ракетата къс говеждо месо, започнах да търся в района средище на някаква космическа цивилизация, откъдето можеха да ми помогнат. Оказа се обаче, че се намирам в абсолютна космическа пустош, заобикаляна от всички кораби като изключително опасен район поради опасните и тайнствени гравитационни дупки – на брой сто четирийсет и седем, чието съществуване се обясняваше от шест астрофизически теории, и то по различен начин.
Календарът на космонавта предупреждаваше за опасността от непредвидими релативистични ефекти при преминаване през дупките, особено при голяма собствена скорост.
Но аз бях безпомощен. Изчислих само, че ще се плъзна по ръба на първата дупка към единайсет часа, затова побързах да си приготвя закуска, не исках да се сблъсквам с опасността на гладен стомах. Едва бях избърсал последната чинийка и ракетата започна така да се мята, че недобре прикрепените предмети полетяха от стена към стена. Примъкнах се как да е до креслото и се вързах за него, корабът подскачаше все по-неудържимо и аз изведнъж забелязах, че някаква бледолилава мъгла се спуска в противоположната част на каютата, където между мивката и печката се появи неясна човешка фигура. Препасан с готварска престилка, човекът сипваше в тигана разбити яйца за омлет. Погледна ме изпитателно, но без учудване, а след това се стопи във въздуха. Разтърках очи. Бях сам, разбира се, и отдадох видението на мигновено помрачаване на съзнанието.
Седях си все така в креслото или по-скоро скачах заедно с него, когато ме осени прозрение, че това не е било халюцинация. Опитвах се да сграбча дебелия том на „Обща теория на относителността“, който току прелиташе край мен, и успях едва на четвъртия път. Не беше лесно да се прелиства книгата при тези условия, корабът се мяташе от ужасните тласъци като пиян, но накрая открих интересуващия ме пасаж. Ставаше дума за феномените на така наречената примка на времето, тоест огъването на посоката, в която тече времето в границите на изключително силни гравитационни полета; това явление може понякога да доведе дори до обръщане на времето назад и до така нареченото удвояване на настоящето. Дупката, през която преминавах в момента, не беше от най-мощните. Знаех, че ако успея поне малко да извия носа на кораба към полюса на Галактиката, ще прекося така наречения Vortex gravitatiosus Pinckenbachii където многократно е наблюдавано удвояване и дори утрояване на настоящето.
Управлението беше извадено от строя, но аз отидох в двигателния отсек и човърках там в машинарията, докато успях леко да отклоня курса към галактическия полюс. Тази операция ми отне няколко часа. Резултатът надмина очакванията.
Корабът попадна в центъра на дупката към полунощ, всичките му възли вибрираха и жално стенеха, страх ме беше да не се разпадне, но той излезе невредим от премеждието и когато попадна отново в мъртвата прегръдка на космическото безмълвие, аз напуснах двигателния отсек и се видях как сладко спя в леглото. Веднага разбрах, че това съм аз от предната нощ, тоест от понеделник. Без да се замислям върху философската страна на проблема, взех да разтърсвам спящия за рамото, виках го да става бързо – не бях сигурен колко дълго неговото понеделнишко съществуване ще остане в моя вторник, затова трябваше по-бързо да излезем заедно навън и да поправим управлението. Но спящият само отвори едното си око и заяви, че не желаел да му говоря на „ти“ и че само ме сънувал. Напразни бяха всички мои усилия, напразно го разтърсвах, напразно се опитвах да го измъкна насила от леглото. Той се опъваше и упорито повтаряше, че съм бил призрак; започнах да го ругая, а той съвсем логично ми обясняваше, че никъде няма да ходи, тъй като завинтените насън болтове нямало да държат кормилото наяве. Напразно го убеждавах, че греши, молех го, ругаех – дори когато му показах брадавиците, не повярва в думите ми. Обърна ми гръб и захърка.
Седнах в креслото да обмисля трезво положението.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Присъединявам се към запитването на К. К. А освен това би било осъществена мечта и "Абсолютна пустота" на Лем да бъде преведена - преведени са само някои от разказите и то от английски. Лина Василева и Силвия Борисова със сигурност биха направили успешен превод, де да имаше обаче кой да се интересува от подобна сериозна литература.

Оценка: +10

Здравейте! Каква е причината за отсъствието на "Последното пътешествие на Ийон Тихи" и "Конгрес по футурология", които бяха включени в предишното издание, от 2009-та? Предоплагам, "Конгресът" може да се преиздаде отделно, но "Последното пътешествие..."?

Оценка: +28

Смятате ли да издадете и някои от философските творби на Лем ? "Сума на технологията" не е била издавана в пълния си обем на български, а други големи творби на мислителя Лем като "Диалози" и "Фантастика и футурология" никога не са били представяни на българския читател.

Оценка: +39

Има ли нещо ново в това издание? Нещо непревеждано досега, или пък нов превод?
Здравейте! Да, работим, книгата излиза през есента на тази година, засега няма фиксирана дата.

Оценка: +1

Здравейте, дали се работи по преиздаване на книгата?
Преиздайте, моля!

Оценка: +2

Здравейте, не, не е в плана засега.

Оценка: -1

Книгата наистина е велика,. Да предвиждате нещо от Станислав Лем скоро?

Оценка: +1

И също са хубави като старите. Мисля, че тогава (1996) излязоха отделно под името "Конгрес по футурология" в България.
Ако не си разбрал - пише в анотацията, че някои от разказите са писани и през 1996 и няма как да са били в изданието от 1989 г.
Книгата е велика. Старото издание отпреди 1989 г. обаче е по-тънко. Нови разкази (дневници) ли има добавени, непреведени в първото издание.
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1066-5
Купи
Цена
24.92 лв.
(28.00 лв.)

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-11%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-1067-2
Купи
Цена
17.00 лв.
(28.00 лв.)

* 11 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-11лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени