Съпругът

ДИЙН КУНЦ
СЪПРУГЪТ

Човек започва да умира в мига на своето раждане. Повечето хора отказват да признаят търпеливото ухажване на смъртта, докато не ги налегне старческа немощ или тежка болест, които най-подир ги принуждават да я забележат приседнала отстрани.
В крайна сметка и Мичъл Рафърти ще се окаже в състояние да назове с точност минутата, когато си дава сметка за неизбежността на своята смърт: понеделник, четиринайсети май, единайсет и четирийсет и три сутринта – три седмици преди неговия двайсет и осми рожден ден.
Дотогава рядко мисли за умиране. Роден оптимист, запленен от красотите на природата и човешкото разнообразие, той няма повод или нагласа да се пита кога именно и по какъв начин ще бъде доказана смъртността му.
Когато се позвънява, Мич е на колене.
Трябва да засади още трийсет лехи бели и червени циганчета. Цветята нямат аромат, но уханието на плодородна почва е особено приятно.
Клиентите му, специално в този имот, обичат наситени цветове: червено, пурпур, жълто, яркорозово. Не са любители на бледите или пастелните тонове.
Мич ги разбира. Израсли в бедност, те са постигнали успех в бизнеса с цената на много труд и рискове. За тях животът е напрежение, а наситените цветове отразяват същността на бурната природа.
В тази уж обичайна, но фактически много особена сутрин калифорнийското слънце е като маслена топка. Небесният купол цял лъщи.
Приятно топъл, без да прежуря, денят все пак накисва в лепкава пот Игнейшъс Барнс. Челото му блести. Брадичката капе.
Коленичил пред същата леха на три метра от Мич, Иги прилича на сварен. От май до юли неговата кожа реагира на слънчевите лъчи не с равномерен загар, а с ярка червенина. През една шеста от годината, преди най-накрая да добие тен, видът му е изключително жалък.
Иги няма капка усет към симетрия и хармония при оформяне на терена и в никакъв случай не може да се разчита на него, когато става дума за подрязване на розов храст. Това не му пречи да работи здравата, а компанията му е приятна, ако не и съвсем удовлетворителна в интелектуално отношение.
– Чу ли какво станало с Ралф Ганди? – обажда се Иги.
– Тоя пък кой е?
– На Мики брат му.
– На Мики Ганди? И него не познавам.
– Познаваш го, разбира се – отвръща Иги. – Навърта се понякога в „Ролинг Тъндър“.
„Ролинг Тъндър“ е барът на сърфистите.
– Не съм ходил там от години – казва Мич.
– От години? Сериозно ли говориш?
– Напълно.
– Пък аз си мислех, че още се отбиваш понякога.
– Да не искаш да кажеш, че липсвам някому там?
– Е, не че са сложили табелка с името ти на твоето столче пред бар-плота. Да не си открил по-добро място от „Ролинг Тъндър“?
– Помниш ли като дойде на сватбата ми преди три години? – пита Мич.
– Естествено. Имаше страхотни палачинки с морски дарове, но оркестърът беше гола вода.
– Нищо му нямаше на оркестъра.
– Стига бе – домъкнали бяха дайрета.
– Трябваше хубаво да си правим сметката тогава. Но поне нямаха акордеон, нали?
– Нямаха, защото беше прекалено сложен за техните възможности.
Мич прави дупка в пръстта.
– И кастанети нямаха.
Иги бърше чело с опакото на дланта и се оплаква:
– Гените ми са на ескимос. Започвам да се потя още при плюс десет градуса.
Мич казва:
– Вече не ме интересуват баровете. Интересува ме бракът ми.
– Хубаво, но какво пречи да съвместиш двете?
– Предпочитам да си седя у дома, отколкото където и да било другаде.
– Леле, шефе, ми това е лошо.
– Хич даже не е – много си е хубаво.
– Ако затвориш лъв в зоологическата за три, че даже за шест години, той няма да забрави какво е свободата.
Мич загърля едно пурпурно циганче и пита:
– А ти откъде знаеш? Да не си питал някой лъв?
– Не ми и трябва – самият аз съм лъв.
– Ти си празноглав сърфист.
– И се гордея с това. Радвам се, задето срещна Холи. Тя е прекрасна. Но аз пък съм запазил свободата си.
– Браво на Иги. И за чий ти е тя?
– Как така за чий?
– Ами какво я правиш тая свобода?
– Каквото си поискам.
– Като например?
– Ми каквото и да е. Ако, да кажем, ми се дояде пица с кренвирши за обяд, не се налага да питам тя какво иска, нали?
– Страхотия.
– Или ако ми се прииска да обърна някоя и друга бира в „Ролинг Тъндър“, няма кой да ми се цупи по този повод.
– Холи не се цупи.
– Мога да си се наквасвам с бира всяка вечер, ако поискам, и никой няма да звъни и да пита кога ще се прибера.