Възмъжаване

СТИВ БИДЪЛФ
ВЪЗМЪЖАВАНЕ

Повечето мъже нямат живот. Вместо това имаме театрална роля, която ни служи за защита. В ранните етапи на живота си като зрели хора ние избираме някаква маска – работохолик, симпатяга, добро момче, непреклонен човек, чувствителен мъж от нов тип. И после с години продължаваме да се преструваме, че това сме ние и че всичко е наред. „О, чудесно.“ „Тя сигурно е права.“ Вътрешно обаче често крием дълбока самота. Да се преструваме и наистина да живеем не е едно и също.
При повечето жени не е така. Те живеят според вътрешните си чувства и душевност. Жените също имат проблеми, но обикновено действията им произтичат от ясно чувство за своята личност и в тях те влагат дух и увереност. Общо взето, жените знаят кои са и какво искат.
Откъде идва тази разлика? В природата на детето е да бъде с ясно съзнание за себе си, да мисли, че ще е щастливо, да очаква животът да е интересно приключение. Затова изпитваме такова удоволствие, когато сме с тях. Но още в ранна възраст момчето започва да губи духа си и постепенно окончателно го загубва. Докато стане мъж, той вече е като тигър, роден в зоологическа градина – объркан и скован, с огромно количество неоползотворена енергия. Усеща, че трябва да има още нещо, но не знае какво е това „още“. И така минава животът му в имитиране – сред приятелите, в семейството и пред себе си, – че всичко е наред.
Да се преструваш непрекъснато е тежко занимание и затова не е изненадващо, че у мъжете се появяват някои пукнатини. Вероятно сте го усетили. Понякога се случва, когато опитате вкуса на истинската свобода: мимолетното усещане да сте напълно жив. Да сте сам на брега на морето и внезапно да се разтворите във вълни, дървета и небе. Или да изпитате този особен миг с жена, миг на дълбока страст или внезапната сладост на съпричастността. Или да играете с децата си и отведнъж самият вие да се почувствате отново като дете, изпълнено с живот. Може да е и нещо съвсем простичко, настроение от музика например или от някоя сцена във филм. Зървате нещо – мимолетно, но прекрасно... после то отминава. Чувствате се даже още по-зле; не знаете как да върнете мига. Така че заключвате паметта си и продължавате както винаги.
Пукнатините у мъжа може да се появят и поради по-болезнени причини: натовареност, провал, премеждие. Или обикновено на средна възраст: дълбока безнадеждност, съчетана с безсилие, обзема мъжа, когато установява, че не само не е обичан от близките си, но те дори не го познават. Връзката със собствения му живот внезапно се превръща в съвсем тънка нишка, която може да се скъса всеки момент. Ден след ден чуваме за такива случаи.
- Един учител от Хобарт, отхвърлен от жена си, влиза в морето късно през нощта. Носи водолазен пояс с тежести, катарамите за бързо освобождаване са омотани с тел, така че да няма никакъв шанс да се измъкне. След секунди го поглъща тъмната вода. Приливът изхвърля на брега тялото му, посиняло и подпухнало.
- Седемнайсетгодишно момче от Мелбърн, най-добрият в класа, получава отличен само на пет от шестте предмета, които учи последната година. (Подготвял се е толкова старателно, че допуска няколко дребни грешки от преумора.) То взима пушката на баща си и същата вечер на брега на реката в близост до дома си захапва дулото.
- Млад мъж гледа „парад на бельо“ в моден магазин в Аделаид. Гърми музика, заредена с висока енергия, създава масова истерия. Зрителят не може да си обясни едновременното чувство на срам и възбуда, което го обзема. Какви са тези еротични пози на жени, които със сигурност не предлагат любов? То потресен се качва на сцената, крещи обиди и охраната го измъква навън. След половин час прави смъртен скок от покрива на близка сграда.
Съществуват явни и неопровержими доказателства (виж „Фактите говорят“), че през цялото ХХ столетие и в началото на ХХІ век мъжете понасят ужасно мъченичество. Самоубийства, преждевременна смърт, инциденти, пристрастяване към различни пороци – всички подобни статистики са доминирани от мъжете. А наранените мъже проявяват склонност да нараняват другите. Физическото насилие срещу съпругите, сексуалното малтретиране на децата, разводите, моралният крах в бизнеса и в политиката – всичко това сочи, че има нещо много сбъркано у огромен брой мъже. Престрелки в дворовете на училищата, серийни убийства. Мъже, винаги са мъже. Както казва Робърт Блай: „Достатъчно ли сте депресирани вече?“
Дотук с негативизма – тази книга е за „оттук накъде?“. Но за да променим нещата, трябва да ги разберем. Големият въпрос е дали мъжете, дето нещо не им е наред – като се започне от Айвън Милат и се мине през Бил Клинтън, – са само изключения, дефекти в структурата на иначе здраво изтъканото общество? Или има повреда в самия тъкачен стан, която е причина мъже да са дотолкова откъснати от живота, че има опасност изобщо да отплуват в забвение? (С други думи: имаме ли изобщо представа как да превърнем малките момчета в уверени мъже, които обичат живота?)