Синдромът на листопада, или Homo Compatiens
9.90 лв. 22.00 лв. (-55%)
Смъртта на русалката
19.58 лв. 22.00 лв. (-11%)
4 3 2 1
15.75 лв. 35.00 лв. (-55%)
Провален фоторепортер започва да разследва самоубийството на млада жена в метрото, за да открие постепенно, че фактите нямат нищо общо с истината. Въвлечени в неясната схема на чуждата смърт, едни ще заплатят със самоличността си, други -- с живота си.
Юлия Ц. обаче не е мъртва.
Не е и жива.
Тя е тук.
Елена Алексиева (1975) е родена в София. Завършва Международни икономически отношения в УНСС, както и докторската програма по семиотика в Нов български университет.
Автор е на стихосбирките „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996), както и на романа „Синята стълба“ (2000). Два нейни сборника с разкази са публикувани в издателство „Колибри“ - „Кой?“ (преведена в Испания) и „Читателска група 31“, отличен с наградата „Хеликон” за нова българска художествена проза за 2006 г. Романът й „Рицарят, дяволът, смъртта“, номиниран за наградата „ЕЛИАС КАНЕТИ“ за 2009 г., предстои да бъде издаден на френски, а най-новата й книга романът „Тя е тук“ е номиниран за награда „Хеликон” 2009 г.
ЕЛЕНА АЛЕКСИЕВА
ТЯ Е ТУК
Отвътре метростанцията изглеждаше още по-пуста, отколкото отвън. Гранитните плочи, с които беше настлана, бяха покрити с фин слой кафеникава прах от градската кал и мръсотия, полепнала от стъпките на хиляди преминаващи пътници. Нито един пътник обаче не се мяркаше наоколо, бяхме само двамата. Гласовете ни кънтяха неловко между високите подземни стени. Павилионът за сандвичи, както и магазинчето за цветя, беше затворен. Мъжът с униформата припряно крачеше пред мен. Беше изненадващо пъргав за годините си, така че ми се налагаше да подтичвам, за да го следвам. Цигарата димеше между пръстите му и от време на време отронваше ситни купчинки пепел. Беше забравил да ми върне кутията.
Минахме покрай гишето за билети, после поехме по стръмните стълби надолу към перона. Дотук стигаше една-единствена линия, така че човек трудно можеше да се заблуди. Колкото по-ниско слизахме, толкова по-студено ставаше, отнякъде лъхаше хлад, но нямах представа откъде. Точно срещу перона, на отсрещната стена на тунела, беше разпъната огромна реклама на шампоан против пърхут. Усмихната млада жена закачливо бе отметнала коси и ни гледаше приканващо. Освен нея, нямаше никого. Инстинктивно се напрегнах, сякаш всеки момент очаквах да чуя тътнежа на приближаваща мотриса. Моят спътник подметна:
- Днес влаковете ходят само до предната спирка. За утре не знам. Такова нещо не се е случвало тук. Гадна работа.
Застанахме на бордюра на перона. Под нас бяха релсите – два метра, а може и повече надолу. Ако някой скочеше там, а после, разколебан от грохота на влака, поискаше да се върне, едва ли имаше шанс. - Ето го мястото – посочи човекът неопределено нататък.
Извадих фотоапарата и се надвесих, колкото можах. Нищо не се виждаше. Останах разочарован.
- На релсите има ли петна от кръв? Или някъде тук, на перона?
- Каква кръв бе, младеж, какви петна? Полицаите прибраха тялото, огледаха, описаха, после казаха, че можем да чистим. И ние изчистихме. Това да не ти е морга, че търсиш кръв.
- Добре де, а аз какво да снимам? Труп няма, кръв няма, само празен перон.
- А, не знам – отвърна мъжът и запали още една от моите цигари.
Поснимах малко релсите и перона, накрая от яд щракнах и рекламата с пърхута. Денят ми беше провален. От редакцията сигурно бяха звънели поне десет пъти, добре, че в метрото нямаше обхват, та не се наложи да давам обяснения. Но утре нямаше да ми се размине. Оставаше да изкопча, каквото мога, от служителя на метрото, и да се прибирам. Все нещо щях да измисля.
ЕЛЕНА АЛЕКСИЕВА
ТЯ Е ТУК
Отвътре метростанцията изглеждаше още по-пуста, отколкото отвън. Гранитните плочи, с които беше настлана, бяха покрити с фин слой кафеникава прах от градската кал и мръсотия, полепнала от стъпките на хиляди преминаващи пътници. Нито един пътник обаче не се мяркаше наоколо, бяхме само двамата. Гласовете ни кънтяха неловко между високите подземни стени. Павилионът за сандвичи, както и магазинчето за цветя, беше затворен. Мъжът с униформата припряно крачеше пред мен. Беше изненадващо пъргав за годините си, така че ми се налагаше да подтичвам, за да го следвам. Цигарата димеше между пръстите му и от време на време отронваше ситни купчинки пепел. Беше забравил да ми върне кутията.
Минахме покрай гишето за билети, после поехме по стръмните стълби надолу към перона. Дотук стигаше една-единствена линия, така че човек трудно можеше да се заблуди. Колкото по-ниско слизахме, толкова по-студено ставаше, отнякъде лъхаше хлад, но нямах представа откъде. Точно срещу перона, на отсрещната стена на тунела, беше разпъната огромна реклама на шампоан против пърхут. Усмихната млада жена закачливо бе отметнала коси и ни гледаше приканващо. Освен нея, нямаше никого. Инстинктивно се напрегнах, сякаш всеки момент очаквах да чуя тътнежа на приближаваща мотриса. Моят спътник подметна:
- Днес влаковете ходят само до предната спирка. За утре не знам. Такова нещо не се е случвало тук. Гадна работа.
Застанахме на бордюра на перона. Под нас бяха релсите – два метра, а може и повече надолу. Ако някой скочеше там, а после, разколебан от грохота на влака, поискаше да се върне, едва ли имаше шанс. - Ето го мястото – посочи човекът неопределено нататък.
Извадих фотоапарата и се надвесих, колкото можах. Нищо не се виждаше. Останах разочарован.
- На релсите има ли петна от кръв? Или някъде тук, на перона?
- Каква кръв бе, младеж, какви петна? Полицаите прибраха тялото, огледаха, описаха, после казаха, че можем да чистим. И ние изчистихме. Това да не ти е морга, че търсиш кръв.
- Добре де, а аз какво да снимам? Труп няма, кръв няма, само празен перон.
- А, не знам – отвърна мъжът и запали още една от моите цигари.
Поснимах малко релсите и перона, накрая от яд щракнах и рекламата с пърхута. Денят ми беше провален. От редакцията сигурно бяха звънели поне десет пъти, добре, че в метрото нямаше обхват, та не се наложи да давам обяснения. Но утре нямаше да ми се размине. Оставаше да изкопча, каквото мога, от служителя на метрото, и да се прибирам. Все нещо щях да измисля.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
