Новият роман на Светлана Дичева „Лабиринт за романтични минотаври“ (под заглавието „Счупено легло“) печели една от двете специални награди в конкурса по международния проект „Митове“ на шотландското издателство „Канонгейт“. В този многопластов текст читателят ще срещне Ариадна с нейната нишка и Орфей с неговата Евридика, и, разбира се, Тезей с Минотавъра, както и Зевс, Дионис и множество други богове. С удоволствие ще отбележи находчиво намерените аналогии между далечното минало на митовете и нашето близко минало. Ще проследи с интерес и съвсем съвременната история на Моника и Лъчезарния. И най-вече ще се наслади на великолепно изградените вариации на тема Прокрустово ложе. Ето какво казва Светлана Дичева по въпроса за Прокруст:
Прокруст очевидно се е опиянявал както от воплите на изтезаваните, така и от основополагането на един железен принцип: да си създадеш предварително форма, теория, концепция, а след това да разтягаш реалността, докато костите ѝ започнат да пукат; или да ѝ накълцаш крайниците, за да пасне на формата, теорията или концепцията. А това напасване, както вече е известно, е в основата на целия ни живот, до такава степен е в основата на живота, че дори сперматозоидът, като се втурне в овладяване на яйцеклетката, започва да дърпа крайниците ѝ, нищо че е обла, да ѝ реже пръстите на краката и ръцете, нищо че няма крака и ръце, да се дърли с реалността като куче, захапало задницата на друго куче... А в това време друг сперматозоид, по-малко запознат с Прокрустовия проблем и съответно с по-ниски претенции към облото великолепие на яйцеклетката, я пробива веднъж и завинаги, за да бъде зачената нова клетка, нов организъм, нов ум, който пак така неуморно ще създава концепции и ще се дърли с реалността по-лошо от куче, захапало задницата на друго куче. Така че колкото и омагьосано прокрустовски да ви звучи този омагьосан кръг на Прокрустовия живот, все още се намират необразовани и невежи сперматозоиди, необременени от Прокрустовия комплекс, за които яйцеклетката е това, което е, а не това, което са си наумили да бъде. Благодарение на тях животът продължава.
Обнадеждаващо заключение.
Светлана Дичева е познат от Националното радио глас. Водила е най-слушаните предавания на „Хоризонт“, а от три години буди аудиторията всяка събота с шоуто „Закуска на тревата“. „Мона и Магелан“ е първия й роман, но читателите вече познават динамичния й стил от книгата й с разкази „Балканския пророк“, с която печели наградата на фондация „Българка“ за най-добра книга от жена авторка за 2000 година.
СВЕТЛАНА ДИЧЕВА
ЛАБИРИНТ ЗА РОМАНТИЧНИ МИНОТАВРИ
Човек с ограничени виждания и груба природа би могъл да я нарече воайор. А тя дори не беше любопитна. Най-малкото пък към една толкова жалка и упорита повторяемост на греха. Прегрешенията по часовник са точно толкова вълнуващи колкото хвърлянето на кофата за боклук. Та, тия двамата „хвърляха боклука“ всеки вторник и четвъртък от 18.30 до 19.30. Той беше плах и бърз като невестулка, шмугваше през вратата на апартамента отсреща въздългото си тяло в скъп костюм така стремглаво, че дори тя, с нейната опитност да чува стъпките му още в призрачността на двата по-долни етажа, не смогваше да се залепи на шпионката достатъчно рано, за да се наслади на кадрите със забързан каданс. Най-често успяваше само да види или по-скоро да усети движението на въздуха от притварянето на вратата. Две минути по-късно пристигаше партньорката му в порока. Тя пък предпочиташе да разположи безгрижието и наглостта си в дълги провлачени кадри, да излага на показ тоалет и аксесоари с такова наслаждение, все едно че не отиваше на тайна любовна среща, а на модно ревю на стълбищната площадка. Прелюбодейката, разбира се, не можеше да знае, че площадката само привидно е пуста, а всъщност си е истинска сцена, макар и само за едно спотаено и съвсем не доброжелателно око. Окото принадлежеше на жена, която не би искала да уточнява нито годините, нито професията си, защото, първо, не е признак на добро възпитание да навираш в ушите на хората такива излишни подробности и, второ, на кого ли пък би му било интересно? Във всеки случай след почти цяла година жената, която не би допуснала някой да я нарече воайор или селска клюкарка, реши, че дебненето и слухтенето около шпионката трябва да има някакъв по-дълбок смисъл от това да й разтуптява сърцето. След продължителен размисъл основно в банята, под стройната атака на наскоро подменения душ, тя стигна до извода, че тези двамата в тяхното аморално неведение всъщност събуждат въображението й. Ако имаше смелостта да се замисли по-надълбоко, тя би стигнала до друг извод, а именно, че мъжът й харесва, а жената – няколко пъти не, че би продала не само имуществото си, но и душата си, за да бъде на мястото на „грешницата“ дори един единствен вторник от 18.30 до 19.30, но тя нямаше такава смелост. Затова пък събра смелост да сътвори текст, в който описа Него като Лъчезарния, Нея – като Моника-Монета, а себе си като момиченцето с менгемето и бадема и наивницата, влюбена в Лъчезарния. И понеже любимото й четиво от детството та чак до сега бяха Старогръцките легенди и митове, тя забърка всичко това в такъв чудовищен коктейл, че митовете и действителността се смесиха и забълбукаха като пред изригване. Кога написа всичко това? Не е трудно да се досети човек. Във всяко друго време освен във вторник и четвъртък между 18.30 и 19.30.
СВЕТЛАНА ДИЧЕВА
ЛАБИРИНТ ЗА РОМАНТИЧНИ МИНОТАВРИ
Човек с ограничени виждания и груба природа би могъл да я нарече воайор. А тя дори не беше любопитна. Най-малкото пък към една толкова жалка и упорита повторяемост на греха. Прегрешенията по часовник са точно толкова вълнуващи колкото хвърлянето на кофата за боклук. Та, тия двамата „хвърляха боклука“ всеки вторник и четвъртък от 18.30 до 19.30. Той беше плах и бърз като невестулка, шмугваше през вратата на апартамента отсреща въздългото си тяло в скъп костюм така стремглаво, че дори тя, с нейната опитност да чува стъпките му още в призрачността на двата по-долни етажа, не смогваше да се залепи на шпионката достатъчно рано, за да се наслади на кадрите със забързан каданс. Най-често успяваше само да види или по-скоро да усети движението на въздуха от притварянето на вратата. Две минути по-късно пристигаше партньорката му в порока. Тя пък предпочиташе да разположи безгрижието и наглостта си в дълги провлачени кадри, да излага на показ тоалет и аксесоари с такова наслаждение, все едно че не отиваше на тайна любовна среща, а на модно ревю на стълбищната площадка. Прелюбодейката, разбира се, не можеше да знае, че площадката само привидно е пуста, а всъщност си е истинска сцена, макар и само за едно спотаено и съвсем не доброжелателно око. Окото принадлежеше на жена, която не би искала да уточнява нито годините, нито професията си, защото, първо, не е признак на добро възпитание да навираш в ушите на хората такива излишни подробности и, второ, на кого ли пък би му било интересно? Във всеки случай след почти цяла година жената, която не би допуснала някой да я нарече воайор или селска клюкарка, реши, че дебненето и слухтенето около шпионката трябва да има някакъв по-дълбок смисъл от това да й разтуптява сърцето. След продължителен размисъл основно в банята, под стройната атака на наскоро подменения душ, тя стигна до извода, че тези двамата в тяхното аморално неведение всъщност събуждат въображението й. Ако имаше смелостта да се замисли по-надълбоко, тя би стигнала до друг извод, а именно, че мъжът й харесва, а жената – няколко пъти не, че би продала не само имуществото си, но и душата си, за да бъде на мястото на „грешницата“ дори един единствен вторник от 18.30 до 19.30, но тя нямаше такава смелост. Затова пък събра смелост да сътвори текст, в който описа Него като Лъчезарния, Нея – като Моника-Монета, а себе си като момиченцето с менгемето и бадема и наивницата, влюбена в Лъчезарния. И понеже любимото й четиво от детството та чак до сега бяха Старогръцките легенди и митове, тя забърка всичко това в такъв чудовищен коктейл, че митовете и действителността се смесиха и забълбукаха като пред изригване. Кога написа всичко това? Не е трудно да се досети човек. Във всяко друго време освен във вторник и четвъртък между 18.30 и 19.30.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
