Жената, която обичаше насекоми
19.58 лв. 22.00 лв. (-11%)
Одисея на момичетата от Източна Европа
17.80 лв. 20.00 лв. (-11%)
Копринената буба
23.14 лв. 26.00 лв. (-11%)
На самотен остров в залива на Шербур живеят старец и младо момиче, заобиколени от охранители и слуги. В загадъчната им къща няма нито един отразяващ предмет -- нито огледала, нито дори лъжици, защото Хазел не бива да вижда лицето си. Франсоаз, повиканата на острова медицинска сестра, ще разбули мистерията, която свързва странната двойка, и така ще узнаем защо Хазел бяга от ласките на стареца и на каква цена той се опитва да задоволи страстта си към момичето.
Амели Нотомб и тук разчита на нездравото ни любопитство и без колебание ни въвлича в подземието на любовта и измамата. „Обожавам умението ви да разказвате красиви истории, за да унищожите после с един замах поезията в тях“ -- тези думи на Франсоаз, отправени към Хазел, всъщност отлично обрисуват стила на Амели.
Авторката, вече добре позната на българските читатели, пише от седемнайсетгодишна и сама определя себе си като графоманка. „Ако не пиша, ставам опасна“, казва Амели Нотомб, чиято вярна публика всяка година жадно очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява „новата Нотомб“.
Родена е през 1967 година в Кобе, Япония, в белгийско аристократично семейство. Прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. През 1992 г. излиза първият й роман „Хигиена на убиеца“. Амели Нотомб е носителка на много награди, в това число награда Рене Фале, награда Ален Фурние (печели я два пъти) и Гран При Жионо от 2008 година. Романът „Нито Ева, нито Адам“ е отличен с награда Флор през 2007 година. „Любовен саботаж“ се нарежда сред ранните произведения на ексцентричната авторка и печели Наградата за призвание и Шардон При. През 1999 г. на Амели Нотомб й е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“. Деветнайсетият ѝ роман носи заглавие „Форма на живот“ и е номиниран за първата селекция на наградата „Гонкур“ (2010).
Днес Амели Нотомб е една от най-четените френскоезични писателки в света. Повече от три десетилетия успехът не я напуска и романите ѝ неизменно са на челните места по продажби.
След Хигена на убиеца, екранизиран през 1999 г. от Франсоа Руджери с Жан Ян и Барбара Шулц в главните роли, и Изумление и трепет на режисьора Ален Корно със Силви Тестю, Синята брада е третият роман на Амели Нотомб, който оживява в киносалоните. Издаденият в България роман Любовен саботаж е превъплътен в театрална пиеса и опера.
АМЕЛИ НОТОМБ
ЖИВАК
Когато Франсоаз видя лицето на младото момиче, остана поразена. Вярна на инструкциите, медицинската сестра не даде израз на реакцията си.
– Добър ден. Казвам се Франсоаз.
Очите на изскочилото от чаршафите лице я поглъщаха с плашещо любопитство.
Франсоаз с усилие запази безразличния си вид.
Постави студената си ръка на челото на болната: то гореше.
– Как се чувствате? – попита тя.
Свеж като извор глас й отговори:
– Не можете да си представите колко се радвам. Толкова рядко се срещам с хора. Тук виждам все едни и същи лица. Ако въобще ги видя.
Младата жена не очакваше да чуе това. Смутена, тя наново попита:
– Искам да кажа как се чувствате физически? Дойдох да се погрижа за вас. Струва ми се, че имате температура.
– Мисля, че да. Това ми харесва. Тази сутрин се почувствах зле, много зле: виеше ми се свят, треперех, повръщах. В момента изживявам хубавата страна на температурата: видения, които ме карат да се усещам свободна.
Франсоаз щеше да попита „Свободна от какво?“, но си припомни, че има право само на медицински въпроси. Може би я наблюдаваха отнякъде. Тя взе термометър и го постави в устата на пациентката.
– Трябва да почакаме пет минути.
Франсоаз седна на един стол. Петте минути й се сториха безкрайни. Младото момиче не я изпускаше от очи, в погледа й се четеше ненаситна жажда. За да прикрие неудобството си, медицинската сестра се преструваше, че разглежда мебелите. На пода беше постлана кожа от морж. „Каква странна идея, прилича повече на гума, отколкото на килим.“
Като изтекоха тристате секунди, тя взе термометъра. Тъкмо щеше да каже: „38. Не е страшно. Един аспирин и ще мине“, когато някаква необяснима интуиция я възпря.
– 39 и 5. Сериозно е – излъга тя.
– Прекрасно. Мислите ли, че ще умра?
Франсоаз отговори бързо:
– Не, разбира се. А и човек не бива да иска да умре.
– Ако съм тежко болна, ще трябва отново да дойдете, нали? – попита Хазел с надежда в гласа.
– Може би.
– Би било чудесно. Толкова отдавна не съм виждала млади хора.
Медицинската сестра се върна при стареца в пушалнята.
– Господине, вашата храненица е болна. Има висока температура и състоянието й е тревожно. Ако не се лекува, може да развие плеврит.
Лицето на Капитана се разстрои.
– Излекувайте я, моля ви.
– По-добре е да постъпи в болница.
– И дума да не става... Хазел трябва да остане тук.
– Това младо момиче има нужда от наблюдение.
– Няма ли да е достатъчно, ако всеки ден идвате в Морт-Фронтиер?
Тя се престори, че размисля.
– Бих могла да идвам всеки следобед.
– Благодаря. Няма да съжалявате. Сигурно са ви казали – ще ви платя богато. Разбира се, не бива да забравяте условието.
– Знам, никакви въпроси освен свързаните с работата ми.
Тя се качи отново при момичето.
– Уредено е. Ще идвам всеки следобед, за да се грижа за вас.
Хазел изкрещя и радостно заудря възглавницата си.
АМЕЛИ НОТОМБ
ЖИВАК
Когато Франсоаз видя лицето на младото момиче, остана поразена. Вярна на инструкциите, медицинската сестра не даде израз на реакцията си.
– Добър ден. Казвам се Франсоаз.
Очите на изскочилото от чаршафите лице я поглъщаха с плашещо любопитство.
Франсоаз с усилие запази безразличния си вид.
Постави студената си ръка на челото на болната: то гореше.
– Как се чувствате? – попита тя.
Свеж като извор глас й отговори:
– Не можете да си представите колко се радвам. Толкова рядко се срещам с хора. Тук виждам все едни и същи лица. Ако въобще ги видя.
Младата жена не очакваше да чуе това. Смутена, тя наново попита:
– Искам да кажа как се чувствате физически? Дойдох да се погрижа за вас. Струва ми се, че имате температура.
– Мисля, че да. Това ми харесва. Тази сутрин се почувствах зле, много зле: виеше ми се свят, треперех, повръщах. В момента изживявам хубавата страна на температурата: видения, които ме карат да се усещам свободна.
Франсоаз щеше да попита „Свободна от какво?“, но си припомни, че има право само на медицински въпроси. Може би я наблюдаваха отнякъде. Тя взе термометър и го постави в устата на пациентката.
– Трябва да почакаме пет минути.
Франсоаз седна на един стол. Петте минути й се сториха безкрайни. Младото момиче не я изпускаше от очи, в погледа й се четеше ненаситна жажда. За да прикрие неудобството си, медицинската сестра се преструваше, че разглежда мебелите. На пода беше постлана кожа от морж. „Каква странна идея, прилича повече на гума, отколкото на килим.“
Като изтекоха тристате секунди, тя взе термометъра. Тъкмо щеше да каже: „38. Не е страшно. Един аспирин и ще мине“, когато някаква необяснима интуиция я възпря.
– 39 и 5. Сериозно е – излъга тя.
– Прекрасно. Мислите ли, че ще умра?
Франсоаз отговори бързо:
– Не, разбира се. А и човек не бива да иска да умре.
– Ако съм тежко болна, ще трябва отново да дойдете, нали? – попита Хазел с надежда в гласа.
– Може би.
– Би било чудесно. Толкова отдавна не съм виждала млади хора.
Медицинската сестра се върна при стареца в пушалнята.
– Господине, вашата храненица е болна. Има висока температура и състоянието й е тревожно. Ако не се лекува, може да развие плеврит.
Лицето на Капитана се разстрои.
– Излекувайте я, моля ви.
– По-добре е да постъпи в болница.
– И дума да не става... Хазел трябва да остане тук.
– Това младо момиче има нужда от наблюдение.
– Няма ли да е достатъчно, ако всеки ден идвате в Морт-Фронтиер?
Тя се престори, че размисля.
– Бих могла да идвам всеки следобед.
– Благодаря. Няма да съжалявате. Сигурно са ви казали – ще ви платя богато. Разбира се, не бива да забравяте условието.
– Знам, никакви въпроси освен свързаните с работата ми.
Тя се качи отново при момичето.
– Уредено е. Ще идвам всеки следобед, за да се грижа за вас.
Хазел изкрещя и радостно заудря възглавницата си.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
