Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Изкуството да бъдеш баща
Печатно издание
ISBN
978-954-529-636-9
Цена
12.00 лв.
изчерпана
Подобни заглавия
Информация
Рейтинг (42)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
310 гр.
Страници
396
Дата на издаване
21 април 2009
Превод
Цветан Ралчевски

Изкуството да бъдеш баща

Настоящата книга не е само гола теория. Тя съдържа илюстративен материал, заимстван от живота на самия д-р Додсън и на неговото семейство, както и от огромната му клинична практика. Комичните моменти са представени по един задушевен и откровен начин, който улеснява прочита на книгата.

В нея впрочем има толкова много информация, че един баща може да се обезсърчи, да се почувства виновен, да реши, че не обръща достатъчно внимание на детето си, като не изпълнява съветите в нея. Сигурен съм, че не такива са намеренията на д-р Додсън. Той би желал бащата да използва наученото в нормалното ежедневно общуване с детето му. Би желал бащата да каже: „Хубаво е да се прочете тази книга и е добре да знам, че ще ми е под ръка винаги, когато ще имам нужда от съвет.“

Към това може да се прибави само възторжената оценка на българските читатели, оценили в двете му издадени у нас книги опита и човещината на един отличен терапевт и голям педагог.

„Д-р Додсън е високо ценен не само от своите читатели, но и от колегите си. Ето какво казва за книгата му „Изкуството да бъдеш баща“ д-р Ричард Гарднър, доцент по детска психиатрия в Колумбийския университет, Ню Йорк:
Въпреки че днес жените вече се изявяват в области извън домашния кръг, все още не се слага ударение върху нуждата от промяна в ролята, която мъжът трябва да поеме в семейната среда. За първи път книга като тази, написана специално за бащите (защото повечето автори на подобни ръководства ги пишат само за майките), ще запълни един отдавна съществуващ вакуум.

За автора

Д-р Фицхю Додсън (1923-1993) е световноизвестен американски психолог, преподавател и писател. Започва кариерата си като свещеник, преди да се отдаде изцяло и до края на живота си на децата, тяхното отглеждане, възпитание и лечение. Баща на три деца, практикуващ детски психиатър, собственик и ръководител на детско училище в Калифорния, член на повече от десет научни асоциации, той популяризира огромния си опит в книги като „Изкуството да бъдеш родител“, „Изкуството да бъдеш баща“, „Всичко зависи от първите шест години“, „Как да приучим децата си към дисциплина“, „Да обичаме, без да позволяваме всичко“ и много други, издавани в милионни тиражи по света и станали настолни на поколения родители.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

д-р Фицхю Додсън  „Изкуството да бъдеш баща“ 

За първи път почувствах какво значи да си баща много години преди фактически да съм станал такъв. Бях изпратен като възпитател в летен лагер за момчета в Западна Вирджиния, където за първи път ми се наложи да се справям с ръководенето на деца. Отговорностите ми включваха надзора над десет пъргави, кипящи от енергия, палави момчета на възраст между пет и седем години. За този вид типично бащински задължения нямах никакъв предишен опит, нито пък бях обучаван. Нищо не знаех за детската психология. Ако тогава бях подложен на тест и запитан каква е разликата между пет-, шест- и седемгодишните момчета, щях да се проваля безславно. Психологическите методи за постигане на добра дисциплина ми бяха толкова далечни, колкото и повърхността на Марс. Единственото интелигентно нещо, което вършех през първите седмици от престоя ми в лагера, бе, че извеждах момчетата всеки следобед на много дълги екскурзии. Свежият въздух и изискващото усилия ходене ми гарантираха, че вечерта децата ще са уморени и бързо ще заспят! Неколкоседмичното чувство на пълна неадекватност ме накара да се поровя в библиотеката на Университета на Западна Вирджиния. Започнах да чета като обезумял книги по детска психология. Това се оказа от изключителна полза, тъй като ми помогна да разбера поведението на момчетата и да се науча да ги контролирам. За съжаление по-голяма част от очакващите първата си рожба родители знаят толкова малко за децата, колкото аз, когато бях възпитател в летния лагер. Клиничните ми наблюдения сочат, че както майките, така и бащите са еднакво невежи, що се отнася до бебетата и малките деца. Майките в крайна сметка научават някои неща за децата си по чисто емпиричен път. Бащите не успяват да постигнат дори и това. И именно тук се корени трагедията.

Бащинството означава опит, от който човек изпитва дълбоко задоволство. Малко са на брой нещата, които да ни възнаграждават емоционално така, както насладата, изпитвана от умелото напътстване на децата ни от деня на раждането им през различните етапи от развитието им до момента, когато поемат по своя собствен път. Детето обаче е сложно същество. В главицата на детето се намират около десет милиарда мозъчни клетки. Това е един безкрайно по-сложен комплекс от агрегати в сравнение с най-високоскоростните компютри. Как е възможно един баща да изпитва непрестанна радост и емоционално задоволство, напътствайки такова сложно човешко създание от детството до зрялата му възраст, без никой да му е дал някакви инструкции? Обществото не учи хората как да стават бащи, преди да са станали такива. Нито някой ги обучава по домовете им, когато вече бащинството е факт. В тези динамично менящи се времена за бащите е много по-трудно да определят и да изпълняват своята роля. Ролята на бащата отпреди двайсет и пет години е различна от ролята му днес. Преди двайсет и пет години мъжкото и женското поведение, както и ролите на бащата и майката бяха твърде ясно очертани. Днес поведението на мъжете и жените в обществото и семейните роли на бащите и майките претърпяват огромни трансформации. Никой не е в състояние да предскаже каква окончателна форма ще придобият тези роли, когато нещата се стабилизират. Феминистките движения са просто един пример за огромните социални размествания, които претърпява нашето общество. Преди двайсет и пет години бащите са готвели своите синове за живот, подобен на техния. Благодарение на фантастичната скорост, с която се мени културата ни, това днес вече не е в сила. Учените, занимаващи се със социалните промени, ни казват, че от стоте деца, които виждаме да играят в двора на първоначалното училище, петдесет вероятно ще упражняват все още несъществуващи днес професии! Бащите не могат повече да подготвят децата си за живот, подобен на техния, просто защото когато децата им се превърнат в зрели хора, обществото ще се е променило прекалено много.

Един прост пример за културните промени е домашната работа в първоначалното училище. Преди двайсет и пет години бащата едва ли е срещал трудности, помагайки на децата си да подготвят домашните си упражнения. В училищата все още са преподавали онова, което самият той е изучавал. Училищната програма, подобно на културата като цяло, е била запазена сравнително непроменена. Но поради „информационния взрив“, поради бързите темпове, с които придобиваме нови знания за света около нас, днешната училищна програма е в процес на непрекъснати промени. В нея фигурират вече дисциплини като „нова математика“, „съвременен английски“ и „ново природознание“. И това са само част от „новите“ дисциплини, които се преподават в рамките на нашите училищни програми. Вероятно съвременният татко ще трябва да изкара един родителски курс по „нова математика“ в училище, ако иска да помага на своя шестокласник с домашните! Да напътстваш момчетата и момичетата над дванайсетгодишна възраст до окончателната им зрелост е далеч по-трудно днес, отколкото преди двайсет и пет години. Тогава бащата и майката все още са били уважавани като авторитети по същия начин, както са били уважавани учителите, администраторите, полицаите или избираемите официални лица. Днешните млади хора още на тринайсет години са скептично настроени по отношение както на възрастните, така и на авторитетите. Те непрекъснато тръбят: „Не се доверявай никому, ако е над 30 години!“ Така че съвременният баща има нужда от по-солидна основа за изграждането на отношенията си с подрастващия юноша и вече не може да разчита единствено на факта, че е по-възрастен. Освен това съвременните юноши са изложени на потенциални опасности, които в миналото не са съществували. Вероятно основният проблем са наркотиците. Бащите трябва да признаят факта, че техните неукрепнали синове и дъщери са в ежедневен контакт със съвременната наркомания. Те трябва да научат децата си как да се противопоставят на смaйващото разнообразие от изживявания, което ще им предлагат бъдещите десетилетия. Не е лесно да си баща в тези объркани времена – особено ако не си обучен как да бъдеш такъв! Естествено, може да се захванете с тази работа така, както правят много бащи, учейки се просто от опита и грешките. Но има все пак и по-добри начини и тази книга ще ви помогне да ги научите. Никой не се ражда добър баща. Да бъдете добър татко е въпрос на търпение, обучение и обич. Ала е и въпрос на информация! Много важно е да научите всичко, което можете, по два основни предмета: детска психология и възпитателни методи. Всеки баща, независимо дали го съзнава, или не, действа на практика като детски психолог. Той е длъжен да разбира психологията на децата си, за да може да ги насочва умело. Ако не познава огромната психологическа разлика между три и четиригодишното дете, би ли било възможно да му наложи дисциплина по интелигентен начин? Информацията за възпитателните методи е от жизненоважно значение, защото родителите са най-ценните учители, които децата имат. Преди кракът на детето ви да е прекрачил училищния праг, вие и жена ви сте неговите първи учители. Дори след като то е тръгнало на училище, детето продължава да получава своите най-важни и дълготрайни житейски уроци в дома си. Една голяма част от информацията относно детската психология и успешните възпитателни методи е натрупана в резултат на научни изследвания. Добрият баща има нужда от практическите знания, извлечени от тази информация. Тази книга очевидно няма да усили любовта, която изпитвате към детето си. Ако не обичате собствената си рожба, не бихте се затормозявали да четете тези редове. Важно е обаче да се прави разлика между обичта към детето и информацията, която ще ви научи как да го напътствате с обич. Тук му е мястото да спрем за момент и да кажем няколко думи за чувството на вина у родителите. Ефектът на голяма част от книгите, посветени на отглеждането на децата, е, че те карат родителите да се чувстват виновни за това, че не вършат нещата точно както е казано от авторите. Определено не искам тази книга да ви въздейства по този начин. Но ако сте баща на тригодишно или на седемгодишно, или на тринайсетгодишно дете и сте прочели настоящата книга, има вероятност да затворите последната є страница, казвайки си: „Сигурно сбърках с Рони, когато беше по-малък. Държах се с него по един начин, а тази книга ми казва, че е трябвало да се държа по друг.“ Тогава може би ще се почувствате виновни. Надявам се да не я докарате дотам. Чувството за вина не е нещо, което ще ви направи по-добър родител. Никой родител не заслужава да бъде обвиняван. Всеки от нас се нуждае от убеждението, че в отглеждането на децата си върши най-доброто, на което е способен. Ако отчетем, че по-голямата част от нас не са имали абсолютно никаква възможност да научат нещо за изкуството да бъдеш добър родител, мисля, че наистина сме се справили забележително добре! Пътят, по който усвояваме нещо ново – от играта на бридж до управляването на самолет или играта на голф, – минава най-напред през грешките, през буквално хилядите грешки, които правим и от които се учим. Едва ли се чувствате виновен, че след третия урок по голф не умеете да играете като професионален клубен играч. По същия начин не бива да се чувствате виновен, когато трябва да се учите как да бъдете добър родител, допускайки и някои грешки. Самият аз съм правил хиляди грешки, отглеждайки трите си деца. Една от причините да напиша тази книга е да ви помогна поне да избягвате грешките, които аз допускал! Опитал съм се да запълня книгата си със съвети за много, много неща, които може да вършите с децата си, които ще обогатяват и задълбочават взаимоотношенията ви и ще ви позволят да изпитате повече радост от това, че сте баща. Причината да включа в нея толкова разностранни дейности е желанието ми да ви дам възможност за богат избор. Някои от тях ще се сторят привлекателни за един баща, друг баща ще предпочете други. Но няма такъв баща, който да може да върши всички неща, споменати в тази книга, така че, моля ви да не се чувствате виновни, ако не можете да извършите всичко! И запомнете! Дали сте добър баща зависи не от количеството време, което сте прекарали с децата си, а от това как сте го прекарали.

В „Изкуството да бъдеш баща“ ще проследим израстването на едно хипотетично дете от най-ранното му детство до зряла възраст, описвайки по какъв начин можете да го ръководите на всеки етап от психологическото му развитие. Тъй като през различните стадии момичетата и момчетата имат различно поведение, ще се спираме поотделно на тях и ще изследваме вашата роля като баща в развитието на всеки един от двата пола. За по-голяма яснота ще описвам промените в развитието само на едно дете (от време на време обаче ще се спирам на семейството, на братята и сестрите и на влиянието, което си оказват един на друг). Ако сте баща на четири или пет деца, ще ви се наложи, докато четете, мислено да нагаждате текста към вашия случай! Текстът би станал прекалено тромав, ако, когато описвам психологическото съзряване и развитието на нашето хипотетично дете, непрекъснато повтарям „синът ви или дъщеря ви“. Ето защо ще говоря за детето изобщо или ще използвам местоимението „той“. Мислете си като за „нея“, в случай че имате малка дъщеря.

Бащите също забременяват! В действителност бащинството започва, когато жена ви за първи път установи, че е бременна. През следващите девет месеца, предхождащи раждането на детето ви, организмът й ще претърпи различни физиологични промени, които ще предизвикват у нея също така драстични психологически изменения. Възможно е да стане раздразнителна или нелогична в постъпките си, или неочаквано да започне да иска разни неща. Възможно е да избухва в плач за нещо, което на вас да ви се струва съвсем незначително. Поведението й може да ви обърква и озадачава. Важното е да проумеете, че тези неща са съвсем нормални за бременната жена. По същия начин, по който проявявате снизхождение спрямо психологическите промени у жена ви, когато е в мензис, се налага да проявявате снизхождение и по време на бременността й. Недейте очаква от нея да се държи така, както преди забременяването. Да разберат тези промени е особено важно за мъжете, чиито съпруги забременяват няколко месеца след като са се омъжили. Понякога новият съпруг, сблъсквайки се с озадачаващите прояви на бременната си жена, започва да си мисли: „Това ли значи да си женен? Ако е така, тая няма да я бъде!“ Съпругът не разбира, че след като жена му е забременяла толкова скоро след брака, той всъщност е имал много ограничена възможност да прецени какво е поведението й като съпруга въобще. Всичко, на което е свидетел в момента, е поведението й като бременна жена. Опитайте се да бъдете търпелив и съчувстващ към евентуалните чудатости, които жена ви проявява през бременността си. За нея ще значи много, ако успявате да изслушвате тревогите и неволите й през този период. Преди да премина към ролята ви на баща през първия етап от развитието на бебето, е необходимо да уточня две неща. Първо, въпреки че тази книга ще ви даде информация относно психологическите аспекти на бащинството, ще са ви необходими и практически умения, като например как се държи бебето или как се сменят пелените му. Ако никога преди това не сте били баща, вие трябва да се научите на тези важни неща. За усвояване на чисто практическата страна на бащинството се запишете в курсовете, които Червеният кръст организира за бъдещите родители. Второ, някои родителски задължения могат да бъдат поети еднакво успешно както от майката, така и от бащата. Например, ако бебето се храни с биберон, няма никакво значение кой от двамата го прави. Не съществува „мъжко“ или „женско“ захранване на бебето с биберон. Всеки един от родителите може да свърши тази работа в зависимост от това кой от двамата е на разположение. Моята предишна книга „Изкуството да бъдещ родител“ обхваща първите пет години от живота на детето. Повечето от написаните там неща са валидни както за майките, така и за бащите. Няма да повтарям казаното в „Изкуството да бъдеш родител“, само от време на време ще се позовавам на тази книга, за да илюстрирам дадена гледна точка. Съществуват обаче други страни на родителските задължения, при които ролята на майката се различава от тази на бащата. Двата пола не са взаимозаменяеми. Подрастващото дете се нуждае както от женски, така и от мъжки поведенчески модел. Невъзможно е един родител да изпълнява двете роли едновременно. В някои свои аспекти бащинството е сходно с майчинството. Но в определени периоди от развитието на детето ролята на бащата е уникална и единствено той може да я изпълни. Ако се провали, жена му няма да е в състояние да я поеме, колкото и добра майка да е.

д-р Фицхю Додсън  „Изкуството да бъдеш баща“ 

За първи път почувствах какво значи да си баща много години преди фактически да съм станал такъв. Бях изпратен като възпитател в летен лагер за момчета в Западна Вирджиния, където за първи път ми се наложи да се справям с ръководенето на деца. Отговорностите ми включваха надзора над десет пъргави, кипящи от енергия, палави момчета на възраст между пет и седем години. За този вид типично бащински задължения нямах никакъв предишен опит, нито пък бях обучаван. Нищо не знаех за детската психология. Ако тогава бях подложен на тест и запитан каква е разликата между пет-, шест- и седемгодишните момчета, щях да се проваля безславно. Психологическите методи за постигане на добра дисциплина ми бяха толкова далечни, колкото и повърхността на Марс. Единственото интелигентно нещо, което вършех през първите седмици от престоя ми в лагера, бе, че извеждах момчетата всеки следобед на много дълги екскурзии. Свежият въздух и изискващото усилия ходене ми гарантираха, че вечерта децата ще са уморени и бързо ще заспят! Неколкоседмичното чувство на пълна неадекватност ме накара да се поровя в библиотеката на Университета на Западна Вирджиния. Започнах да чета като обезумял книги по детска психология. Това се оказа от изключителна полза, тъй като ми помогна да разбера поведението на момчетата и да се науча да ги контролирам. За съжаление по-голяма част от очакващите първата си рожба родители знаят толкова малко за децата, колкото аз, когато бях възпитател в летния лагер. Клиничните ми наблюдения сочат, че както майките, така и бащите са еднакво невежи, що се отнася до бебетата и малките деца. Майките в крайна сметка научават някои неща за децата си по чисто емпиричен път. Бащите не успяват да постигнат дори и това. И именно тук се корени трагедията.

Бащинството означава опит, от който човек изпитва дълбоко задоволство. Малко са на брой нещата, които да ни възнаграждават емоционално така, както насладата, изпитвана от умелото напътстване на децата ни от деня на раждането им през различните етапи от развитието им до момента, когато поемат по своя собствен път. Детето обаче е сложно същество. В главицата на детето се намират около десет милиарда мозъчни клетки. Това е един безкрайно по-сложен комплекс от агрегати в сравнение с най-високоскоростните компютри. Как е възможно един баща да изпитва непрестанна радост и емоционално задоволство, напътствайки такова сложно човешко създание от детството до зрялата му възраст, без никой да му е дал някакви инструкции? Обществото не учи хората как да стават бащи, преди да са станали такива. Нито някой ги обучава по домовете им, когато вече бащинството е факт. В тези динамично менящи се времена за бащите е много по-трудно да определят и да изпълняват своята роля. Ролята на бащата отпреди двайсет и пет години е различна от ролята му днес. Преди двайсет и пет години мъжкото и женското поведение, както и ролите на бащата и майката бяха твърде ясно очертани. Днес поведението на мъжете и жените в обществото и семейните роли на бащите и майките претърпяват огромни трансформации. Никой не е в състояние да предскаже каква окончателна форма ще придобият тези роли, когато нещата се стабилизират. Феминистките движения са просто един пример за огромните социални размествания, които претърпява нашето общество. Преди двайсет и пет години бащите са готвели своите синове за живот, подобен на техния. Благодарение на фантастичната скорост, с която се мени културата ни, това днес вече не е в сила. Учените, занимаващи се със социалните промени, ни казват, че от стоте деца, които виждаме да играят в двора на първоначалното училище, петдесет вероятно ще упражняват все още несъществуващи днес професии! Бащите не могат повече да подготвят децата си за живот, подобен на техния, просто защото когато децата им се превърнат в зрели хора, обществото ще се е променило прекалено много.

Един прост пример за културните промени е домашната работа в първоначалното училище. Преди двайсет и пет години бащата едва ли е срещал трудности, помагайки на децата си да подготвят домашните си упражнения. В училищата все още са преподавали онова, което самият той е изучавал. Училищната програма, подобно на културата като цяло, е била запазена сравнително непроменена. Но поради „информационния взрив“, поради бързите темпове, с които придобиваме нови знания за света около нас, днешната училищна програма е в процес на непрекъснати промени. В нея фигурират вече дисциплини като „нова математика“, „съвременен английски“ и „ново природознание“. И това са само част от „новите“ дисциплини, които се преподават в рамките на нашите училищни програми. Вероятно съвременният татко ще трябва да изкара един родителски курс по „нова математика“ в училище, ако иска да помага на своя шестокласник с домашните! Да напътстваш момчетата и момичетата над дванайсетгодишна възраст до окончателната им зрелост е далеч по-трудно днес, отколкото преди двайсет и пет години. Тогава бащата и майката все още са били уважавани като авторитети по същия начин, както са били уважавани учителите, администраторите, полицаите или избираемите официални лица. Днешните млади хора още на тринайсет години са скептично настроени по отношение както на възрастните, така и на авторитетите. Те непрекъснато тръбят: „Не се доверявай никому, ако е над 30 години!“ Така че съвременният баща има нужда от по-солидна основа за изграждането на отношенията си с подрастващия юноша и вече не може да разчита единствено на факта, че е по-възрастен. Освен това съвременните юноши са изложени на потенциални опасности, които в миналото не са съществували. Вероятно основният проблем са наркотиците. Бащите трябва да признаят факта, че техните неукрепнали синове и дъщери са в ежедневен контакт със съвременната наркомания. Те трябва да научат децата си как да се противопоставят на смaйващото разнообразие от изживявания, което ще им предлагат бъдещите десетилетия. Не е лесно да си баща в тези объркани времена – особено ако не си обучен как да бъдеш такъв! Естествено, може да се захванете с тази работа така, както правят много бащи, учейки се просто от опита и грешките. Но има все пак и по-добри начини и тази книга ще ви помогне да ги научите. Никой не се ражда добър баща. Да бъдете добър татко е въпрос на търпение, обучение и обич. Ала е и въпрос на информация! Много важно е да научите всичко, което можете, по два основни предмета: детска психология и възпитателни методи. Всеки баща, независимо дали го съзнава, или не, действа на практика като детски психолог. Той е длъжен да разбира психологията на децата си, за да може да ги насочва умело. Ако не познава огромната психологическа разлика между три и четиригодишното дете, би ли било възможно да му наложи дисциплина по интелигентен начин? Информацията за възпитателните методи е от жизненоважно значение, защото родителите са най-ценните учители, които децата имат. Преди кракът на детето ви да е прекрачил училищния праг, вие и жена ви сте неговите първи учители. Дори след като то е тръгнало на училище, детето продължава да получава своите най-важни и дълготрайни житейски уроци в дома си. Една голяма част от информацията относно детската психология и успешните възпитателни методи е натрупана в резултат на научни изследвания. Добрият баща има нужда от практическите знания, извлечени от тази информация. Тази книга очевидно няма да усили любовта, която изпитвате към детето си. Ако не обичате собствената си рожба, не бихте се затормозявали да четете тези редове. Важно е обаче да се прави разлика между обичта към детето и информацията, която ще ви научи как да го напътствате с обич. Тук му е мястото да спрем за момент и да кажем няколко думи за чувството на вина у родителите. Ефектът на голяма част от книгите, посветени на отглеждането на децата, е, че те карат родителите да се чувстват виновни за това, че не вършат нещата точно както е казано от авторите. Определено не искам тази книга да ви въздейства по този начин. Но ако сте баща на тригодишно или на седемгодишно, или на тринайсетгодишно дете и сте прочели настоящата книга, има вероятност да затворите последната є страница, казвайки си: „Сигурно сбърках с Рони, когато беше по-малък. Държах се с него по един начин, а тази книга ми казва, че е трябвало да се държа по друг.“ Тогава може би ще се почувствате виновни. Надявам се да не я докарате дотам. Чувството за вина не е нещо, което ще ви направи по-добър родител. Никой родител не заслужава да бъде обвиняван. Всеки от нас се нуждае от убеждението, че в отглеждането на децата си върши най-доброто, на което е способен. Ако отчетем, че по-голямата част от нас не са имали абсолютно никаква възможност да научат нещо за изкуството да бъдеш добър родител, мисля, че наистина сме се справили забележително добре! Пътят, по който усвояваме нещо ново – от играта на бридж до управляването на самолет или играта на голф, – минава най-напред през грешките, през буквално хилядите грешки, които правим и от които се учим. Едва ли се чувствате виновен, че след третия урок по голф не умеете да играете като професионален клубен играч. По същия начин не бива да се чувствате виновен, когато трябва да се учите как да бъдете добър родител, допускайки и някои грешки. Самият аз съм правил хиляди грешки, отглеждайки трите си деца. Една от причините да напиша тази книга е да ви помогна поне да избягвате грешките, които аз допускал! Опитал съм се да запълня книгата си със съвети за много, много неща, които може да вършите с децата си, които ще обогатяват и задълбочават взаимоотношенията ви и ще ви позволят да изпитате повече радост от това, че сте баща. Причината да включа в нея толкова разностранни дейности е желанието ми да ви дам възможност за богат избор. Някои от тях ще се сторят привлекателни за един баща, друг баща ще предпочете други. Но няма такъв баща, който да може да върши всички неща, споменати в тази книга, така че, моля ви да не се чувствате виновни, ако не можете да извършите всичко! И запомнете! Дали сте добър баща зависи не от количеството време, което сте прекарали с децата си, а от това как сте го прекарали.

В „Изкуството да бъдеш баща“ ще проследим израстването на едно хипотетично дете от най-ранното му детство до зряла възраст, описвайки по какъв начин можете да го ръководите на всеки етап от психологическото му развитие. Тъй като през различните стадии момичетата и момчетата имат различно поведение, ще се спираме поотделно на тях и ще изследваме вашата роля като баща в развитието на всеки един от двата пола. За по-голяма яснота ще описвам промените в развитието само на едно дете (от време на време обаче ще се спирам на семейството, на братята и сестрите и на влиянието, което си оказват един на друг). Ако сте баща на четири или пет деца, ще ви се наложи, докато четете, мислено да нагаждате текста към вашия случай! Текстът би станал прекалено тромав, ако, когато описвам психологическото съзряване и развитието на нашето хипотетично дете, непрекъснато повтарям „синът ви или дъщеря ви“. Ето защо ще говоря за детето изобщо или ще използвам местоимението „той“. Мислете си като за „нея“, в случай че имате малка дъщеря.

Бащите също забременяват! В действителност бащинството започва, когато жена ви за първи път установи, че е бременна. През следващите девет месеца, предхождащи раждането на детето ви, организмът й ще претърпи различни физиологични промени, които ще предизвикват у нея също така драстични психологически изменения. Възможно е да стане раздразнителна или нелогична в постъпките си, или неочаквано да започне да иска разни неща. Възможно е да избухва в плач за нещо, което на вас да ви се струва съвсем незначително. Поведението й може да ви обърква и озадачава. Важното е да проумеете, че тези неща са съвсем нормални за бременната жена. По същия начин, по който проявявате снизхождение спрямо психологическите промени у жена ви, когато е в мензис, се налага да проявявате снизхождение и по време на бременността й. Недейте очаква от нея да се държи така, както преди забременяването. Да разберат тези промени е особено важно за мъжете, чиито съпруги забременяват няколко месеца след като са се омъжили. Понякога новият съпруг, сблъсквайки се с озадачаващите прояви на бременната си жена, започва да си мисли: „Това ли значи да си женен? Ако е така, тая няма да я бъде!“ Съпругът не разбира, че след като жена му е забременяла толкова скоро след брака, той всъщност е имал много ограничена възможност да прецени какво е поведението й като съпруга въобще. Всичко, на което е свидетел в момента, е поведението й като бременна жена. Опитайте се да бъдете търпелив и съчувстващ към евентуалните чудатости, които жена ви проявява през бременността си. За нея ще значи много, ако успявате да изслушвате тревогите и неволите й през този период. Преди да премина към ролята ви на баща през първия етап от развитието на бебето, е необходимо да уточня две неща. Първо, въпреки че тази книга ще ви даде информация относно психологическите аспекти на бащинството, ще са ви необходими и практически умения, като например как се държи бебето или как се сменят пелените му. Ако никога преди това не сте били баща, вие трябва да се научите на тези важни неща. За усвояване на чисто практическата страна на бащинството се запишете в курсовете, които Червеният кръст организира за бъдещите родители. Второ, някои родителски задължения могат да бъдат поети еднакво успешно както от майката, така и от бащата. Например, ако бебето се храни с биберон, няма никакво значение кой от двамата го прави. Не съществува „мъжко“ или „женско“ захранване на бебето с биберон. Всеки един от родителите може да свърши тази работа в зависимост от това кой от двамата е на разположение. Моята предишна книга „Изкуството да бъдещ родител“ обхваща първите пет години от живота на детето. Повечето от написаните там неща са валидни както за майките, така и за бащите. Няма да повтарям казаното в „Изкуството да бъдеш родител“, само от време на време ще се позовавам на тази книга, за да илюстрирам дадена гледна точка. Съществуват обаче други страни на родителските задължения, при които ролята на майката се различава от тази на бащата. Двата пола не са взаимозаменяеми. Подрастващото дете се нуждае както от женски, така и от мъжки поведенчески модел. Невъзможно е един родител да изпълнява двете роли едновременно. В някои свои аспекти бащинството е сходно с майчинството. Но в определени периоди от развитието на детето ролята на бащата е уникална и единствено той може да я изпълни. Ако се провали, жена му няма да е в състояние да я поеме, колкото и добра майка да е.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Като млад и още зелен татко тази книга ми беше много полезна. Беше ми подарък и не бях много очарован от изненадата, но до ден днешен съм благодарен за наученото от нея. Един ден ще я дам на сина си!

Оценка: +3

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-954-529-636-9
изчерпана
Цена
12.00 лв.

Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени