Кошмарът на всеки родител... Тиа и Майк Бай не са и допускали, че ще паднат толкова ниско – да шпионират децата си. Но шестнайсетгодишният им син Адам напоследък се държи отчуждено, а самоубийството на най-добрия му приятел ги кара да бъдат нащрек. И ето че само дни след като инсталират специална програма в компютъра на сина си, те са стреснати от лаконично съобщение от неизвестен изпращач, нареждащо на сина им да си трае, ако иска всичко да е наред.
Като капак на всичко Майк разбира, че съседското момче, чийто лекуващ лекар е той, се нуждае от спешна бъбречна трансплантация. Майк внезапно се оказва в центъра на експлозивна тайна, която може да взриви семейството на детето.
Друга съседка - Бетси Хил, майката на самоубилото се момче – случайно научава неподозирани неща за нощта, когато умира синът ѝ. Но преди да научи още нещо, Адам изчезва и целият квартал е разлюлян от шокиращите събития.
И докато животът на тези семейства се сплита яростно и трагично, дълго крити връзки и събития започват да изплават на повърхността и принуждават отчаяните родители да търсят отговор на въпроса: докъде биха стигнали, за да защитят любимите си хора.
Xарлан Коубън е роден през 1962 г. в Нюарк, Ню Джърси. Автор е на 27 романа, сред които преведените на български „Шест години“, „Остани“, „Невинният“, „Не казвай на никого“, „Няма втори шанс“, „Гората“, „Само един поглед“ и други. Всеки един от седемте последователно издадени романа - „Липсваш ми“, „Шест години“, „Остани“, „Под напрежение“, „Клопка“, „Дръж се здраво“ и „Изгубена завинаги“, е бил на първо място в най-престижната селекция на Съединените щати – класацията на бестселърите на вестник „Ню Йорк Таймс“.
Романът „Не казвай на никого“ има брилянтна екранизация – едноименният филм на режисьора Гийом Кане с участието на Франсоа Клузе и Кристин Скот Томас печели множество отличия, включително 4 награди „Сезар” през 2007 година.
Коубън е международно признат писател, лауреат на литературните награди за криминални книги „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“, и е първият в историята, спечелил и трите. Той е първият чуждестранен писател, който през 2009 г. получава най-престижното британско отличие за криминална литература „Бестселърна кама“. Тази награда е особено ценна поради факта, че се присъжда не от жури, а чрез директно гласуване на публиката. Коубън влиза и в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. На 15 март 2011 г. той получи Медала на Париж, връчен му на тържествена церемония в парижкото кметство от културния аташе Кристоф Жирар. Медалът, сред чиито носители са Джейн Фонда, Кармен Маура, Тони Морисън, Пол Остър, Чечилиа Бартоли, е френско отличие и знак на висока почит към артисти, които имат специален принос към културата на международно ниво.
Майсторски изпипаните романи на Харлан Коубън често се определят от критиката като „изобретателни” (Ню Йорк Таймс), „затрогващи и мъдри” (Лос Анжелис Тайм), „превъзходни” (Чикаго Трибюн) и „задължителни четива” (Филаделфия Инкуайър).
Днес американският писател има в актива си 60 милиона отпечатани книги в цял свят. Трилърите му са преведени на 43 езика и са бестселъри в десетки страни. А той продължава да живее в Ню Джърси със съпругата си, която е педиатър, и с четирите им деца.
Харлан Коубън - "Дръж се здраво"
В началото нямаше съобщения по месинджъра или имейли, които да ги разтревожат или да им подскажат нещо. Но на третия понеделник настъпи коренна промяна.
Интеркомът в малкия офис на Тиа избръмча. Рязък глас изрече:
– В офиса ми. Веднага.
Беше Хестър Кримстайн, голямата шефка на адвокатската кантора. Хестър винаги призоваваше подчинените си по интеркома сама, без да прибягва до секретарката си. И неизменно звучеше леко ядосана, сякаш си длъжен да знаеш, че ѝ трябваш и как така не си се явил още, ами ѝ губиш времето да те вика по интеркома.
Тиа се бе върнала на работа като адвокат в „Бъртън и Кримстайн“ преди шест месеца. Бъртън бе починал преди много години. Кримстайн – прославената и страшна юристка Хестър Бърнстайн – бе напълно жива и на командния пулт. Радваше се на международна известност като спец по всички криминални въпроси и дори водеше собствено риалити предаване по телевизията с находчивото заглавие „Кримстайн он крайм“[1].
Кримстайн се озъби – винаги звучеше озъбено – по интеркома:
– Тиа?
– Идвам моментално.
Напъха доклада от Е-СпайРайт в горното чекмедже и се запъти по коридора между остъклените офиси от едната страна: слънчевите – за старшите партньори във фирмата – и задушните преградени кабинки от другата. В „Бъртън енд Кримстайн“ царуваше тотална кастова система с едноличен ръководител. Вярно, имаше и старши съдружници, но Хестър Кримстайн не позволяваше никому да добави името си към фирмената табела.
Стигна до просторния ъглов кабинет. Секретарката на Хестър само леко вдигна глава, докато минаваше покрай нея. Вратата на Хестър бе отворена. Както почти винаги. Тиа се спря и почука на стената до вратата.
Хестър крачеше напред-назад. Бе дребна жена, но не изглеждаше такава. Видът ѝ по-скоро бе набит, мощен и в определена степен застрашителен. Тя дори не крачеше, помис ли си Тиа, а сякаш дебнеше. Излъчваше енергия, чувство за власт.
– Трябва да снемеш едни показания под клетва в Бостън в петък – каза без прелюдии.
Тиа влезе в кабинета. Прическата на Хестър бе вечно разрошена, като на невротична почти-блондинка. Успяваше да създаде впечатление, че както е притеснена, така запазва пълно самообладание. Има хора, които моментално грабват вниманието ти. Но Хестър Кримстайн направо те сграбчваше за реверите, раздрусваше те и те караше да я гледаш в очите, без да мигаш.
– Разбира се. Никакъв проблем – отвърна Тиа. – По кое дело?
– Бек.
Тиа го бе очаквала.
– Ето ти преписката. Вземи със себе си и компютърния спец. Онзи с отвратителната стойка и кошмарните татуировки.
– Брет – подсказа Тиа.
– Именно. Искам да прерови персоналния компютър на този тип.
Хестър ѝ връчи папката и отново закрачи.
Тиа хвърли един поглед:
– Той е основният свидетел, нали?
– Точно така. Показанията ще снемеш в петък. Върви си у дома и проучи делото.
– Окей, няма проблем.
Изведнъж Хестър закова на място.
– Тиа?
Тиа бе започнала да разлиства преписката. Опитваше се да се съсредоточи върху делото, върху Бек и клетвените му показания, както и върху удалата ѝ се възможност да отиде в Бостън. Но проклетият доклад от Е-СпайРайт не ѝ даваше мира. Погледна шефката си.
– Притеснява ли те нещо? – запита Хестър.
– Единствено клетвените показания.
Хестър се намръщи:
– Чудесно. Защото този тип лъже като посрано магаре. Нали ме разбираш?
– Посрано магаре – повтори Тиа.
– Точно така. Категорично не може да е видял онова, което твърди, че е видял. Няма начин. Схващаш ли?
– И искаш от мен да го докажа.
– Не.
– Какво тогава?
– Точно обратното, всъщност.
Тиа се намръщи.
– Нещо не ми е ясно. Не искаш от мен да доказвам, че лъже като посрано магаре, така ли?
– Именно.
Тиа леко сви рамене.
– Би ли пояснила?
– С удоволствие. Искам да седиш там, да кимаш мило с глава и да му зададеш милион въпроси. Искам да си облечена в нещо впито по тялото, евентуално с по-голямо деколте. Да му се усмихваш, сякаш си излязла на първа среща с него и всичко, което той казва, те омайва. В гласа ти да няма и капка недоверие. Всяка негова дума все едно е цитат от Светото писание.
[1] Crimstein on Crime (англ.) – кримки с Кримстайн. – Б. пр.
Харлан Коубън - "Дръж се здраво"
В началото нямаше съобщения по месинджъра или имейли, които да ги разтревожат или да им подскажат нещо. Но на третия понеделник настъпи коренна промяна.
Интеркомът в малкия офис на Тиа избръмча. Рязък глас изрече:
– В офиса ми. Веднага.
Беше Хестър Кримстайн, голямата шефка на адвокатската кантора. Хестър винаги призоваваше подчинените си по интеркома сама, без да прибягва до секретарката си. И неизменно звучеше леко ядосана, сякаш си длъжен да знаеш, че ѝ трябваш и как така не си се явил още, ами ѝ губиш времето да те вика по интеркома.
Тиа се бе върнала на работа като адвокат в „Бъртън и Кримстайн“ преди шест месеца. Бъртън бе починал преди много години. Кримстайн – прославената и страшна юристка Хестър Бърнстайн – бе напълно жива и на командния пулт. Радваше се на международна известност като спец по всички криминални въпроси и дори водеше собствено риалити предаване по телевизията с находчивото заглавие „Кримстайн он крайм“[1].
Кримстайн се озъби – винаги звучеше озъбено – по интеркома:
– Тиа?
– Идвам моментално.
Напъха доклада от Е-СпайРайт в горното чекмедже и се запъти по коридора между остъклените офиси от едната страна: слънчевите – за старшите партньори във фирмата – и задушните преградени кабинки от другата. В „Бъртън енд Кримстайн“ царуваше тотална кастова система с едноличен ръководител. Вярно, имаше и старши съдружници, но Хестър Кримстайн не позволяваше никому да добави името си към фирмената табела.
Стигна до просторния ъглов кабинет. Секретарката на Хестър само леко вдигна глава, докато минаваше покрай нея. Вратата на Хестър бе отворена. Както почти винаги. Тиа се спря и почука на стената до вратата.
Хестър крачеше напред-назад. Бе дребна жена, но не изглеждаше такава. Видът ѝ по-скоро бе набит, мощен и в определена степен застрашителен. Тя дори не крачеше, помис ли си Тиа, а сякаш дебнеше. Излъчваше енергия, чувство за власт.
– Трябва да снемеш едни показания под клетва в Бостън в петък – каза без прелюдии.
Тиа влезе в кабинета. Прическата на Хестър бе вечно разрошена, като на невротична почти-блондинка. Успяваше да създаде впечатление, че както е притеснена, така запазва пълно самообладание. Има хора, които моментално грабват вниманието ти. Но Хестър Кримстайн направо те сграбчваше за реверите, раздрусваше те и те караше да я гледаш в очите, без да мигаш.
– Разбира се. Никакъв проблем – отвърна Тиа. – По кое дело?
– Бек.
Тиа го бе очаквала.
– Ето ти преписката. Вземи със себе си и компютърния спец. Онзи с отвратителната стойка и кошмарните татуировки.
– Брет – подсказа Тиа.
– Именно. Искам да прерови персоналния компютър на този тип.
Хестър ѝ връчи папката и отново закрачи.
Тиа хвърли един поглед:
– Той е основният свидетел, нали?
– Точно така. Показанията ще снемеш в петък. Върви си у дома и проучи делото.
– Окей, няма проблем.
Изведнъж Хестър закова на място.
– Тиа?
Тиа бе започнала да разлиства преписката. Опитваше се да се съсредоточи върху делото, върху Бек и клетвените му показания, както и върху удалата ѝ се възможност да отиде в Бостън. Но проклетият доклад от Е-СпайРайт не ѝ даваше мира. Погледна шефката си.
– Притеснява ли те нещо? – запита Хестър.
– Единствено клетвените показания.
Хестър се намръщи:
– Чудесно. Защото този тип лъже като посрано магаре. Нали ме разбираш?
– Посрано магаре – повтори Тиа.
– Точно така. Категорично не може да е видял онова, което твърди, че е видял. Няма начин. Схващаш ли?
– И искаш от мен да го докажа.
– Не.
– Какво тогава?
– Точно обратното, всъщност.
Тиа се намръщи.
– Нещо не ми е ясно. Не искаш от мен да доказвам, че лъже като посрано магаре, така ли?
– Именно.
Тиа леко сви рамене.
– Би ли пояснила?
– С удоволствие. Искам да седиш там, да кимаш мило с глава и да му зададеш милион въпроси. Искам да си облечена в нещо впито по тялото, евентуално с по-голямо деколте. Да му се усмихваш, сякаш си излязла на първа среща с него и всичко, което той казва, те омайва. В гласа ти да няма и капка недоверие. Всяка негова дума все едно е цитат от Светото писание.
[1] Crimstein on Crime (англ.) – кримки с Кримстайн. – Б. пр.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
