Принцесите от Клуба на короната подготвят представление за коледния фестивал!
Ще успеят ли принцесите Шарлот, Алис и техните приятелки да спечелят фантастичната награда - пътуване до Царството на коледните чудеса?
Ужасната принцеса Дайамонд е решила твърдо да им провали плановете.
ДВЕ ИСТОРИИ В ЕДНА КНИГА!
Вивиан Френч е английска писателка, автор на множество приказки, детски илюстровани книги, пиеси и романи за деца и младежи. В продължение на десет години тя е работила в театър за деца едновременно и като актьор, и като автор. През 1990 са публикувани първите ѝ три приказки и оттогава Вивиан Френч е написала повече от сто книги, които освен художествена литература, включват и научна литература. В последно време тя отново се отдава на писането на пиеси.
Вивиан Френч живее в Бристъл и Единбург, особено харесва Лондон, Нюкасъл, Ню Йорк и Суонзи и не може да прецени кой от всички тези градове й допада най-много. Освен четирите си – вече пораснали – дъщери, Вивиан Френч има и котарак, който живее в Бристол, защото там има малко езерце, където котаракът обича да лови жаби, които обаче никога не яде, просто си играе с тях.
ВИВИАН ФРЕНЧ
В ЦАРСТВОТО НА КОЛЕДНИТЕ ЧУДЕСА
Както вече казах, зимата е ТОЛКОВА невероятна… а зимният срок, който изкарахме в Сребърните кули, бе НАИСТИНА удивителен! Чудесният мраз продължи цяла вечност, но нямаше и помен от угнетяващия и противен студ, който те кара да се чувстваш потиснат. Ни най-малко! Времето бе слънчево и мразовито, а небето беше яркосиньо. Езерото пред Академията за принцеси замръзна и ние прекарвахме НЕЗАБРАВИМИ часове на пързалката. Дори ужасните близначки Дайамонд и Груела се научиха да се пързалят с кънки, макар непрекъснато да повтаряха, че пързалянето не приляга на истинските принцеси.
После времето ненадейно се промени.
При първия сутрешен звънец ние отворихме очи в очакване да видим Сребърната розова спалня, както винаги обляна в слънце, но уви. Тя беше сива и мрачна.
Дейзи скочи от леглото си и се стрелна към прозореца.
– Навън е облачно – съобщи тя – и вали КАТО ИЗ ВЕДРО!
Кейти се мушна още по-дълбоко под завивките.
– Нали днес следобед щяхме да имаме състезания по танци върху леда? – напомни ни Емили. – Ами сега?
Спогледахме се объркано.
– Предполагам, че дотогава дъждът ще спре – обади се София.
– Няма такива изгледи – отвърна Дейзи, докато гледаше през прозореца. – Струва ми се, че ще вали с дни.
– Ама че БЕЛЯ!
Замерих Кейти с възглавницата си, но тя не помръдна.
– Сигурно ще ни накарат да присъстваме на някой скучен урок.
София се протегна.
– Ако не побързаме да станем от леглата си, ще закъснеем за закуска и ще си навлечем неприятности.
Алис се бе запътила към банята.
– Хайде, момичета! Която слезе последна, ще седне на една маса със старите надути близначки Дайамонд и Груела! – заплаши ни тя.
Думите ѝ ни накараха да се размърдаме, дори Кейти се раздвижи, и ние влязохме в трапезарията по едно и също време.
ВИВИАН ФРЕНЧ
В ЦАРСТВОТО НА КОЛЕДНИТЕ ЧУДЕСА
Както вече казах, зимата е ТОЛКОВА невероятна… а зимният срок, който изкарахме в Сребърните кули, бе НАИСТИНА удивителен! Чудесният мраз продължи цяла вечност, но нямаше и помен от угнетяващия и противен студ, който те кара да се чувстваш потиснат. Ни най-малко! Времето бе слънчево и мразовито, а небето беше яркосиньо. Езерото пред Академията за принцеси замръзна и ние прекарвахме НЕЗАБРАВИМИ часове на пързалката. Дори ужасните близначки Дайамонд и Груела се научиха да се пързалят с кънки, макар непрекъснато да повтаряха, че пързалянето не приляга на истинските принцеси.
После времето ненадейно се промени.
При първия сутрешен звънец ние отворихме очи в очакване да видим Сребърната розова спалня, както винаги обляна в слънце, но уви. Тя беше сива и мрачна.
Дейзи скочи от леглото си и се стрелна към прозореца.
– Навън е облачно – съобщи тя – и вали КАТО ИЗ ВЕДРО!
Кейти се мушна още по-дълбоко под завивките.
– Нали днес следобед щяхме да имаме състезания по танци върху леда? – напомни ни Емили. – Ами сега?
Спогледахме се объркано.
– Предполагам, че дотогава дъждът ще спре – обади се София.
– Няма такива изгледи – отвърна Дейзи, докато гледаше през прозореца. – Струва ми се, че ще вали с дни.
– Ама че БЕЛЯ!
Замерих Кейти с възглавницата си, но тя не помръдна.
– Сигурно ще ни накарат да присъстваме на някой скучен урок.
София се протегна.
– Ако не побързаме да станем от леглата си, ще закъснеем за закуска и ще си навлечем неприятности.
Алис се бе запътила към банята.
– Хайде, момичета! Която слезе последна, ще седне на една маса със старите надути близначки Дайамонд и Груела! – заплаши ни тя.
Думите ѝ ни накараха да се размърдаме, дори Кейти се раздвижи, и ние влязохме в трапезарията по едно и също време.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
