Изобретяване на самотата
16.02 лв. 18.00 лв. (-11%)
Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж
16.02 лв. 18.00 лв. (-11%)
Добър ден, тъга / Обичате ли Брамс?
19.58 лв. 22.00 лв. (-11%)
„Приключението на дамския фризьор“ е последната книга от сатиричната трилогия на Едуардо Мендоса, включваща още „Загадката на омагьосаната крипта“ (2006) и „Маслиновият лабиринт“ (2007), издадени от ИК „Колибри“. Общото в трите романа, пародия на детективския жанр, е комичният главен герой -- леко смахнат злосторник без име, който тук се проявява в ролята на Джеймс Бонд. Действието отново се развива в Барселона, но вече в средата на деветдесетте години на миналия век. Анонимният детектив най-сетне е изписан от лудницата, но попада в едно още по-безумно обкръжение - каталонското общество, където той се оказва с повече здрав разум от всички участници в приключението. Криминалната интрига не е лишена от сходство с българската действителност. И тук се наслаждаваме на бликащото въображение на Мендоса, на точния му изказ, на свежия, на места сюрреалистичен хумор и саркастичен език.
Едуардо Мендоса (1943) е едно от големите имена в съвременната литература на Испания. Юрист по образование, той работи дълги години и като преводач, а първите си стъпки в литературата прави през 1975 г. Неизменно съпътстван от успеха, той вече е автор на 14 романа, студии и театрални творби. Творчеството му се отличава с характерен език, неподражаемо преливане на стилове и художествени похвати, актуална тематика. Многобройните литературни награди, на които е носител, са безспорно признание за талантливото му перо.
ЕДУАРДО МЕНДОСА
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО НА ДАМСКИЯ ФРИЗЬОР
Когато краката й (изваяни като на струг и единият, и другият) пристъпиха във фризьорския ми салон, аз вече от години бях сдал багажа по всички линии. Тази неочаквана поява сложи начало на премеждието, което възнамерявам да разкажа, ала читателят не би разполагал с необходимите сведения, за да схване добре всичките му обрати, ако не ги върна (и читателя, и разказа) към един по-ранен момент и дори към по-предишни събития и не направя съвсем кратко въведение.
Споменатият по-ранен момент настъпи, когато дойдоха да ми съобщят, че нашият любим директор: състрадателният, отзивчивият доктор Суграниес е наредил да се явя незабавно в кабинета му. Запътих се натам по-скоро изненадан, отколкото уплашен, тъй като по онова време доктор Суграниес не се показваше вече пред никого, камо ли пред мен и не ме бе ощастливявал нито с дума, нито с жест, нито дори с поглед през последните три-четири години, тоест откакто моят случай премина към архив, или поне след като папката със съответната документация най-напред потъна някъде, а после окончателно изчезна. В резултат на това върху мен, като физическо и като юридическо лице, се стовари дълбоко административно мълчание, което нито призивите ми, нито писмените ми молби, нито постъпките ми не успяха да пробият. Причината за моето затворничество бе отдавна забравена и тъй като нямаше никакви основания, освен лично моите, да бъде извадена отново на дневен ред, а и далечното ми минало, външността ми и някои единични епизоди от живота ми в последно време (във и отвъд стените на лечебното заведение) далеч не бяха в моя полза, по-скоро напротив, по нищо не личеше, че дните ми под този почтен покрив скоро ще свършат, освен ако не ме сполетеше непоправимото.
– Влезте, влезте, уважаеми. Заповядайте, седнете. На какво дължа честта? – с тези думи бе посрещнат силуетът ми на прага.
Доктор Суграниес, върху когото Всевишният бе изсипал обилно своята благодат, отдавна бе прехвърлил пенсионна възраст и от години летеше като слаломист по надолнището на живота. Изветрял, оглушал, ослепял, все по-занесен и немощен, но без да отстъпва нито на йота от властта и без да губи и грам от своята свирепост, той се бе вкопчил в поста си (така добавяше към пенсията си пълната заплата, премиите, точките, извънредните тригодишни надбавки и други екстри) преди неговите началници – неизменно заети с важни дела – да са се усетили.
ЕДУАРДО МЕНДОСА
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО НА ДАМСКИЯ ФРИЗЬОР
Когато краката й (изваяни като на струг и единият, и другият) пристъпиха във фризьорския ми салон, аз вече от години бях сдал багажа по всички линии. Тази неочаквана поява сложи начало на премеждието, което възнамерявам да разкажа, ала читателят не би разполагал с необходимите сведения, за да схване добре всичките му обрати, ако не ги върна (и читателя, и разказа) към един по-ранен момент и дори към по-предишни събития и не направя съвсем кратко въведение.
Споменатият по-ранен момент настъпи, когато дойдоха да ми съобщят, че нашият любим директор: състрадателният, отзивчивият доктор Суграниес е наредил да се явя незабавно в кабинета му. Запътих се натам по-скоро изненадан, отколкото уплашен, тъй като по онова време доктор Суграниес не се показваше вече пред никого, камо ли пред мен и не ме бе ощастливявал нито с дума, нито с жест, нито дори с поглед през последните три-четири години, тоест откакто моят случай премина към архив, или поне след като папката със съответната документация най-напред потъна някъде, а после окончателно изчезна. В резултат на това върху мен, като физическо и като юридическо лице, се стовари дълбоко административно мълчание, което нито призивите ми, нито писмените ми молби, нито постъпките ми не успяха да пробият. Причината за моето затворничество бе отдавна забравена и тъй като нямаше никакви основания, освен лично моите, да бъде извадена отново на дневен ред, а и далечното ми минало, външността ми и някои единични епизоди от живота ми в последно време (във и отвъд стените на лечебното заведение) далеч не бяха в моя полза, по-скоро напротив, по нищо не личеше, че дните ми под този почтен покрив скоро ще свършат, освен ако не ме сполетеше непоправимото.
– Влезте, влезте, уважаеми. Заповядайте, седнете. На какво дължа честта? – с тези думи бе посрещнат силуетът ми на прага.
Доктор Суграниес, върху когото Всевишният бе изсипал обилно своята благодат, отдавна бе прехвърлил пенсионна възраст и от години летеше като слаломист по надолнището на живота. Изветрял, оглушал, ослепял, все по-занесен и немощен, но без да отстъпва нито на йота от властта и без да губи и грам от своята свирепост, той се бе вкопчил в поста си (така добавяше към пенсията си пълната заплата, премиите, точките, извънредните тригодишни надбавки и други екстри) преди неговите началници – неизменно заети с важни дела – да са се усетили.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
