Завихряне
4.45 лв. 5.00 лв. (-11%)
Американски речник
14.24 лв. 16.00 лв. (-11%)
Сребърните криле
16.02 лв. 18.00 лв. (-11%)
В този роман Монтанари за пръв път въвежда инспектора от „Отдел убийства“ към полицията във Филаделфия Кевин Бърн, печения ветеран с най-много разкрити убийства, и подгласничката му Джесика Балзано, съвсем начинаеща полицайка. Те вече са затънали до гуша в разследвания, когато в града започва да вилнее неизвестен изверг. Неговите сексуални фантазии са вдъхновени от гимназистките от католическото училище и той скоро започва да сее труповете им в провокативни пози из целия град. Светът, обрисуван от Монтанари, е изключително плашещ, но именно този свят има остра нужда от инспектори като Бърн и Балзано. Методите на двамата при разследването на убийствата се допълват, без да влизат в сблъсък, за да доведат романа до спираща дъха кулминация.
Ричард Монтанари е роден в Кливланд, щата Охайо, и е автор на много сценарии и десетина трилъра. Вестник „Съндей Таймс“ го обявява за един от десетте най-силни автори на криминални романи. Наричат го „специалист по серийните убийства“ и „човекът, вдъхнал нов живот на понятието „трилър“. Той много години вече изследва най-грозните страни на човешката психика, за да даде на читателите романи, които спират дъха, но нищо, прочетено досега, не ни е подготвило за „Момичетата с броеници“.
РИЧАРД МОНТАНАРИ
МОМИЧЕТА С БРОЕНИЦИ
Цветница, 23:55 ч.
Около нея витае някаква зимна тъга, дълбоко заседнала меланхолия. Никак не съответства на шестнайсетте й години. Дори в смеха й не прозира някаква вътрешна радост.
А може радостта изобщо да липсва.
Такива като нея се срещат постоянно: тя винаги върви сама, притиснала учебниците към гърдите си, с поглед вперен в земята, неизменно замислена. Вечно изостава с няколко крачки от останалите момичета и приема с готовност редките трохи на дружбата, които й подхвърлят. Преминала е всички жалони на съзряващата младост, отрупана с чужди грижи. Отказва да приеме хубостта си, сякаш някой й дава право на избор.
Името й е Теса Ан Уелс.
Има дъх на току-що откъснати цветя.
– Не те чувам – казвам й.
– ... господестебее – долита слабият глас откъм параклиса. Вероятно е задрямала и съм я стреснал. Взех я рано сутринта в петък, а вече наближава полунощ в неделя. Цялото това време прекара в параклиса, в почти непрестанни молитви.
Самият параклис, естествено, не е истински, а е пригоден от бивш килер, но вътре има всичко необходимо за размисъл и молитва.
– Така не се прави – казвам. – Нали знаеш, че всяка дума носи свой отделен смисъл?
Откъм параклиса:
– Знам.
– Представи си сега колко много хора се молят по света в този миг. Ще вземе ли Бог да си губи времето с неискрените?
– Няма.
Отивам по-близо до вратата:
– А нима искаш Бог да ти покаже презрението си в деня, в който ще грабне живите?
– Не ща.
– Добре, – отговарям. – На коя десетка си?
Минават няколко секунди, докато ми отговори. В тъмния параклис се налага да брои опипом.
Най-сетне отвръща:
– Третата.
– Почни отначало.
Запалвам и останалите молитвени свещи. Допивам си виното. Макар повечето хора да мислят обратното, ритуалите на светото причастие невинаги са сериозно
тържествени; напротив, в ред случаи дават повод за радост и празничност.
Тъкмо да отворя уста, за да подсетя Теса, тя подхваща отново молитвата, но този път ясно, членоразделно и надъхано:
– Радвай се, благодатна Марио! Господ е с тебе...
Надали има по-прекрасен звук от девичата молитва.
– Благословена си ти между жените...
Поглеждам часовника си. Току-що превали полунощ.
– И благословен е плодът на твоята утроба, Исус...
Време е.
РИЧАРД МОНТАНАРИ
МОМИЧЕТА С БРОЕНИЦИ
Цветница, 23:55 ч.
Около нея витае някаква зимна тъга, дълбоко заседнала меланхолия. Никак не съответства на шестнайсетте й години. Дори в смеха й не прозира някаква вътрешна радост.
А може радостта изобщо да липсва.
Такива като нея се срещат постоянно: тя винаги върви сама, притиснала учебниците към гърдите си, с поглед вперен в земята, неизменно замислена. Вечно изостава с няколко крачки от останалите момичета и приема с готовност редките трохи на дружбата, които й подхвърлят. Преминала е всички жалони на съзряващата младост, отрупана с чужди грижи. Отказва да приеме хубостта си, сякаш някой й дава право на избор.
Името й е Теса Ан Уелс.
Има дъх на току-що откъснати цветя.
– Не те чувам – казвам й.
– ... господестебее – долита слабият глас откъм параклиса. Вероятно е задрямала и съм я стреснал. Взех я рано сутринта в петък, а вече наближава полунощ в неделя. Цялото това време прекара в параклиса, в почти непрестанни молитви.
Самият параклис, естествено, не е истински, а е пригоден от бивш килер, но вътре има всичко необходимо за размисъл и молитва.
– Така не се прави – казвам. – Нали знаеш, че всяка дума носи свой отделен смисъл?
Откъм параклиса:
– Знам.
– Представи си сега колко много хора се молят по света в този миг. Ще вземе ли Бог да си губи времето с неискрените?
– Няма.
Отивам по-близо до вратата:
– А нима искаш Бог да ти покаже презрението си в деня, в който ще грабне живите?
– Не ща.
– Добре, – отговарям. – На коя десетка си?
Минават няколко секунди, докато ми отговори. В тъмния параклис се налага да брои опипом.
Най-сетне отвръща:
– Третата.
– Почни отначало.
Запалвам и останалите молитвени свещи. Допивам си виното. Макар повечето хора да мислят обратното, ритуалите на светото причастие невинаги са сериозно
тържествени; напротив, в ред случаи дават повод за радост и празничност.
Тъкмо да отворя уста, за да подсетя Теса, тя подхваща отново молитвата, но този път ясно, членоразделно и надъхано:
– Радвай се, благодатна Марио! Господ е с тебе...
Надали има по-прекрасен звук от девичата молитва.
– Благословена си ти между жените...
Поглеждам часовника си. Току-що превали полунощ.
– И благословен е плодът на твоята утроба, Исус...
Време е.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
