Уважаеми господин М.
15.13 лв. 17.00 лв. (-11%)
Младостта на магьосника
5.00 лв. 5.00 лв. (-0%)
Летният рицар
5.00 лв. 5.00 лв. (-0%)
Как жената създава книги, картини, скулптури, как ражда, как страда от болести, как съжителства с мъжа творец? Отговор на тези въпроси писателката Нанси Хюстън е потърсила в анкетата си върху брачния живот на известни писателки и художнички (Жорж Санд, Вирджиния Улф, Симон дьо Бовоар, Силвия Плат и др.). Към коментарите на прочутите си предшественици писателката е добавила проникновени самонаблюдения. Еднакво чужд и на крайния феминизъм, и на традиционния мачизъм, погледът на Хюстън по въпросите на творчеството, женската природа, брачното съжителство между писатели, болестта и майчинството впечатлява със своята искреност, проницателност и човеколюбие.
Стоян Атанасов
Нанси Хюстън, родена в Калгари, Канада, живее от дълги години в Париж. Пише на френски и на английски. Автор е на петнайсет романа и на много есета. Носител на редица престижни награди, сред които „Фемина“ за 2006 г., с която бе удостоен последният й роман „Линии на пропукване“.
НАНСИ ХЮСТЪН
ДНЕВНИК НА СЪТВОРЕНИЕТО
12 февруари 1988 г.
Днес е последният ден от третия ми месец. Току-що научих защо това е повратен момент – на три месеца плацентата поема ролята на яйчниците. Това означава, че ембрионът, заченат преди три месеца в Полша, се е “закачил” и – имаме пълни основания да се надяваме – няма да се откачи от мен, докато не се превърне в зародиш, после в бебе, и не напусне тялото ми идното лято като живо човешко същество.
Невероятно е. Също така невероятно като и първия път.
Онзи ден едни приятели, с които се срещнахме във Варшава, ни разказаха за раждането на най-малкото им дете. Тъй като жената прекарала голяма част от бременността си на легло, от болницата я извикали петнайсет дни преди определената дата на термина, за да прави упражнения за мускулите си. Ала една седмица по-късно, понеже във Варшава очаквали да пристигне папа Йоан-Павел ІІ и болницата имала вужда от максимален брой легла, за да приема евентуални ранени демонстранти, припаднали поклонници или изпотъпкани минувачи, на жената по необходимост й направили цезарово сечение, бутнали й бебето в ръцете и я пратили да си ходи вкъщи.
Тази история не ми дава мира – толкова ми се струва емблематична за определена дихотомия на насилието... Колко ли женски тела са били така изпонарязани, колко ли кореми са били прибързано отворени със скалпела, колко ли деца преждевременно изтръгнати от утробите на майките си, заради един едничък девствен мъж – духовният глава на всички католици ?
15 февруари 1988 г.
Тук ми се иска да изложа някои мисли за така наречения mind-body problem (преди няколко години една американка издаде много смешен роман с това заглавие). Моментът е напълно подходящ за това; струва ми се, че ако има някаква надежда да прозра най-после в него, то ще стане тъкмо по време на бременността ми.
Тоя mind-body problem е навсякъде около мен. Всеки път, когато пиша датата, осъзнавам, че отбелязвам невероятно събитие – оплождането на девствена жена от духа на невидим мъж и закономерното раждане на безсмъртно същество. Това е скандално!
Така че това ще бъде моят Дневник на сътворението. Бордов дневник на бременността ми, но и размисъл за другия вид сътворение, а именно изкуството, както и за възможните или невъзможните връзки между двете.
Всъщност има не два, а три различни подхода към сътворението...
НАНСИ ХЮСТЪН
ДНЕВНИК НА СЪТВОРЕНИЕТО
12 февруари 1988 г.
Днес е последният ден от третия ми месец. Току-що научих защо това е повратен момент – на три месеца плацентата поема ролята на яйчниците. Това означава, че ембрионът, заченат преди три месеца в Полша, се е “закачил” и – имаме пълни основания да се надяваме – няма да се откачи от мен, докато не се превърне в зародиш, после в бебе, и не напусне тялото ми идното лято като живо човешко същество.
Невероятно е. Също така невероятно като и първия път.
Онзи ден едни приятели, с които се срещнахме във Варшава, ни разказаха за раждането на най-малкото им дете. Тъй като жената прекарала голяма част от бременността си на легло, от болницата я извикали петнайсет дни преди определената дата на термина, за да прави упражнения за мускулите си. Ала една седмица по-късно, понеже във Варшава очаквали да пристигне папа Йоан-Павел ІІ и болницата имала вужда от максимален брой легла, за да приема евентуални ранени демонстранти, припаднали поклонници или изпотъпкани минувачи, на жената по необходимост й направили цезарово сечение, бутнали й бебето в ръцете и я пратили да си ходи вкъщи.
Тази история не ми дава мира – толкова ми се струва емблематична за определена дихотомия на насилието... Колко ли женски тела са били така изпонарязани, колко ли кореми са били прибързано отворени със скалпела, колко ли деца преждевременно изтръгнати от утробите на майките си, заради един едничък девствен мъж – духовният глава на всички католици ?
15 февруари 1988 г.
Тук ми се иска да изложа някои мисли за така наречения mind-body problem (преди няколко години една американка издаде много смешен роман с това заглавие). Моментът е напълно подходящ за това; струва ми се, че ако има някаква надежда да прозра най-после в него, то ще стане тъкмо по време на бременността ми.
Тоя mind-body problem е навсякъде около мен. Всеки път, когато пиша датата, осъзнавам, че отбелязвам невероятно събитие – оплождането на девствена жена от духа на невидим мъж и закономерното раждане на безсмъртно същество. Това е скандално!
Така че това ще бъде моят Дневник на сътворението. Бордов дневник на бременността ми, но и размисъл за другия вид сътворение, а именно изкуството, както и за възможните или невъзможните връзки между двете.
Всъщност има не два, а три различни подхода към сътворението...
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
