Народна топка

МИХАЛ ВИВЕГ
НАРОДНА ТОПКА

Ако човек е на двайсет години, животът на квартира с двама връстници може да е направо супер; на четирийсет и една обаче никак не е весел.
Понякога посред нощ те събужда началната фаза на махмурлук и жажда, така че ставаш и отиваш да пиеш хлорирана вода от чешмата, защото е абсолютно излишно да се опитваш да намериш в хладилника собствената си бира или минерална вода. Мързи те да си търсиш чехлите в тъмнината, така че, както мрачно си предполагал, с босите си ходила усещаш втвърдени трохи, чипс с пипер, изрезките от нокти на Скипи, настъпени маслини в чеснова марината и кой знае какво още. В следващия момент се хлъзгаш по разхвърляни проспекти на Евротел*. Скипи три пъти годишно си купува нов мобилен телефон, всеки месец сменя избраната тарифа и постоянно изчислява оставащите му минути, въпреки че много-много няма на кого да се обажда. Като мен – и двамата имаме толкова оставащи минути, че можем да раздаваме. От Единицата и от Тройката се чува хъркането на двамата ми съквартиранти, а на корковата дъска в тъмнината се откроява бяло хартиено квадратче с последния безуспешен опит за месечно разпределение на дежурства за почистване. Тихо отваряш вратата към банята, пипнешком намираш гумената вагина, която през един дъждовен уикенд преди две години Скипи инсталира на стената вместо електрически ключ, притискаш срамните устни една към друга и запалваш лампата. После бавно отваряш очи: на невероятно мръсната мивка има три самобръсначки. Огледалото над тях е опръскано с толкова пасти за зъби, че започва да напомня несполучлива абстрактна живопис. Пускаш водата, източваш я и наблюдаваш бръчките под очите си и на челото. Слушаш как водата изчезва в канала – в тишината на нощния апартамент този звук ти се струва сякаш по-значим, отколкото през деня. Като че ли съдържа някакво кодирано послание – послание до теб: Нищо свястно, а, приятел? И по-зле ще става.
Дори не се изненадваш много. Може би даже леко кимаш с глава и пак отиваш да си легнеш. В своята стая. Двойката.