Дейността на Светла Иванова през годините е разностранна и включва преводи (на автобиографията на Мерлене Дитрих, на Хайнер Мюлер), участия в художествени съвети и журита. Проявява подчертан интерес към документалното кино. Била е програмен директор на Фондация „Отворено общество“, културен аташе в Българското посолство в Германия, служител в Агенция за авторско право „Филмаутор“. Книгата „Ръжда и злато“ съдържа подбрани след смъртта й нейни авторски текстове и публикации.