През 1956 г. Итало Калвино, един от най-популярните следвоенни писатели на Италия, публикува „Италиански народни приказки“, колекция от 200 приказки, черпещи от богата фолклорна традиция. Отбелязан е източникът на всяка приказка, изданието е снабдено с обширни бележки. Обилният набор от истории, теми, мотиви и персонажи очертава ярък, пълнокръвен образ на Италия, отразява светогледа, вярванията и ценностите на нейните обитатели. „Вярвам, че вълшебните приказки са истина“, казва Итало Калвино, наречен „италианският Грим“.
В. „Ню Йорк Таймс“ обявява сборника за книга на годината и повече от половин век по-късно тя продължава да се преиздава.
В началото на столетието американският актьор, режисьор и сценарист от италиански произход Джон Туртуро поставя театрална адаптация по приказките на Калвино, която се играе при огромен интерес на италианските сцени.
Българското издание съдържа 11 приказки – малка извадка от колекцията на Калвино, включваща текстове, произхождащи от различни региони на Италия и не толкова известни на българските читатели. Чудесният превод на изявените преводачи и съставители Светозар Златаров и Никола Иванов и изразителните рисунки на художничката Тоня Горанова, която се нарежда сред най-талантливите български илюстратори на детска литература, предават по най-добрия възможен начин посланията на Калвино и засилват въздействието на тези вечни приказки.
Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният виконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
Оценка: +1
Оценка: +1
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
