Томчето с есета под надслов „Нека спи под камък“ (1980) представлява своеобразна интелектуална автобиография на Итало Калвино (1923-1985), един от най-големите италиански писатели на XX век, нерядко сочен като кандидат за Нобелова награда за литература. Подбрани от самия автор, текстовете са многократно преиздавани и преведени на десетки езици.
„Размисли за литературата и обществото“ на Калвино модулират един много широк хоризонт, свидетелстват за усърдни интердисциплинарни четива и същевременно за изключително умение за ясно и сбито излагане на сложни въпроси. Редом с вече известните есета за ситуацията в литературата, в книгата са включени и текстове за битниците, за историческата роля на работническата класа, за връзката между философия, наука и литература, за политическия екстремизъм, за публиката... Убеждението, че заобикалящият ни свят се оказва като че ли все по-неконтролируем, все по-убягващ на всякакви цялостни проекти или прогнози, подтиква писателя да възприеме някъде към средата на 60-те години на XX век своята „форма-есе“.
Из послеслова от Клаудио Миланини
СЪДЪРЖАНИЕ
Лъвски гръбнак
Характер и история на романа
Морето на обективността
Три течения в днешния италиански роман
Павезе: да бъдеш и да правиш
Диалог между двама писатели в криза
Неочакваната belle époque
Битниците и „системата“
Предизвикателството към лабиринта
Горчиво спокойствие
Работническата антитеза
Няма да надувам повече фанфарите
Италианският – език сред останалите езици
Антиезикът
Виторини: проектиране и литература
Философия и литература
Дефиниране на територии: комичното
За кого пишем? (Хипотетичният библиотечен шкаф)
Кибернетика и привидения (Записки относно художествената проза като комбинаторен процес)
Връзката с Луната
Две интервюта за науката и литературата
За една литература, която трябва да иска нещо повече (Виторини и Майските събития през 1968 г.)
Литературата като проекция на желанието (Относно „Анатомия на критиката“ от Нортръп Фрай)
Спазматичната машина
Светът с главата надолу
Дефиниране на територии: еротичното (Сексът и смехът)
Дефиниране на територии: фантастичното
Романът като спектакъл
Екстремизмът
Погледът на археолога
„Годениците“: роман за съотношенията на силите
Проект за публика
Боговете на града
Правилна и погрешна политическа употреба на литературата
Бележки относно политическия език
Равнищата на реалност в литературата
Послеслов от Клаудио Миланини
Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Преди Втората световна започва да учи аграрно инженерство във Флоренция, по време на войната партизанства из лигурските планини, след нея се дипломира по литература в Торино, с работа върху Джоузеф Конрад. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният виконт“, „Италиански приказки“, серията разкази за Марковалдо, космическите комедии. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-а се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“, Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а, в едно градче на тосканското крайбрежие, където е отишъл да подготви курс от лекции по теория на литературата за Харвард.
Оценка: +1
Оценка: +1
Оценка: +2
Оценка: +1
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
