Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Сингулярност
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1409-0
Цена
16.02 лв.
(18.00 лв.)
Купи

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-11%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (6)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
205 гр.
Страници
208
Дата на издаване
26 април 2024
Превод
Радослав Папазов
Корица
Капка Кънева, Здравка Будинова

Сингулярност

В неназован крайбрежен град майка на семейство, избягало от война в неназована страна, търси изчезналата си дъщеря, търси я, докато, изгубила надежда и обезумяла от скръб, не се хвърля в океана. Свидетел на самоубийството ѝ става друга жена, която малко по-късно научава, че бебето, което очаква, е мъртво. Докато лежи в болницата, отказвайки да бъде подложена на принудително раждане, жената си спомня живота си, своя и на семейството си, избягало от война в неназована страна.

„Сингулярност“ е книга за загубата – на родина, на език, на идентичност. Книга, в която съдбата е запратила две жени в символична черна дупка, в онази точка, която физиците наричат „сингулярност“, мястото, където непрекъснатостта на пространство- времето на живота е нарушена и страданието клони към безкрайност. Написана по своеобразен, привидно хаотичен и в същото време напълно последователен начин, романът на Балсам Карам е вълнуващо и стилистично новаторско изследване на така актуалната тема за съвременното „преселение на народите“.

Този проект е финансиран с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия.
This project has been funded with support from the Creative Europe Programme of the European Commission.

Creative Europe Programme

За автора

Балсам Карам (р. 1983) е шведска писателка от ирано-кюрдски произход. Първият ѝ роман „Хоризонт на събитията“ е номиниран за шведската награда „Катапулт“ за литературен дебют. „Сингулярност“ – отново роман със заглавие, заето от физиката, е втората ѝ творба, номинирана през 2021 г. за Европейската награда за литература.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Балсам Карам - „Сингулярност“

Из ПРОЛОГ

Междувременно някъде другаде точно когато светва зелено и колите от шосето край плажа се приготвят да напуснат града и да продължат към полупустинята и планините, една жена по-бавно от всякога тръгва да пресича пътя, който единствен заедно с крайбрежната алея за пешеходци спира океана и мъглата да се надигнат към центъра на града и планините.
Жената е сама, търси детето си.
Нищо на лицето ѝ не напомня за онова, което е било, и ако някой извика името ѝ, тя не се обръща и не казва не или престани на езика, който никой тук не разбира и никого не интересува; ако я спре на място, тя не го поглежда и ако є каже почакай, тя не отговаря със защо, нито пък с и аз имам право да вървя тук като теб, не разбираш ли?
Петък е и скоро градът, почти разтопил се от жегата, ще се изпълни с туристи в светли дрехи, тръгнали на разходка по пазарите за пържена риба и стриди; те ще се трупат в търговския район, кръстосвайки улица след улица по посока на площада; от голямата галерия туристите ще изникнат като от дупка и ще се запътят към квартала на музеите и магазините за сувенири и когато приключат с покупките, ще продължат към розариума и университета, към книжарниците и парковете, а по-късно към самотния продавач на царевица, застанал на ъгъла на слънце, и клюмналите палми, под които котките са се скрили от жегата и са се излегнали, за да могат по-късно, щом падне горещината, да се затичат по тротоарите и край стените на къщите, да си намерят някое заведение на открито и да се приютят там. По-нататък – в далечината, където един хълм закрива гледката, а пътят е изкалян от следите на багерите, които очакват да започнат работа – се издигат изоставени нови постройки от светъл бетон и стоманени колони, както и малка библиотека, посещавана само от студенти.
Да, точно срещу пътя, невидими за онези в университета, с изглед към зеленината и факултетите, се намират полуготови нови сгради с почти никакви стени на помещения, които биха могли да бъдат хол или спалня, тоалетна, кухня или килер, а сега зеят празни и най-вече пазят студентите от ветровете и дъждовете, идващи от юг.
Вечерно време студентите разстилат спалните си чували върху бетона, притискат към стените чантите си, единственото останало им, и задрямват до тях. После се будят от слънцето и сутрешния пек, замъкват чантите си през калната земя до своя факултет и се оглеждат. По това време на деня никой освен чистачите не ходи из празните коридори, нито едно кафене с отстъпки за чай, кафе и вчерашни сандвичи за няколко монети не е отворено, никой пазач няма да те пита откъде идваш или какво правиш там, никой не си оставя чантата на празния стол до себе си и не казва, че за съжаление, мястото е заето. Студентите се измиват под мишниците и между краката в голямата тоалетна в края на коридора, а после сядат на столовете и в очакване на първия семинар заспиват. Спят дълго.
По-късно ще се видят край огъня на мястото за спане и ще обсъждат как най-добре да превърнат недовършената сграда в дом – ще си говорят кои стени са крайно необходими, откъде ще вземат ламарините, кой е най-добрият майстор и откъде ще вземат винтове и бургии. Студентите ще си говорят и ще се смеят, преди да стане време за лягане, а после ще отворят чантите си, ще си извадят нещата, ще си вземат сухи чорапи и пуловери и с фенерче и учебници в ръка ще се запътят към мястото за спане до стената.
Петък следобед е в края на лятото и скоро по пустия плаж ще се затъркалят боклуци около шезлонгите и чадърите, океанът меко ще се отдръпне от скалите и тръстиките, продавачите на сладолед ще затикат счупените си колички нагоре по хълма покрай палмите и будките със скара, таксиметровите шофьори ще избършат с парцал седалките и пукнатите предни стъкла на колите си, ще почакат някой костюмиран мъж да им махне с ръка и с пътника до себе си ще се отдалечат от крайбрежната алея.
Скоро – малко след като за всеки случай са сложили ръка на чантите си и са се огледали за децата, които в очакване да им дадат работа са заспали на плажа с чувал и гребло в ръка – туристите ще тръгнат по широкия тротоар към осветената от здрача крайбрежна алея и прекрасната гледка на океана; онези, които могат да си позволят вечеря и малко вино в някой от ресторантите на алеята, ще седнат и ще помолят за газирана вода и може би за голяма бутилка домашно вино, мариновани маслини с каперси, лук и солени ядки, за да се отпуснат и да се насладят на леко разбунтуваното море и катраненочерното тъмно небе над вече скоро пренаселената крайбрежна алея.
Жената, която търси детето си, е била там, знае как изглежда крайбрежната алея и тази вечер като всички останали петъчни вечери, откакто изчезна детето, ще се върне там и ще чака; ще оглежда момичетата, които ще изникват сякаш отникъде с метли и парцали в ръце, и ще ги последва, защото и те като Изчезналата ще отиват да чистят и ще търкат пода до блясък.
Ще търси и ще се оглежда по крайбрежната алея.
Бавно, безкрайно уморена, ще се дотътри дотам – решителна и вкопчена в чантата си, сякаш това е най-ценната ѝ вещ, ще седне на някоя пейка пред ресторанта, където е работела дъщеря є точно преди да изчезне, и ще държи ножа топъл, като го прехвърля от едната си ръка в другата.
За алеята си мисли тя, когато светофарът светва зелено и улиците около града потъмняват, а сенките, по-дълбоки от предния ден, я правят невидима; вижда крайбрежната алея и момичето, и будките със скара, и децата, когато бавно тръгва да пресича пътя – сервитьорите с черните си панталони и мъжете с бири в ръка спират, за да извикат на децата. Както всеки друг ден, тя смята да продължи към площада по тясната уличка и после към мястото, където продавачът на зеленчуци вече е започнал да прибира дините и плодовете с костилки (както и парчетата счупен на две карфиол и кориандър, каквито Изчезналата всеки път искаше да вземе за вкъщи в малката уличка), но не може да се помръдне, застинала е по средата на пътя.
Днес светът сякаш е различен, някак нов, и ако стисне раните си и ги отвори, няма значение дали гнойта ще потече все така гъста и жълта както преди, и ако забрадката є падне на банкета на пътя, където тя от изтощение беше спала, няма значение дали ще си я намери – въздухът е едновременно задушлив и празен и точно в този момент жената усеща присъствието на Изчезналата и може би дори аромата є от другата страна на пътя.

Ако остане тук достатъчно дълго – и със затворени очи и ръце стои сред колите в толкова съкровена молитва, че нищо освен желанието да не може да пробие навън, – може онзи Бог, който ѝ даде детето и после си го взе обратно, да ѝ го върне.
Ако извика достатъчно силно молитвата си мили Боже на фона на виковете от колите и безкрайно горящото слънце, моля те с цялата си душа, може би ще се случи нещо, което не се е случвало досега. Ако каже най-съкровено от всичките си деца и едновременно с това падне на колене на асфалта, нея най-много обичах, може би нещо отвъд всяка представа ще се случи и детето ще изникне пред нея като в сън.

Балсам Карам - „Сингулярност“

Из ПРОЛОГ

Междувременно някъде другаде точно когато светва зелено и колите от шосето край плажа се приготвят да напуснат града и да продължат към полупустинята и планините, една жена по-бавно от всякога тръгва да пресича пътя, който единствен заедно с крайбрежната алея за пешеходци спира океана и мъглата да се надигнат към центъра на града и планините.
Жената е сама, търси детето си.
Нищо на лицето ѝ не напомня за онова, което е било, и ако някой извика името ѝ, тя не се обръща и не казва не или престани на езика, който никой тук не разбира и никого не интересува; ако я спре на място, тя не го поглежда и ако є каже почакай, тя не отговаря със защо, нито пък с и аз имам право да вървя тук като теб, не разбираш ли?
Петък е и скоро градът, почти разтопил се от жегата, ще се изпълни с туристи в светли дрехи, тръгнали на разходка по пазарите за пържена риба и стриди; те ще се трупат в търговския район, кръстосвайки улица след улица по посока на площада; от голямата галерия туристите ще изникнат като от дупка и ще се запътят към квартала на музеите и магазините за сувенири и когато приключат с покупките, ще продължат към розариума и университета, към книжарниците и парковете, а по-късно към самотния продавач на царевица, застанал на ъгъла на слънце, и клюмналите палми, под които котките са се скрили от жегата и са се излегнали, за да могат по-късно, щом падне горещината, да се затичат по тротоарите и край стените на къщите, да си намерят някое заведение на открито и да се приютят там. По-нататък – в далечината, където един хълм закрива гледката, а пътят е изкалян от следите на багерите, които очакват да започнат работа – се издигат изоставени нови постройки от светъл бетон и стоманени колони, както и малка библиотека, посещавана само от студенти.
Да, точно срещу пътя, невидими за онези в университета, с изглед към зеленината и факултетите, се намират полуготови нови сгради с почти никакви стени на помещения, които биха могли да бъдат хол или спалня, тоалетна, кухня или килер, а сега зеят празни и най-вече пазят студентите от ветровете и дъждовете, идващи от юг.
Вечерно време студентите разстилат спалните си чували върху бетона, притискат към стените чантите си, единственото останало им, и задрямват до тях. После се будят от слънцето и сутрешния пек, замъкват чантите си през калната земя до своя факултет и се оглеждат. По това време на деня никой освен чистачите не ходи из празните коридори, нито едно кафене с отстъпки за чай, кафе и вчерашни сандвичи за няколко монети не е отворено, никой пазач няма да те пита откъде идваш или какво правиш там, никой не си оставя чантата на празния стол до себе си и не казва, че за съжаление, мястото е заето. Студентите се измиват под мишниците и между краката в голямата тоалетна в края на коридора, а после сядат на столовете и в очакване на първия семинар заспиват. Спят дълго.
По-късно ще се видят край огъня на мястото за спане и ще обсъждат как най-добре да превърнат недовършената сграда в дом – ще си говорят кои стени са крайно необходими, откъде ще вземат ламарините, кой е най-добрият майстор и откъде ще вземат винтове и бургии. Студентите ще си говорят и ще се смеят, преди да стане време за лягане, а после ще отворят чантите си, ще си извадят нещата, ще си вземат сухи чорапи и пуловери и с фенерче и учебници в ръка ще се запътят към мястото за спане до стената.
Петък следобед е в края на лятото и скоро по пустия плаж ще се затъркалят боклуци около шезлонгите и чадърите, океанът меко ще се отдръпне от скалите и тръстиките, продавачите на сладолед ще затикат счупените си колички нагоре по хълма покрай палмите и будките със скара, таксиметровите шофьори ще избършат с парцал седалките и пукнатите предни стъкла на колите си, ще почакат някой костюмиран мъж да им махне с ръка и с пътника до себе си ще се отдалечат от крайбрежната алея.
Скоро – малко след като за всеки случай са сложили ръка на чантите си и са се огледали за децата, които в очакване да им дадат работа са заспали на плажа с чувал и гребло в ръка – туристите ще тръгнат по широкия тротоар към осветената от здрача крайбрежна алея и прекрасната гледка на океана; онези, които могат да си позволят вечеря и малко вино в някой от ресторантите на алеята, ще седнат и ще помолят за газирана вода и може би за голяма бутилка домашно вино, мариновани маслини с каперси, лук и солени ядки, за да се отпуснат и да се насладят на леко разбунтуваното море и катраненочерното тъмно небе над вече скоро пренаселената крайбрежна алея.
Жената, която търси детето си, е била там, знае как изглежда крайбрежната алея и тази вечер като всички останали петъчни вечери, откакто изчезна детето, ще се върне там и ще чака; ще оглежда момичетата, които ще изникват сякаш отникъде с метли и парцали в ръце, и ще ги последва, защото и те като Изчезналата ще отиват да чистят и ще търкат пода до блясък.
Ще търси и ще се оглежда по крайбрежната алея.
Бавно, безкрайно уморена, ще се дотътри дотам – решителна и вкопчена в чантата си, сякаш това е най-ценната ѝ вещ, ще седне на някоя пейка пред ресторанта, където е работела дъщеря є точно преди да изчезне, и ще държи ножа топъл, като го прехвърля от едната си ръка в другата.
За алеята си мисли тя, когато светофарът светва зелено и улиците около града потъмняват, а сенките, по-дълбоки от предния ден, я правят невидима; вижда крайбрежната алея и момичето, и будките със скара, и децата, когато бавно тръгва да пресича пътя – сервитьорите с черните си панталони и мъжете с бири в ръка спират, за да извикат на децата. Както всеки друг ден, тя смята да продължи към площада по тясната уличка и после към мястото, където продавачът на зеленчуци вече е започнал да прибира дините и плодовете с костилки (както и парчетата счупен на две карфиол и кориандър, каквито Изчезналата всеки път искаше да вземе за вкъщи в малката уличка), но не може да се помръдне, застинала е по средата на пътя.
Днес светът сякаш е различен, някак нов, и ако стисне раните си и ги отвори, няма значение дали гнойта ще потече все така гъста и жълта както преди, и ако забрадката є падне на банкета на пътя, където тя от изтощение беше спала, няма значение дали ще си я намери – въздухът е едновременно задушлив и празен и точно в този момент жената усеща присъствието на Изчезналата и може би дори аромата є от другата страна на пътя.

Ако остане тук достатъчно дълго – и със затворени очи и ръце стои сред колите в толкова съкровена молитва, че нищо освен желанието да не може да пробие навън, – може онзи Бог, който ѝ даде детето и после си го взе обратно, да ѝ го върне.
Ако извика достатъчно силно молитвата си мили Боже на фона на виковете от колите и безкрайно горящото слънце, моля те с цялата си душа, може би ще се случи нещо, което не се е случвало досега. Ако каже най-съкровено от всичките си деца и едновременно с това падне на колене на асфалта, нея най-много обичах, може би нещо отвъд всяка представа ще се случи и детето ще изникне пред нея като в сън.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1409-0
Купи
Цена
16.02 лв.
(18.00 лв.)

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-11%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени