Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Момичето, което пропадна в морето
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1291-1
Цена
17.60 лв.
(22.00 лв.)
Купи

* 20% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-20%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (24)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
229 гр.
Страници
304
Дата на издаване
19 април 2024
Превод
Диляна Георгиева
Корица
Живко Петров

Момичето, което пропадна в морето

Смъртоносни бури опустошават земите, където Мина е израснала. Наводнения поглъщат цели села, а последните ресурси на местните се изразходват за кървави войни. Народът на Мина вярва, че богът на морето, някога техен защитник, днес е отговорен за всички нещастия, които ги сполитат. В опит да го омилостивят всяка година те му изпращат по една красива девица с надеждата  той да срещне „истинската си невеста” и някой ден мъките им да спрат.

Мина решава да се жертва и се хвърля в морето вместо избраната невеста. С помощта на мистериозен млад мъж на име Шин, както и с кръга му от демони, богове и духове, тя ще опита да събуди бога на морето от магическия му сън и да сложи край на бурите веднъж завинаги.

Но времето ѝ бързо изтича, тъй като човек не може да оцелее дълго в света на духовете. А има същества, готови на всичко, за да попречат на Мина…

За автора

Акси О е първо поколение корейска американка. Родена в Ню Йорк, но израства в Ню Джърси. Изучава корейска история и творческо писане в Калифорнийския университет в Сан Диего и има магистърска степен по писане за млади хора от университета Лесли.

Любимите ѝ неща включват к-поп, аниме, канцеларски материали и млечен чай. В момента живее в Лас Вегас, Невада, с кучето си Торо (кръстено на Тоторо).

Акси О е автор на множество книги за младежка аудитория, включително „Момичето, което пропадна в морето".

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Акси О  -  „Момичето, което пропадна морето“

Според митовете на моите хора само истинската невеста на бога на морето може да укроти неутолимия му гняв. Когато другоземните бури се надигнат от Източно море,
светкавици раздират небето, а водите поглъщат брега, тогава се избира невеста и се дава на бога на морето.
Или се пренася в жертва в зависимост от силата на вярата ти.
Всяка година има бури и всяка година една девойка се води в морето. Няма как да не се зачудя дали Шим Чонг вярва в мита за невестата на бога на морето. И дали ще намери утеха преди самия край.
А навярно за нея това е само началото. Съдбата може да поеме по много различни пътеки.
Аз например си имам собствена пътека – буквалната пред мен, която се простира дълга и тясна през наквасените оризища. Ако я следвам, в крайна сметка ще ме отведе до брега. Обърна ли се, ще ме върне в селото.
Коя е моята съдба? В коя ще се вкопча здраво с двете ръце?
Дори и да беше въпрос на избор, аз съм тази, която трябва да го направи. Защото, макар и до голяма степен да копнея за сигурността на дома, поривът на сърцето
ми е безмерно по-неудържим. Влече ме към откритото море и към единствения човек, любовта към когото е по-силна от съдбата.
Брат ми Джун.
Една светкавица набраздява буреносните облаци, раздирайки почернялото небе. Миг по-късно над оризището се понася тътенът на гръмотевица.
Пътеката приключва там, където пръстта среща пясъка. Свалям подгизналите си сандали и ги премятам през рамо. През пороя съзирам лодката, която се клатушка и премята по вълните. Малка е и има една-единствена мачта, издълбана е за около осмина мъже и невестата на бога на морето. Съдът вече се е отдалечил от брега и навлиза все по-навътре във водата.
Вдигам прогизналата си от дъжда пола и притичвам към бушуващото море.
Щом първата вълна ме удря, дочувам вик от лодката. Водата веднага ме повлича, толкова е мразовита, че не мога да дишам. Прекатурвам се под повърхността и се завъртам яростно наляво-надясно. Мъча се да надигна уста нагоре, но вълните ме обливат.
Не съм нито добра, нито лоша плувкиня и въпреки че полагам всички усилия да плувам, да достигна лодката и да оцелея, ми е прекалено трудно. Може и да нямам достатъчно сили. Ще ми се да не бяха толкова жестоки – вълните, солта, морето.
– Мина!
Две силни ръце сграбчват моите и ме издърпват на повърхността. Поставят ме грубо на клатушкащото се корито. Пред мен е брат ми, познатите му черти са изкривени укорително.
– Какво си въобразяваш? – надвиква ръмжащия вятър той. – Можеше да се удавиш!
Огромна вълна залива лодката и аз губя равновесие. Джун ме улавя за китката, за да не се обърна през борда.
– Последвах те! – отвръщам също толкова силно. – Не бива да си тук. Воините не бива да придружават невестата на бога на морето. – Вглеждам се в брат си, в облятото му от дъжда лице и решителното му изражение и ми се иска да рухна в ридания. Иска ми се да го завлека на брега и повече да не се обръщам. Как може да рискува живота си така? – Ако боговете разберат, че си тук, ще те убият!
Джун потрепва, стрелва поглед към носа на лодката, където стои крехка фигура с коси, развети буйно от вятъра.
Шим Чонг.
– Не разбираш – казва Джун. – Не можех… не можех да я оставя сама да се изправи срещу това.
Дрезгавината в гласа му потвърждава отколешните ми подозрения, колкото и да се надявах да греша. Проклинам глухо, но Джун не забелязва. Цялото му същество е съсредоточено върху нея.
Според старейшините Шим Чонг е създадена от богинята на сътворението за последната невеста на бога на морето – онази, която ще утеши цялата му мъка и
ще въведе кралството в нова, мирна епоха. Кожата ѝ е изваяна от най-изящните бисери. Косите ѝ са изплетени от най-тъмните доби. Устните ѝ носят цвета на
мъжка кръв.
Може би тази последна подробност съдържа повече горчилка, отколкото истина.
Помня първия път, в който видях Шим Чонг. Стоях до реката с Джун. Беше преди четири лета по време на празника на хартиените лодки, когато бях на дванайсет, а брат ми – на четиринайсет.
В крайбрежните села по традиция хората пишат желанията си на лист, който внимателно сгъват на лодка и пускат по реката. Вярваме, че хартиеният съд ще отнесе желанията ни при мъртвите ни предци в царството на духовете, където те преговарят с по-нисшите богове да изпълнят мечтите и копнежите ни.
– Шим Чонг сигурно е най-красивото момиче в селото, но лицето ѝ е проклятие.
Чула гласа на Джун, вдигнах очи и проследих погледа му към разстлания над реката мост, в центъра на който бе застанало момичето.
С лице, огряно от лунната светлина, Шим Чонг приличаше повече на богиня, отколкото на девойка. Тя също бе донесла своя лодка. Разтвори длан и хартийката падна във водата. Докато я гледах как се носи по реката, се чудех какво ли може да си пожелае красавица като нея.
По онова време не знаех, че съдбата ѝ е да бъде невеста на бога на морето.
Сега, застанала на лодката в проливния дъжд, докато гръмотевиците отекват в костите ми, забелязвам как мъжете стоят настрана от нея. Сякаш вече е пожертвана, а неземната ѝ красота я отделя от нас. Тя принадлежи на бога на морето. Селото го знае отдавна, още от нейното съзряване.
Чудя се дали това става за един ден и съдбата ти се променя изведнъж. Или пък е необходимо повече време да ти отнемат живота.
Чудя се дали Джун е усетил самотата ѝ. Защото откакто Шим Чонг навърши дванайсет, тя вече бе предопределена за бога на морето и докато всички останали гледаха на нея като на човек, който ще си отиде един ден, той единствен желаеше тя да остане.
– Мина – дръпва ме за ръката Джун. – Трябва да се скриеш.
Виждам го как тревожно оглежда откритата палуба за подслон. Може и да не се притеснява, че самият той е нарушил една от трите повели на бога на морето, но е обезпокоен за мен.
Повелите са прости: никакви воини, никакви жени освен невестата на бога на морето, никакви оръжия.
Джун е престъпил първата с идването си тази вечер. Аз престъпих втората.
И третата. В дланта си стискам скрития под жакета ми нож, който някога е принадлежал на прапрабаба ми.

Акси О  -  „Момичето, което пропадна морето“

Според митовете на моите хора само истинската невеста на бога на морето може да укроти неутолимия му гняв. Когато другоземните бури се надигнат от Източно море,
светкавици раздират небето, а водите поглъщат брега, тогава се избира невеста и се дава на бога на морето.
Или се пренася в жертва в зависимост от силата на вярата ти.
Всяка година има бури и всяка година една девойка се води в морето. Няма как да не се зачудя дали Шим Чонг вярва в мита за невестата на бога на морето. И дали ще намери утеха преди самия край.
А навярно за нея това е само началото. Съдбата може да поеме по много различни пътеки.
Аз например си имам собствена пътека – буквалната пред мен, която се простира дълга и тясна през наквасените оризища. Ако я следвам, в крайна сметка ще ме отведе до брега. Обърна ли се, ще ме върне в селото.
Коя е моята съдба? В коя ще се вкопча здраво с двете ръце?
Дори и да беше въпрос на избор, аз съм тази, която трябва да го направи. Защото, макар и до голяма степен да копнея за сигурността на дома, поривът на сърцето
ми е безмерно по-неудържим. Влече ме към откритото море и към единствения човек, любовта към когото е по-силна от съдбата.
Брат ми Джун.
Една светкавица набраздява буреносните облаци, раздирайки почернялото небе. Миг по-късно над оризището се понася тътенът на гръмотевица.
Пътеката приключва там, където пръстта среща пясъка. Свалям подгизналите си сандали и ги премятам през рамо. През пороя съзирам лодката, която се клатушка и премята по вълните. Малка е и има една-единствена мачта, издълбана е за около осмина мъже и невестата на бога на морето. Съдът вече се е отдалечил от брега и навлиза все по-навътре във водата.
Вдигам прогизналата си от дъжда пола и притичвам към бушуващото море.
Щом първата вълна ме удря, дочувам вик от лодката. Водата веднага ме повлича, толкова е мразовита, че не мога да дишам. Прекатурвам се под повърхността и се завъртам яростно наляво-надясно. Мъча се да надигна уста нагоре, но вълните ме обливат.
Не съм нито добра, нито лоша плувкиня и въпреки че полагам всички усилия да плувам, да достигна лодката и да оцелея, ми е прекалено трудно. Може и да нямам достатъчно сили. Ще ми се да не бяха толкова жестоки – вълните, солта, морето.
– Мина!
Две силни ръце сграбчват моите и ме издърпват на повърхността. Поставят ме грубо на клатушкащото се корито. Пред мен е брат ми, познатите му черти са изкривени укорително.
– Какво си въобразяваш? – надвиква ръмжащия вятър той. – Можеше да се удавиш!
Огромна вълна залива лодката и аз губя равновесие. Джун ме улавя за китката, за да не се обърна през борда.
– Последвах те! – отвръщам също толкова силно. – Не бива да си тук. Воините не бива да придружават невестата на бога на морето. – Вглеждам се в брат си, в облятото му от дъжда лице и решителното му изражение и ми се иска да рухна в ридания. Иска ми се да го завлека на брега и повече да не се обръщам. Как може да рискува живота си така? – Ако боговете разберат, че си тук, ще те убият!
Джун потрепва, стрелва поглед към носа на лодката, където стои крехка фигура с коси, развети буйно от вятъра.
Шим Чонг.
– Не разбираш – казва Джун. – Не можех… не можех да я оставя сама да се изправи срещу това.
Дрезгавината в гласа му потвърждава отколешните ми подозрения, колкото и да се надявах да греша. Проклинам глухо, но Джун не забелязва. Цялото му същество е съсредоточено върху нея.
Според старейшините Шим Чонг е създадена от богинята на сътворението за последната невеста на бога на морето – онази, която ще утеши цялата му мъка и
ще въведе кралството в нова, мирна епоха. Кожата ѝ е изваяна от най-изящните бисери. Косите ѝ са изплетени от най-тъмните доби. Устните ѝ носят цвета на
мъжка кръв.
Може би тази последна подробност съдържа повече горчилка, отколкото истина.
Помня първия път, в който видях Шим Чонг. Стоях до реката с Джун. Беше преди четири лета по време на празника на хартиените лодки, когато бях на дванайсет, а брат ми – на четиринайсет.
В крайбрежните села по традиция хората пишат желанията си на лист, който внимателно сгъват на лодка и пускат по реката. Вярваме, че хартиеният съд ще отнесе желанията ни при мъртвите ни предци в царството на духовете, където те преговарят с по-нисшите богове да изпълнят мечтите и копнежите ни.
– Шим Чонг сигурно е най-красивото момиче в селото, но лицето ѝ е проклятие.
Чула гласа на Джун, вдигнах очи и проследих погледа му към разстлания над реката мост, в центъра на който бе застанало момичето.
С лице, огряно от лунната светлина, Шим Чонг приличаше повече на богиня, отколкото на девойка. Тя също бе донесла своя лодка. Разтвори длан и хартийката падна във водата. Докато я гледах как се носи по реката, се чудех какво ли може да си пожелае красавица като нея.
По онова време не знаех, че съдбата ѝ е да бъде невеста на бога на морето.
Сега, застанала на лодката в проливния дъжд, докато гръмотевиците отекват в костите ми, забелязвам как мъжете стоят настрана от нея. Сякаш вече е пожертвана, а неземната ѝ красота я отделя от нас. Тя принадлежи на бога на морето. Селото го знае отдавна, още от нейното съзряване.
Чудя се дали това става за един ден и съдбата ти се променя изведнъж. Или пък е необходимо повече време да ти отнемат живота.
Чудя се дали Джун е усетил самотата ѝ. Защото откакто Шим Чонг навърши дванайсет, тя вече бе предопределена за бога на морето и докато всички останали гледаха на нея като на човек, който ще си отиде един ден, той единствен желаеше тя да остане.
– Мина – дръпва ме за ръката Джун. – Трябва да се скриеш.
Виждам го как тревожно оглежда откритата палуба за подслон. Може и да не се притеснява, че самият той е нарушил една от трите повели на бога на морето, но е обезпокоен за мен.
Повелите са прости: никакви воини, никакви жени освен невестата на бога на морето, никакви оръжия.
Джун е престъпил първата с идването си тази вечер. Аз престъпих втората.
И третата. В дланта си стискам скрития под жакета ми нож, който някога е принадлежал на прапрабаба ми.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1291-1
Купи
Цена
17.60 лв.
(22.00 лв.)

* 20% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-20%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени