Архив на изгубените деца
3.00 лв. 5.00 лв. (-40%)
Портрет в сепия
13.20 лв. 22.00 лв. (-40%)
Испанско детство
8.90 лв. 10.00 лв. (-11%)
В „Бебето“ (2002), посрещната изключително радушно, Мари Дарийосек умилено, но трезво, а на места саркастично разсъждава за майчинството под формата на дневник, който е писала ден след ден край новороденото си бебе през първата година от съществуването му. Какво става с живота ни, когато се появи негово величество Бебето, след като досега всекидневието ни е било изпълнено със случайности, с хубави напитки и цигарен дим? – питаме се заедно с Мари Дарийосек. Как се променя тялото, как се променя психиката, за да приеме едно ново същество? Какво е бебе? Защо има толкова малко бебета в литературата? Какво е майка? И защо жените, а не мъжете? Може ли писателката да е добра майка? Както винаги Мари Дарийосек успява да ни изненада с неподозирани отговори на тези животрептущи въпроси в очарователната си книга, вдъхновена от собствения й опит на майка и писателка.
Когато беше съвсем мъничко, недоносено, сложено по корем в кувьоза, го виждах само в профил: сплескана върху дюшека буза, нос като копче, затворено оченце, покрито с мъх черепче.
Щастие да пиша, щастие да съм с бебето: два вида щастие, които не се противопоставят. Все още отеква в мен подмолно: „Не можеш да си едновременно интелектуалка и добра майка“, не можеш да мислиш и да дундуркаш бебе. Сент Бьов.
МАРИ ДАРИЙОСЕК
БЕБЕТО
Една нощ, в родилното, слязох да видя бебето, то беше – нека сметна – приблизително на шейсет часа; когато слънцето изгрееше, щеше да е живяло три дни.
Профилактично дежурната детегледачка го беше сложила да легне по гръб: заради таза или пък, на три дни и родено два месеца преждевременно, за да не прихване лоши навици.
То, преобърната костенурка, риташе във въздуха с четирите си крайника, търсейки загубените предели на матката; и се дереше: патетично звънче зад плексигласа.
Отидох да я търся, беше през почивката, бях в ролята на разтревожената досадница – майката: не спадаше ли нивото на кислорода? Не звънеше ли алармата на апарата за следене на сърдечния ритъм?
Знаех, че трябва да се съвземе. Знаех, че трябва да спи по корем, да се сгуши и да се успокои. Тя пък знаеше, че ще окуцее, ако лежи в тази жабешка поза, знаеше, че след няколко седмици, когато се върне у дома, ще трябва да спи по гръб, ако ли не – хръц! – внезапна кърмаческа смърт!
Върнах се при кувьоза. Отворих вратичката и влажната топлина облъхна ръкава ми. Подпъхнах ръка под гръбчето му и без да ме е грижа за жиците, за тръбичките, за електродите, с един замах го обърнах като палачинка. Заспа на секундата. Устройствата млъкнаха. Онази нощ разбрах, че аз съм майката на бебето.
МАРИ ДАРИЙОСЕК
БЕБЕТО
Една нощ, в родилното, слязох да видя бебето, то беше – нека сметна – приблизително на шейсет часа; когато слънцето изгрееше, щеше да е живяло три дни.
Профилактично дежурната детегледачка го беше сложила да легне по гръб: заради таза или пък, на три дни и родено два месеца преждевременно, за да не прихване лоши навици.
То, преобърната костенурка, риташе във въздуха с четирите си крайника, търсейки загубените предели на матката; и се дереше: патетично звънче зад плексигласа.
Отидох да я търся, беше през почивката, бях в ролята на разтревожената досадница – майката: не спадаше ли нивото на кислорода? Не звънеше ли алармата на апарата за следене на сърдечния ритъм?
Знаех, че трябва да се съвземе. Знаех, че трябва да спи по корем, да се сгуши и да се успокои. Тя пък знаеше, че ще окуцее, ако лежи в тази жабешка поза, знаеше, че след няколко седмици, когато се върне у дома, ще трябва да спи по гръб, ако ли не – хръц! – внезапна кърмаческа смърт!
Върнах се при кувьоза. Отворих вратичката и влажната топлина облъхна ръкава ми. Подпъхнах ръка под гръбчето му и без да ме е грижа за жиците, за тръбичките, за електродите, с един замах го обърнах като палачинка. Заспа на секундата. Устройствата млъкнаха. Онази нощ разбрах, че аз съм майката на бебето.