Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Нощта е майка на деня. И ни дай сенките. Анданте
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1373-4
Цена
20.80 лв.
(26.00 лв.)
Купи

* 20% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-20%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (5)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
323 гр.
Страници
432
Дата на издаване
16 февруари 2024
Превод
Меглена Боденска
Корица
Стефан Касъров

Нощта е майка на деня. И ни дай сенките. Анданте

Настоящият сборник от три пиеси представя три значими теми в творчеството на Нурен: „Нощта е майка на деня“ (1982) е семейна драма с конфликти, заимствани от личната съдба на Нурен. „И ни дай сенките“ (1988) е биографична пиеса за Юджин О’Нийл и се явява продължение на неговия шедьовър „Дългият път на деня към нощта“. „Анданте“ (2015) е пиеса на абсурда, първата от трилогия за старостта.

Героите на Нурен търсят отговор – в семейството и извън него – на вечните екзистенциални въпроси: кой съм аз, откъде идвам, къде отивам. Отличават се и с оригиналния си език – безпардонен, духовит и заедно с това музикален и поетичен. За всичко това, за богатото творчество, за творческия анализ на жизненоважни теми и за огромния си талант Ларш Нурен основателно е наричан „Стриндберг на нашето съвремие“.

За автора

Ларш Нурен (1944–2021) е шведски драматург, поет, романист и мемоарист. Автор е на 18 стихосбирки, четири романа и над 100 пиеси, които са преведени на много езици и се играят по цял свят. Удостоен е с редица награди, сред които престижната „Нурдиска присет“ (2003), присъждана от Шведската академия и известна като „малкия Нобел“, и Кралският медал за литература и изкуство (2008).

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Ларш Нурен: Homo scribens

Целият ми живот се състои от писане, както вълната се състои от вода.
Ларш Нурен

За Ларш Нурен, този скандинавски мислител от по-ново време, в пълна степен се отнася казаното от проф. д-р Исак Паси за великия датски философ Сьорен Киркегор (1813–1855): неговото творчество „говори не само за невероятната производителност на таланта му, но и за начина, по който той е виждал смисъла на своя живот – живот, отдаден на търсенето на истината и на себе си чрез текста, живот, проявяващ се чрез текста, живот на истински homo scribens“. По същия начин и животът на Нурен е в написаното от Нурен.
Ларш Нурен (1944–2021) е шведски поет, драматург, сценарист и театрален режисьор. Художествен ръководител на „Рикстеатерн“ в Стокхолм (1999–2007) и на „Фолктеатерн“ в Гьотеборг (2009–2011). Поставял е в парижкия „Комеди Франсез“, в „Дойчес Театер“ в Берлин, в Кралския театър в Копенхаген, в Националния театър в Осло и др. Автор на 18 стихосбирки, четири романа и над 100 пиеси. Дебютира като драматург през 1973 г., но постига големия си пробив през 1982–1983 г., когато „Нощта е майка на деня“ е поставена едновременно на националната сцена и в още два водещи театъра. Международната си слава печели през 1984 г. с пиесата „Демони“.
Драмите на Ларш Нурен са преведени на много езици и се играят из целия свят. Наричан е „най-големият шведски драматург след 1912 г.“ (тогава умира Стриндберг), „Стриндберг на нашето съвремие“, „кръстник на скандинавския ноар“.
Удостоен е с много награди, сред които престижната „Нурдиска присет“ (2003), присъждана от Шведската академия и наричана „малкият Нобел“, и Кралският
медал за литература и изкуство (2008).
Мото и централна тема на творчеството на Ларш Нурен е търсенето на автентичния Аз на човека: „Аз нямам лице. Дори майка ми не би ме познала. Вече съм почти свободен“.
Името на Ларш Нурен остава завинаги свързано и с тежък инцидент през 1999 година. Той е свързан с пиесата му „Седем Три“, в която главните роли се изпълняват от затворници неонацисти. Престъпниците се явяват в камео роли, текстът се състои изцяло от техни реплики, извадени от събеседвания с драматурга. Последната дума при редактирането на текста е била тяхна. Пиесата е продукция на „Рикстеатерн“, където Ларш Нурен заема поста художествен ръководител. След последното представление един от затворниците – пуснати в отпуск за спектакъла – взима участие във въоръжен грабеж, в резултат на който двама полицаи са застреляни в селцето Малександер. По искане на Ларш Нурен „Седем Три“ не съществува под формата на текст.
Досега в България са поставяни две пиеси на Ларш Нурен. „И ни дай сенките“ (превод Меглена Боденска) се играе през сезон 1998/99 г. на сцената на Театър
на българската армия под режисурата на Красимир Спасов. Ролите се изпълняват от Атанас Атанасов (Юджин), Меглена Караламбова (Карлота), Стефан Вълдобрев (Юджин-младши), Иван Радоев (Шейн) и Милен Миланов (Саки). Режисьорът прави и литературна редакция на текста, а Стефан Вълдобрев композира музиката. Българският дебют на Нурен се осъществява по инициатива на Вера Ганчева (1943–2020), която препоръчва пиесата, урежда правата и е автор на визитката на Нурен в програмата на спектакъла.
Премиерата на „Демони“ (превод Любомир Гиздов) с режисьор Крис Шарков се състои в Театър „Азарян“ през юни 2021 година. „Демони“ е дебютен проект на
Театрално сдружение „Енсо“. В спектакъла участват Александра Димитрова, Адриан Филипов, Камелия Хатиб и Стоян Младенов. Актьорите сформират сдружението по време на световната пандемия от Covid-19.
Спират се на творбата по препоръка на Маргарита Мачева, директор на Драматичен театър „Никола Вапцаров“, Благоевград. Текстът е особено съзвучен с изпитанията, пред които принудителната изолация изправя връзките.

Биографични бележки

Ларш Нурен е роден на 9 май 1944 г. в Стокхолм. Когато е шестгодишен, семейството се премества в Генарп, област Сконе, Южна Швеция, където управлява малък хотел. Това е сцената, на която малкият Ларш наблюдава човешките съдби от „първи балкон“ – подпийнали директори, селяни, които пропиват стопанствата си, баща му, който тайно посръбва1. Четиринайсетгодишният Ларш чете Хьолдерлин и Симон Вейл, влюбва се за цял живот в поезията на Целан и Рилке. На следващата година напуска училище и се връща в Стокхолм, където животът му през този период е белязан от глад и бездомничество. И поезия – започва да пише стихове.
Големият шведски поет Артур Лундквист (1906–1991) подбира сред тях някои, които изпраща във водещото издателство „Бониерш“. И така, Ларш Нурен дебютира в писателското поприще като 19-годишен поет със стихосбирката „Люляци, сняг“ през 1963 година.
На следващата година хотелът в Сконе е продаден, а майка му умира. Чувствителният младеж трудно понася тези удари на съдбата и преживява тежък срив. Неговото спасение са думите, поезията. Чете Бекет, Екельоф, Хайдегер.
През 70-те години на XX век в живота на Ларш Нурен се случват две важни събития: бавно се обръща към драматургията, а през 1978 г. умира баща му. Младият поет сънува сън, който е невъзможно да превърне в стихове. Записва съня и той се оказва пиеса за син, който убива баща си. В началото на 80-те години на XX век Ларш Нурен издава още четири радушно приети стихосбирки и… казва сбогом на поезията.
Още съвсем млад, Нурен, който е запален радиослушател, изпраща свои драматургични текстове до радиото. Първите му опити са отхвърлени, но получава
ценни насоки, а през 1972 г. е продуцирана пиесата му „Кутия Едно“, колаж от трийсет гласа.
Сценичният му дебют се състои през 1973 г. с пиесата „Блюдолизецът“ на камерната сцена на Кралския драматичен театър „Драматен“. Нурен е уважаван млад поет и премиерата събира шведския културен елит. Присъства и самият Ингмар Бергман.
Но сензацията се превръща в скандал, следват унищожителни рецензии.  „Блюдолизецът“, определяна като „мащабна поетична драма“, разказва за младежа Андреас, който след смъртта на майка си отива при композитора Гезуалдо, за да получи напътствия. Андреас иска да напише музика, способна да промени човека. Гезуалдо го изпраща при Принца, който го малтретира сексуално и го принуждава да наблюдава инквизиции. Критиката реагира негативно не само срещу натуралистичното представяне на тези актове на сцената, но и срещу текста. Например известният шведски писател и драматург П. У. Енквист в рецензия във вестник „Експресен“ нарича пиесата „каша от откраднати оттук-оттам глупости“. Вместо да защити творбата си, Ларш Нурен се съгласява с отрицателните оценки и във вестник „Афтонбладет“ казва: „Мисля, че тези, които ме критикуват, задето съм написал лоша пиеса, имат право“.
В резултат на унищожителната критика известно време Нурен се въздържа от писането на пиеси. Изявява се отново като драматург след цели шест години. Но през този период той се учи, чиракува, усвоява тънкостите на занаята. „Започнах да пиша драми, когато бях на 35 години, а това е твърде късно. Защото се иска много време да се научиш“, заявява той в интервю за ежедневника „Дагенс Нюхетер“.
През 1980 г. издателство „Бониерш“ публикува неговия първи драматургичен сборник „Три пиеси“, включващ „Воля за убийство“, „Акт без милост“ и „Орест“. „Орест“ е поставена в „Драматен“. „Воля за убийство“ е заснета за шведския телевизионен театър, който през този период – началото на 80-те години на XX век – е лансиран като „новия народен театър“. Персонажите са Бащата, Сина и Радка, приятелката на Сина, а централният мотив е конфронтацията баща–син. Режисьор е Бьорн Меландер (р. 1944 г.), като това ще е начало на успешно сътрудничество с Нурен, продължило едно десетилетие. Телевизионната постановка на този „интензивен трилър“ се радва на голям успех и допринася за налагането на Нурен като драматург. Той намира и своята публика, и своя режисьор, както сполучливо заключава Барбро Вестлинг в монографията си за драматургията на Нурен.
Но големият пробив идва с „Нощта е майка на деня“ от 1982 г., днес превърнала се в съвременна класика.
Нурен е автор и на романи („Саломе“, „Сфинксовете“, „Пчеларите“ и др.), а четирите тома на „Дневник на един драматург“, публикувани през 2008 г., 2013 г., 2016 г. и 2020 г., предизвикват истинска сензация.
Ларш Нурен умира на 26 януари 2021 г. в Каролинската болница в Стокхолм след усложнения от Covid-19.

Ларш Нурен: Homo scribens

Целият ми живот се състои от писане, както вълната се състои от вода.
Ларш Нурен

За Ларш Нурен, този скандинавски мислител от по-ново време, в пълна степен се отнася казаното от проф. д-р Исак Паси за великия датски философ Сьорен Киркегор (1813–1855): неговото творчество „говори не само за невероятната производителност на таланта му, но и за начина, по който той е виждал смисъла на своя живот – живот, отдаден на търсенето на истината и на себе си чрез текста, живот, проявяващ се чрез текста, живот на истински homo scribens“. По същия начин и животът на Нурен е в написаното от Нурен.
Ларш Нурен (1944–2021) е шведски поет, драматург, сценарист и театрален режисьор. Художествен ръководител на „Рикстеатерн“ в Стокхолм (1999–2007) и на „Фолктеатерн“ в Гьотеборг (2009–2011). Поставял е в парижкия „Комеди Франсез“, в „Дойчес Театер“ в Берлин, в Кралския театър в Копенхаген, в Националния театър в Осло и др. Автор на 18 стихосбирки, четири романа и над 100 пиеси. Дебютира като драматург през 1973 г., но постига големия си пробив през 1982–1983 г., когато „Нощта е майка на деня“ е поставена едновременно на националната сцена и в още два водещи театъра. Международната си слава печели през 1984 г. с пиесата „Демони“.
Драмите на Ларш Нурен са преведени на много езици и се играят из целия свят. Наричан е „най-големият шведски драматург след 1912 г.“ (тогава умира Стриндберг), „Стриндберг на нашето съвремие“, „кръстник на скандинавския ноар“.
Удостоен е с много награди, сред които престижната „Нурдиска присет“ (2003), присъждана от Шведската академия и наричана „малкият Нобел“, и Кралският
медал за литература и изкуство (2008).
Мото и централна тема на творчеството на Ларш Нурен е търсенето на автентичния Аз на човека: „Аз нямам лице. Дори майка ми не би ме познала. Вече съм почти свободен“.
Името на Ларш Нурен остава завинаги свързано и с тежък инцидент през 1999 година. Той е свързан с пиесата му „Седем Три“, в която главните роли се изпълняват от затворници неонацисти. Престъпниците се явяват в камео роли, текстът се състои изцяло от техни реплики, извадени от събеседвания с драматурга. Последната дума при редактирането на текста е била тяхна. Пиесата е продукция на „Рикстеатерн“, където Ларш Нурен заема поста художествен ръководител. След последното представление един от затворниците – пуснати в отпуск за спектакъла – взима участие във въоръжен грабеж, в резултат на който двама полицаи са застреляни в селцето Малександер. По искане на Ларш Нурен „Седем Три“ не съществува под формата на текст.
Досега в България са поставяни две пиеси на Ларш Нурен. „И ни дай сенките“ (превод Меглена Боденска) се играе през сезон 1998/99 г. на сцената на Театър
на българската армия под режисурата на Красимир Спасов. Ролите се изпълняват от Атанас Атанасов (Юджин), Меглена Караламбова (Карлота), Стефан Вълдобрев (Юджин-младши), Иван Радоев (Шейн) и Милен Миланов (Саки). Режисьорът прави и литературна редакция на текста, а Стефан Вълдобрев композира музиката. Българският дебют на Нурен се осъществява по инициатива на Вера Ганчева (1943–2020), която препоръчва пиесата, урежда правата и е автор на визитката на Нурен в програмата на спектакъла.
Премиерата на „Демони“ (превод Любомир Гиздов) с режисьор Крис Шарков се състои в Театър „Азарян“ през юни 2021 година. „Демони“ е дебютен проект на
Театрално сдружение „Енсо“. В спектакъла участват Александра Димитрова, Адриан Филипов, Камелия Хатиб и Стоян Младенов. Актьорите сформират сдружението по време на световната пандемия от Covid-19.
Спират се на творбата по препоръка на Маргарита Мачева, директор на Драматичен театър „Никола Вапцаров“, Благоевград. Текстът е особено съзвучен с изпитанията, пред които принудителната изолация изправя връзките.

Биографични бележки

Ларш Нурен е роден на 9 май 1944 г. в Стокхолм. Когато е шестгодишен, семейството се премества в Генарп, област Сконе, Южна Швеция, където управлява малък хотел. Това е сцената, на която малкият Ларш наблюдава човешките съдби от „първи балкон“ – подпийнали директори, селяни, които пропиват стопанствата си, баща му, който тайно посръбва1. Четиринайсетгодишният Ларш чете Хьолдерлин и Симон Вейл, влюбва се за цял живот в поезията на Целан и Рилке. На следващата година напуска училище и се връща в Стокхолм, където животът му през този период е белязан от глад и бездомничество. И поезия – започва да пише стихове.
Големият шведски поет Артур Лундквист (1906–1991) подбира сред тях някои, които изпраща във водещото издателство „Бониерш“. И така, Ларш Нурен дебютира в писателското поприще като 19-годишен поет със стихосбирката „Люляци, сняг“ през 1963 година.
На следващата година хотелът в Сконе е продаден, а майка му умира. Чувствителният младеж трудно понася тези удари на съдбата и преживява тежък срив. Неговото спасение са думите, поезията. Чете Бекет, Екельоф, Хайдегер.
През 70-те години на XX век в живота на Ларш Нурен се случват две важни събития: бавно се обръща към драматургията, а през 1978 г. умира баща му. Младият поет сънува сън, който е невъзможно да превърне в стихове. Записва съня и той се оказва пиеса за син, който убива баща си. В началото на 80-те години на XX век Ларш Нурен издава още четири радушно приети стихосбирки и… казва сбогом на поезията.
Още съвсем млад, Нурен, който е запален радиослушател, изпраща свои драматургични текстове до радиото. Първите му опити са отхвърлени, но получава
ценни насоки, а през 1972 г. е продуцирана пиесата му „Кутия Едно“, колаж от трийсет гласа.
Сценичният му дебют се състои през 1973 г. с пиесата „Блюдолизецът“ на камерната сцена на Кралския драматичен театър „Драматен“. Нурен е уважаван млад поет и премиерата събира шведския културен елит. Присъства и самият Ингмар Бергман.
Но сензацията се превръща в скандал, следват унищожителни рецензии.  „Блюдолизецът“, определяна като „мащабна поетична драма“, разказва за младежа Андреас, който след смъртта на майка си отива при композитора Гезуалдо, за да получи напътствия. Андреас иска да напише музика, способна да промени човека. Гезуалдо го изпраща при Принца, който го малтретира сексуално и го принуждава да наблюдава инквизиции. Критиката реагира негативно не само срещу натуралистичното представяне на тези актове на сцената, но и срещу текста. Например известният шведски писател и драматург П. У. Енквист в рецензия във вестник „Експресен“ нарича пиесата „каша от откраднати оттук-оттам глупости“. Вместо да защити творбата си, Ларш Нурен се съгласява с отрицателните оценки и във вестник „Афтонбладет“ казва: „Мисля, че тези, които ме критикуват, задето съм написал лоша пиеса, имат право“.
В резултат на унищожителната критика известно време Нурен се въздържа от писането на пиеси. Изявява се отново като драматург след цели шест години. Но през този период той се учи, чиракува, усвоява тънкостите на занаята. „Започнах да пиша драми, когато бях на 35 години, а това е твърде късно. Защото се иска много време да се научиш“, заявява той в интервю за ежедневника „Дагенс Нюхетер“.
През 1980 г. издателство „Бониерш“ публикува неговия първи драматургичен сборник „Три пиеси“, включващ „Воля за убийство“, „Акт без милост“ и „Орест“. „Орест“ е поставена в „Драматен“. „Воля за убийство“ е заснета за шведския телевизионен театър, който през този период – началото на 80-те години на XX век – е лансиран като „новия народен театър“. Персонажите са Бащата, Сина и Радка, приятелката на Сина, а централният мотив е конфронтацията баща–син. Режисьор е Бьорн Меландер (р. 1944 г.), като това ще е начало на успешно сътрудничество с Нурен, продължило едно десетилетие. Телевизионната постановка на този „интензивен трилър“ се радва на голям успех и допринася за налагането на Нурен като драматург. Той намира и своята публика, и своя режисьор, както сполучливо заключава Барбро Вестлинг в монографията си за драматургията на Нурен.
Но големият пробив идва с „Нощта е майка на деня“ от 1982 г., днес превърнала се в съвременна класика.
Нурен е автор и на романи („Саломе“, „Сфинксовете“, „Пчеларите“ и др.), а четирите тома на „Дневник на един драматург“, публикувани през 2008 г., 2013 г., 2016 г. и 2020 г., предизвикват истинска сензация.
Ларш Нурен умира на 26 януари 2021 г. в Каролинската болница в Стокхолм след усложнения от Covid-19.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1373-4
Купи
Цена
20.80 лв.
(26.00 лв.)

* 20% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-20%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени