Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
HOMO sapienne
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1371-0
Купи
Цена
14.40 лв.
(18.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-20%
Електронно издание
ISBN
978-619-02-1372-7
Купи
Цена
11.00 лв.
(18.00 лв.)
-7лв.
Информация
Рейтинг (8)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
199 гр.
Страници
200
Дата на издаване
08 март 2024
Превод
Росица Цветанова

HOMO sapienne

Заглавието Homo sapienne би могло да се приеме като женския род на homo sapiens. Само че акцентът пада върху представката хомо в друга дума – хомосексуален. Защото петимата герои на този жестоко откровен роман – Фия, Инук, Арнак, Ивис и Сара – са две лесбийки, един хомосексуален младеж, една бисексуална и една транссексуална жена. Тези млади хора живеят в гренландската столица Нуук и макар да имат като всички останали свои занимания, професии и забавления, не спират да търсят своята идентичност – сексуална, родова, но и чисто човешка. Homo sapienne e многозначна книга – за /не/толерантността на обществото към сексуално различните, за отговорността, която сами трябва да поемем за себе си, за избора, който правим, за готовността ни да се противопоставим на социалния натиск, за способността ни да поемаме рискове.

С тематиката и стила си романът остава единствен по рода си в Европа, а и в света. Особено внимание заслужава и компетентният предговор на квебекския професор Даниел Шартие.

Този проект е финансиран с подкрепата на програма "Творческа Европа" на Европейската комисия.
This project has been funded with support from the Creative Europe Programme of the European Commission.

Creative Europe Programme

За автора

Гренландската писателка Нивиак Корнелиусен (р. 1990 г.) завършва социални науки и психология и е автор на две книги, от които първата, Homo sapienne, 2014 г., е номинирана за Наградата за литература на Северния съвет и получава литературната награда на датския в. „Политикен“. Преведена е на десетина езици.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Нивиaк Корнелиусен - „Homo sapienne”

Crimson & Clover – ФИЯ

Нашите планове:
1. Когато завърша образованието си и се опарича, ще си купя къща с много стаи и балкон.
2. Ще се оженим.
3. Ще имаме три-четири деца.
4. Ден след ден ще пазаруваме след работа и ще се прибираме вкъщи с колата си.
5. Ще остареем и ще умрем.

Петер. Един мъж. Три години. Хиляди планове. Милиони покани за вечеря. Прахосмучене и почистване, които непрекъснато клонят към безкрайност. Изкуствените усмивки погрозняват. Сухите целувки застиват като сушени риби. Лошият секс следва да се избягва. С времето симулираните ми оргазми стават по-неправдоподобни. Но продължаваме да кроим планове.
Дните притъмняват. Празнотата в мен се разраства. Любовта ми вече няма вкус. Младостта ми остарява. Онова, което ме крепи жива, издъхва. Животът ми се изхаби, одъртя. Животът. Кой живот? Сърцето ми ли? То е машина.

– Какво да приготвим за вечеря?
Лепкави свински опашки, напомнящи за онова, дето е в гащите ти – иде ми да му отвърна.
– Какво ще правиш, като приключиш?
Ти какво би направил, ако не ти отговоря? – иде ми да го попитам.
– Искаш ли да си прекараме приятно довечера?
Цар си на забавленията, мамка му, кога за последно си бил забавен? – иде ми да му се
изрепча.

Дали ще се сдухаш, ако повече не се прибера у дома? Дали ще плачеш? Дали животът ти ще приключи? Дали ще започне? Хайде де, какво ще направиш? „Обичаш ли ме?“ – питаш. Обичам любовта ти, но не, не те обичам. Прости ми, но „такъв е животът“. Нима животът е такъв? Нима любовта не можеше да предложи нещо друго? Ако да, то чисто и просто не мога да го проумея. Не, не мога да го приема. Сбърках ли? Греша, като погледна насам. Греша, като застана тук. Греша, като се помръдна отново. „Приеми грешките си, приеми живота“ – не, по дяволите! За нищо на света. Ако животът не е грешка, то грешка е да се греши. Може би тъкмо животът греши. Благодаря ти, че ме обичаш – мен, дето греша. Но не: не ти благодаря!

– Ще опека няколко английски бифтека.
– Ще те видя в центъра, като приключа.
– Няма съмнение.
– Да, обичам те.
Мамка му.

План:
Да живеем заедно.

Когато ми свършват лекциите, поемам към супера в суграшицата, английски бифтеци, сода и плодове, опа, носиш ли си бонус картата, към дома във вонящ автобус, пълен с
усмихнати хора, които поздравяват, iggu, колко си сладка, устните ми се усмихват, мозъкът ми ще гръмне, стига си се смял, долен грознико, и ти си сладък, тихо, не мога да се сдържа да не си мисля, че нямам търпение да си легна довечера, да изчезна в друг свят, утре да се събудя за същия шибан ден, надявам се той да не се пробва да спи с мен, но мисля, че има вероятност, какво оправдание да си измисля, да излезем, ох, от сутринта ме цепи главата, май че тази вечер ще си легна рано, iggu, аз ще се погрижа за теб, ще те гушна, по дяволите, надявах се да има нещо за вършене и да си легне късно, ще ми се поне да играеше на видеоигри, но не, той е джентълмен, ще ми се да ходеше
по жени, но не, дори не се и заглежда, когато покрай него мине някое момиче със секси задник, ама че джентълмен, шибан джентълмен, iggu, виждаш ми се уморена, много ли бяхте заети днес, по дяволите, няма нужда да започваш всяко изречение с iggu, да, толкова бях заета, съпруг, с когото да прекарам остатъка от живота си, мъж, който избира да се грижи за теб, вместо да се загледа по някой секси задник, ще ми се да се заглеждаше по някой задник, който не е моят, iggu, ще ти приготвя нещо за
хапване, знаех си, че ще го каже, и сама мога да готвя, ти може да излезеш с приятелите си, няма ли някакъв футболен мач, iggu, не, ще се погрижа за теб, щом ти е скапано, предавам се и кимвам, след 45 минути вече ми е писнало от него, имам нужда да остана сама и паля цигара, преди да вляза, iggu, пушенето убива, шегува се той, ха-ха-ха, ама че смешно, иде ми да се гръмна, май ще е най-добре да се насмуча, да си
я допуша докрай, той смята, че димът смърди, затова не си измивам ръцете и не обръщам внимание на лошия си дъх, джентълмен, който никога не се оплаква, iggu, почини си, животът щеше да е малко по-вълнуващ, ако той се оплакваше поне мъничко, отивам при него, целуни ме, той ме целува и прегръща, iggu, надявам се, че ще ти мине, предавам се и влизам в стаята, логвам се във Фейсбук, не ми е чужда
мисълта да тагна Петер и да напиша: кой иска този джентълмен, дето никога не се оплаква и никога не заглежда чужди задници, писна ми от този живот, боли ме гърбът, понеже вечно седя с наведена глава, той ме обича толкова много, че ми се ще в тялото ми да се всели духът на Сатаната, за да мога да го наръгам с нож, четири години в затвора, ресоциализация, нов живот, може би по-вълнуващ, ето го любимия, ето го бъдещия ми съпруг, любов до гроб и раздяла, iggu, яденето скоро ще е готово, iggu iggu iggu, по-добре си гледай шибания живот, или бих могла да наръгам себе си, надгробен камък с моето име, рождена дата, дата на смъртта, вече беше толкова мъртва, че преспокойно можеше да умреш още млада, и щяха да ме помнят като жената, която олицетворява цялото зло, майки щяха да казват нa децата си, не вървете по нейния път, и щях да съм от полза, по дяволите, да, щях да се хиля там изотдолу и да си казвам: така ти се пада, по дяволите, сама си го причини от самосъжаление, и да се наричам iggu iggu iggu, и да изтезавам погребаното си тяло, за да си взема поука, iggu, хайде, яденето е готово, дяволът ме е върнал на земята, наказва ме, преди блянът
ми да е станал прекалено хубав, не бива да се смея, сядам на масата, ммм, вкусно е, iggu, яж, зеленчуците съдържат много витамини, въздъхвам, вече не го слушам какво казва, само кимам, осъзнавам, че ме пита, какво, не разбрах добре, как какво, колегите ти, любимият ми знае, че не слушам, но пробва отново, iggu, видя ли работата на Йорген, ето пак, не, защо, iggu, мисля, че би могла да ме вдъхнови, пак кимвам,
iggu, ама че си скапана днес, изпитвам порив да се махна, не, май че само имам нужда от чист въздух, ще се поразходя, iggu, да, добра идея, и аз имам нужда да глътна малко въздух, по дяволите, съжалявам на минутата, iggu, облечи се топло, иде ми да му отвърна: не съм ти бебе, спри да ми говориш така, но когато ме хваща за ръката, аз хващам неговата, когато ми дава сърцето си, аз го държа, когато жертва сърцето си, иде ми да го унищожа, защото жертвите умират, иначе скоро ще стане време за
лягане, иначе съм напът да преживея още един ден, силите ми стигат, няма проблем, като се наспя, ще се почувствам по-добре, ще мога да изкарам още един ден, ако нощес сънувам живот, може би утре ще има нов живот, може би различен живот, може би не, може би още един ден като днешния, сигурно, няма полза от надеждата, надеждата вече е мъртва, има си надгробен камък, Надежда, след като, така
или иначе, не се появи, установих, че вече не си сред нас, най-после ще се приберем у дома, свежият въздух не ми подейства добре, само се намокрих, не там долу, а от суграшицата и дъжда, оная ми работа е пресъхнала, надявам се той да не се пробва довечера, егати, iggu, какво ти се прави, като се приберем, когато ми смигва, получавам потвърждението, че Надеждата вече се е споминала, просто съм толкова уморена, че ще си легна, iggu, ще взема да те масажирам, е, окей, измивам си зъбите и си лягам съвсем бодра, той ме масажира, става ми по-добре, любими, хиляди благодарности, по-добре ми е, и той ляга върху мен, преди да съм си довършила изречението, дявол да го вземе, нещо кораво докосва тялото ми, iggu, тялото ти е тъй прелестно, че ми се прииска, целувам го, не, наистина съм уморена, какво ще
кажеш за утре рано сутрин, iggu, е, добре, той отстъпва, защото е джентълмен, но посърва, обичам те, съкровище, харесвам те, просто нямам желание, защото съм толкова уморена, той се усмихва, защото е чул онова, което му се е искало, iggu, няма никакъв проблем, нека да те гушкам, докато заспиш, и ме прегръща, докато заспя, любимият ми, мислите ми са другаде, чудя се как мога да водя такъв живот,
нали съм мъртва, как не ме е срам да се отнасям така гадно с един грижовен мъж, какво да направя, е, просто се налага да опитам да поспя, така или иначе, за въпросите ми няма отговори, и ще дойде още един ден, пак същият, и ще боготворя тази свята нощ, Надежда, почивай в мир, колко жалко, че си се самоубила.

Нивиaк Корнелиусен - „Homo sapienne”

Crimson & Clover – ФИЯ

Нашите планове:
1. Когато завърша образованието си и се опарича, ще си купя къща с много стаи и балкон.
2. Ще се оженим.
3. Ще имаме три-четири деца.
4. Ден след ден ще пазаруваме след работа и ще се прибираме вкъщи с колата си.
5. Ще остареем и ще умрем.

Петер. Един мъж. Три години. Хиляди планове. Милиони покани за вечеря. Прахосмучене и почистване, които непрекъснато клонят към безкрайност. Изкуствените усмивки погрозняват. Сухите целувки застиват като сушени риби. Лошият секс следва да се избягва. С времето симулираните ми оргазми стават по-неправдоподобни. Но продължаваме да кроим планове.
Дните притъмняват. Празнотата в мен се разраства. Любовта ми вече няма вкус. Младостта ми остарява. Онова, което ме крепи жива, издъхва. Животът ми се изхаби, одъртя. Животът. Кой живот? Сърцето ми ли? То е машина.

– Какво да приготвим за вечеря?
Лепкави свински опашки, напомнящи за онова, дето е в гащите ти – иде ми да му отвърна.
– Какво ще правиш, като приключиш?
Ти какво би направил, ако не ти отговоря? – иде ми да го попитам.
– Искаш ли да си прекараме приятно довечера?
Цар си на забавленията, мамка му, кога за последно си бил забавен? – иде ми да му се
изрепча.

Дали ще се сдухаш, ако повече не се прибера у дома? Дали ще плачеш? Дали животът ти ще приключи? Дали ще започне? Хайде де, какво ще направиш? „Обичаш ли ме?“ – питаш. Обичам любовта ти, но не, не те обичам. Прости ми, но „такъв е животът“. Нима животът е такъв? Нима любовта не можеше да предложи нещо друго? Ако да, то чисто и просто не мога да го проумея. Не, не мога да го приема. Сбърках ли? Греша, като погледна насам. Греша, като застана тук. Греша, като се помръдна отново. „Приеми грешките си, приеми живота“ – не, по дяволите! За нищо на света. Ако животът не е грешка, то грешка е да се греши. Може би тъкмо животът греши. Благодаря ти, че ме обичаш – мен, дето греша. Но не: не ти благодаря!

– Ще опека няколко английски бифтека.
– Ще те видя в центъра, като приключа.
– Няма съмнение.
– Да, обичам те.
Мамка му.

План:
Да живеем заедно.

Когато ми свършват лекциите, поемам към супера в суграшицата, английски бифтеци, сода и плодове, опа, носиш ли си бонус картата, към дома във вонящ автобус, пълен с
усмихнати хора, които поздравяват, iggu, колко си сладка, устните ми се усмихват, мозъкът ми ще гръмне, стига си се смял, долен грознико, и ти си сладък, тихо, не мога да се сдържа да не си мисля, че нямам търпение да си легна довечера, да изчезна в друг свят, утре да се събудя за същия шибан ден, надявам се той да не се пробва да спи с мен, но мисля, че има вероятност, какво оправдание да си измисля, да излезем, ох, от сутринта ме цепи главата, май че тази вечер ще си легна рано, iggu, аз ще се погрижа за теб, ще те гушна, по дяволите, надявах се да има нещо за вършене и да си легне късно, ще ми се поне да играеше на видеоигри, но не, той е джентълмен, ще ми се да ходеше
по жени, но не, дори не се и заглежда, когато покрай него мине някое момиче със секси задник, ама че джентълмен, шибан джентълмен, iggu, виждаш ми се уморена, много ли бяхте заети днес, по дяволите, няма нужда да започваш всяко изречение с iggu, да, толкова бях заета, съпруг, с когото да прекарам остатъка от живота си, мъж, който избира да се грижи за теб, вместо да се загледа по някой секси задник, ще ми се да се заглеждаше по някой задник, който не е моят, iggu, ще ти приготвя нещо за
хапване, знаех си, че ще го каже, и сама мога да готвя, ти може да излезеш с приятелите си, няма ли някакъв футболен мач, iggu, не, ще се погрижа за теб, щом ти е скапано, предавам се и кимвам, след 45 минути вече ми е писнало от него, имам нужда да остана сама и паля цигара, преди да вляза, iggu, пушенето убива, шегува се той, ха-ха-ха, ама че смешно, иде ми да се гръмна, май ще е най-добре да се насмуча, да си
я допуша докрай, той смята, че димът смърди, затова не си измивам ръцете и не обръщам внимание на лошия си дъх, джентълмен, който никога не се оплаква, iggu, почини си, животът щеше да е малко по-вълнуващ, ако той се оплакваше поне мъничко, отивам при него, целуни ме, той ме целува и прегръща, iggu, надявам се, че ще ти мине, предавам се и влизам в стаята, логвам се във Фейсбук, не ми е чужда
мисълта да тагна Петер и да напиша: кой иска този джентълмен, дето никога не се оплаква и никога не заглежда чужди задници, писна ми от този живот, боли ме гърбът, понеже вечно седя с наведена глава, той ме обича толкова много, че ми се ще в тялото ми да се всели духът на Сатаната, за да мога да го наръгам с нож, четири години в затвора, ресоциализация, нов живот, може би по-вълнуващ, ето го любимия, ето го бъдещия ми съпруг, любов до гроб и раздяла, iggu, яденето скоро ще е готово, iggu iggu iggu, по-добре си гледай шибания живот, или бих могла да наръгам себе си, надгробен камък с моето име, рождена дата, дата на смъртта, вече беше толкова мъртва, че преспокойно можеше да умреш още млада, и щяха да ме помнят като жената, която олицетворява цялото зло, майки щяха да казват нa децата си, не вървете по нейния път, и щях да съм от полза, по дяволите, да, щях да се хиля там изотдолу и да си казвам: така ти се пада, по дяволите, сама си го причини от самосъжаление, и да се наричам iggu iggu iggu, и да изтезавам погребаното си тяло, за да си взема поука, iggu, хайде, яденето е готово, дяволът ме е върнал на земята, наказва ме, преди блянът
ми да е станал прекалено хубав, не бива да се смея, сядам на масата, ммм, вкусно е, iggu, яж, зеленчуците съдържат много витамини, въздъхвам, вече не го слушам какво казва, само кимам, осъзнавам, че ме пита, какво, не разбрах добре, как какво, колегите ти, любимият ми знае, че не слушам, но пробва отново, iggu, видя ли работата на Йорген, ето пак, не, защо, iggu, мисля, че би могла да ме вдъхнови, пак кимвам,
iggu, ама че си скапана днес, изпитвам порив да се махна, не, май че само имам нужда от чист въздух, ще се поразходя, iggu, да, добра идея, и аз имам нужда да глътна малко въздух, по дяволите, съжалявам на минутата, iggu, облечи се топло, иде ми да му отвърна: не съм ти бебе, спри да ми говориш така, но когато ме хваща за ръката, аз хващам неговата, когато ми дава сърцето си, аз го държа, когато жертва сърцето си, иде ми да го унищожа, защото жертвите умират, иначе скоро ще стане време за
лягане, иначе съм напът да преживея още един ден, силите ми стигат, няма проблем, като се наспя, ще се почувствам по-добре, ще мога да изкарам още един ден, ако нощес сънувам живот, може би утре ще има нов живот, може би различен живот, може би не, може би още един ден като днешния, сигурно, няма полза от надеждата, надеждата вече е мъртва, има си надгробен камък, Надежда, след като, така
или иначе, не се появи, установих, че вече не си сред нас, най-после ще се приберем у дома, свежият въздух не ми подейства добре, само се намокрих, не там долу, а от суграшицата и дъжда, оная ми работа е пресъхнала, надявам се той да не се пробва довечера, егати, iggu, какво ти се прави, като се приберем, когато ми смигва, получавам потвърждението, че Надеждата вече се е споминала, просто съм толкова уморена, че ще си легна, iggu, ще взема да те масажирам, е, окей, измивам си зъбите и си лягам съвсем бодра, той ме масажира, става ми по-добре, любими, хиляди благодарности, по-добре ми е, и той ляга върху мен, преди да съм си довършила изречението, дявол да го вземе, нещо кораво докосва тялото ми, iggu, тялото ти е тъй прелестно, че ми се прииска, целувам го, не, наистина съм уморена, какво ще
кажеш за утре рано сутрин, iggu, е, добре, той отстъпва, защото е джентълмен, но посърва, обичам те, съкровище, харесвам те, просто нямам желание, защото съм толкова уморена, той се усмихва, защото е чул онова, което му се е искало, iggu, няма никакъв проблем, нека да те гушкам, докато заспиш, и ме прегръща, докато заспя, любимият ми, мислите ми са другаде, чудя се как мога да водя такъв живот,
нали съм мъртва, как не ме е срам да се отнасям така гадно с един грижовен мъж, какво да направя, е, просто се налага да опитам да поспя, така или иначе, за въпросите ми няма отговори, и ще дойде още един ден, пак същият, и ще боготворя тази свята нощ, Надежда, почивай в мир, колко жалко, че си се самоубила.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1371-0
Купи
Цена
14.40 лв.
(18.00 лв.)

* 20% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-20%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-1372-7
Купи
Цена
11.00 лв.
(18.00 лв.)

* 7 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-7лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени