Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Отприщен гроб
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1345-1
Купи
Цена
35.60 лв.
(40.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-11%
Електронно издание
ISBN
978-619-02-1346-8
Купи
Цена
24.00 лв.
(40.00 лв.)
-16лв.
Информация
Рейтинг (74)
Мнения (33)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
145/213
Тегло
879 гр.
Страници
1016
Дата на издаване
04 декември 2023
Превод
Надя Баева

Отприщен гроб

„Отприщен гроб“ (2023), седмото разследване на легендарния детектив Страйк, излиза в юбилейната десета година от шумното начало на криминалната поредица на Робърт Галбрейт, псевдоним на Дж. К. Роулинг. И отново, както и предишните шест романа, е на върха на всички класации за най-продавани книги в света и ще стане част от телевизионната серия, продуцирана от „Бронте Филм енд Телевижън“.

С детектив Корморан Страйк се свързва разтревожен баща, чийто син аутист се е присъединил към Универсалната хуманитарна църква, религиозна общност, обитаваща изолиран кът в Източна Англия. Зад благовидната маска на благотворителност и борба в името на един по-добър свят прозират финансови изнудвания, унизително третиране на последователите, физическо и сексуално насилие, необясними смъртни случаи. За да спаси момчето, впримчено в опасен капан, съдружничката на Страйк, Робин Елакот, прониква в средите на Църквата и заживява инкогнито сред членовете ѝ. Ала тя не е подготвена за дебнещите рискове и за жертвите, които ще ѝ струва това начинание...

Заглавието „Отприщен гроб“ и епиграфите към всяка глава, заимствани от класическата китайска „Книга на промените“, привнасят допълнителен метафоричен и тълкувателен щрих към посланията на този психологически и социален трилър. Поредният неустоим пейдж-търнър, свидетелство за разказваческата дарба на Робърт Галбрейт.

Динамичен, завладяващ и ужасяващ.
в
. „Дейли Мейл“

За автора

Робърт Галбрейт е псевдоним на Дж. К. Роулинг, прочула се в цял свят с романите си за Хари Потър и „Вакантен пост”. За следващите си книги авторката се спира на криминалния жанр, който винаги е обичала в качеството си на читател. Желанието ѝ е да напише съвременно звучащ детективски роман с достоверна фабула.

Първоначалното решение на Дж. К. Роулинг да пише под псевдонима Робърт Галбрейт е продиктувано от желанието ѝ книгите да бъдат преценявани заради техните литературни качества, както и да наложи Галбрейт като уважавано име сам по себе си. 

Дебютът на Галбрейт в криминалната литература поражда овациите както на критиците, така и на читателската публика. Първите три романа – „Зовът на кукувицата”, „Копринената буба” и „В служба на злото” – се изкачват на първите места в международните класации за най-продавани книги и са адаптирани за телевизията от „Бронте Филмс анд Телевижън”.

Сега, когато самоличността на Робърт Галбрейт е широко известна, Дж. К. Роулинг продължава да пише криминалната си поредица под този псевдоним, за да има разделителна черта между тези романи и останалите ѝ творби, и за да знаят читателите какво да очакват от роман за разследванията на Корморан Страйк.

Откъс

Робърт Галбрейт - „Отприщен гроб“

КЛАДЕНЕЦЪТ. Градът може да бъде променен, но кладенецът не може.
„Идзин“, или „Книга на промените“

...извисеният човек е внимателен с думите си и умерен в яденето и пиенето.
„Идзин“, или „Книга на промените“

Февруари 2016 година

Частният детектив Корморан Страйк стоеше в ъгъла на малка, задушна и претъпкана палатка с ревящо бебе на ръце. По платнището отгоре се изливаше силен дъжд и неритмичният му шум се чуваше дори сред глъчката на гостите и писъците на току-що
въведения му във вярата кръщелник. Калориферът зад гърба на Страйк духаше твърде много топлина, но той не можеше да помръдне, тъй като три блондинки, всичките около четиресетте и държащи пластмасови чашки с шампанско, го бяха приклещили и
се редуваха да го обстрелват с въпроси за последните му случаи, отразени в медиите. Страйк се бе съгласил да подържи бебето „за секундичка“, докато майка му отиде до тоалетната, но имаше чувството, че я няма вече от цял час.
– Кога разбрахте, че не е самоубийство? – попита най-високата блондинка.
– Отне ми известно време – викна в отговор Страйк, изпълнен с негодувание, че нито една от жените не беше предложила да поеме бебето. Нямаше как да не знаят някой стар женски трик, с който да го умирят. Опита се да подруса малкия в ръце, но това
само го накара да запищи още по-пронизително.
Зад блондинките застана брюнетка в яркорозова рокля, която Страйк бе забелязал още в църквата. Бе приказвала и се бе кискала шумно на първия ред, преди да започне службата, и беше привлякла внимание към себе си със звучните си възклицания, докато главичката на заспалото бебе беше поливана със светена вода, така че повечето от присъстващите гледаха нея вместо основното събитие. Сега погледите им се срещнаха. Очите ѝ бяха ясни и морскосини, умело гримирани, тъй че изпъкваха върху кожата ѝ с маслинен тен и на фона на дългата тъмнокестенява коса.
Страйк пръв прекъсна контакта с очи. Също както един поглед към кривнатата шапчица и забавените реакции на гордата баба му беше подсказал, че тя е твърде подпийнала вече, така и сега в миг прецени, че жената в розово вещае беди.
– Ами Шакълуелския изкормвач? – обади се блондинката с очилата. – Него физически ли го заловихте?
А, не, по телепатия.
Извинете – каза Страйк, защото тъкмо бе зърнал Илза, майката на кръщелника му, през френските врати, водещи към кухнята. – Трябва да го върна на майка му.
Заобиколи разочарованите блондинки и жената в розово и тръгна да излиза от палатката, а пред него хората се отдръпваха, сякаш ревът на бебето бе сирена.
– О, боже, прощавай, Корм – избъбри русокосата и очилата Илза Хърбърт.
Тя разговаряше с партньорката на Страйк, детектива Робин Елакот, и с приятеля ѝ, Райън Мърфи от криминалния отдел на полицията.
– Дай го тук, време му е за хранене. Ти ела с мен – добави към Робин, – можем да си поговорим. И ми донеси чаша вода, моля те.
Е, браво, рече си Страйк, като гледаше как Робин се отдалечи, за да напълни чаша вода от чешмата, при което го остави насаме с Райън Мърфи. Беше също толкова висок като Страйк, но приликите свършваха дотам. За разлика от частния детектив, който напомняше Бетовен със счупен нос, имаше тъмна ситно къдрава коса и естествено намусено изражение, Мърфи беше класически хубавец с високи скули и чуплива светлокестенява коса.
Преди някой от двамата мъже да е намерил тема за разговор, към тях се присъедини Ник Хърбърт, стар приятел на Страйк, гастроентеролог и баща на бебето, което допреди малко се бе опитвало да пробие тъпанчетата на Страйк. Ник, чиято пясъчноруса коса бе започнала да оредява още преди да навърши трийсет, вече
беше почти плешив.
– Е, как се чувстваш сега, след като отрече Сатаната? – попита Ник.
– Малко поразтърсен, не ще и дума – отвърна Страйк, – но пък добре се позабавлявахме с него преди това.
Мърфи се разсмя, а също и някой друг зад гърба на Страйк. Той се обърна: жената в розово го беше последвала на излизане от палатката. Покойната леля Джоун на Страйк би сметнала розова рокля неуместна за кръщене, а тя при това бе прилепнала, с
дълбоко остро деколте и достатъчно къса, че да изложи на показ голяма част от краката с тен.
– Тъкмо се канех да предложа да поема бебето – изрече тя с висок, леко дрезгав глас и се усмихна на Страйк, който забеляза как погледът на Мърфи се плъзва към деколтето на жената и после отново се връща към очите ѝ. – Обожавам бебета. Но вие взехте
че си тръгнахте.
– Чудя се какво ли се прави с кръщелната торта – каза Ник, като оглеждаше голямата неразрязана замразена плодова торта със синьо мече отгоре, поставена върху островчето в средата на кухнята.
– Яде се може би? – подсказа Страйк, който беше гладен. Успял бе да хапне само два малки сандвича, преди Илза да му връчи бебето, и доколкото виждаше, другите гости вече бяха излапали повечето от наличната храна, докато той бе стоял арестуван в палатката. Жената в розово отново се разсмя.
– Да де, но не се ли предполага първо да се направят снимки? – почуди се Ник.
– Да, снимки, на всяка цена – кимна жената в розово.
– Ами тогава ще трябва да почакаме – каза Ник. Като огледа Страйк от горе до долу през очилата си с телени рамки, попита: – Колко килограма свали вече?
– Деветнайсет – отвърна Страйк.
– Браво на теб – похвали го Мърфи, слаб и стегнат в едноредния си костюм.
Я се разкарай, самодоволно копеле.

Робърт Галбрейт - „Отприщен гроб“

КЛАДЕНЕЦЪТ. Градът може да бъде променен, но кладенецът не може.
„Идзин“, или „Книга на промените“

...извисеният човек е внимателен с думите си и умерен в яденето и пиенето.
„Идзин“, или „Книга на промените“

Февруари 2016 година

Частният детектив Корморан Страйк стоеше в ъгъла на малка, задушна и претъпкана палатка с ревящо бебе на ръце. По платнището отгоре се изливаше силен дъжд и неритмичният му шум се чуваше дори сред глъчката на гостите и писъците на току-що
въведения му във вярата кръщелник. Калориферът зад гърба на Страйк духаше твърде много топлина, но той не можеше да помръдне, тъй като три блондинки, всичките около четиресетте и държащи пластмасови чашки с шампанско, го бяха приклещили и
се редуваха да го обстрелват с въпроси за последните му случаи, отразени в медиите. Страйк се бе съгласил да подържи бебето „за секундичка“, докато майка му отиде до тоалетната, но имаше чувството, че я няма вече от цял час.
– Кога разбрахте, че не е самоубийство? – попита най-високата блондинка.
– Отне ми известно време – викна в отговор Страйк, изпълнен с негодувание, че нито една от жените не беше предложила да поеме бебето. Нямаше как да не знаят някой стар женски трик, с който да го умирят. Опита се да подруса малкия в ръце, но това
само го накара да запищи още по-пронизително.
Зад блондинките застана брюнетка в яркорозова рокля, която Страйк бе забелязал още в църквата. Бе приказвала и се бе кискала шумно на първия ред, преди да започне службата, и беше привлякла внимание към себе си със звучните си възклицания, докато главичката на заспалото бебе беше поливана със светена вода, така че повечето от присъстващите гледаха нея вместо основното събитие. Сега погледите им се срещнаха. Очите ѝ бяха ясни и морскосини, умело гримирани, тъй че изпъкваха върху кожата ѝ с маслинен тен и на фона на дългата тъмнокестенява коса.
Страйк пръв прекъсна контакта с очи. Също както един поглед към кривнатата шапчица и забавените реакции на гордата баба му беше подсказал, че тя е твърде подпийнала вече, така и сега в миг прецени, че жената в розово вещае беди.
– Ами Шакълуелския изкормвач? – обади се блондинката с очилата. – Него физически ли го заловихте?
А, не, по телепатия.
Извинете – каза Страйк, защото тъкмо бе зърнал Илза, майката на кръщелника му, през френските врати, водещи към кухнята. – Трябва да го върна на майка му.
Заобиколи разочарованите блондинки и жената в розово и тръгна да излиза от палатката, а пред него хората се отдръпваха, сякаш ревът на бебето бе сирена.
– О, боже, прощавай, Корм – избъбри русокосата и очилата Илза Хърбърт.
Тя разговаряше с партньорката на Страйк, детектива Робин Елакот, и с приятеля ѝ, Райън Мърфи от криминалния отдел на полицията.
– Дай го тук, време му е за хранене. Ти ела с мен – добави към Робин, – можем да си поговорим. И ми донеси чаша вода, моля те.
Е, браво, рече си Страйк, като гледаше как Робин се отдалечи, за да напълни чаша вода от чешмата, при което го остави насаме с Райън Мърфи. Беше също толкова висок като Страйк, но приликите свършваха дотам. За разлика от частния детектив, който напомняше Бетовен със счупен нос, имаше тъмна ситно къдрава коса и естествено намусено изражение, Мърфи беше класически хубавец с високи скули и чуплива светлокестенява коса.
Преди някой от двамата мъже да е намерил тема за разговор, към тях се присъедини Ник Хърбърт, стар приятел на Страйк, гастроентеролог и баща на бебето, което допреди малко се бе опитвало да пробие тъпанчетата на Страйк. Ник, чиято пясъчноруса коса бе започнала да оредява още преди да навърши трийсет, вече
беше почти плешив.
– Е, как се чувстваш сега, след като отрече Сатаната? – попита Ник.
– Малко поразтърсен, не ще и дума – отвърна Страйк, – но пък добре се позабавлявахме с него преди това.
Мърфи се разсмя, а също и някой друг зад гърба на Страйк. Той се обърна: жената в розово го беше последвала на излизане от палатката. Покойната леля Джоун на Страйк би сметнала розова рокля неуместна за кръщене, а тя при това бе прилепнала, с
дълбоко остро деколте и достатъчно къса, че да изложи на показ голяма част от краката с тен.
– Тъкмо се канех да предложа да поема бебето – изрече тя с висок, леко дрезгав глас и се усмихна на Страйк, който забеляза как погледът на Мърфи се плъзва към деколтето на жената и после отново се връща към очите ѝ. – Обожавам бебета. Но вие взехте
че си тръгнахте.
– Чудя се какво ли се прави с кръщелната торта – каза Ник, като оглеждаше голямата неразрязана замразена плодова торта със синьо мече отгоре, поставена върху островчето в средата на кухнята.
– Яде се може би? – подсказа Страйк, който беше гладен. Успял бе да хапне само два малки сандвича, преди Илза да му връчи бебето, и доколкото виждаше, другите гости вече бяха излапали повечето от наличната храна, докато той бе стоял арестуван в палатката. Жената в розово отново се разсмя.
– Да де, но не се ли предполага първо да се направят снимки? – почуди се Ник.
– Да, снимки, на всяка цена – кимна жената в розово.
– Ами тогава ще трябва да почакаме – каза Ник. Като огледа Страйк от горе до долу през очилата си с телени рамки, попита: – Колко килограма свали вече?
– Деветнайсет – отвърна Страйк.
– Браво на теб – похвали го Мърфи, слаб и стегнат в едноредния си костюм.
Я се разкарай, самодоволно копеле.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Според мен това е най-силната книга от поредицата!

Оценка: +1

Здравейте, благодарен съм, че имам приятно занимание за дългите празници. Този път ми се струва, че текстът, въпреки бързането, е по-добър. Все пак си мисля, че 1000 страници и отгоре е малко множко...

Оценка: +2

Скъпо издателство, ценя бързата работа по превода, за да получим съвсем скоро след издаването на оригинала книгата и на българския пазар. Но този път се срещат доста грешки и неправилни стратегии при превода. Може би е бил спестен редактора.

Оценка: -1 +1

Здравейте, Йорданка Ц.! Права сте за удареното И. Няма да се оправдаваме със своенравието на някои клавиатури, ще нанесем корекция в анотацията при първа възможност.

Оценка: +1

Здравейте! Сигурно сте обърнали внимание, че има линк към електронното издание. Изпълнихме обещанието си все пак:-) Дано клавишите са живи и здрави!:-)
Чакането е на път да приключи! :) Видях я при онези ****** от Сиела, но няма да я купя оттам, чакам тук или в краен случай от Хеликон :) Йей! :)

Оценка: +1

За коя Коледа става въпрос?
Колкото повече наближава Коледа, толкова повече ми се изтърква клавишът F5 от опресняване на страницата... :D :D :D

Оценка: +4

Десислава, самият Джордж Баркър цитира Дилън Томас. И без позоваване на авторитет - превода на проф.Шурбанов - ми се струва, че няма как running да се преведе с минало страдателно, а не със сегашно деятелно причастие.

Оценка: +1

Аз поръчах новата книга на Галбрейт на 07.12 и още не съм я получила. Какво се случва с доставките?
Здравейте! Смятате ли, че има разлика между буквите й и ?? Питам в контекста на анотацията на книгата.

Оценка: -1 +1

Здравейте! Да, обещахме по Коледа електронната книга да е достъпна, сега остава да си изпълним обещанието:-) Относно доставките: при такива предпразнични промоционални акции и намаления обикновено доставката се бави повече - от една страна, колегите са свръхнатоварени, от друга страна, някои заглавия се изчерпват и се чака допечатка, за да бъдат надлежно подготвени пратките. (Това се отнася за заглавията, които са в процес на допечатка така или иначе, повечето изчерпани заглавия не търпят допечатка.) След като сте направили поръчката онлайн, би трябвало да сте получили имейл със съобщение, че доставката ще бъде извършена в рамките на 7 работни дни. Ако се забави повече, Ви умоляваме да пишете за целта на колегите в борсата: borsa@colibri.bg. Благодарим за разбирането и търпението! И дано удоволствието от четенето компенсира голямото чакане.

Оценка: -1 +4

Боян, обещаха по Коледа :)

Оценка: +2

Здравейте, кога се очаква книгата да бъде достъпна в електронен вариант?

Оценка: +1

Поръчах книгата на 04.12., но все още не е пристигнала. Трите работни дни, в които трябваше да я получа изтекоха. Писах на имейл, отговор няма. Colibri?

Оценка: +1

Прочетох оригинала. Както и в Хари Потър, обемът нараства с всяка книга и ми се струва, че разказът би могъл да е по-стегнат (както смятах и за Даровете на смъртта) Точно защото е дълга, а и все пак на английски, не издържах и прочетох развръзката, такава съм си. После продължих вече спокойно. На места фабулата звучи налудничаво, но описва как нормални хора са впримчени в привидно безумен култ, върви и нишката за жестокостта, която дреме у всеки от нас и може да бъде провокирана, ако ни се даде дори малко власт, както в известния експеримент на Милграм. Тук няма неща, които поне за мен да са напълно безинтересни, както картите Таро в "Тревожна кръв". С една дума - препоръчвам, както и Мастиленочерно сърце.

Оценка: +4

Доставката на една книга е 9.19лв със спийди! Това истина ли е???

Оценка: +7

Привет, Книгата ще бъде ли част от промоцията с 35 процента? Към момента излиза дори без обичайното 10 процентно намаление. Поздрави!

Оценка: +3

Здравейте! Да, разбира се, направихме всичко по силите си, за да гарантираме присъствието й на щанда:-) Ще ви очакваме!

Оценка: +10

И аз се присъединявам към въпроса- ще може ли да си закупим VII част от предстоящия панаир?

Оценка: +6

Здравейте, книгата ще бъде ли издадена и респективно ще може ли да бъде закупена от Коледния панаир на книгата?

Оценка: +10

Вече 10 години авторката на „Хари Потър“ радва „възрастните“ си читатели с тази детективска поредица. И всяка следваща книга е все по-внушителна като обем и все по-неустоима като съдържание. Удивителна продуктивност и като количество, и като качество! Не е толкова често срещано явление при такава дълга поредица всеки том да е на ниво. Явно този жанр се удава на Роулинг/Галбрейт. Имам предишните шест романа и нямам търпение да се потопя в поредното разследване на легендарния Корморан Страйк. Още повече на такава чувствителна тема като сектите.

Оценка: +28

Саня, интересно ми е дали сте се зачитали в предишните преводи на Надя Баева и ако наистина сте, просто не разбирам как може да я поздравявате за нещо, което е съизмеримо по своята калпавост единствено с недоразуменията на Сим Николов едно време. Няма да цитирам, само ще вметна, че има издания, които излизат на български заедно с оригинала, а в някои случаи и преди (потърсете информация в нета). Едва ли след това ще сипете незаслужени славословия с лека ръка.

Оценка: -2 +8

Българското издание излиза само два месеца след англоезичното. Това е първият превод на друг език на романа. Поздравления към преводачката и към издателството за този темп на работа!

Оценка: -2 +16

Книгата е силна наистина, успях да я прочета на руски, докато Надя Баева се натутка... Да се надяваме, че електронното издание ще излезе по-бързо от тези на Лекберг и Фексеус, защото, независимо от творенията на Баева, все пак съм твърдо решен да си я купя, както всички останали досега.

Оценка: -2 +17

Много се радвам и я очаквам с нетърпение! Някъде прочетох, че това е най-хубавата книга от тази поредица досега!

Оценка: +14

Радваме се, че предстоящият роман на Робърт Галбрейт предизвика толкова интерес и полемики още с обявяването си. Обаче бихме искали да уточним нещо в самото начало: Оригиналното заглавие на романа ‘ The Running Grave’ не е препратка към стихотворението на Дилан Томас „Щом времето като препускащ гроб“ (превод проф. Александър Шурбанов), макар книгата да започва с него. Официалната информация от агентите на Галбрейт е, че заглавието е вдъхновено от стихотворението на Джордж Баркър ‘On a Friend’s Escape from Drowning off the Norfolk Coast’ и преводът трябва да бъде съобразен с него и съответно одобрен от тях. Препратка към стихотворението се появява в ранната среда на романа. „Отприщен гроб“ е одобреното от Робърт Галбрейт и агентите българско заглавие на най-новата книга за Корморан Страйк.

Оценка: +13

Бихте ли ми ми пояснили, какво значи на български език "отприщен гроб", какъв символ е това??? Почти като "препускащ гроб"???8ry5j

Оценка: +1

On 12th January, 2023, J.K. Rowling revealed on Twitter that the title of the seventh novel is The Running Grave. She first gave us the clue “Disentangle the hanging venturer,” which happened to be an anagram for “the running grave.” The title was guessed by the Strike & Ellacott Files podcast account. The title is likely jointly inspired by the poem “On A Friend’s Escape From Drowning Off The Norfolk Coast” by George Barker and Dylan Thomas’ “When, Like A Running Grave“.

Оценка: +9

Заглавието на романа НЕ Е препратка към "Щом времето като препускащ гроб" на Дилан Томас, макар и то да е цитирано в началото на романа. "Running grave" е взето от стихотворението на Джордж Баркър, наречено ‘On a Friend’s Escape from Drowning off the Norfolk Coast, което е цитирано по-късно в книга след стр. 400.

Оценка: +11

Благодаря, Колибри! Сигурна бях, че ще успеете за Коледа ????????

Оценка: +11

Много странно, преводачката и издателството не знаят ли, че стихотворението, към което препраща романът, е на Д. Томас и на български го има в блестящ превод на Александър Шурбанов. Ако беше взето от неговия превод, заглавието щеше да звучи по съвсем друг начин, а не нелепо, както е в случая. Щом времето като препускаш, гроб те сгащи, сгушеният ти покой сърп от коси и тази круша-крий любов се изкатери най-накрай току до свода сляп...

Оценка: -2 +1

Най-накрая!!!

Оценка: +12

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1345-1
Купи
Цена
35.60 лв.
(40.00 лв.)

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-11%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-1346-8
Купи
Цена
24.00 лв.
(40.00 лв.)

* 16 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-16лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени