През историята на две жени – Мелани Кло, успешна влогърка, овладяла всички тънкости на изкуството да печелиш последователи, харесвания, абонати… и пари в социалните мрежи, и Клара Русел, следователка, разследваща изчезването на момиченцето на Мелани - Кими, участвало в постваните в Ютюб и Инстаграм видеоклипове от живота на семейството – Делфин дьо Виган пресъздава картината на едно общество, все по-доминирано от телереалностите, оказващи своето унищожително влияние върху крехката душевност на децата звезди, общество, в което всичко се продава, включително семейното щастие. Писателката майсторски преминава от криминалната интрига и тънкостите на разследването към психологическото въздействие на все по-разпространените практики, които не ни оставят лично пространство и личен живот с всички произтичащи от това последствия.
Делфин дьо Виган не разобличава, не съди, тя показва – и това прави книгата ѝ още по-покъртителна. „Льо Фигаро“
Писателката привлича вниманието ни към пораженията, нанасяни върху психиката ни от телереалността, от каналите и акаунтите в Ютюб, Инстаграм, ТикТок и под., в които излагаме на показ и най-интимното от живота си. „Франс Ентер“
Делфин дьо Виган (р. 1966) е френска писателка, изтъкната авторка на романи, удостоени с престижни награди. Майка на две деца, спътница на известен френски литературен критик и журналист, след като упражнява различни професии, от 2007 година насам Делфин дьо Виган живее само от перото си.
За автофикцията Силна е нощта (2011) Делфин дьо Виган получава 4 награди: Наградата на книжарниците FNAC, Наградата „Франс Телевизион”, Наградата „Рьонодо” на гимназистите и Голямата награда на читателките на сп. „Ел”.
Романът е номиниран и за Наградата „Гонкур”. В продължение на година е в списъка на бестселърите. Преведен е в повече от 20 страни, а само във Франция са продадени над половин милион екземпляра.
У нас са издадени още Но и аз и По действителен случай, като и двата романа имат филмови адаптации.
Делфин дьо Виган - „Звездните деца“
„Имахме възможност да променим света, а предпочетохме онлайн пазаруването.“
СТИВЪН КИНГ, За писането: мемоари на занаята
Отдел „Криминална полиция“, 2019
ИЗЧЕЗВАНЕ НА ДЕТЕТО КИМИ ДИОР
Тема:
Транскрибиране на последните сторита, постнати в Инстаграм от Мелани Кло (по мъж Диор)
СТОРИ 1
Разпространено на 10 ноември в 16,35 ч.
Времетраене: 65 секунди
Видеото е заснето в магазин за обувки.
Гласът на Мелани: „Скъпи мои, пристигнахме в „Рън Шоп“, за да купим нови маратонки на Кими! Кажи, котенце, имаш нужда от нови маратонки, защото старите са ти умалели, нали? (Камерата намобилния телефон се обръща към момиченцето, което се поколебава, преди да кимне не особено убедено.) Ето трите чифта 32-ри номер, които избра Кими. (На кадъра трите чифта са подредени в една линия.) Ще ви ги опиша: златисти „Найк Еър“ от новата колекция, „Адидас“ с три ленти и чифт „Премиер“ с червени подсилени подметки… Ще трябва да решим кои да купим, а както знаете, Кими мрази да избира. Така че, скъпи мои, наистина разчитаме на вас!“
На екрана се появява надпечатка с минидопитване: „Кои маратонки да си купи Кими?
А. На „Найк Еър“
Б. На „Адидас“
В. На „Премиер“
Мелани обръща мобилния към себе си и заключава: „Скъпи мои, за щастие, вие сте там и ще решите!“.
Осемнайсет години по-рано
Пети юли 2001 година, финалът на Лофт стори, Мелани Кло, родителите ѝ и сестра ѝ
Сандра са се настанили на обичайните си места пред телевизора. От 26 април, началната дата на риалити формàта, досега семейство Кло не са изпуснали нито едно предаване в четвъртъчния праймтайм.
Няколко минути преди освобождаването им, след седемдесет дни, които са прекарали затворени в оградено със зидове пространство – вила от готови елементи, фалшива градина и истински кокошарник, – четиримата последни кандидати са се събрали в обширния салон, двете момчета притиснати едно до друго на бялото канапе, двете
момичета седнали от двете им страни на облечени в подходяща дамаска кресла. Водещият, чиято кариера току-що е взела колкото феноменален, толкова и непредвиден обрат, екзалтирано припомня, че дългоочакваният кулминационен момент найпосле е настъпил: „Започвам обратното броене от десет. На нула да сте навън!“. За последен път пита дали публиката е готова да брои с него, после
започва: „Десет, девет, осем, седем, шест, пет“, подкрепян от послушен и отчетлив хор. Кандидатите се спускат към изхода с куфарите в ръце, „четири, три, две, едно, нула!“. Вратата се отваря, сякаш под въздействието на внезапно появило се течение, избухват възторжени възгласи.
Сега водещият се опитва да надвика глъчката на тълпата, струпана отвън, и ропота на нетърпеливата публика, задържана вътре в студиото от повече от час. „Вече са навън! Идват! След седемдесет дни Лор, Лоана, Кристоф и Жан-Едуар се завръщат на земята!“ Операторът неколкократно показва фойерверките, изстрелвани от покрива на
сградата, приютявала кандидатите в продължение на дълги седмици, докато последните четирима пристъпват по постлания за случая червен килим.
Вече са навън, да, и това навън странно прилича на онова вътре. Едно превъзбудено гъмжило от хора напира към бариерите, фотографи се мъчат да си пробият път, непознати молят кандидатите за автограф, журналисти протягат към тях
микрофоните си. Някои размахват плакати с имената им, други ги снимат с малки камери (по това време мобилните телефони са още съвсем примитивни и служат само за телефониране).
Това, което са им обещали, се е случило. В рамките на няколко седмици са станали известни.
Ескортирани от охранителите си, те се придвижват сред развълнуваните си фенове, докато водещият продължава да следи стъпките им, „… сега са само на няколко метра от студиото, внимание, изкачват стъпалата“, припокриването между образа и коментара ни най-малко не се отразява на драматичното напрежение, напротив,
внезапно му придава невиждано, изумително измерение (през следващите десетилетия тази тактика ще бъде прилагана във всичките ѝ форми). Виковете се усилват, разтваря се черна завеса и четиримата влизат в студиото, където ги чакат семействата им и деветимата други кандидати, напуснали по собствено желание или елиминирани през изминалите седмици. Напрежението се покачва още повече, атмосферата е нагорещена, вълнението нараства, тълпата започва да скандира едно име: „Лоана! Лоана!“.
В съгласие с публиката и семейство Кло се надяват тя да е победителката. Мелани я намира за направо великолепна (уголемените ѝ гърди, плоският корем, съвършеният тен), две години по-голямата от нея Сандра се е разстроила от самотата ѝ и от нажаления ѝ вид (отначало младата жена е била отхвърлена от останалите кандидати заради облеклото си, после, въпреки че привидно са я приели, е останала главният обект на слухове и одумки). Макар и недоволна от елиминацията на Жюли, симпатичната и весела млада кандидатка, която ѝ е била любимка, госпожа Кло също
се е разчувствала от разкритата от жълтата преса история на Лоана – трудно детство, дъщеричка, дадена в приемно семейство. Колкото до бащата Ришар, интересувала го е само красивата блондинка. Образът на Лоана по шорти, с къса пола, с гол гръб, по бански и с обезсърчена усмивка го е преследвал нощем, понякога и през целия следващ ден. Семейството единодушно е отхвърляло Лор, намирало я е за еснафка, и Жан-Едуар, непоследователното и глуповато разглезено дете.
Малко по-късно, когато двамата победители вече са посочени от телевизионните зрители и всички се отправят към тайното място, където ще продължи вечерта, кавалкада от черни автомобили, следвани от екипирани с камери мотористи,
напуска Плен Сен-Дени. Разгърната е система за техническо осигуряване, достойна за колоездачната обиколка на Франция. На червените светофари микрофоните се протягат през отворените прозорци, за да приемат впечатленията на победителите.
„Това ми напомня избирането на Ширак!“, споделя водещият.
Гримът вече не е в състояние да прикрие изтощението му.
Делфин дьо Виган - „Звездните деца“
„Имахме възможност да променим света, а предпочетохме онлайн пазаруването.“
СТИВЪН КИНГ, За писането: мемоари на занаята
Отдел „Криминална полиция“, 2019
ИЗЧЕЗВАНЕ НА ДЕТЕТО КИМИ ДИОР
Тема:
Транскрибиране на последните сторита, постнати в Инстаграм от Мелани Кло (по мъж Диор)
СТОРИ 1
Разпространено на 10 ноември в 16,35 ч.
Времетраене: 65 секунди
Видеото е заснето в магазин за обувки.
Гласът на Мелани: „Скъпи мои, пристигнахме в „Рън Шоп“, за да купим нови маратонки на Кими! Кажи, котенце, имаш нужда от нови маратонки, защото старите са ти умалели, нали? (Камерата намобилния телефон се обръща към момиченцето, което се поколебава, преди да кимне не особено убедено.) Ето трите чифта 32-ри номер, които избра Кими. (На кадъра трите чифта са подредени в една линия.) Ще ви ги опиша: златисти „Найк Еър“ от новата колекция, „Адидас“ с три ленти и чифт „Премиер“ с червени подсилени подметки… Ще трябва да решим кои да купим, а както знаете, Кими мрази да избира. Така че, скъпи мои, наистина разчитаме на вас!“
На екрана се появява надпечатка с минидопитване: „Кои маратонки да си купи Кими?
А. На „Найк Еър“
Б. На „Адидас“
В. На „Премиер“
Мелани обръща мобилния към себе си и заключава: „Скъпи мои, за щастие, вие сте там и ще решите!“.
Осемнайсет години по-рано
Пети юли 2001 година, финалът на Лофт стори, Мелани Кло, родителите ѝ и сестра ѝ
Сандра са се настанили на обичайните си места пред телевизора. От 26 април, началната дата на риалити формàта, досега семейство Кло не са изпуснали нито едно предаване в четвъртъчния праймтайм.
Няколко минути преди освобождаването им, след седемдесет дни, които са прекарали затворени в оградено със зидове пространство – вила от готови елементи, фалшива градина и истински кокошарник, – четиримата последни кандидати са се събрали в обширния салон, двете момчета притиснати едно до друго на бялото канапе, двете
момичета седнали от двете им страни на облечени в подходяща дамаска кресла. Водещият, чиято кариера току-що е взела колкото феноменален, толкова и непредвиден обрат, екзалтирано припомня, че дългоочакваният кулминационен момент найпосле е настъпил: „Започвам обратното броене от десет. На нула да сте навън!“. За последен път пита дали публиката е готова да брои с него, после
започва: „Десет, девет, осем, седем, шест, пет“, подкрепян от послушен и отчетлив хор. Кандидатите се спускат към изхода с куфарите в ръце, „четири, три, две, едно, нула!“. Вратата се отваря, сякаш под въздействието на внезапно появило се течение, избухват възторжени възгласи.
Сега водещият се опитва да надвика глъчката на тълпата, струпана отвън, и ропота на нетърпеливата публика, задържана вътре в студиото от повече от час. „Вече са навън! Идват! След седемдесет дни Лор, Лоана, Кристоф и Жан-Едуар се завръщат на земята!“ Операторът неколкократно показва фойерверките, изстрелвани от покрива на
сградата, приютявала кандидатите в продължение на дълги седмици, докато последните четирима пристъпват по постлания за случая червен килим.
Вече са навън, да, и това навън странно прилича на онова вътре. Едно превъзбудено гъмжило от хора напира към бариерите, фотографи се мъчат да си пробият път, непознати молят кандидатите за автограф, журналисти протягат към тях
микрофоните си. Някои размахват плакати с имената им, други ги снимат с малки камери (по това време мобилните телефони са още съвсем примитивни и служат само за телефониране).
Това, което са им обещали, се е случило. В рамките на няколко седмици са станали известни.
Ескортирани от охранителите си, те се придвижват сред развълнуваните си фенове, докато водещият продължава да следи стъпките им, „… сега са само на няколко метра от студиото, внимание, изкачват стъпалата“, припокриването между образа и коментара ни най-малко не се отразява на драматичното напрежение, напротив,
внезапно му придава невиждано, изумително измерение (през следващите десетилетия тази тактика ще бъде прилагана във всичките ѝ форми). Виковете се усилват, разтваря се черна завеса и четиримата влизат в студиото, където ги чакат семействата им и деветимата други кандидати, напуснали по собствено желание или елиминирани през изминалите седмици. Напрежението се покачва още повече, атмосферата е нагорещена, вълнението нараства, тълпата започва да скандира едно име: „Лоана! Лоана!“.
В съгласие с публиката и семейство Кло се надяват тя да е победителката. Мелани я намира за направо великолепна (уголемените ѝ гърди, плоският корем, съвършеният тен), две години по-голямата от нея Сандра се е разстроила от самотата ѝ и от нажаления ѝ вид (отначало младата жена е била отхвърлена от останалите кандидати заради облеклото си, после, въпреки че привидно са я приели, е останала главният обект на слухове и одумки). Макар и недоволна от елиминацията на Жюли, симпатичната и весела млада кандидатка, която ѝ е била любимка, госпожа Кло също
се е разчувствала от разкритата от жълтата преса история на Лоана – трудно детство, дъщеричка, дадена в приемно семейство. Колкото до бащата Ришар, интересувала го е само красивата блондинка. Образът на Лоана по шорти, с къса пола, с гол гръб, по бански и с обезсърчена усмивка го е преследвал нощем, понякога и през целия следващ ден. Семейството единодушно е отхвърляло Лор, намирало я е за еснафка, и Жан-Едуар, непоследователното и глуповато разглезено дете.
Малко по-късно, когато двамата победители вече са посочени от телевизионните зрители и всички се отправят към тайното място, където ще продължи вечерта, кавалкада от черни автомобили, следвани от екипирани с камери мотористи,
напуска Плен Сен-Дени. Разгърната е система за техническо осигуряване, достойна за колоездачната обиколка на Франция. На червените светофари микрофоните се протягат през отворените прозорци, за да приемат впечатленията на победителите.
„Това ми напомня избирането на Ширак!“, споделя водещият.
Гримът вече не е в състояние да прикрие изтощението му.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
