Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Приказки от Горната и Долната земя
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1245-4
Купи
Цена
21.36 лв.
(24.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-11%
Електронно издание
ISBN
978-619-02-1246-1
Купи
Цена
15.00 лв.
(24.00 лв.)
-9лв.
Информация
Рейтинг (6)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
718 гр.
Страници
336
Дата на издаване
23 юни 2023
Корица
Стефан Касъров

Приказки от Горната и Долната земя

След лепкавата жега на Буенос Айрес тук всичко е чисто, свежо и хрупкаво като прясно изпрани чаршафи, уютно като планинско селце, пролетно като лютиче, цветно като шепа бонбони, усмихнато като слънчев лъч, синенебо като детски сън. Добродушно и смайващо самотно. Далече, далече от глъчката и шумотевицата, от тълпите и цивилизацията, от бързането и стреса, чак най-отдолу, най-на юг, най-накрая на земята. Fin del Mundo. Краят на света.

Така Изабела Шопова описва Ушуая, градчето в най-южната част на Земята, краят на света, който със сигурност няма да сложи край на пътешествията ѝ.  След „На изток – в рая“, „На запад от рая“, „На юг от разума“, „Подир сянката на кондора“ и съвсем между другото, „Самоучител за преднамерено убийство на скуката“, Изабела ни предлага поредната си завладяваща сага – „Приказки от Горната и Долната земя“. 

Този път Изабела Шопова описва приказните си пътешествия по света, който не е спирала да кръстосва в продължение на десетилетия. Заедно с дъщеря си Бояна, която с любов нарича „подрастващото“ и „вечно гладното“, обикаля Горната земя – Русия от 2009 година с безумната ѝ бюрокрация и красотата на московските ѝ църкви, Поднебесната империя – тук са Хонконг и комунистическия китайски „рай“, либералната Ниска земя, където майка и дъщеря правят безуспешен наркотичен опит. Десет години по-късно ги виждаме в Чернобил, за който Изабела пише потресаващ пътепис. През 2015 г. пътешественичката прекосява Долната земя – Буенос Айрес с футбола, тангото и живописните си улици, супердолния край на Аржентина и на планетата, Ушуая, за да преброди след това южните островни земи Нова Каледония, Роторуа, Вануато, Нумея, Маре… Преди да се завърне в Бризбън и във времето и да ни разкаже за своята Австралия и нейните уроци по щастие.

Всичко това е написано с типичното неподражаемо чувство за хумор на Изабела, с езиковите ѝ и стилови инвенции, колоритните описания, невероятното богатство на речника. Минути на истинско удоволствие очакват читателите ѝ – и тези, които вече я познават и ценят, и тези, който за първи път ще посегнат към нейна книга.

За автора

„Родена съм във Варна през 1971. Прекарах ранното си детство на село, мечтаейки да се върна в родния си град. Имаше нещо омагьосващо в Морската градина и фонтаните на площада. Tъкмо тръгвах на училище, когато мечтата ми се сбъдна - върнахме се да живеем във Варна за постоянно. Обаче се озовахме в най-новия, най-далечния и най-негостоприемен квартал на града, сред хиляди новодошли другоселци като нас. Инфраструктурата беше недоразвита, нямахме телефони, градският транспорт беше кошмарен, нямаше достатъчно класни стаи в училището и учехме на три смени. Кал, бетон и грохот на излитащи самолети (от близкото летище) доминираха живота ни. Без да знаем, живеехме в имигрантско гето. Но пък беше весело - със съседите от блока (имигранти като нас) бяхме като едно голямо семейство.

Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.

Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.

Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Изабела Шопова - „Приказки от Горната и Долната земя“

Из Дълго предисловие
ГОРНАТА И ДОЛНАТА МАХАЛА НА ГЛОБАЛНОТО СЕЛО

Гледам обърнатата наопаки луна, виснала сякаш подигравателно с краката нагоре, и си мисля за дувара, разделящ съвременното глобално село на две махали – Горна и Долна. Северна и Южна. Дуварът е екваторът, а аз съм другоселка – горномахленка в Долното село. Цяла Австралия е другоселка. Нова Зеландия и тя. Луната е селската ни клюкарка, надничаща любопитно в двата свята.
Уж въображаемата линия на екватора разделя не само звездните полусфери и училищните глобуси. Разделението е също политико-икономическо, културно-религиозно, езиково, еко и метеорологично. И си е съвсем реално. Няма нищо въображаемо в противопоставянето на Севера и Юга. Забравете за Желязната завеса, Изтока и Запада! Истинскoтo геополитическo противопоставяне е всъщност между Севера и Юга. Но остава скритo за повечето хора, защото 90 процента от населението на планетата живее в Горната махала. И просто забравя за Долната. Както Първият свят неволно забравя за проблемите на Третия.
Две трети от континенталната маса на планетата ни се намира в Северното полукълбо. Две трети от океаните са в Южното. Не само че хората обикновено обитават сушата и затова повечето хомо сапиенси живеят на север, но и гъстотата на населението е значително по-малка на юг. Резултатът е направо стряскащ – само 10% от световното население живее от долната страна на света! Това, разбира се, се отразява на екологията – замърсяването и глобалното затопляне са много по-очевидни в Северния
свят, но покачването на нивото на световния океан ще засегне много повече жителите на Южния, тъй като те обитават предимно крайбрежни райони и Югът има много повече острови.
Климатът на север е предимно континентален, доминиран от огромните земни маси на Евразия и Северна Америка. На юг е много по-мек, преобладаващо океански, ветровит, доминиран от Ревящите 40 и Бесните 50. Студените снежни зими са рядкост в Долната махала, но пък Антарктида е много по-студена от Арктика. Слънцето е по-близо през лятото в Южното полукълбо и съответно ултравиолетовото лъчение е много по-интензивно там. Озоновата дупка е двойно по-голяма над Южния полюс. Земята е по-далеч от светилото си през зимата в Северното полукълбо, затова тамошните зими
са по-студени. Циклоните в Северния свят се въртят обратно на часовниковата стрелка и са двойно повече (заради големите земни маси). От другата страна на екватора всичко се върти наопаки – ураганите, сенките, слънчевите часовници. И облаците са много повече (заради океаните).
Не само географските, ами и звездните карти на двете махали са абсолютно различни, чак антагонистични. Ако Северното звездно небе е замръзнала илюстрация на древна сапунена опера от вавилоно-гръко-римски тип, то Южното небе прилича на неразтребен тезгях в работилницата на разсеян механик от времето на Великите географски открития. Повечето съзвездия на Юга са кръстени от двама европейски астрономи – французинът Никола Луи дьо Лакай и полякът Ян Хевелий през
XVII век. На тези двамата заклети технократи дължим вдъхновяващите имена на съзвездията Секстант, Компас, Маса, Пещ, Пергел, Помпа, Телескоп, Часовник,
Ъгломер, Кил, Кърма, Микроскоп, Мрежичка, Октант. Ха опитайте се да измислите мелодраматичен сюжет и митология с такива главни герои! Ами не става. Ще ви трябва помощ от изкуствен интелект, за да намерите грабващ ъгъл, психологически конфликт и завръзка. Даже Вселената изглежда различно от двете полушария – Южното е обърнато към центъра на галактиката и нощното му небе има много повече звезди. Северното пък се радва на Полярната звезда, Голямата и Малката мечка, но гледа към външния ръкав на галактиката и затова звездите му са по-малко.
Най-набиващи се на очи обаче са не географските и астрономическите различия, а разликите в политикоикономическото развитие на двете полукълба. Северът
е цивилизован, индустриализиран, богат, доминиращ. Там е Западът, западната цивилизация, развитите страни, Първият свят. Докато Югът някак все попада в категориите развиващ се, недоразвит, Втори и Трети свят. Все е жертва на бедствия и катаклизми, социални експерименти и обществени болести, родно място и зона за действие на повечето световни диктатори, военни и наркобарони.
Северът се явява арена на хилядолетно нестихващо противоборство на империите – понастоящем представени от САЩ, Европа, Русия, Япония, Китай. Югът е
все още (пост)колониален, зависим, недобре индустриализиран, беден и повече или по-малко нечут. Последното също не е случайно – световете от двете страни на
екватора говорят различни езици. В Южното полукълбо има много по-малко езиково разнообразие. Най-говорените езици са само 5 – португалски, английски, испански, френски, индонезийски. Съвсем различна е картинката в Горната махала – там най-говорени са мандарин и хинди, следвани от английски, арабски, руски, японски, немски и т.н. европейски и азиатски езици, използвани от милиони.
Религиите на двете глобални махали са също различни. Исус може да се е родил на север от екватора, но християнството е в застой и упадък в Горната махала.
Обаче последователите му се увеличават главоломно в Долната. Понастоящем има много повече католици и протестанти в Южния свят, отколкото на север. Все повече хора празнуват рождения ден на божия син посред лято. И пращат безснежни коледни картички, на които Христос все по-рядко е бял, рус или синеок. Ислямът, будизмът, юдаизмът са предимно религии на Севера. Както и атеизмът.
Изобщо Югът е малцинствен – цветнокож, различен, инакоговорeщ, слабонаселен, незначителен, зависим, екзотичен, беден, пренебрегван и непознат.
С две изключения: Австралия и Нова Зеландия.
Всички световни класации и категоризации неизменно поставят двете страни сред представителките на развития свят, на Запада, на Севера. При това високо-високо, сред
най-развитите, най-първите, най-западните. Но само те си знаят какво е да си горномахленец в Долната земя. Как се гради самосъзнание и самочувствие, като си вечно забравян от Горния свят. Защото си далече-далече, там долу. Downunder. Защото си на практика невъзвращенец. Малцинствен. Различен. Защото си на юг от уж въображаемата екваториална линия на господството, благополучието и прогреса.
Австралийците (и новозеландците) страдат от перманентен, неизлечим комплекс за провинциализъм. Живеят с непреодолимата мечта по стара, култивирана Европа.
Мерят се непрестанно със САЩ, сближават се и се конкурират с Азия. Полагат неистови усилия да заздравят връзките си със Cевера, да запазят северната си културна принадлежност и взаимоотношенията си с родната Горна махала. Но не им е лесно. Никак не е лесно да надскочиш провинциалното мислене, островното самосъзнание, колониалното културно наследство, сателитното самоопределение, дискриминацията, изолацията, неразбирането.
Особено като си отдалечен не само географски, ами и във времето. Когато при теб е делничен ден, останалият цивилизован свят спи. Твоят ски сезон съвпада с летните
жеги на север. И даже модата (доминирана от Севера) закъснява с по половин година – в Австралия е зима, когато Париж представя летните си колекции. (Мислите си, че
това не е хич важно, ама само докато не ви се наложи да си купите нещо по-шик за работа да речем, в Окланд. Или в Бризбън.)
Не е лесно и за имигрантите в Долната махала. Северняци, западняци, пристигнали от Изтока или Юга. Двойно по-объркани в обърнатата наопаки южна културна матрица.
Австралия е като единствената улица на бели в цветнокожото гето – малко надменна и демонстративно заета със себе си, но и леко неуверена и объркана в контрастното обкръжение. Посетителите също се объркват – от мешавицата на култури и ценности, от обърнатите наопаки стереотипи. От страстния инстинктивен консерватизъм
и още по-страстно демонстрираната осъзната прогресивност. От дълбоко заложената, непреодолима ексклузивност и наложената от обстоятелствата, необходима
инклузивност. Дори родените в Австралия австралийци имат проблеми с личностната си идентичност. Все още се обсъждат и няма консенсус за националните особености на австралиеца. Побъркващо сложно е да се определи еднозначно кой е чужденец. А австралийците (и новозеландците) с придобито гражданство са си перманентно и
абсолютно безнадеждно загубени в сложната плетеница от чувства – принадлежност, дълг, лични ценности, културни стойности, лоялност, любов, патриотизъм, вина,
адаптация, носталгия, загуба, колебания. Разпнати между Севера и Юга, стъпили здраво на континенталната почва „там долу, даун-ъндър“, но оставили сърцето си, търсещи духовни устои „горе“ – в Стария свят…

Изабела Шопова - „Приказки от Горната и Долната земя“

Из Дълго предисловие
ГОРНАТА И ДОЛНАТА МАХАЛА НА ГЛОБАЛНОТО СЕЛО

Гледам обърнатата наопаки луна, виснала сякаш подигравателно с краката нагоре, и си мисля за дувара, разделящ съвременното глобално село на две махали – Горна и Долна. Северна и Южна. Дуварът е екваторът, а аз съм другоселка – горномахленка в Долното село. Цяла Австралия е другоселка. Нова Зеландия и тя. Луната е селската ни клюкарка, надничаща любопитно в двата свята.
Уж въображаемата линия на екватора разделя не само звездните полусфери и училищните глобуси. Разделението е също политико-икономическо, културно-религиозно, езиково, еко и метеорологично. И си е съвсем реално. Няма нищо въображаемо в противопоставянето на Севера и Юга. Забравете за Желязната завеса, Изтока и Запада! Истинскoтo геополитическo противопоставяне е всъщност между Севера и Юга. Но остава скритo за повечето хора, защото 90 процента от населението на планетата живее в Горната махала. И просто забравя за Долната. Както Първият свят неволно забравя за проблемите на Третия.
Две трети от континенталната маса на планетата ни се намира в Северното полукълбо. Две трети от океаните са в Южното. Не само че хората обикновено обитават сушата и затова повечето хомо сапиенси живеят на север, но и гъстотата на населението е значително по-малка на юг. Резултатът е направо стряскащ – само 10% от световното население живее от долната страна на света! Това, разбира се, се отразява на екологията – замърсяването и глобалното затопляне са много по-очевидни в Северния
свят, но покачването на нивото на световния океан ще засегне много повече жителите на Южния, тъй като те обитават предимно крайбрежни райони и Югът има много повече острови.
Климатът на север е предимно континентален, доминиран от огромните земни маси на Евразия и Северна Америка. На юг е много по-мек, преобладаващо океански, ветровит, доминиран от Ревящите 40 и Бесните 50. Студените снежни зими са рядкост в Долната махала, но пък Антарктида е много по-студена от Арктика. Слънцето е по-близо през лятото в Южното полукълбо и съответно ултравиолетовото лъчение е много по-интензивно там. Озоновата дупка е двойно по-голяма над Южния полюс. Земята е по-далеч от светилото си през зимата в Северното полукълбо, затова тамошните зими
са по-студени. Циклоните в Северния свят се въртят обратно на часовниковата стрелка и са двойно повече (заради големите земни маси). От другата страна на екватора всичко се върти наопаки – ураганите, сенките, слънчевите часовници. И облаците са много повече (заради океаните).
Не само географските, ами и звездните карти на двете махали са абсолютно различни, чак антагонистични. Ако Северното звездно небе е замръзнала илюстрация на древна сапунена опера от вавилоно-гръко-римски тип, то Южното небе прилича на неразтребен тезгях в работилницата на разсеян механик от времето на Великите географски открития. Повечето съзвездия на Юга са кръстени от двама европейски астрономи – французинът Никола Луи дьо Лакай и полякът Ян Хевелий през
XVII век. На тези двамата заклети технократи дължим вдъхновяващите имена на съзвездията Секстант, Компас, Маса, Пещ, Пергел, Помпа, Телескоп, Часовник,
Ъгломер, Кил, Кърма, Микроскоп, Мрежичка, Октант. Ха опитайте се да измислите мелодраматичен сюжет и митология с такива главни герои! Ами не става. Ще ви трябва помощ от изкуствен интелект, за да намерите грабващ ъгъл, психологически конфликт и завръзка. Даже Вселената изглежда различно от двете полушария – Южното е обърнато към центъра на галактиката и нощното му небе има много повече звезди. Северното пък се радва на Полярната звезда, Голямата и Малката мечка, но гледа към външния ръкав на галактиката и затова звездите му са по-малко.
Най-набиващи се на очи обаче са не географските и астрономическите различия, а разликите в политикоикономическото развитие на двете полукълба. Северът
е цивилизован, индустриализиран, богат, доминиращ. Там е Западът, западната цивилизация, развитите страни, Първият свят. Докато Югът някак все попада в категориите развиващ се, недоразвит, Втори и Трети свят. Все е жертва на бедствия и катаклизми, социални експерименти и обществени болести, родно място и зона за действие на повечето световни диктатори, военни и наркобарони.
Северът се явява арена на хилядолетно нестихващо противоборство на империите – понастоящем представени от САЩ, Европа, Русия, Япония, Китай. Югът е
все още (пост)колониален, зависим, недобре индустриализиран, беден и повече или по-малко нечут. Последното също не е случайно – световете от двете страни на
екватора говорят различни езици. В Южното полукълбо има много по-малко езиково разнообразие. Най-говорените езици са само 5 – португалски, английски, испански, френски, индонезийски. Съвсем различна е картинката в Горната махала – там най-говорени са мандарин и хинди, следвани от английски, арабски, руски, японски, немски и т.н. европейски и азиатски езици, използвани от милиони.
Религиите на двете глобални махали са също различни. Исус може да се е родил на север от екватора, но християнството е в застой и упадък в Горната махала.
Обаче последователите му се увеличават главоломно в Долната. Понастоящем има много повече католици и протестанти в Южния свят, отколкото на север. Все повече хора празнуват рождения ден на божия син посред лято. И пращат безснежни коледни картички, на които Христос все по-рядко е бял, рус или синеок. Ислямът, будизмът, юдаизмът са предимно религии на Севера. Както и атеизмът.
Изобщо Югът е малцинствен – цветнокож, различен, инакоговорeщ, слабонаселен, незначителен, зависим, екзотичен, беден, пренебрегван и непознат.
С две изключения: Австралия и Нова Зеландия.
Всички световни класации и категоризации неизменно поставят двете страни сред представителките на развития свят, на Запада, на Севера. При това високо-високо, сред
най-развитите, най-първите, най-западните. Но само те си знаят какво е да си горномахленец в Долната земя. Как се гради самосъзнание и самочувствие, като си вечно забравян от Горния свят. Защото си далече-далече, там долу. Downunder. Защото си на практика невъзвращенец. Малцинствен. Различен. Защото си на юг от уж въображаемата екваториална линия на господството, благополучието и прогреса.
Австралийците (и новозеландците) страдат от перманентен, неизлечим комплекс за провинциализъм. Живеят с непреодолимата мечта по стара, култивирана Европа.
Мерят се непрестанно със САЩ, сближават се и се конкурират с Азия. Полагат неистови усилия да заздравят връзките си със Cевера, да запазят северната си културна принадлежност и взаимоотношенията си с родната Горна махала. Но не им е лесно. Никак не е лесно да надскочиш провинциалното мислене, островното самосъзнание, колониалното културно наследство, сателитното самоопределение, дискриминацията, изолацията, неразбирането.
Особено като си отдалечен не само географски, ами и във времето. Когато при теб е делничен ден, останалият цивилизован свят спи. Твоят ски сезон съвпада с летните
жеги на север. И даже модата (доминирана от Севера) закъснява с по половин година – в Австралия е зима, когато Париж представя летните си колекции. (Мислите си, че
това не е хич важно, ама само докато не ви се наложи да си купите нещо по-шик за работа да речем, в Окланд. Или в Бризбън.)
Не е лесно и за имигрантите в Долната махала. Северняци, западняци, пристигнали от Изтока или Юга. Двойно по-объркани в обърнатата наопаки южна културна матрица.
Австралия е като единствената улица на бели в цветнокожото гето – малко надменна и демонстративно заета със себе си, но и леко неуверена и объркана в контрастното обкръжение. Посетителите също се объркват – от мешавицата на култури и ценности, от обърнатите наопаки стереотипи. От страстния инстинктивен консерватизъм
и още по-страстно демонстрираната осъзната прогресивност. От дълбоко заложената, непреодолима ексклузивност и наложената от обстоятелствата, необходима
инклузивност. Дори родените в Австралия австралийци имат проблеми с личностната си идентичност. Все още се обсъждат и няма консенсус за националните особености на австралиеца. Побъркващо сложно е да се определи еднозначно кой е чужденец. А австралийците (и новозеландците) с придобито гражданство са си перманентно и
абсолютно безнадеждно загубени в сложната плетеница от чувства – принадлежност, дълг, лични ценности, културни стойности, лоялност, любов, патриотизъм, вина,
адаптация, носталгия, загуба, колебания. Разпнати между Севера и Юга, стъпили здраво на континенталната почва „там долу, даун-ъндър“, но оставили сърцето си, търсещи духовни устои „горе“ – в Стария свят…

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1245-4
Купи
Цена
21.36 лв.
(24.00 лв.)

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-11%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-1246-1
Купи
Цена
15.00 лв.
(24.00 лв.)

* 9 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-9лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени