Живейте без тревоги

Шунмьо Масуно  - „Живейте без тревоги“
Как да постигнете спокойствие с 48 урока от дзенбудистки монах

ПРЕДГОВОР
Отстранете ненужното
Живейте възможно най-обикновен живот, освободени от излишната тревога или притеснение, без да се влияете от ценностите на другите хора

Надявам се в тази книга да ви разкажа как да направите това.
Тъй като съм дзенбудистки свещеник, много хора обсъждат с мен своите проблеми. Кръгът от теми, за които искат да говорят, е неизчерпаем, но ако трябва да обобщя основните, бих ги класифицирал като тревоги, притеснения и съмнения.
Когато слушам внимателно техните опасения, забелязвам следното нещо: обикновено става дума за заблуди, предположения, погрешни хипотези или въображаеми страхове. Може дори да се каже, че им липсва всякаква състоятелност.
– Как може да се отнасяш с такова пренебрежение – би казал някой, – след като не ти преминаваш през тези неща?
Или:
– Толкова съм притеснен за това, че не мога да се храня!
Това звучи малко като японската поговорка за призрака в полето, който всъщност е само изсъхнала трева сусуки. Имам предвид, че няма причина да се боите от нещо, което изглежда като призрак, защото то всъщност не е нищо повече от изсъхнали
стъбла. Нещата, които ни причиняват усещането за топка в стомаха и потискат духа ни, не са по-различни. Истината е, че ако ги погледнем обективно, откриваме, че често си позволяваме да се страхуваме от сенки, които в действителност не съществуват.

Може би това ви звучи познато: притеснявате се за нещо и мисълта за него ви потиска, но после нечий коментар или случка ви кара да осъзнаете колко незначително е било това нещо и сте изумени как ви олеква…
Дзен ученията са съкровищница за този вид осъзнаване.
Чудя се какво ви идва наум, когато чуете думата „дзен“.
Може би тя призовава езотеричен свят на възвишени и дълбоки идеи. Наистина ние понякога участваме в абстрактни разговори за дзен коаните. Но това е подвеждащо.
Дзен ученията могат да бъдат много достъпни.
Те са тясно свързани с всекидневния ни живот.
Например, когато влезете вкъщи и свалите обувките си, подредете ги спретнато. Дори такова просто нещо се корени в дзен: то е буквално отражение на дзен поговорката: „Гледайте внимателно какво има под краката ви“.
В дзен използваме фрази и поговорки, наречени дзенго, като част от нашето обучение. Дзенго произхожда от анекдоти и ръкописи, за да ни помогне да разберем мъдростта и практиката на дзен. Ще ги намерите в тази книга, както и събрани в индекс накрая.
Друго дзенго, „Яжте и пийте с цялото си сърце“, ни учи да не се разсейваме от ненужни неща. Когато пиете чаша чай, фокусирайте се само върху пиенето на чая или когато ядете храна, фокусирайте се само върху изяждането ѝ.
Всичко това може да изглежда съвсем обикновено, но ако се погрижим да приложим тези навици на практика, ще можем да се съсредоточим върху настоящето – тук и сега. По този начин ще се освободим от ненужното безпокойство и умът ни ще се успокои.
Вместо да агонизираме над мисълта какво може да се случи в бъдеще, нека се фокусираме само върху сегашния момент. А останалото да намалим, да го пропуснем, да го оставим зад гърба си… Така ще сме способни да се насладим на по-спокойна,
по-уравновесена и по-позитивна версия на самите себе си.

Гасшо
ШУНМЬО МАСУНО

ДА НАМАЛИМ, ДА ПРОПУСНЕМ, ДА ОСТАВИМ ЗАД ГЪРБА СИ
Пътят на дзен да се справим с тревогата и притесненията

1
НЕ СЕ САМОЗАБЛУЖДАВАЙТЕ
Дзен ни учи да не се сравняваме

Има едно дзенго: „Не се самозаблуждавайте“.
Това означава да не подхранвате заблудите си.
Може да си мислите, че заблудите са плод на фантазията ви.
Но в дзен понятието заблуда има много по-дълбоко значение.
Всичко, което се съдържа в ума ви, което се е вкопчило в сърцето ви и го ограничава – всичко това са заблуди.
Егоистични желания за това или онова, привързаности, от които не искаме да се отървем – това също са заблуди.
Завистта към другите, чувството на неувереност – и те са заблуди.
Разбира се, не е възможно да се освободим от всяка заблуда, която е намерила място в съзнанието ни. Това е състоянието, до което достига Буда. Бидейки просто хора, ние трябва да приемем, че в сърцето и ума ни винаги ще има заблуди.
Важното е да намалим тези заблуди доколкото можем. Всички ние сме способни да го направим. Но за целта първо трябва да проумеем истинския им характер.
Има една известна мисъл на Сун Дзъ: „Опознай врага си, познай себе си и няма да се уплашиш дори от сто битки“. Тоест, без да познавате врага си, вие няма да разберете какво трябва да направите, за да се изправите срещу него.
Какъв е източникът на тези заблуди?
Това е начин на мислене, който вижда нещата в противоположности.
Например ние разглеждаме противоположности като живот и смърт, победа и загуба, красота и грозота, богатство и бедност, печалба и загуба, любов и омраза.
Смъртта се разглежда като конфликт с живота и когато се сравняват двете, ние възприемаме живота като свещен и скъпоценен, докато смъртта е празна и безнадеждна.
– Този човек е късметлия. На мен, изглежда, никога не ми се усмихва щастието.
– Как така аз винаги губя, а тя винаги печели?
Едно-единствено преживяване прозира във всичко. Прилагаме го към целия си живот. Междувременно завистта към другите и чувството на самообвинение се натрупват вътре в нас, докато не бъдем погълнати от тях.
Наистина може да се каже, че сме под влиянието на хората около нас, че сме обвързани със заблудите си.
Но си задайте въпроса: „Какъв смисъл има да сравняваме себе си с другите?“.
Има едно такова дзенго: „Щом веднъж станеш просветен, вече нямаш любими неща“.
Ако приложим това към човешките взаимоотношения, може би ще се научим да приемем другите такива, каквито са, независимо дали ги харесваме, или мразим (или дали са по-добри, или по-лоши от нас), без да се влияем от нашите емоции.
Основателят на школата Сото дзенбудизъм Доген дзенджи казва: „Действията на другите не са мои собствени“. Той учи, че онова, което правят другите, не е свързано с това, което правим самите ние. Усилията на някой друг не водят до нашия прогрес. Единственият начин да се усъвършенстваме е чрез нашите собствени усилия. Дзен учи, че съществуването на всяко нещо и всеки човек е абсолютно само по себе си – не може да има сравнение.
Това важи и за вас, и за останалите.
Не може да има сравнение. Когато се опитваме да сравним неща, за които не може да има сравнение, ние се ангажираме с нещо несъществено и това е, което създава безпокойство, тревога и страх.
Когато спрете да сравнявате, ще видите, че деветдесет процента от вашите заблуди изчезват. Олеква ви на сърцето. Животът става по-спокоен.
„Не се заблуждавайте“ – мислете от време на време над тези думи. Позволете им да станат начин, чрез който да се развеселите, да си кажете: „Вярвам в абсолютното си аз без сравнения!“.