Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) – добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници, почти всички издадени от ИК „Колибри“ (2010-2021) – случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите една след друга нахлуват в ума му и се изливат върху страниците в размисли за писателския труд, за неуморното дирене на творческия порив, мимолетен като желанието. Така миналото се завръща, за да се превърне в защитна преграда срещу настоящето…
След „Един френски роман“ Бегбеде отново се заема да осмисли своето битие, белязано от чара на носталгията. В „Бараж срещу Атлантика“ – препратка към „Бараж срещу Пасифика“ на Маргьорит Дюрас – писателят се връща към едно вече окончателно отминало време. Дошъл е краят на празника. Единственият лек срещу самотата си остава любовта, която, дори остаряла, дори изхабена и изморена, си остава любов.
Фредерик Бегбеде е роден през 1965 година. Учил е в престижни колежи, завършил е политически науки, маркетинг, журналистика и комуникации, има блестяща кариера като публицист, писател, литературен критик, телевизионен репортер и създател на литературната награда „Флора“. Автор е на над десет романа, сред които е филмираният „9.99 евро“ – безпощадна критика на рекламния бизнес, заради която го уволняват.
Освен всичко друго Фредерик Бегбеде е известен парижки денди и заклет купонджия, подобно на Марк Мароние, герой на първите му три книги: „Мемоари на един откачен младеж“, „Почивка в кома“ и „Любовта трае три години“.
На български са издадени също „Помощ, простете“, „Един френски роман“, „Уна & Селинджър“, „Романтичният егоист“, „Windows on the World“, „Живот без край“, „Човекът, който плаче от смях“ и великолепната есеистична книга „Първа равносметка след Апокалипсиса“.
С „Бараж срещу Атлантика“ Бегбеде за пореден път разгръща богатството на своя талант и способността си да бъде различен.
Фредерик Бегбеде – „Бараж срещу Атлантика“
Един френски роман, втори том
На моята опора, моята Пенелопа,
моя фотографка, мой сексшоп,
майка на Уна и Лени,
и спасителка на моя живот:
г-жа Лара Мишели,
която носи също моята фамилия.
„Веднъж излезеш ли от детството, трябва дълго да страдаш, за да се завърнеш обратно в него, както в края на нощта посрещаш нова утрин.“ - Жорж Бернанос, „Диалози на кармелитките“, 1947 г.
„We look at the world once, in childhood. The rest is memory.“ - Луиз Глюк, носителка на Нобелова награда за литература, 2020 г.
„Всички деца порастват, само едно дете не порасна.“ - Джеймс М. Бари, първото изречение от Питър Пан, 1911 г.
КНИГА ПЪРВА
Фрази
Сама по себе си идеята е нищо; липсва ли фраза, по-добре да ходя да спя. - Жюл Рьонар
Бих искал първо да направя едно признание: аз вярвам в световната конспирация.
Вярвам, че Земята е намислила да затрие човека.
Човешкото същество е причинило такива опустошения по повърхността на Земята, че е съвършено разбираемо намерението ѝ да се избави от него.
Макар да сме наясно защо светът иска да ни премахне, ние все пак трябва да се защитаваме.
Занапред човешката участ е на паразит, който се опитва да оцелее във враждебна околна среда.
Вероятно се питате защо прескачам два реда след всяка фраза.
Също като рамката на картина, белите полета между фразите им придават величавост.
Удавена в изписаната от край до край страница, фразата губи своята притегателност.
Моите фрази ще се съобразяват с литературната дистанцираност.
Със своята отстраненост върху страницата моята фраза ще привлича погледа подобно на манекен във витрина.
Намираме се на борда на потъващ кораб и този кораб е Земята.
Прозрението на Кафка се оказва вярно: вече няма разлика между човечеството и хлебарката.
Нищо чудно бялото поле около фразата да излезе по-красиво от нея: не твърдя, че моят експеримент не съдържа риск.
Всяка фраза трябва да буди желание да бъде прочетена следващата, но същевременно да съхранява своята самостойност.
Бялото поле между фразите не ги изолира, а ги излага на показ.
Сутрин заплахата от страна на океана изглежда далечна.
Изкуството на писателя е в прикриването на шлаката.
Аз съзнателно избирам да направя обратното.
Ще дестабилизирам относителните изречения.
В Автопортрет Едуар Льове прибягва до друга система.
Неговите фрази не са свързани помежду си, но в своята цялост книгата му представлява рисунка на човек.
Тази книга прилага по нов начин неговия принцип на прекъснатия колаж.
Великата дюна Пила представлява киноекран, върху който слънцето прожектира филм, където главни изпълнители са облаците.
Сенките върху пясъка разиграват светлинен сценарий.
Оригиналната лента на тази няма фреска се нарича „Спомен“.
За да престане човек да пише сатирични романи, е достатъчно да слуша изпълнения на Оркестрал Манувърс Ин Дъ Дарк, застанал бос с лице към застиналото море.
Бих искал с тази книга да разоблича всички онези, които са се наговаряли да ме направят щастлив.
Паметта ми се завръща на несвързани откъслеци (или пък свързани, без да се интересува от мнението ми).
Припомням си на проблясъци: спомените ми са стробоскопични.
Миналото ми изпраща есемеси.
Усещам, че рискувам някъде по пътя да изгубя моя читател.
Фредерик Бегбеде – „Бараж срещу Атлантика“
Един френски роман, втори том
На моята опора, моята Пенелопа,
моя фотографка, мой сексшоп,
майка на Уна и Лени,
и спасителка на моя живот:
г-жа Лара Мишели,
която носи също моята фамилия.
„Веднъж излезеш ли от детството, трябва дълго да страдаш, за да се завърнеш обратно в него, както в края на нощта посрещаш нова утрин.“ - Жорж Бернанос, „Диалози на кармелитките“, 1947 г.
„We look at the world once, in childhood. The rest is memory.“ - Луиз Глюк, носителка на Нобелова награда за литература, 2020 г.
„Всички деца порастват, само едно дете не порасна.“ - Джеймс М. Бари, първото изречение от Питър Пан, 1911 г.
КНИГА ПЪРВА
Фрази
Сама по себе си идеята е нищо; липсва ли фраза, по-добре да ходя да спя. - Жюл Рьонар
Бих искал първо да направя едно признание: аз вярвам в световната конспирация.
Вярвам, че Земята е намислила да затрие човека.
Човешкото същество е причинило такива опустошения по повърхността на Земята, че е съвършено разбираемо намерението ѝ да се избави от него.
Макар да сме наясно защо светът иска да ни премахне, ние все пак трябва да се защитаваме.
Занапред човешката участ е на паразит, който се опитва да оцелее във враждебна околна среда.
Вероятно се питате защо прескачам два реда след всяка фраза.
Също като рамката на картина, белите полета между фразите им придават величавост.
Удавена в изписаната от край до край страница, фразата губи своята притегателност.
Моите фрази ще се съобразяват с литературната дистанцираност.
Със своята отстраненост върху страницата моята фраза ще привлича погледа подобно на манекен във витрина.
Намираме се на борда на потъващ кораб и този кораб е Земята.
Прозрението на Кафка се оказва вярно: вече няма разлика между човечеството и хлебарката.
Нищо чудно бялото поле около фразата да излезе по-красиво от нея: не твърдя, че моят експеримент не съдържа риск.
Всяка фраза трябва да буди желание да бъде прочетена следващата, но същевременно да съхранява своята самостойност.
Бялото поле между фразите не ги изолира, а ги излага на показ.
Сутрин заплахата от страна на океана изглежда далечна.
Изкуството на писателя е в прикриването на шлаката.
Аз съзнателно избирам да направя обратното.
Ще дестабилизирам относителните изречения.
В Автопортрет Едуар Льове прибягва до друга система.
Неговите фрази не са свързани помежду си, но в своята цялост книгата му представлява рисунка на човек.
Тази книга прилага по нов начин неговия принцип на прекъснатия колаж.
Великата дюна Пила представлява киноекран, върху който слънцето прожектира филм, където главни изпълнители са облаците.
Сенките върху пясъка разиграват светлинен сценарий.
Оригиналната лента на тази няма фреска се нарича „Спомен“.
За да престане човек да пише сатирични романи, е достатъчно да слуша изпълнения на Оркестрал Манувърс Ин Дъ Дарк, застанал бос с лице към застиналото море.
Бих искал с тази книга да разоблича всички онези, които са се наговаряли да ме направят щастлив.
Паметта ми се завръща на несвързани откъслеци (или пък свързани, без да се интересува от мнението ми).
Припомням си на проблясъци: спомените ми са стробоскопични.
Миналото ми изпраща есемеси.
Усещам, че рискувам някъде по пътя да изгубя моя читател.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
