Необходимо е да сте прочели този сборник, и то в неговата цялост, за да усетите, че в него се води един и същ дебат, който, дори и да изглежда остарял, се признава за дебата на Просвещението.
Тъй като има една област, в която самата зора закъснява: онази, която минава през предразсъдъка, от който психопатологията не се отървава, и стига до измамната очевидност, с която Азът се титулува, като парадира със своето съществуване.
Мракът минава там за обект и процъфтява от мракобесието, в което намира своите ценности.
Не е изненадваща тогава съпротивата към Фройдовото откритие - термин, който тук се разширява с една амфибология: откритието на Фройд от Жак Лакан.
Читателят ще научи какво се разкрива в него: несъзнаваното се подчинява на чиста логика, с други думи на означаващото.
Епистемологията винаги ще го пропуска, ако не започне с една реформа, която е субверсия на субекта.
Появата му не може да се случи освен реално и на самото място, което психоаналитиците заемат в този момент.
Тъкмо за да запише тази субверсия, извлечена от най-всекидневния им опит, Жак Лакан работи за тях в продължение на петнайсет години.
Въпросът е твърде важен за всички, за да не вдигне шум.
И тъкмо за да не бъде отклонен от културната търговия, Жак Лакан в тези текстове призовава за внимание.
Сборникът включва следните текстове:
Оценка: +4
Оценка: -1 +3
Оценка: +3
Оценка: +5