Животът на господин Дьо Молиер

Михаил Булгаков – „Животът на господин Дьо Молиер“

Глава 1
В къщата с маймуните

И тъй, някъде към 13 януари 1622 г. в Париж на господин Жан-Батист Поклен и на неговата съпруга Мари Поклен-Кресе им се роди хилав първороден син. На 15 януари го кръстиха в черквата „Св. Евстати“ и го нарекоха в чест на бащата Жан-Батист. Съседите честитиха на Поклен и в цеха тапицерите научиха, че се е появил на бял свят още един тапицер и търговец на мебели.
Всеки архитект си има свои фантазии. По ъглите на приятната триетажна къща с островръх двускатен покрив при пресечката на улиците „Св. Оноре“ и Старите бани строителят от XV в. бе сложил дървени скулптури, представляващи портокалови дървета с грижливо подкастрени клони. По дърветата висяха на вериги маймунки, късащи плодовете. От само себе си се разбира, че парижани нарекоха тази къща къщата на маймуните. Много скъпо му струваха по-късно тези маймунки на комедианта Дьо Молиер! Доброжелателите неведнъж казваха, че няма нищо чудно в кариерата на първородния син на уважаемия Поклен, на сина, станал шут. Какво друго може да се очаква от човек, израсъл в компанията на тия гримасничещи животни?
Но и по-късно комедиантът не се отрече от своите маймуни и вече към края на живота си, когато му хрумна да прави проект за свой герб – кой дявол знае защо му беше дотрябвал герб, той изобрази върху него своите опашати приятелки, пазителки на бащиния му дом.
Този дом се намираше в ужасно шумен търговски квартал в центъра на Париж недалеч от Пон Ньоф. В къщата живееше и търгуваше нейният собственик, придворният тапицер и декоратор Жан-Батист-баща.
С течение на времето тапицерът получи още едно звание – камериер на Негово Величество краля на Франция. И той не само носеше с чест това звание, но успя да уреди да го получи по наследство и първородният му син Жан-Батист.
Говореше се, че Жан-Батист-баща не само продавал кресла и тапети, но заемал и пари срещу солидна лихва. Не виждам в това нищо осъдително за човек търговец. Но злите езици твърдят, че Поклен-баща попрекалявал с лихвата и че уж драматургът Молиер, когато описвал отвратителния скъперник Арпагон, изрисувал родния си баща. Това е същият Арпагон, който се опитва да пробута на един от клиентите си вместо пари разни
вехтории и между другото натъпкан със сено препариран крокодил, който можел според Арпагон да се окачи на тавана като украшение.
Не искам да вярвам на тези празни приказки! Драматургът Молиер не е чернил паметта на баща си и аз също нямам намерение да я черня.
Поклен-баща бил истински търговец, известен и уважаван представител на своя почтен цех. Бил е търговец и над вратата на маймунския дюкян се развявало честно знаме с изображението пак на маймуна.
В немного светлия първи етаж, в магазина, миришело на боя и на вълна, в касата са звънтели монети и тук цял ден се стичал народ да избира килими и тапети. При Поклен-баща правели покупките си буржоа и аристократи. А в работилницата с прозорци към двора се вдигали стълбове лепкав прах, били струпани столове, търкаляли се парчета фурнир, изрезки от кожа и плат и сред този хаос се суетели, удряли с чуковете, кроели с ножиците Покленовите майстори и калфи.
В стаите на втория етаж над знамето се разпореждала майката. Там се чувала непрекъснатата ѝ кашлица и шумоленето на копринените ѝ поли. Мари Поклен била
заможна жена. В шкафовете ѝ лежали скъпи рокли и флорентински платове, бельо от най-тънко платно, в скриновете били скътани огърлици, гривни с диаманти, бисери, пръстени с изумруди, златни часовници и скъпи сребърни прибори за хранене. Когато се молела, Мари прехвърляла в ръка зърната на седефена броеница. Тя четяла Библията и дори, нещо, на което не съм склонен да вярвам, гръцкия автор Плутрах в съкратен превод. Била кротка, любезна и образована. В рода ѝ открай време имало много тапицери, но и хора с други професии, например музиканти и адвокати.
А в горните стаи на къщата с маймуните се разхождало русокосо момче с пълни устни. Това бил първородният син Жан-Батист. Понякога той слизал в магазина и в работилницата и пречел на калфите да работят, защото ги разпитвал за какво ли не. Майсторите се подсмивали на заекването му, но го обичали. Понякога той седял до прозореца и подпрял бузи с юмруци, гледал мръсната улица, по която сновели хора.
Веднъж, като минавала край него, майка му го потупала по гърба и казала:
– Ах ти, съзерцателю...
И един хубав ден пратили съзерцателя в енорийското училище. В енорийското училище той научил точно това, което може да се научи в такова училище,
тоест овладял четирите основни правила на аритметиката, започнал свободно да чете, получил елементарни познания по латински и се запознал с много интересни факти, изложени в „Житията на светците“.
Всичко вървяло мирно и тихо. Поклен-баща трупал пари, имал вече четири деца, но изведнъж къщата с маймуните била сполетяна от беда.
През пролетта на 1632 година крехката майка се разболяла. Очите ѝ станали блестящи и тревожни. За един месец така отслабнала, че трудно можел да я познае човек, а по бледите ѝ бузи разцъфтели лоши петна. После взела да храчи кръв и в къщата с маймуните започнали да пристигат, яхнали мулета, доктори със зловещи качулки. На 15 май пълничкият съзерцател ридаел, бършел с мръсни юмруци сълзите си и цялата
къща ридаела заедно с него. Тихата Мари Поклен лежала неподвижно със скръстени на гърдите ръце.
Когато я погребали, къщата сякаш потънала в постоянен полумрак. Бащата станал тъжен и разсеян и през летните вечери първородният му син няколко
пъти виждал баща си да седи сам в сумрака и да плаче. Това разстройвало съзерцателя, той обикалял безцелно жилището и не знаел за какво да се залови. Но после бащата престанал да плаче и започнал често да ходи на гости у някакво семейство Фльорет. Тогава съобщили на единайсетгодишния Жан-Батист, че ще си има нова майка. И наскоро Катрин Фльорет, новата майка, се появила в къщата с маймуните, защото бащата купил друга къща.