Бозайници

ПИЕР МЕРО
БОЗАЙНИЦИ

Никой не може дълготрайно да живее в двойка. Тези, които успяват, не са оптимистични светци, а дълбоко депримирани същества. Ето нещо сигурно, на което спокойно можем да се облегнем и от което може да произлезе разумно поведение, положително или отрицателно.

За десет години чичото е правил два опита за афективно самоубийство. Какво е опит за афективно самоубийство? Той се характеризира преди всичко с ненормално голямата си продължителност. Ако погледне собствения си живот – последната му десетилетка, – чичото ще види, че се е оказал притежател на странен брак с една интересна полякиня, траял около четири години, което за него е истински рекорд. Вторият му опит – разведена жена с три деца и приятна тераса – е продължил почти толкова, но е бил разнообразен с многобройни раздели.

От това може да се заключи, че най-съвършените опити за афективно самоубийство заемат целия живот на двама иначе нормални индивиди. Чичото не може да се сдържи да не цитира показателните и прелестно – или проникновено? – наивни думи на едни такива велики самоубийци, думи, които характеризират както самите тях, така и заловените в далечното им минало доброволни жертви, за които те дори не си спомнят, тъй като обикновено вярват, че живеят с призрак, с изхабена и задръстила апартамента им обемиста мебел. Първите думи, чути от чичото на семейната маса, са били бодро изречени от майка му пред децата й и пред оглушалия й съпруг: “Ако не бях срещнала баща ви, щях да си купя пудел.” Вторите са по-известни – следа от тях намираме у Фройд – и са били предадени на чичото от най-добрия му приятел, чиято баба, говорейки за съпруга си и за себе си, редовно повтаряла: “Когато един от нас умре, ще купя телевизор.” Всеки ще забележи общото между двете реплики и по-специално следното: и в двата случая спътникът в живота е развлечение; той е напълно контролируем; той е заменим, тъй като пуделът и телевизорът имат еднаква средна продължителност на живота.

Афективното самоубийство се състои следователно в това да останете дълго със същество, което ви носи твърде малко удовлетворение. В най-добрия случай ще обсъждате заедно вечерното меню, като се правите, че се радвате като деца. То ще ви слуша с принудена усмивка, когато говорите за страданията си или – по-скромно – за работата си, и тайно ще предъвква същия въпрос, който си задавате и вие: “Кога ли ще му тегля шута?” В най-добрия случай ще сте били влюбени няколко седмици или няколко месеци. От време на време ще използвате другия като сексуално сечиво, което понякога най-случайно ви доставя удоволствие. И всеки от двамата ще си казва, че причината за неудовлетворението му е в това, че другият го обича с намаление.

----------------------------------

Да разгледаме по-отблизо един опит за афективно самоубийство.

Бракът е жизнеутвърждаващ акт. Френската република енергично ви помага да го подготвите. Тя се присъединява към радостта ви. Проявява необичайна административна пъргавина, почти еуфорична. Всъщност тя смята съпрузите за зайци, които възнамеряват да създадат потомство и да увековечат социалния мир. Няма нищо по-просто наистина от женитбата. Няколко банални, бързи и евтини формалности. Не е минал и месец, и всичко е уредено. Тази учудваща простота контрастира с тежката, бавна и скъпа процедура на развода, който непременно ще последва. И вярно, че е по-лесно да подпишеш договор за абонамент, отколкото да го прекратиш. Бракът, който е по-дълъг или по-кратък абонамент, не е изключение от правилото. Той е стока, която държавата ви харизва през някой летен ден и крайно неохотно си взима обратно.

Семейната книжка е хубава вещ с мека като кадифе обложка. Специфичният формат й придава неоспорима тържественост. Вътре ще откриете приятни прогнози: извлечения от смъртните актове на съпруга, съпругата и осемте им деца. Нормалната семейна книжка се свежда до две възлови формули: “Бъдещите съпрузи заявиха един след друг, че желаят да встъпят в брак, и ние се произнесохме в името на закона, че двамата са бракосъчетани”, и: “Бракът е разтрогнат със съдебно решение от…” Втората формула далеч не е толкова грандиозна колкото първата. Тя е изписана върху най-обикновен печат, който унилият общински чиновник полага с маниакално усърдие. Общинските чиновници са обикновено стари ергени, стари моми или умствено недоразвити индивиди, които Администрацията е принудена да назначава. За тях очевидно важат две изисквания – да бъдат възможно най-туткави и да имат красив почерк. Тази весела дружина живее осем часа дневно в канцелария, разкрасена с хилави растения. И тук сигурно съществуват подли, макар и недоловими борби за власт. Стаята на гражданското състояние е най-забавната. В нея има гише, отделено от другите с малка преграда. Тук можете да обявите, ако желаете, някоя и друга смърт. По всичко изглежда, че рискът да сбъркате е минимален – да обявите нечия смърт на гишето за ражданията, или обратно, едва ли ще ви се случи често. Тъй, обаче преградата не е гаранция за конфиденциалност. Докато вие спокойно обявявате смъртта на Ноеми, от другата страна на преградата един превъзбуден баща разтръбява раждането на малкия Кевин. Изнервящо е. С преградите човек трябва много да внимава. Вземете например пийп-шоуто. Няма никаква връзка между службата по гражданското състояние и едно пийп-шоу освен споменатия проблем с преградата. При пийп-шоуто с наредени една до друга индивидуални кабини преградите са много тънки. Там плащате повече отколкото за обикновеното пийп-шоу, но си тръгвате разочаровани. Срещу вас седи една леко вулгарна чиновничка. Всеки клиент си има чиновничка. Тя дъвче дъвка. Чорапите й са скъсани. Между двама ви има огледало без амалгама. Можете да й говорите, тя на вас също. Предполага се, че огледалото пази анонимността ви. Обаче като сядате в индивидуалната си кабина, тя ви казва: “Ти си евреинът, нали?” Вагината й е почти под носа ви. Разговорът продължава. Тя страда от силно главоболие. “Олеле, пиленце, как ме боли главата!” Изразявате съчувствията си. Тя все пак ще направи едно усилие. Наплюнчва си двата пръста и започва машинално да търка раздразнената си вагина. Поглежда часовника си, дъвче си дъвката и подхваща почти светски разговор. “Е, пиленце, с какво се занимаваш?” – пита те, докато се почесва по пубиса. Готвите се да отговорите, че сте студент по политически науки, но съседът отдясно ви изпреварва. Научавате, че е програмист. После го чувате как тежко простенва. При което домакинята ви си грабва гащите и се омита. Така е, много трябва да се внимава с преградите.