Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Мастиленочерно сърце
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1122-8
Купи
Цена
35.60 лв.
(40.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-11%
Електронно издание
ISBN
978-619-02-1123-5
Купи
Цена
24.00 лв.
(40.00 лв.)
-16лв.
Информация
Рейтинг (62)
Мнения (20)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
145/213
Тегло
926 гр.
Страници
1048
Дата на издаване
07 декември 2022
Превод
Надя Баева

Мастиленочерно сърце

Когато в детективската агенция се появява Еди Ледуел, обезумяла от тревога и в неугледен вид, Робин Елакот е напълно объркана от ситуацията. Еди е съавтор на нашумялата анимация „Мастиленочерно сърце“ и е преследвана онлайн от загадъчна личност, която се подвизава под псевдонима Аномия.

Еди отчаяно търси съдействие, за да разкрие кой в действителност е Аномия. Робин решава, че агенцията не е в състояние да помогне, и отпраща посетителката, но само след дни прочита във вестника потресаващата новина, че Еди е поразена с електрошокова палка и после убита в гробището Хайгейт, където се развива сюжетът на „Мастиленочерно сърце“.

Робин и съдружникът ѝ Корморан Страйк са наети да установят самоличността на Аномия. Попадат в сложна мрежа от фалшиви онлайн профили, заплетени делови интереси и семейни конфликти, които им налагат да напрегнат до максимум дедуктивните си способности и ги излагат на неочаквани и ужасяващи опасности...

„Мастиленочерно сърце“ е завладяваща и умело заплетена мистерия, истински шедьовър в своя жанр.

За автора

Робърт Галбрейт е псевдоним на Дж. К. Роулинг, прочула се в цял свят с романите си за Хари Потър и „Вакантен пост”. За следващите си книги авторката се спира на криминалния жанр, който винаги е обичала в качеството си на читател. Желанието ѝ е да напише съвременно звучащ детективски роман с достоверна фабула.

Първоначалното решение на Дж. К. Роулинг да пише под псевдонима Робърт Галбрейт е продиктувано от желанието ѝ книгите да бъдат преценявани заради техните литературни качества, както и да наложи Галбрейт като уважавано име сам по себе си. 

Дебютът на Галбрейт в криминалната литература поражда овациите както на критиците, така и на читателската публика. Първите три романа – „Зовът на кукувицата”, „Копринената буба” и „В служба на злото” – се изкачват на първите места в международните класации за най-продавани книги и са адаптирани за телевизията от „Бронте Филмс анд Телевижън”.

Сега, когато самоличността на Робърт Галбрейт е широко известна, Дж. К. Роулинг продължава да пише криминалната си поредица под този псевдоним, за да има разделителна черта между тези романи и останалите ѝ творби, и за да знаят читателите какво да очакват от роман за разследванията на Корморан Страйк.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Робърт Галбрейт - „Мастиленочерно сърце“

Съществуват две форми на тъма. Едната е Нощта... Другата е Слепотата.
Мери Елизабет Колридж, Съмнение

 

Пролог
Раните на сърцето често са фатални, но не непременно.
Хенри Грей, хирург, „Анатомията на Грей“

1

Защо ти погледа си върху мене спря,
а също тъй дъха си затаи?
Това във вечността е невъзможно
и все едно не е било.

Мери Елизабет Колридж, „Момент“

Сред всички двойки, седящи в бар „Риволи“ на хотел „Риц“ в този четвъртък вечер, тъкмо онази, която очевидно се забавляваше най-много, в действителност не беше двойка.
Корморан Страйк и Робин Елакот, частни детективи, делови съдружници и самопровъзгласили се първи приятели, празнуваха трийсетия рожден ден на Робин. И двамата бяха изпитали леко смущение при влизането си в бара, наподобяващ кутия за бижута в стил ар деко със стените си от тъмна ламперия, златисти орнаменти и рисувани стъкла „Лалик“, защото осъзнаваха как такова преживяване бе едва ли не уникално за близо петте им години познанство. Никога преди не бяха прекарвали вечер в компанията един на друг, ако не се брояха работните ангажименти без присъствието на други колеги или приятели и без нечие раняване като претекст (защото преди няколко седмици Страйк неволно бе насинил и двете очи на съдружничката си и като компенсация я нагости с къри за вкъщи).

Още по необичайното бе, че и двамата си бяха отспали и изглеждаха отлично. Робин носеше прилепнала по тялото тъмносиня рокля, а червеникаворусата ѝ коса бе чиста и разпусната; съдружникът ѝ забеляза немалкото одобрителни погледи, които бе
привлякла на влизане от страна на мъжката клиентела. Самият той вече ѝ бе направил комплимент за опала, легнал в хлътнатината на шията ѝ – колието бе подарък от родителите ѝ за рождения ден. Малките диамантчета, окръжаващи камъка, го караха да блести като ореол в златистата светлина на бара и при всяко движение на Робин опалът хвърляше огнени отблясъци от вътрешността си.

Страйк беше облечен с любимия си италиански костюм, съчетан с бяла риза и вратовръзка. Подобието му на Бетовен със счупен нос и известно свръхтегло се бе засилило сега, след като бе обръснал поизраслата си в последно време брада, но топлата усмивка, отправена му от келнерката, когато му сервира първото за вечерта питие „Олд Фашънд“, припомни на Робин реплика, изречена от Сара Шадлок, новата жена на бившия ѝ съпруг, по повод детектива: „Той е привлекателен по особен начин. Малко занемарен на вид, но аз не възразявам на това“.

Ама че лъжкиня беше Сара. Истината беше, че тя си падаше по изтупани хубавци и доказателство бе упоритото ѝ и в крайна сметка увенчало се с успех преследване на Матю.
Страйк и Робин седяха един срещу друг на маса за двама на столове с леопардов десен и за да прикрият първоначалното си неудобство, подхванаха разговор на служебни теми. Докато обсъждаха настоящите случаи на агенцията, неусетно изпиха по един
силен коктейл, при което смехът им стана по-гръмогласен и вече привличаше погледите на бармани и посетители.

След втория коктейл разговорът придоби по-личен характер. Страйк, който бе извънбрачен син на прочут рок изпълнител, срещан от него само два пъти в живота му, сподели с Робин, че Прудънс, полусестра му, иска да се види с него.

– Тя от кои точно беше? – поинтересува се Робин.

Знаеше, че бащата на Страйк се бе женил три пъти и че съдружникът ѝ е плод от еднократен секс с жена, най-често описвана в медиите като „запалена почитателка“, но иначе не бе много наясно за родословното дърво.

– Прудънс е другата извънбрачна – отвърна Страйк. – С няколко години по-млада е от мен. Майка ѝ е актриса. Линдзи Фантроуп, сещаш ли се? Жена от смесена раса. Играе в кой ли не сериал – „Истендърс“, „Убийство по английски“...

– А ти искаш ли да се видиш с Прудънс?

– Сам не знам – призна Страйк. – Не мога да се отърва от чувството, че ми стигат толкова роднини. Освен това тя е психотерапевт.

– От коя школа?

– Последователка на Юнг.

Изражението му, в което се смесваха подозрителност и антипатия, разсмя Робин.
– И кое му е лошото на психотерапевт, последовател на Юнг?

– Не знам... Всъщност доста я харесах от съобщенията ѝ, но...

Страйк се мъчеше да намери точните думи и погледът му попадна върху бронзовото пано на стената зад главата на Робин, на което голата Леда биваше обладавана от Зевс в превъплъщението му като лебед.

– Сподели, че и нейният живот не е бил лек с него за баща. Но като научих каква е професията ѝ...

Той млъкна, без да довърши. Отпи от бърбъна си.

– Реши, че е неискрена, така ли?

– Не точно неискрена... – Страйк въздъхна. – Куп самовеличаещи се психолози са ме анализирали и все връщат нещата назад към така нареченото ми семейство. В едно от съобщенията си Прудънс каза, че като простила на Рокъби, ѝ се отразило „оздравително“... Зарежи това – рязко отсече Страйк. – Рожденият ти ден е, нека говорим за твоето семейство. Какво работи баща ти? Никога не си ми казвала.

– Не съм ли? – учуди се Робин. – Професор е, преподавател по овцевъдство. Специализира в осеменяване и развъждане.

Страйк прихна над коктейла си.

– Какво смешно има? – повдигна вежди Робин.

– Прощавай – избъбри Страйк, като едновременно кашляше и се смееше. – Просто не го очаквах.

– За твое сведение е авторитет в областта си – шеговито обидена го увери Робин.
– Професор по овцете... – отново прихна Страйк.

– Но кое те разсмива толкова?

– Не знам... може би „осеменяване и развъждане“ – отвърна Страйк. – И изобщо овцете.
– Има титла с четиресет и шест букви след името си. Броила съм ги като малка.
– Много впечатляващо – кимна Страйк и пийна бърбън в опит да остане сериозен. – И кога му е дошъл този интерес към овцете? По рождение ли има тази страст, или някоя конкретна овца му е хванала окото...

– Той не чука овцете, Страйк.

При звучния смях на детектива немалко глави се обърнаха към тях.
– Семейната ферма била наследена от по-големия му брат, тъй че татко записал ветеринарна медицина в Дърам и се ориентирал към... Ама спри да се смееш, по дяволите! Също така е главен редактор на списание.

– Моля те, кажи ми, че е за овце.

– Да, за овце е. Казва се „Овцевъдство“ – отвърна Робин. – И преди да си попитал, няма фотогалерия за читателите „Избери си любима овца“.

Този път гръмкият смях на Страйк бе чут от целия бар.

– По-тихо – смъмри го Робин усмихната, но усещаше погледите на всички присъстващи вперени към тях. – Само това ни липсва, да ни забранят достъп до още един бар в Лондон.
– Да не би да ни забраниха достъп до Американския бар?

Спомените на Страйк за опита му да удари с юмрук заподозрян в хотел „Стафорд“ бяха мъгляви и не защото бе пиян, а защото бе напълно заслепен от ярост.
– Не че го заявиха изрично, но опитай се да идеш там, и сам ще видиш как ще те посрещнат – каза Робин и боцна последната маслина от ордьоврите, пристигнали с първото им питие. Страйк еднолично бе излапал картофките.

– Бащата на Шарлот гледа овце – съобщи Страйк и Робин отново усети у нея да се размърдва любопитство при споменаване на бившата му годеница, за която той почти никога не отваряше дума.

– Наистина ли?

– Да, на остров Аран – кимна Страйк. – Има къща там с третата си съпруга. Фермерството му е хоби. Вероятно е начин да си намали данъците. Овцете му бяха много зли на вид. Не си спомням името на породата. Черно-бели, с големи рога и жълти очи.

– По описанието ми приличат на Джейкъб – каза Робин и добави с усмивка: – В детството ми в тоалетната бяха струпани купища броеве на „Овцевъдство“, та очевидно познавам породите. Какво представлява остров Аран?

Всъщност искаше да попита: „Какво представлява семейството на Шарлот?“.

Робърт Галбрейт - „Мастиленочерно сърце“

Съществуват две форми на тъма. Едната е Нощта... Другата е Слепотата.
Мери Елизабет Колридж, Съмнение

 

Пролог
Раните на сърцето често са фатални, но не непременно.
Хенри Грей, хирург, „Анатомията на Грей“

1

Защо ти погледа си върху мене спря,
а също тъй дъха си затаи?
Това във вечността е невъзможно
и все едно не е било.

Мери Елизабет Колридж, „Момент“

Сред всички двойки, седящи в бар „Риволи“ на хотел „Риц“ в този четвъртък вечер, тъкмо онази, която очевидно се забавляваше най-много, в действителност не беше двойка.
Корморан Страйк и Робин Елакот, частни детективи, делови съдружници и самопровъзгласили се първи приятели, празнуваха трийсетия рожден ден на Робин. И двамата бяха изпитали леко смущение при влизането си в бара, наподобяващ кутия за бижута в стил ар деко със стените си от тъмна ламперия, златисти орнаменти и рисувани стъкла „Лалик“, защото осъзнаваха как такова преживяване бе едва ли не уникално за близо петте им години познанство. Никога преди не бяха прекарвали вечер в компанията един на друг, ако не се брояха работните ангажименти без присъствието на други колеги или приятели и без нечие раняване като претекст (защото преди няколко седмици Страйк неволно бе насинил и двете очи на съдружничката си и като компенсация я нагости с къри за вкъщи).

Още по необичайното бе, че и двамата си бяха отспали и изглеждаха отлично. Робин носеше прилепнала по тялото тъмносиня рокля, а червеникаворусата ѝ коса бе чиста и разпусната; съдружникът ѝ забеляза немалкото одобрителни погледи, които бе
привлякла на влизане от страна на мъжката клиентела. Самият той вече ѝ бе направил комплимент за опала, легнал в хлътнатината на шията ѝ – колието бе подарък от родителите ѝ за рождения ден. Малките диамантчета, окръжаващи камъка, го караха да блести като ореол в златистата светлина на бара и при всяко движение на Робин опалът хвърляше огнени отблясъци от вътрешността си.

Страйк беше облечен с любимия си италиански костюм, съчетан с бяла риза и вратовръзка. Подобието му на Бетовен със счупен нос и известно свръхтегло се бе засилило сега, след като бе обръснал поизраслата си в последно време брада, но топлата усмивка, отправена му от келнерката, когато му сервира първото за вечерта питие „Олд Фашънд“, припомни на Робин реплика, изречена от Сара Шадлок, новата жена на бившия ѝ съпруг, по повод детектива: „Той е привлекателен по особен начин. Малко занемарен на вид, но аз не възразявам на това“.

Ама че лъжкиня беше Сара. Истината беше, че тя си падаше по изтупани хубавци и доказателство бе упоритото ѝ и в крайна сметка увенчало се с успех преследване на Матю.
Страйк и Робин седяха един срещу друг на маса за двама на столове с леопардов десен и за да прикрият първоначалното си неудобство, подхванаха разговор на служебни теми. Докато обсъждаха настоящите случаи на агенцията, неусетно изпиха по един
силен коктейл, при което смехът им стана по-гръмогласен и вече привличаше погледите на бармани и посетители.

След втория коктейл разговорът придоби по-личен характер. Страйк, който бе извънбрачен син на прочут рок изпълнител, срещан от него само два пъти в живота му, сподели с Робин, че Прудънс, полусестра му, иска да се види с него.

– Тя от кои точно беше? – поинтересува се Робин.

Знаеше, че бащата на Страйк се бе женил три пъти и че съдружникът ѝ е плод от еднократен секс с жена, най-често описвана в медиите като „запалена почитателка“, но иначе не бе много наясно за родословното дърво.

– Прудънс е другата извънбрачна – отвърна Страйк. – С няколко години по-млада е от мен. Майка ѝ е актриса. Линдзи Фантроуп, сещаш ли се? Жена от смесена раса. Играе в кой ли не сериал – „Истендърс“, „Убийство по английски“...

– А ти искаш ли да се видиш с Прудънс?

– Сам не знам – призна Страйк. – Не мога да се отърва от чувството, че ми стигат толкова роднини. Освен това тя е психотерапевт.

– От коя школа?

– Последователка на Юнг.

Изражението му, в което се смесваха подозрителност и антипатия, разсмя Робин.
– И кое му е лошото на психотерапевт, последовател на Юнг?

– Не знам... Всъщност доста я харесах от съобщенията ѝ, но...

Страйк се мъчеше да намери точните думи и погледът му попадна върху бронзовото пано на стената зад главата на Робин, на което голата Леда биваше обладавана от Зевс в превъплъщението му като лебед.

– Сподели, че и нейният живот не е бил лек с него за баща. Но като научих каква е професията ѝ...

Той млъкна, без да довърши. Отпи от бърбъна си.

– Реши, че е неискрена, така ли?

– Не точно неискрена... – Страйк въздъхна. – Куп самовеличаещи се психолози са ме анализирали и все връщат нещата назад към така нареченото ми семейство. В едно от съобщенията си Прудънс каза, че като простила на Рокъби, ѝ се отразило „оздравително“... Зарежи това – рязко отсече Страйк. – Рожденият ти ден е, нека говорим за твоето семейство. Какво работи баща ти? Никога не си ми казвала.

– Не съм ли? – учуди се Робин. – Професор е, преподавател по овцевъдство. Специализира в осеменяване и развъждане.

Страйк прихна над коктейла си.

– Какво смешно има? – повдигна вежди Робин.

– Прощавай – избъбри Страйк, като едновременно кашляше и се смееше. – Просто не го очаквах.

– За твое сведение е авторитет в областта си – шеговито обидена го увери Робин.
– Професор по овцете... – отново прихна Страйк.

– Но кое те разсмива толкова?

– Не знам... може би „осеменяване и развъждане“ – отвърна Страйк. – И изобщо овцете.
– Има титла с четиресет и шест букви след името си. Броила съм ги като малка.
– Много впечатляващо – кимна Страйк и пийна бърбън в опит да остане сериозен. – И кога му е дошъл този интерес към овцете? По рождение ли има тази страст, или някоя конкретна овца му е хванала окото...

– Той не чука овцете, Страйк.

При звучния смях на детектива немалко глави се обърнаха към тях.
– Семейната ферма била наследена от по-големия му брат, тъй че татко записал ветеринарна медицина в Дърам и се ориентирал към... Ама спри да се смееш, по дяволите! Също така е главен редактор на списание.

– Моля те, кажи ми, че е за овце.

– Да, за овце е. Казва се „Овцевъдство“ – отвърна Робин. – И преди да си попитал, няма фотогалерия за читателите „Избери си любима овца“.

Този път гръмкият смях на Страйк бе чут от целия бар.

– По-тихо – смъмри го Робин усмихната, но усещаше погледите на всички присъстващи вперени към тях. – Само това ни липсва, да ни забранят достъп до още един бар в Лондон.
– Да не би да ни забраниха достъп до Американския бар?

Спомените на Страйк за опита му да удари с юмрук заподозрян в хотел „Стафорд“ бяха мъгляви и не защото бе пиян, а защото бе напълно заслепен от ярост.
– Не че го заявиха изрично, но опитай се да идеш там, и сам ще видиш как ще те посрещнат – каза Робин и боцна последната маслина от ордьоврите, пристигнали с първото им питие. Страйк еднолично бе излапал картофките.

– Бащата на Шарлот гледа овце – съобщи Страйк и Робин отново усети у нея да се размърдва любопитство при споменаване на бившата му годеница, за която той почти никога не отваряше дума.

– Наистина ли?

– Да, на остров Аран – кимна Страйк. – Има къща там с третата си съпруга. Фермерството му е хоби. Вероятно е начин да си намали данъците. Овцете му бяха много зли на вид. Не си спомням името на породата. Черно-бели, с големи рога и жълти очи.

– По описанието ми приличат на Джейкъб – каза Робин и добави с усмивка: – В детството ми в тоалетната бяха струпани купища броеве на „Овцевъдство“, та очевидно познавам породите. Какво представлява остров Аран?

Всъщност искаше да попита: „Какво представлява семейството на Шарлот?“.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Здравейте! Планираме да я издадем в навечерието на Коледа.

Оценка: -1 +9

Здравейте! Днес излиза книга 7 от поредицата на английски. Кога може да я очакваме на български?

Оценка: -1 +6

Преводът е доста тромав, а на места - направо нелеп, особено при думи и изрази, свързани с онлайн общуването. За сведение на преводача: думата "пействам" е официално вписана в речника на БАН от десетина години и е смехотворно да се заменя с "лепвам". Много дразнещо - и често срещано при преводите на български - е и излишното усложняване и обясняване в самия текст на марки, имена и термини, част от общата култура, които могат да бъдат изнесени под линия или проверени допълнително от читателя, който не е запознат.

Оценка: -1 +5

Робин и Корморан отново са в играта. Мистериите с всяка следваща книга стават все по-заплетени, а обратите все по-шокиращи. Нямам търпение за следващата книга и се надявам Colibri да я издадат също толкова експедитивно, колкото и настоящата.

Оценка: +4

Колибри бе, как може да искате 40лв. за книга с толкова окепазен превод?! Съчувствие ли трябва да Ви оказваме? Да не би да нямате никакво време и ресурси, че да преведете и редактирате нормално едно прозведение?! Ако издавахте по 50 заглавия на година, окей, но при тези обстоятелства прошка няма! Да не говорим, че става въпрос за превод от английски, който вече не се смята и за чужд език даже.

Оценка: -2 +13

Прочетох книгата, най-добрата част от поредицата досега. Преводът е безобразен. Пълен с грешки, особено в последните 200 страници (явно се е бързало). Терминологията около интернет чатовете, туитър и приложенията са сбъркани в уникална каша. Потресен съм, че Колибри с гордо вдигната глава са сложили цена 40 лева на своята безхаберност. Бих дал и 80 лева за тази книга, ако е преведена качествено. За последен път си купувам ваша книга. Бях дотук, а книгиге на Галбрейт вече ще ги чете в оригинал. Компромис с качестсвото няма повече да търпя с вас.

Оценка: -2 +10

Здравейте, ще има електронно издание на книгата през януари. Молим за извинение за това забавяне, не e по наша вина в случая. Приятно четене!

Оценка: -1 +1

Майтапите ли се? Книгата тежи един килограм и я няма в електронен формат?!?

Оценка: +2

Здравейте! Очаквайте електронното издание през януари 2023. Хубави празници!

Оценка: +4

Толкова се радвам, че я издадохте изключително бързо!

Оценка: +3

Вече поне два пъти я отлагате.. Беше за втори декември, за шести и сега за седми..

Оценка: -1 +7

Здравейте, на 6ти на коледния панаир на книгата в НДК ще я има ли налична?

Оценка: +4

40 лв за книгата? Уляли сте се твърде много, в Англия с твърди корици беше 12,5? на преордер!

Оценка: -15 +14

И аз се надявам по-скоро на е-книга след издаването на хартиената.

Оценка: -2 +9

А е-книга дали ще има? Че с този брой страници, си представям шрифта:)

Оценка: -2 +8

Изключително приятна изненада - шестата книга ще бъде издадена още тази година! Чакаме я с нетърпение!

Оценка: -1 +14

Супер! Чакаме с нетърпение, страхотни сте!

Оценка: -1 +6

Страхотни сте, нямам търпение:)

Оценка: -1 +10

Много се радвам, че толкова скоро ще бъде преведена, не очаквах да се случи през 2022. Нямам търпение да я прочета.

Оценка: -1 +15

ехаааааа още през тази година ли! благодаря, благодаря, благодаря! <3

Оценка: -1 +17

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1122-8
Купи
Цена
35.60 лв.
(40.00 лв.)

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-11%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-1123-5
Купи
Цена
24.00 лв.
(40.00 лв.)

* 16 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-16лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени