Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Избрани пиеси
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1111-2
Цена
14.30 лв.
(22.00 лв.)
Купи

* 35% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 70 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-35%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (4)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
293 гр.
Страници
384
Дата на издаване
21 октомври 2022
Превод
Меглена Боденска
Корица
Стефан Касъров

Избрани пиеси

Ялмар Бергман (1883-1931) е един от класиците на шведската литература, автор на многобройни романи и пиеси. Наред със Селма Лагерльоф е и един от първите шведски писатели, чиито произведения са филмирани.  

В настоящия сборник са включени 4 негови пиеси:

„Завещанието на Негово благородие“ (1930), в която ексцентричният барон Рогер Бернхюсен де Сарш ще празнува шейсет и петия си юбилей и за ужас на деспотичната си сестра решава да направи извънбрачната си дъщеря Бленда своя единствена наследница.

„Шведенйелмови“ (1924), смятана за шведската национална комедия, за изобретателя Ролф Шведенйелм-старши, чието най-ценно притежание не са откритията и патентите му, а двамата му синове и дъщеря му.

„Господин Слеман иде“ (1917) – жестока пиеса приказка, в която две стари, достопочтени своднички с безукорен вид, с куки за плетене и гергеф, омъжват невръстната си племенница за стария и недъгав господин Слеман.

„Приказката“ (1919) – полуреалистична, полусимволистична драма за любовта за девойката на име Приказката, която от векове обитава кладенеца в имението на своя любим и убиец, рицаря Сюне.

Ялмар Бергман (1883-1931) е смятан за най-добрия драматург на Швеция след Огуст Стриндберг (1849-1912). Но и като комедиограф той остава ненадминат и до днес и пиесите му продължават да шестват по шведските сцени. Ялмар Бергман ни напуска завинаги на 47 години, като ни завещава 30 театрални пиеси, 10 радиопиеси, 30 филмови сценария и 23 романа.

За автора

Ялмар Бергман (1883-1931) е един от класиците на шведската литература, автор на многобройни романи и пиеси. Смятан е за най-добрия драматург на Швеция след Огуст Стриндберг. Като комедиограф той остава ненадминат и до днес и пиесите му продължават да шестват по шведските сцени. Наред със Селма Лагерльоф, Бергман е и един от първите шведски писатели, чиито произведения са филмирани.

Ялмар Бергман ни напуска завинаги на 47 години, като ни завещава 30 театрални пиеси, 10 радиопиеси, 30 филмови сценария и 23 романа.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Ялмар Бергман - „Избрани пиеси“

„Вижте фантаста!“

Драматургията на Ялмар Бергман (1883–1931)
Въображението е по-важно от знанието. Знанието има граници.
Алберт Айнщайн

Ялмар Бергман (1883–1931) е смятан за най-добрия драматург на Швеция след Огуст Стриндберг (1849–1912), титла, която ще отстъпи на Ларш Нурен (1944–2021)
едва към края на XX век. Но и като комедиограф Ялмар Бергман остава ненадминат и до днес и пиесите му продължават да шестват по шведските сцени. Той ни напуска завинаги на 47 години, като ни завещава 30 театрални пиеси, 10 радиопиеси, 30 филмови сценария и 23 романа. Освен това множество есета, фейлетони и приказки. За
него писането е потребно като слънцето и въздуха. Лекарят му от 1914 г. Якоб Билстрьом го съветва: „Ако не пишете, ще се взривите“.
В прочут цитат Стриндберг казва: „Моят огън е най-големият в Швеция“. Можем да перифразираме тези думи по адрес на Ялмар Бергман като заменим „огън“ с „фантазия“. Той съгражда светове, които не отразяват действителността, а са нейна алтернатива. Мощната фантазия, характерна за Ялмар Бергман, е гледана с недобро око от съвременниците му. Негова запазена марка е и заразителният гротесков хумор, както и състраданието към човешките слабости. Главният герой на последния му роман „Клоунът Як“ (1930) казва в прочутия си „Клоунски катехизис“:

И уважаеми господа, моля послушайте ме: винаги носете в джобчето на жилетката си кутийка състрадание. Щом почувствате, че сте се заразили със злоба, тозчас вземете едно-две дражета. В устата ви ще се разлее свежест и прохлада, главоболието ще премине, погледът ви ще се проясни. Само глупците се
озлобяват.


Наред със Стриндберг, Ялмар Бергман е един от двамата литературни кумири на младия Ингмар Бергман (1918–2007), който впоследствие поставя на сцена редица негови пиеси и заимства негови идеи за собственото си творчество. Например идеята за хората като марионетки, направлявани от неумолим кукловод, присъства и в късните му произведения, например шедьовърът му „Фани и Александър“ (1982).

Биографични бележки

Ялмар Бергман, един от най-самобитните, плодовити и запленяващи шведски писатели, е роден на 19 септември 1883 г. в процъфтяващия индустриален град Йоребру в Централна Швеция. В един часа майка му Фредрик, дъщеря на богат фабрикант, била поканила приятелки на кафе. Те си тръгнали преди три, когато щял да се прибере за обяд господарят на дома, банковият директор Клас Бергман.
Един-два часа по-късно се родил и Ялмар, петото дете в семейството. Преди него се били родили сестра и брат, които починали като пеленачета, и още две по-големи сестри. Ялмар бил здраво и добре сложено, но ужасно едро бебе, разказва пред Шведското радио вдовицата му Стина Бергман (1888–1976). Отначало пълнотата на малкия тревожела единствено майка му, по-късно се превърнала в проблем и за него. А когато като ученик в гимназията трябвало да тежи шейсет, тежал деветдесет килограма. Зародишът на съзидателността и наред с нея, на себеразрушителния уклон на Ялмар, ще открием в родния му дом. Защото основата на привидно образцовото и сигурно семейство била вулканът татко Клас. Думата на господин директора била закон и в банката, и в дома му. Домашните гледали да си мълчат в негово присъствие.
Така било прието по онова време. Клас Бергман бил избухлив, темпераментен човек, който работел за двама и преуспял за трима. Усилната работа го натоварвала и той
трудно понасял трите му деца да вдигат шум и да палуват. Преуспял човек като него трудно преглъщал факта, че единственият му син бил тромав шишко, който предпочитал да си кротува. Още от най-ранно детство Ялмар изпитал пренебрежението на властния си баща. Но истинският кошмар започнал, когато тръгнал на училище. Още на първия учебен ден един учител го уплашил така, че той всяка сутрин повръщал от страх, преди да влезе в клас. Съучениците му се присмивали, учителите се шегували с него. „Сърцето ми беше беззащитно“, споделя той в писмо до Стина.
„Момчето, което не е като всички останали, се научава „на своето изкуство: да парира“, както ще сподели пред съпругата си през 1914 година. „Да парирам, да парирам и пак да парирам. Да не срещам нито един човек, било то малък или голям, без да мисля за защита. Да парирам и вътре в себе си. Да се браня от онзи, който все ламтеше да бъде Бог, все искаше да съгради седем свята. Овладях това изкуство до съвършенство.“ С времето Ялмар си спечелил уважението на връстниците си благодарение на своето поразително чувство за хумор и способността светкавично да намери съкрушителен отговор.
Обратът в отношението на бащата идва, когато Ялмар е на 12–14 години. Тогава става ясно, че той притежава необикновен талант. Чувствата на Клас към него се променят, стигайки до другата крайност, любов, граничеща с обожествяване. Бащата започва да го води със себе си навсякъде, дори в клуба, където членувал. Ялмар придружава баща си в пътуванията му по работа и в чужбина, в Германия, в Австрия и в Италия. Това обяснява и изключително точните описания на финансови подробности, свързани с всякакви сделки, в творбите на този иначе мечтателен фантазьор.
Шестнайсетгодишен, Ялмар Бергман взема матурата си като частен ученик във Вестерос, след като напуска гимназията в Йоребру поради конфликт между баща му и учителя по немски.
Татко Клас бил решил синът му да стане лекар или инженер, но Ялмар се възпротивява. Записва се като свободен студент и учи философия, естетика и история в Упсала, а по-късно история на изкуството във Флоренция. Не взема диплома, но придобива богата обща култура. Успява да наложи желанието си да стане писател.
Странстванията на Ялмар Бергман продължили до смъртта му. Като млад той често пребивава в Италия, „духовната си родина“, както я нарича. В Швеция също се мести постоянно. Успехите му на филмов сценарист го отвеждат зад Океана, в Холивуд.
През 1908 г. Ялмар сключва брак с Кристина (Стина) Линдберг (1888–1976), дъщеря на прочутото актьорско дуо Аугуст и Аугуста Линдберг. Бащата на Ялмар се е сприятелил с прочутите актьори през 1882 г., когато трупата им гостува в Йоребру. По време на представлението на сцената избухва пожар. Клас Бергман, бидейки агент на застрахователната компания на актьорите, се явява техен спасител в голямата беда. След инцидента актьорското семейство и трите им деца не пропускат да гостуват в банкерския дом, когато са в Йоребру. През 1902 г., когато заминава за Стокхолм, за да продължи образованието си там, Ялмар подновява контакта с Линдбергови. По онова време Аугуст Линдберг е прочут из Скандинавия, най-вече като интерпретатор на Ибсен. „Цялото семейство живее с репертоара, със заучаванията на ролите, репетициите, изпробването на репликите“, по думите на издателя Тур Бониер, бъдещ съпруг на по-голямата сестра на Стина, Грета. Ялмар Бергман е очарован от откритата, сърдечна, небуржоазна атмосфера у театралната фамилия Линдберг, която е в рязък контраст със строгостта и сдържаността в родния му дом.
Бракът между Ялмар и Стина е, меко казано, неконвенционален. Двамата нямат деца и във връзката им не липсват противоречиви чувства: патологична ревност (от страна на Ялмар), клаустрофобичен страх, опити за раздяла, изблици на ярост, но също така и силна любов и зависимост. Като годеник, Ялмар подарява на Стина златна верижка с три висулки. На едната има надпис „СБ“, на втората „принадлежи на“, а на третата „ЯБ“. Стина не я сваля през целия си живот. За нея може да се каже, че има сили на великан и търпение на светец.
През първите осем години от брака си съпрузите са буквално неразделни. След това Ялмар, осъзнал своята хомосексуалност, започва да я проявява все по-открито, което води до кризи и нарастваща дисхармония. През 1919 г. той се впуска в буен светски живот с младия кандидат-актьор Нилс Астер (1897–1981). За всеки случай оставя Стина под ключ у дома. През 1922 г. обаче се стига до разрив, след като Ялмар се запознава в немския курорт Травемюнде с 14-годишния Вернер (Верни) Футерер (1907–1991). Верни е поканен на остров Сегелхолмен в Стокхолмския архипелаг, където съпрузите Бергман прекарват летата. По-късно Вернер също ще опита да пробие в киното и заминава за Берлин. По-възрастният му покровител го последва.
Последните години от живота на Ялмар Бергман са белязани от заболявания, причинени от свръхизтощение и саморазрушителна злоупотреба с алкохол и наркотици. Хомосексуалността е в разрез с ценностите, с които е възпитан, и поражда у него дълбоко себепрезрение. През 1926 г. прави сериозен опит да напусне Стина („смених единия ад с друг“), пие все повече и преживява тежък срив, от който не се възстановява напълно. Забележителното е, че това не повлиява на качеството на литературната му продукция. През ноември 1930 г., след като по свое настояване лично прочита по Шведското радио „Клоунски катехизис“ на клоуна Як (романът е създаден по поръчка на радиото), Ялмар Бергман заминава сам за Берлин, където умира на 1 януари 1931 година. (Най-добрият му приятел от детските години, Конрад Ларшон, умира в същия ден в Швеция.)
Стина Бергман пристига в Берлин твърде късно и взима свръхдоза приспивателни. Прахът на Ялмар Бергман се съхранява в неговото издателство, „Бониерш“ (с директор Тур Бониер, съпруг на сестрата на Стина), след това у Стина, в урна с две отделения – едното за него, другото за нея. Урната е положена в гробището „Нора Кюркогорден“ в Йоребру през 1976 година.
Стина надживява Ялмар с 45 години. Тя не се омъжва повторно и до края на живота си работи за популяризирането на творчеството му.
Стина Бергман създава сценарния отдел на шведската филмова компания „Свенск филминдустри“ и именно нейна е заслугата да „открие“ Ингмар Бергман. През 1941 г., заинтригувана от негова пиеса, която той е поставил в студентски театър, тя наема за сценарист 23-годишния литератор, който се бори да си пробие път, разказва самия Ингмар Бергман в автобиографията си „Латерна магика“.
В различни вариации, темата за отношенията между деца, прекършени от властни, деспотични родители (най-вече бащи), е централна в творчеството и на Ялмар
Бергман, и на неговия последовател Ингмар.

Как твори драматургът Ялмар Бергман?

В писмо до своя ментор и приятел, известният шведски философ и член на Шведската академия Ханс Ларшон (1862–1944) от 20 декември 1912 г., Ялмар Бергман дава впечатляващо описание на това как се раждат пиесите му:
[…]

Когато човек се вгледа в някоя драма, в самото начало се впечатлява от темата. После се дистанцира малко от нея, за да разгледа действащите лица. Не им се представя, за да не би по този начин да създаде отношения и да предизвика фалшиви гримаси. Вместо това обикаля сред тях като пълен непознат, но скришом ги стрелка с очи. И най-накрая усеща или му се струва, че ги познава. Тогава внезапно отива до главния герой, сграбчва го за яката, разполага го ту тук, ту там, оставя го да
повишава и снижава глас, разучава мимиките му, провежда експерименти и контраексперименти. Ако го е хванал здравата, осмелява се дори да му каже: „Това не звучи добре, опитай другояче!“. И се занимава с целия персонал, с мебелите, с кулисите, с осветлението. Подскача напред-назад, кръстосва цялата сцена. Чисто и просто не се осмелява нито за миг да изпусне от око протагониста, също както звероукротителят не се осмелява да пусне тигрите си. Но от друга страна, изпитва подчертано нежелание да фиксира нещата, известна тревога.

Докато най-неочаквано, ето че стои по средата на сцената. Това е своего рода магия – магията на несъзнаваното. Кръстосването по сцената всъщност е било неосъзнато търсене на центъра. И ето че човек стои там и е пълноправен господар! Стои в центъра на кръга и няма точка, няма нещо в тази периферия, което да не може лесно и бързо, без да променя местоположението си, да хване и овладее. В този миг, или в тези мигове, драмата съществува така, както никога повече няма да съществува. Защото една точка е един миг. В следващия може би най-често тази точка ще е премината и периферията повече или по-малко ще се изкриви. Именно затова драмата тъй рядко – микроскопски погледнато никога – не е това, което би трябвало да бъде: една окръжност.
Мисля, че ако в този миг на проблясък на интуицията някой би могъл да попита драматурга коя е десетата реплика от седемнайсетата сцена от ненаписаното второ действие на драмата, той ще му отговори с точността на човек, който върви насън.

Ялмар Бергман - „Избрани пиеси“

„Вижте фантаста!“

Драматургията на Ялмар Бергман (1883–1931)
Въображението е по-важно от знанието. Знанието има граници.
Алберт Айнщайн

Ялмар Бергман (1883–1931) е смятан за най-добрия драматург на Швеция след Огуст Стриндберг (1849–1912), титла, която ще отстъпи на Ларш Нурен (1944–2021)
едва към края на XX век. Но и като комедиограф Ялмар Бергман остава ненадминат и до днес и пиесите му продължават да шестват по шведските сцени. Той ни напуска завинаги на 47 години, като ни завещава 30 театрални пиеси, 10 радиопиеси, 30 филмови сценария и 23 романа. Освен това множество есета, фейлетони и приказки. За
него писането е потребно като слънцето и въздуха. Лекарят му от 1914 г. Якоб Билстрьом го съветва: „Ако не пишете, ще се взривите“.
В прочут цитат Стриндберг казва: „Моят огън е най-големият в Швеция“. Можем да перифразираме тези думи по адрес на Ялмар Бергман като заменим „огън“ с „фантазия“. Той съгражда светове, които не отразяват действителността, а са нейна алтернатива. Мощната фантазия, характерна за Ялмар Бергман, е гледана с недобро око от съвременниците му. Негова запазена марка е и заразителният гротесков хумор, както и състраданието към човешките слабости. Главният герой на последния му роман „Клоунът Як“ (1930) казва в прочутия си „Клоунски катехизис“:

И уважаеми господа, моля послушайте ме: винаги носете в джобчето на жилетката си кутийка състрадание. Щом почувствате, че сте се заразили със злоба, тозчас вземете едно-две дражета. В устата ви ще се разлее свежест и прохлада, главоболието ще премине, погледът ви ще се проясни. Само глупците се
озлобяват.


Наред със Стриндберг, Ялмар Бергман е един от двамата литературни кумири на младия Ингмар Бергман (1918–2007), който впоследствие поставя на сцена редица негови пиеси и заимства негови идеи за собственото си творчество. Например идеята за хората като марионетки, направлявани от неумолим кукловод, присъства и в късните му произведения, например шедьовърът му „Фани и Александър“ (1982).

Биографични бележки

Ялмар Бергман, един от най-самобитните, плодовити и запленяващи шведски писатели, е роден на 19 септември 1883 г. в процъфтяващия индустриален град Йоребру в Централна Швеция. В един часа майка му Фредрик, дъщеря на богат фабрикант, била поканила приятелки на кафе. Те си тръгнали преди три, когато щял да се прибере за обяд господарят на дома, банковият директор Клас Бергман.
Един-два часа по-късно се родил и Ялмар, петото дете в семейството. Преди него се били родили сестра и брат, които починали като пеленачета, и още две по-големи сестри. Ялмар бил здраво и добре сложено, но ужасно едро бебе, разказва пред Шведското радио вдовицата му Стина Бергман (1888–1976). Отначало пълнотата на малкия тревожела единствено майка му, по-късно се превърнала в проблем и за него. А когато като ученик в гимназията трябвало да тежи шейсет, тежал деветдесет килограма. Зародишът на съзидателността и наред с нея, на себеразрушителния уклон на Ялмар, ще открием в родния му дом. Защото основата на привидно образцовото и сигурно семейство била вулканът татко Клас. Думата на господин директора била закон и в банката, и в дома му. Домашните гледали да си мълчат в негово присъствие.
Така било прието по онова време. Клас Бергман бил избухлив, темпераментен човек, който работел за двама и преуспял за трима. Усилната работа го натоварвала и той
трудно понасял трите му деца да вдигат шум и да палуват. Преуспял човек като него трудно преглъщал факта, че единственият му син бил тромав шишко, който предпочитал да си кротува. Още от най-ранно детство Ялмар изпитал пренебрежението на властния си баща. Но истинският кошмар започнал, когато тръгнал на училище. Още на първия учебен ден един учител го уплашил така, че той всяка сутрин повръщал от страх, преди да влезе в клас. Съучениците му се присмивали, учителите се шегували с него. „Сърцето ми беше беззащитно“, споделя той в писмо до Стина.
„Момчето, което не е като всички останали, се научава „на своето изкуство: да парира“, както ще сподели пред съпругата си през 1914 година. „Да парирам, да парирам и пак да парирам. Да не срещам нито един човек, било то малък или голям, без да мисля за защита. Да парирам и вътре в себе си. Да се браня от онзи, който все ламтеше да бъде Бог, все искаше да съгради седем свята. Овладях това изкуство до съвършенство.“ С времето Ялмар си спечелил уважението на връстниците си благодарение на своето поразително чувство за хумор и способността светкавично да намери съкрушителен отговор.
Обратът в отношението на бащата идва, когато Ялмар е на 12–14 години. Тогава става ясно, че той притежава необикновен талант. Чувствата на Клас към него се променят, стигайки до другата крайност, любов, граничеща с обожествяване. Бащата започва да го води със себе си навсякъде, дори в клуба, където членувал. Ялмар придружава баща си в пътуванията му по работа и в чужбина, в Германия, в Австрия и в Италия. Това обяснява и изключително точните описания на финансови подробности, свързани с всякакви сделки, в творбите на този иначе мечтателен фантазьор.
Шестнайсетгодишен, Ялмар Бергман взема матурата си като частен ученик във Вестерос, след като напуска гимназията в Йоребру поради конфликт между баща му и учителя по немски.
Татко Клас бил решил синът му да стане лекар или инженер, но Ялмар се възпротивява. Записва се като свободен студент и учи философия, естетика и история в Упсала, а по-късно история на изкуството във Флоренция. Не взема диплома, но придобива богата обща култура. Успява да наложи желанието си да стане писател.
Странстванията на Ялмар Бергман продължили до смъртта му. Като млад той често пребивава в Италия, „духовната си родина“, както я нарича. В Швеция също се мести постоянно. Успехите му на филмов сценарист го отвеждат зад Океана, в Холивуд.
През 1908 г. Ялмар сключва брак с Кристина (Стина) Линдберг (1888–1976), дъщеря на прочутото актьорско дуо Аугуст и Аугуста Линдберг. Бащата на Ялмар се е сприятелил с прочутите актьори през 1882 г., когато трупата им гостува в Йоребру. По време на представлението на сцената избухва пожар. Клас Бергман, бидейки агент на застрахователната компания на актьорите, се явява техен спасител в голямата беда. След инцидента актьорското семейство и трите им деца не пропускат да гостуват в банкерския дом, когато са в Йоребру. През 1902 г., когато заминава за Стокхолм, за да продължи образованието си там, Ялмар подновява контакта с Линдбергови. По онова време Аугуст Линдберг е прочут из Скандинавия, най-вече като интерпретатор на Ибсен. „Цялото семейство живее с репертоара, със заучаванията на ролите, репетициите, изпробването на репликите“, по думите на издателя Тур Бониер, бъдещ съпруг на по-голямата сестра на Стина, Грета. Ялмар Бергман е очарован от откритата, сърдечна, небуржоазна атмосфера у театралната фамилия Линдберг, която е в рязък контраст със строгостта и сдържаността в родния му дом.
Бракът между Ялмар и Стина е, меко казано, неконвенционален. Двамата нямат деца и във връзката им не липсват противоречиви чувства: патологична ревност (от страна на Ялмар), клаустрофобичен страх, опити за раздяла, изблици на ярост, но също така и силна любов и зависимост. Като годеник, Ялмар подарява на Стина златна верижка с три висулки. На едната има надпис „СБ“, на втората „принадлежи на“, а на третата „ЯБ“. Стина не я сваля през целия си живот. За нея може да се каже, че има сили на великан и търпение на светец.
През първите осем години от брака си съпрузите са буквално неразделни. След това Ялмар, осъзнал своята хомосексуалност, започва да я проявява все по-открито, което води до кризи и нарастваща дисхармония. През 1919 г. той се впуска в буен светски живот с младия кандидат-актьор Нилс Астер (1897–1981). За всеки случай оставя Стина под ключ у дома. През 1922 г. обаче се стига до разрив, след като Ялмар се запознава в немския курорт Травемюнде с 14-годишния Вернер (Верни) Футерер (1907–1991). Верни е поканен на остров Сегелхолмен в Стокхолмския архипелаг, където съпрузите Бергман прекарват летата. По-късно Вернер също ще опита да пробие в киното и заминава за Берлин. По-възрастният му покровител го последва.
Последните години от живота на Ялмар Бергман са белязани от заболявания, причинени от свръхизтощение и саморазрушителна злоупотреба с алкохол и наркотици. Хомосексуалността е в разрез с ценностите, с които е възпитан, и поражда у него дълбоко себепрезрение. През 1926 г. прави сериозен опит да напусне Стина („смених единия ад с друг“), пие все повече и преживява тежък срив, от който не се възстановява напълно. Забележителното е, че това не повлиява на качеството на литературната му продукция. През ноември 1930 г., след като по свое настояване лично прочита по Шведското радио „Клоунски катехизис“ на клоуна Як (романът е създаден по поръчка на радиото), Ялмар Бергман заминава сам за Берлин, където умира на 1 януари 1931 година. (Най-добрият му приятел от детските години, Конрад Ларшон, умира в същия ден в Швеция.)
Стина Бергман пристига в Берлин твърде късно и взима свръхдоза приспивателни. Прахът на Ялмар Бергман се съхранява в неговото издателство, „Бониерш“ (с директор Тур Бониер, съпруг на сестрата на Стина), след това у Стина, в урна с две отделения – едното за него, другото за нея. Урната е положена в гробището „Нора Кюркогорден“ в Йоребру през 1976 година.
Стина надживява Ялмар с 45 години. Тя не се омъжва повторно и до края на живота си работи за популяризирането на творчеството му.
Стина Бергман създава сценарния отдел на шведската филмова компания „Свенск филминдустри“ и именно нейна е заслугата да „открие“ Ингмар Бергман. През 1941 г., заинтригувана от негова пиеса, която той е поставил в студентски театър, тя наема за сценарист 23-годишния литератор, който се бори да си пробие път, разказва самия Ингмар Бергман в автобиографията си „Латерна магика“.
В различни вариации, темата за отношенията между деца, прекършени от властни, деспотични родители (най-вече бащи), е централна в творчеството и на Ялмар
Бергман, и на неговия последовател Ингмар.

Как твори драматургът Ялмар Бергман?

В писмо до своя ментор и приятел, известният шведски философ и член на Шведската академия Ханс Ларшон (1862–1944) от 20 декември 1912 г., Ялмар Бергман дава впечатляващо описание на това как се раждат пиесите му:
[…]

Когато човек се вгледа в някоя драма, в самото начало се впечатлява от темата. После се дистанцира малко от нея, за да разгледа действащите лица. Не им се представя, за да не би по този начин да създаде отношения и да предизвика фалшиви гримаси. Вместо това обикаля сред тях като пълен непознат, но скришом ги стрелка с очи. И най-накрая усеща или му се струва, че ги познава. Тогава внезапно отива до главния герой, сграбчва го за яката, разполага го ту тук, ту там, оставя го да
повишава и снижава глас, разучава мимиките му, провежда експерименти и контраексперименти. Ако го е хванал здравата, осмелява се дори да му каже: „Това не звучи добре, опитай другояче!“. И се занимава с целия персонал, с мебелите, с кулисите, с осветлението. Подскача напред-назад, кръстосва цялата сцена. Чисто и просто не се осмелява нито за миг да изпусне от око протагониста, също както звероукротителят не се осмелява да пусне тигрите си. Но от друга страна, изпитва подчертано нежелание да фиксира нещата, известна тревога.

Докато най-неочаквано, ето че стои по средата на сцената. Това е своего рода магия – магията на несъзнаваното. Кръстосването по сцената всъщност е било неосъзнато търсене на центъра. И ето че човек стои там и е пълноправен господар! Стои в центъра на кръга и няма точка, няма нещо в тази периферия, което да не може лесно и бързо, без да променя местоположението си, да хване и овладее. В този миг, или в тези мигове, драмата съществува така, както никога повече няма да съществува. Защото една точка е един миг. В следващия може би най-често тази точка ще е премината и периферията повече или по-малко ще се изкриви. Именно затова драмата тъй рядко – микроскопски погледнато никога – не е това, което би трябвало да бъде: една окръжност.
Мисля, че ако в този миг на проблясък на интуицията някой би могъл да попита драматурга коя е десетата реплика от седемнайсетата сцена от ненаписаното второ действие на драмата, той ще му отговори с точността на човек, който върви насън.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-1111-2
Купи
Цена
14.30 лв.
(22.00 лв.)

* 35% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 70 лв.
-35%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2022 © Всички права запазени