Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
За това не се говори
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0874-7
Цена
17.80 лв.
(20.00 лв.)
Купи

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 70 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-11%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (9)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
289 гр.
Страници
384
Дата на издаване
13 юли 2022
Превод
Лазарина Чернокожева
Корица
Стефан Касъров

За това не се говори

Д-р Яел Адлер говори открито за нещата, от които ни е срам.

Гледаме, чуваме, докосваме, подушваме – с всичките си сетива възприемаме не само красотата в човешката природа, но и несъвършенствата й. И не трябва да се чувстваме неловко от нито едно от тях.

В тази книга д-р Яел Адлер разказва компетентно, забавно и разбиращо за всички „забранени“ зони в тялото ни и темите табу, свързани с тях:

  • · за телесните миризми – нашия мирисен пръстов отпечатък
  • · за проблемите с ерекцията – тази вълшебна пръчица на сърцето
  • · за болестите, предавани по полов път, и необходимостта от разговор
  • · за контрацептивите и техните алтернативи
  • · за еротичните игри с предмети и опасностите, заложени в тях
  • · за връзката на косопада, сексуалността, стареенето, менопаузата, андропаузата  с хормоналния баланс…

Написана достъпно, книгата ни превежда през скрити места и смълчавани теми и ни призовава да се вслушваме в тялото си и да споделяме проблемите си без свян и без страх от табутата. Защото: ЗА ТОВА СЕ ГОВОРИ! 

Табутата са, така да се каже, „хляб мой насъщен“. Всеки ден в практиката си срещам хора, които са изключително плахи: по отношение на себе си, на тялото си, а често и на психиката си. Хора, които от дълго време мълчаливо страдат, срамуват се и… мълчат. В такива случаи често става дума за обриви и сърбежи на интимни места, за подозрение за венерическа болест или проблеми в леглото.

Хората, които имат смелостта да говорят за личните си теми табу, знаят, че това не отнема част от достойнството им. Затова тази книга следва да е мотиватор за смелост.

Когато я прочетете, се надявам да знаете следното: Не сте сами! Няма „срамно“ страдание, което да не измъчва и други хора.

Д-р Яел Адлер 

„Препоръчваме книгата на всеки – подходящ подарък за любознателни читатели с чувство за хумор.“

Deutsche Behindertenzeitschrift 

„Написана увлекателно, с много полезни съвети за преодоляване на здравословни проблеми, от които се стесняваме. Струва си да прочетете!“

Vonmeinbergsbuechertipps.com

За автора

Д-р Яел Адлер е известен германски дерматолог, практикуващ лекар, доктор на медицинските науки. Изучавала е медицина във Франкфуртския университет и в Берлинския свободен университет. В момента е един от ръководителите на Център за кожни и венерически заболявания и лазерна медицина в Берлин. Член е на различни медицински общности и чест гост в телевизионни предавания на здравни теми. Автор е на научни публикации и популярни книги, свързани с дерматологията.

Издадена през 2016 г., книгата й „Чудото КОЖА“ се радва на огромен читателски интерес и е международен бестселър.

Още книги от автора
Още заглавия от същия жанр
Откъс

Д-р Яел Адлер - „За това не се говори. Сбогом на телесните табута“

Въведение

Някога един благороден жених коленичил пред своята любима, за да ѝ направи предложение за брак. Но още преди коляното му да стигне до пода, се чуло звучно пърдене. Младият благородник се почувствал толкова неудобно, че малко след това се застрелял от срам.

Тази история от началото на миналия век, разказана в автобиографията на полската писателка Магдалена Самозванец, вероятно е истинска. Но дори да се предава като легенда, по-важно е какво всъщност ни казва. Един благовъзпитан млад мъж е нарушил не само благоговейната тишина на романтичния миг, но на всичкото отгоре и едно обществено табу: силно пърдене в присъствието на дама, и то в толкова важен момент!
Пърденето като акустичен съпровод на социалната интеракция до ден днешен не е навлязло в човешката практика  – ако се абстрахираме от мъжките спални помещения на ученическите зелени училища. Въпреки това то не е причина да се оттеглим преждевременно от живота, и то собственоръчно. С други думи – вече не се самоубиваме на мига само заради едно пръцване. И все пак и сред нас, хората от XXI век, съществуват твърде много табута. Още малките деца преживяват напрежението между забранено и позволено, когато научат, че акото е нещо лошо и смрадливо, а след това биват обсипвани с похвали, защото са създали безценна купчинка за радост на мама и тати. Чудна работа – тогава защо „кафявото злато“ не може да се използва като боя за рисуване с пръсти…
За разлика от правилата, табутата не се документират и рядко се обсъждат свободно и публично. Те са по-скоро традиционни, внедрени от семейството и обществото и тихомълком следвани разпоредби. И тяхната сила изобщо не трябва да се подценява: табутата могат да определят живота ни, защото ни задават рамка за действие. И нека да бъдем честни: понякога е много приятно да не мислим дали нещо е правилно или грешно, подобаващо или неприлично.
Често обаче табутата ограничават и могат (като при проваленото предложение за брак) да застрашават живота. Особено когато става дума за тялото ни: за хигиена, за странни подутини и гнойни пъпки, за неприятни миризми и звуци, които, да, тялото ни просто произвежда, но може и да са знак за тежко заболяване. С едно особено строго табу е обгърнато например почти всичко, свързано със сексуалността. И въпреки че именно в тази област вече доста е постигнато и някои табута са изчезнали, повечето са се вкопчили здраво в нас и продължават необезпокоявани съществуването си. Много табута произлизат още от древни времена. Така например някои общности от векове се придържат към строги норми на хранене и избягват свинското месо или друг вид „нечиста храна“. В други не е прието да се здрависват с противоположния пол, а в някои части на света жените се изолират по време на менструация и сексът по време на тази фаза е немислим. Има хора, които никога не биха глътнали сперма, и други, които не показват разголени части от тялото си и се изчервяват, когато влюбени се целунат по телевизията. Трети пък имат проблем с телесното си окосмяване или маниакално се мият, защото постоянно се чувстват мръсни и държат да спазват строга хигиена.
Може би някои табута са останали толкова дълго укрепени в нашето ежедневие, за да изпитваме удоволствие от тяхното нарушаване. И все пак именно вдигнатият показалец в главите ни, който ни предупреждава: „Това е лошо“, ни сритва, когато се оригнем силно и провокативно на масата или излезем от къщи без долни гащи.
Вероятно ще се запитате защо една лекарка, която се занимава с кожни и венерически болести, създава труд за физиологични конфузи, срамни въпроси и табута. Истината е, че в приемния ми час табутата са, така да се каже, „хляб мой насъщен“. В книгата си „Чудото кожа“ пиша за това колко пространно е свързана кожата ни с всичко, което е вътре в нас и около нас. А тази взаимосвързаност поражда множество теми табута. И тъй като човекът не е съставен само от кожа, е необходим цялостен поглед.
На мен като лекар нищо човешко не ми е чуждо. Но всеки ден в практиката си срещам хора, които са изключително плахи: по отношение на себе си, на тялото си, а често и на психиката си. Хора, които от дълго време мълчаливо страдат, срамуват се и… мълчат. В такива случаи често става дума за обриви на интимни места, за сърбеж на дупето, за подозрение за венерическа болест или проблеми в леглото; за телесни миризми, подутини и запек, за прекомерен растеж на космите или за гъбички по краката.
Един от моите пациенти в продължение на месеци избягваше да ходи на сауна или на басейн, защото пръстите на краката му изглеждали „толкова смешни“. Друг един винаги се отказвал от „закуската след това“ с любимата си. Причината? Най-накрая срещнал страхотна жена и се влюбил до уши в нея. Въпреки това нощ след нощ в панически страх се изнизвал от апартамента ѝ непосредствено след любовния акт – иначе рискувал в един момент да пропадне в посткоиталния дълбок сън до новата си изгора и да се случи това, че езикът му да падне в гърлото, тоест влюбеният мъж да започне да хърка, и то на високи обороти. Никак не романтично, а още по-малко еротично според него.
Защо тогава толкова много хора дълго отлагат посещението си при лекар, особено когато се отнася до по-деликатни теми? Отговорите са сходни: „Много е срамно, не мога да говоря за това“; „Страхувах се какво ще излезе като диагноза“. Или: „Мислех, че ще се махне от само себе си…“. Това, което идва самò, самò и ще си отиде – подобни мисли се въртят в главите на доста хора. Само че в повечето случаи не става точно така. А като се замисли човек: решенията и терапиите, които ние, лекарите, предлагаме, обикновено не са никак трудни и сложни!
„Всичко това вече е измислено“, обича да казва мой приятел – техник, когато го повикам заради повреден уред или авария в жилището си, защото не знам как да спася положението. В повечето случаи той мигновено, небрежно и обиграно намира източника на проблема, посяга към някой от специалните инструменти и към напълно непозната за мене резервна част и… пералнята вече щастливо се е завърнала към въртящия се живот или пък парното отново е заработило. Привидно нерешимият проблем се решава на бърза ръка.
По сходен начин вършим работата си и ние, лекарите. Нужно ни е само да знаем къде е проблемът! И когато открием къде се е установил червеят (понякога в буквалния смисъл на думата), почти винаги се намира решение. При това ние сме винаги до вас и разчитаме на доверието ви. Знаем, че понякога се налага човек да съблече не само тялото, а и душата си. Но можете да сте абсолютно сигурни в следното: ние вече сме чували всичко това, видели сме много от тези неща и сами сме преживели някои от тях!
Хората, които имат смелостта да говорят за личните теми табу, знаят, че това не отнема част от достойнството им. Затова тази книга следва да е мотиватор за смелост. Бих искала да ви помогна да разберете какво се случва в тялото ви, когато по време на секс от влагалището ви се чуе любовно пръцване, когато след хранене стомахът ви изведнъж започне да ви говори или когато с ерекцията нещата не вървят толкова плавно, колкото досега; защо много от физическите дефекти, от които се чувствате неудобно, вероятно са съвсем нормални или лесни за отстраняване. И защо в подобни случаи трябва да направите посещение при лекар, а не да пристъпите към странни самодейни решения – като една млада и красива пациентка например, която поръчала от интернет разтвор за ецване на бучести брадавички и бенки и след самолечението се сдобила с ужасяващи белези.
Ще преминем през областите на четирите големи сетива, с които възприемаме табутата на нашето тяло: обоняние, осезание, зрение и слух. В края на тази книга се надявам да знаете следното: Не сте сами! Няма срамна мъка, която да не измъчва и други хора, само дето никой не говори за нея. Така че: приятно четене и обсъждане на темата!

Д-р Яел Адлер - „За това не се говори. Сбогом на телесните табута“

Въведение

Някога един благороден жених коленичил пред своята любима, за да ѝ направи предложение за брак. Но още преди коляното му да стигне до пода, се чуло звучно пърдене. Младият благородник се почувствал толкова неудобно, че малко след това се застрелял от срам.

Тази история от началото на миналия век, разказана в автобиографията на полската писателка Магдалена Самозванец, вероятно е истинска. Но дори да се предава като легенда, по-важно е какво всъщност ни казва. Един благовъзпитан млад мъж е нарушил не само благоговейната тишина на романтичния миг, но на всичкото отгоре и едно обществено табу: силно пърдене в присъствието на дама, и то в толкова важен момент!
Пърденето като акустичен съпровод на социалната интеракция до ден днешен не е навлязло в човешката практика  – ако се абстрахираме от мъжките спални помещения на ученическите зелени училища. Въпреки това то не е причина да се оттеглим преждевременно от живота, и то собственоръчно. С други думи – вече не се самоубиваме на мига само заради едно пръцване. И все пак и сред нас, хората от XXI век, съществуват твърде много табута. Още малките деца преживяват напрежението между забранено и позволено, когато научат, че акото е нещо лошо и смрадливо, а след това биват обсипвани с похвали, защото са създали безценна купчинка за радост на мама и тати. Чудна работа – тогава защо „кафявото злато“ не може да се използва като боя за рисуване с пръсти…
За разлика от правилата, табутата не се документират и рядко се обсъждат свободно и публично. Те са по-скоро традиционни, внедрени от семейството и обществото и тихомълком следвани разпоредби. И тяхната сила изобщо не трябва да се подценява: табутата могат да определят живота ни, защото ни задават рамка за действие. И нека да бъдем честни: понякога е много приятно да не мислим дали нещо е правилно или грешно, подобаващо или неприлично.
Често обаче табутата ограничават и могат (като при проваленото предложение за брак) да застрашават живота. Особено когато става дума за тялото ни: за хигиена, за странни подутини и гнойни пъпки, за неприятни миризми и звуци, които, да, тялото ни просто произвежда, но може и да са знак за тежко заболяване. С едно особено строго табу е обгърнато например почти всичко, свързано със сексуалността. И въпреки че именно в тази област вече доста е постигнато и някои табута са изчезнали, повечето са се вкопчили здраво в нас и продължават необезпокоявани съществуването си. Много табута произлизат още от древни времена. Така например някои общности от векове се придържат към строги норми на хранене и избягват свинското месо или друг вид „нечиста храна“. В други не е прието да се здрависват с противоположния пол, а в някои части на света жените се изолират по време на менструация и сексът по време на тази фаза е немислим. Има хора, които никога не биха глътнали сперма, и други, които не показват разголени части от тялото си и се изчервяват, когато влюбени се целунат по телевизията. Трети пък имат проблем с телесното си окосмяване или маниакално се мият, защото постоянно се чувстват мръсни и държат да спазват строга хигиена.
Може би някои табута са останали толкова дълго укрепени в нашето ежедневие, за да изпитваме удоволствие от тяхното нарушаване. И все пак именно вдигнатият показалец в главите ни, който ни предупреждава: „Това е лошо“, ни сритва, когато се оригнем силно и провокативно на масата или излезем от къщи без долни гащи.
Вероятно ще се запитате защо една лекарка, която се занимава с кожни и венерически болести, създава труд за физиологични конфузи, срамни въпроси и табута. Истината е, че в приемния ми час табутата са, така да се каже, „хляб мой насъщен“. В книгата си „Чудото кожа“ пиша за това колко пространно е свързана кожата ни с всичко, което е вътре в нас и около нас. А тази взаимосвързаност поражда множество теми табута. И тъй като човекът не е съставен само от кожа, е необходим цялостен поглед.
На мен като лекар нищо човешко не ми е чуждо. Но всеки ден в практиката си срещам хора, които са изключително плахи: по отношение на себе си, на тялото си, а често и на психиката си. Хора, които от дълго време мълчаливо страдат, срамуват се и… мълчат. В такива случаи често става дума за обриви на интимни места, за сърбеж на дупето, за подозрение за венерическа болест или проблеми в леглото; за телесни миризми, подутини и запек, за прекомерен растеж на космите или за гъбички по краката.
Един от моите пациенти в продължение на месеци избягваше да ходи на сауна или на басейн, защото пръстите на краката му изглеждали „толкова смешни“. Друг един винаги се отказвал от „закуската след това“ с любимата си. Причината? Най-накрая срещнал страхотна жена и се влюбил до уши в нея. Въпреки това нощ след нощ в панически страх се изнизвал от апартамента ѝ непосредствено след любовния акт – иначе рискувал в един момент да пропадне в посткоиталния дълбок сън до новата си изгора и да се случи това, че езикът му да падне в гърлото, тоест влюбеният мъж да започне да хърка, и то на високи обороти. Никак не романтично, а още по-малко еротично според него.
Защо тогава толкова много хора дълго отлагат посещението си при лекар, особено когато се отнася до по-деликатни теми? Отговорите са сходни: „Много е срамно, не мога да говоря за това“; „Страхувах се какво ще излезе като диагноза“. Или: „Мислех, че ще се махне от само себе си…“. Това, което идва самò, самò и ще си отиде – подобни мисли се въртят в главите на доста хора. Само че в повечето случаи не става точно така. А като се замисли човек: решенията и терапиите, които ние, лекарите, предлагаме, обикновено не са никак трудни и сложни!
„Всичко това вече е измислено“, обича да казва мой приятел – техник, когато го повикам заради повреден уред или авария в жилището си, защото не знам как да спася положението. В повечето случаи той мигновено, небрежно и обиграно намира източника на проблема, посяга към някой от специалните инструменти и към напълно непозната за мене резервна част и… пералнята вече щастливо се е завърнала към въртящия се живот или пък парното отново е заработило. Привидно нерешимият проблем се решава на бърза ръка.
По сходен начин вършим работата си и ние, лекарите. Нужно ни е само да знаем къде е проблемът! И когато открием къде се е установил червеят (понякога в буквалния смисъл на думата), почти винаги се намира решение. При това ние сме винаги до вас и разчитаме на доверието ви. Знаем, че понякога се налага човек да съблече не само тялото, а и душата си. Но можете да сте абсолютно сигурни в следното: ние вече сме чували всичко това, видели сме много от тези неща и сами сме преживели някои от тях!
Хората, които имат смелостта да говорят за личните теми табу, знаят, че това не отнема част от достойнството им. Затова тази книга следва да е мотиватор за смелост. Бих искала да ви помогна да разберете какво се случва в тялото ви, когато по време на секс от влагалището ви се чуе любовно пръцване, когато след хранене стомахът ви изведнъж започне да ви говори или когато с ерекцията нещата не вървят толкова плавно, колкото досега; защо много от физическите дефекти, от които се чувствате неудобно, вероятно са съвсем нормални или лесни за отстраняване. И защо в подобни случаи трябва да направите посещение при лекар, а не да пристъпите към странни самодейни решения – като една млада и красива пациентка например, която поръчала от интернет разтвор за ецване на бучести брадавички и бенки и след самолечението се сдобила с ужасяващи белези.
Ще преминем през областите на четирите големи сетива, с които възприемаме табутата на нашето тяло: обоняние, осезание, зрение и слух. В края на тази книга се надявам да знаете следното: Не сте сами! Няма срамна мъка, която да не измъчва и други хора, само дето никой не говори за нея. Така че: приятно четене и обсъждане на темата!

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0874-7
Купи
Цена
17.80 лв.
(20.00 лв.)

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 70 лв.
-11%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2022 © Всички права запазени