Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Възход и упадък
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0980-5
Купи
Цена
19.58 лв.
(22.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0887 602 218

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-11%
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0981-2
Купи
Цена
14.00 лв.
(22.00 лв.)
-8лв.
Информация
Рейтинг (19)
Мнения (1)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
247 гр.
Страници
256
Дата на издаване
10 февруари 2023
Превод
Велислава Димитрова
Корица
Стефан Касъров

Възход и упадък

Има ли някои повтарящи се фактори, които обуславят появата и развитието на империите? Защо народи много по-многобройни и по-цивилизовани от монголците например не постигат имперско величие? А покорените и включени в състава на империите народи? По-зле или по-добре живеят под тяхна власт? Абсолютно задължително ли е да има харизматичен водач /Александър Македонски, Чингиз хан, Хитлер, Ленин/, който съумява  да обедини зад своята програма поданиците си? Империите олицетворение на злото ли са, или напротив, на съзиданието и културния и икономически разцвет?

Това са само някои от въпросите, които авторът на тази важна книга повдига, опитвайки се да даде храна за размисъл на своите читатели.

За автора

Роден през 1940 година в Лондон, Пол Стратърн е изтъкнат британски учен от шотландско-ирландски произход, университетски преподавател в Кингстън и писател.

Учи в Тринити Колидж, Дъблин, след което служи в търговския флот за период от две години. През 1966 г. пътува по суша до Индия и Хималаите. Романът му „Сезон в Абисиния“ печели награда „Съмърсет Моъм“ през 1972 година.

Автор е на множество книги в областта на природните науки, философията, историята, медицината и икономиката.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Пол Стратърн - „Възход и упадък“

Из Глава 4: Монголската империя

Както хуните, готите и вандалите подгонили пред себе си всички, които се изпречили на пътя им осем века по-рано, така и монголите се оказали неудържима сила, която плъпнала от родината си по цялата евразийска земя. В скитническите племена на ловци-събирачи, живеещи от плодовете на земята, през която преминавали, всеки мъж бил воин. Такива преселения можели да поддържат скитащи групи най-много от няколкостотин души. Следващият етап от човешкото развитие включвал пастирите. В такива общества всеки мъж също бил воин; но тъй като воините се препитавали от стадата, които вървели с тях, можели да се движат в по-големи групи. Така Мохамед могъл да събере 10 000 мъже за похода си в Мека. Третият етап на развитие включвал уседналите животновъди. Такива общества били по-сложни. Излишъкът от продукцията им можел да насърчава свободното време и културата – както и да издържа постоянна армия. Но както открили римляните, по ирония на съдбата тези културни общества не можели да се противопоставят на преселението на племена, които били варварски по същината си. И сега, почти хилядолетие по-късно, народите от Източния и Западния свят били принудени да научат този урок отново – докато монголските орди се изливали от източната им твърдина по двата континента.

Никоя велика империя не е поначало уникална – но Монголската империя имала достатъчно аномалии, за да я отграничат от почти всички други империи, съществували както преди нея, така и след това, както големи, така и малки. Нейната история, дори самото ѝ съществуване е изтъкано от противоречия. Това била най-голямата сухопътна империя, която светът някога е виждал, простираща се от Тихия океан до източните граници на Германия, но въпреки това се оказала най-краткотрайната велика империя в историята. Империя, която толерирала всички религии – от исляма до християнството и будизма, от шаманизма до юдаизма и даоизма. И все пак на много от тези религии било забранено да извършват най-свещените си обреди. Например на последователите на исляма било забранено да колят животните, така че месото да е халал; също така на евреите било забранено да ядат храна кошер и да практикуват обрязване. Всички поданици на монголската империя трябвало да следват „монголския начин на хранене“. По същия начин едиктите на монголите срещу замърсяването на водата, които на практика забранявали прането на дрехи или къпането, особено през лятото, едва ли ги правели скъпи на религиите, които държали на силната връзка между чистота и благочестие и се отвращавали от мръсотията.

Пълно било с други подобни противоречия. Въпреки огромната завоювана площ, Монголската империя оставила разпръснати руини и никакви големи здания; единственият великолепен паметник, който бил създаден заради монголите, бил Великата китайска стена, чиято цел била да държи монголите вън. Това била империя, печално известна заради мащабното избиване на враговете ѝ; въпреки това тя оставила след себе си в Европа наследство, което причинило още по-мащабна гибел – Черната смърт. Дори императорите ѝ ни предлагат главоблъсканица. Първият ѝ император Чингис хан влязъл в историята като вероятно най-кръвожадния завоевател на всички времена, нашественик, извършващ геноцид, който помитал в небитието всички по пътя си. И все пак последният владетел на Монголската империя е запомнен в романтичното въображение на Запада заради своята приказна столица Ксанаду. Тя била описана от съвременния английски пътешественик Самюъл Пърчас:

В Ксанаду Кублай хан построи великолепен дворец, със стена, обхващаща равнина от шестнадесет мили, в която има плодородни ливади, приятни извори, възхитителни потоци и всякакъв дивеч, а в средата му – разкошна къща за удоволствия, която може да се мести от място на място.

Днес всичко, което е останало от Ксанаду, са руини, заобиколени от затревени купчини пръст, където някога са се издигали градските стени. И все пак Кублай хан не бил Озимандий. По-късно напуснал Ксанаду и установил столицата си в Ханбалик (на монголски: „Градът на вожда“) на мястото на днешната столица на Китай, а именно Пекин. Векове идват и си отиват, но този град и великите му паметници все така лежат като потрошени останки сред самотните и гладки пясъци…

Пол Стратърн - „Възход и упадък“

Из Глава 4: Монголската империя

Както хуните, готите и вандалите подгонили пред себе си всички, които се изпречили на пътя им осем века по-рано, така и монголите се оказали неудържима сила, която плъпнала от родината си по цялата евразийска земя. В скитническите племена на ловци-събирачи, живеещи от плодовете на земята, през която преминавали, всеки мъж бил воин. Такива преселения можели да поддържат скитащи групи най-много от няколкостотин души. Следващият етап от човешкото развитие включвал пастирите. В такива общества всеки мъж също бил воин; но тъй като воините се препитавали от стадата, които вървели с тях, можели да се движат в по-големи групи. Така Мохамед могъл да събере 10 000 мъже за похода си в Мека. Третият етап на развитие включвал уседналите животновъди. Такива общества били по-сложни. Излишъкът от продукцията им можел да насърчава свободното време и културата – както и да издържа постоянна армия. Но както открили римляните, по ирония на съдбата тези културни общества не можели да се противопоставят на преселението на племена, които били варварски по същината си. И сега, почти хилядолетие по-късно, народите от Източния и Западния свят били принудени да научат този урок отново – докато монголските орди се изливали от източната им твърдина по двата континента.

Никоя велика империя не е поначало уникална – но Монголската империя имала достатъчно аномалии, за да я отграничат от почти всички други империи, съществували както преди нея, така и след това, както големи, така и малки. Нейната история, дори самото ѝ съществуване е изтъкано от противоречия. Това била най-голямата сухопътна империя, която светът някога е виждал, простираща се от Тихия океан до източните граници на Германия, но въпреки това се оказала най-краткотрайната велика империя в историята. Империя, която толерирала всички религии – от исляма до християнството и будизма, от шаманизма до юдаизма и даоизма. И все пак на много от тези религии било забранено да извършват най-свещените си обреди. Например на последователите на исляма било забранено да колят животните, така че месото да е халал; също така на евреите било забранено да ядат храна кошер и да практикуват обрязване. Всички поданици на монголската империя трябвало да следват „монголския начин на хранене“. По същия начин едиктите на монголите срещу замърсяването на водата, които на практика забранявали прането на дрехи или къпането, особено през лятото, едва ли ги правели скъпи на религиите, които държали на силната връзка между чистота и благочестие и се отвращавали от мръсотията.

Пълно било с други подобни противоречия. Въпреки огромната завоювана площ, Монголската империя оставила разпръснати руини и никакви големи здания; единственият великолепен паметник, който бил създаден заради монголите, бил Великата китайска стена, чиято цел била да държи монголите вън. Това била империя, печално известна заради мащабното избиване на враговете ѝ; въпреки това тя оставила след себе си в Европа наследство, което причинило още по-мащабна гибел – Черната смърт. Дори императорите ѝ ни предлагат главоблъсканица. Първият ѝ император Чингис хан влязъл в историята като вероятно най-кръвожадния завоевател на всички времена, нашественик, извършващ геноцид, който помитал в небитието всички по пътя си. И все пак последният владетел на Монголската империя е запомнен в романтичното въображение на Запада заради своята приказна столица Ксанаду. Тя била описана от съвременния английски пътешественик Самюъл Пърчас:

В Ксанаду Кублай хан построи великолепен дворец, със стена, обхващаща равнина от шестнадесет мили, в която има плодородни ливади, приятни извори, възхитителни потоци и всякакъв дивеч, а в средата му – разкошна къща за удоволствия, която може да се мести от място на място.

Днес всичко, което е останало от Ксанаду, са руини, заобиколени от затревени купчини пръст, където някога са се издигали градските стени. И все пак Кублай хан не бил Озимандий. По-късно напуснал Ксанаду и установил столицата си в Ханбалик (на монголски: „Градът на вожда“) на мястото на днешната столица на Китай, а именно Пекин. Векове идват и си отиват, но този град и великите му паметници все така лежат като потрошени останки сред самотните и гладки пясъци…

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Време си беше за ново издание на този шедьовър. Страхотни сте!
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0980-5
Купи
Цена
19.58 лв.
(22.00 лв.)

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 80 лв.
-11%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0981-2
Купи
Цена
14.00 лв.
(22.00 лв.)

* 8 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-8лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2024 © Всички права запазени