В тази книга Лоренцо Коен, клиничен психолог и професор в катедрата по обща онкология и поведенчески науки в Университета в Тексас, и съпругата му Алисън Джефрис, магистър по педагогика, опирайки се на най-новите научни открития и клинични изпитвания, както и въз основа на собствения си опит в областта на интегративната медицина, предлагат синергичен метод за превенция, забавяне на развитието и преодоляване на раковите заболявания.
Любовта и социалната подкрепа, управлението на стреса, подобряването на съня, физическата активност, здравословното хранене и чистата околна среда са Шестте елемента, които могат да подобрят качеството на живота ни, да намалят риска от появата на раково заболяване и да увеличат шансовете за дълготрайно оздравяване на вече заболелите. „Антираков начин на живот“ запознава читателя с рисковете, на които се излагаме при съвременния начин на живот, с възникването и развитието на рака, с разпространените начини на лечение и някои неконвенционални практики, всичко това подкрепено с множество примери.
За тази книга добре известният и у нас индийски лекар и застъпник на алтернативната медицина Дийпак Чопра казва: „Това е неоценимо ръководство и за професионалистите в областта на здравеопазването, и за широката публика“.
А любимецът на американските медии, специалистът по интегративна медицина Андрю Уайл, също познат в България, я нарича „революционен научнообоснован план за възстановяване на здравето“.
Лоренцо Коен, Алисън Джефрис – „Антираков начин на живот. Шестте елемента на промяната за здравословен живот“
Настоящите онкологични статистики може и да изглеждат тревожни и дори плашещи, но по-широката картина е обнадеждаваща. Налице е положителна, почти радикална промяна в преживяемостта при различните видове рак. Преди петдесет години всеки четвърти американец е живял с рак в продължение на повече от десет години; днес това се отнася за всеки втори – или имаме удвояване на преживяемостта. Това на усъвършенстването на терапиите и технологиите ли се дължи? Отчасти, да. Но в момента започваме все по-добре да разбираме, че напредъкът на медицината не е единствената причина за подобрените резултати.
Често обаче именно непредсказуемата природа на рака ни кара да се чувстваме безсилни. Въпреки всички наши познания за това заболяване и всички вложения в научни изследвания и лечение, ракът все още успява да излъже очакванията ни и да засегне онези, които изглеждат най-малко вероятните кандидати за подобна диагноза. Например певицата, която през целия си живот не е изпушила нито една цигара, но заболява от рак на белия дроб. Или младият бегач веган, който винаги е бил в добра физическа форма, няма грам тлъстинка по себе си и се гордее с „чистия“ си начин на хранене, но въпреки това бива диагностициран с рак на дебелото черво в четвърти стадий. И най-жестокият от всички примери – невръстното момиченце, което трябва да се бори с агресивна форма на левкемия, преди дори да може да опише с думи онова, което чувства. Защо става така, чудим се ние, че тялото ми, тялото на кой да е човек, позволява това да се случи? Какво би могло да отключи развитието на такова ужасно заболяване в нашия организъм?
Съвсем нормално е да ни измъчват подобни мисли и чувства и да си задаваме подобни въпроси, но много по-важно е да не се самобичуваме, да не се обвиняваме или срамуваме от себе си, да вдигнем ръце и да изпаднем в бездействие. Мег Хършбърг, моя приятелка, която живее и до днес с рак на гърдата и е основателка на научнообоснована програма без комерсиална цел за начин на живот на хора с диагноза рак, наскоро ми сподели защо е толкова важно човек да не се самообвинява, ако се разболее от рак: „На всички участници казваме: „Започни сега. Не поглеждай назад. Изобщо не знаем кое е причинило твоя рак и никога няма да разберем. Обаче знаем, че има неща, които можеш да вършиш по различен начин и които ще окажат радикално въздействие върху твоите усещания. Налице са научни доказателства, че промените в начина на живот оказват положително влияние върху резултатите от твоята терапия“. За Мег и хората, които завършват програмата ѝ, това съсредоточаване в предстоящото се придружава от активно разясняване на оздравителната сила на извършваните промени в начина на живот и на ползата от присъствието на любящи хора. И отново ще цитирам Мег. „Знанието е сила – казва тя, – а що се отнася до рака, знанията притежават силата да помогнат на оцелелите да намалят вероятността от рецидив на заболяването. Има данни в подкрепа на това твърдение и нашето желание е да споделим научните факти с общността, в която живеем, по такъв начин, че хората да се изпълнят с повече надежда, повече сила, повече вдъхновение и повече живот.“
КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА РАК, ВАЖНО Е КАКЪВ ИЗБОР ПРАВИМ ВСЕКИ ДЕН
Поне 50 процента от смъртните случаи вследствие на рак са могли да бъдат предотвратени чрез здравословни промени в начина на живот, като този процент би могъл да бъде и по-висок. Д-р Дейвид Кац, един от водещите авторитети в областта на промените в начина на живот и основател на инициативата „Истинско здраве“, е убеден, че чрез здравословен начин на живот могат да бъдат избегнати 80 процента от хроничните заболявания и случаите на преждевременна смърт. През 2016 г. изследователи от Харвард, поставили си за цел да прегледат данните от над 135 000 души, проследявани в продължение на над четиресет години, установиха, че въздържането от тютюнопушене, умерената консумация на алкохол, поддържането на теглото в здравословни граници и редовните физически упражнения биха могли да предотвратят 41 процента от случаите на рак и 59 процента от смъртните случаи поради рак у жените и две трети от случаите и смъртността у мъжете. Точният процент може да варира според отделните проучвания, но неизменното послание е, че ние можем да предотвратим поне половината от случаите на рак и на смърт от него. Професорът по епидемиология Греъм Голдиц, който е съавтор на уводната статия към харвардското изследване, обобщава резултатите по следния начин: „Като общество трябва да избягваме леността, предизвикана от мисленето, че рискът от развитие на рак се управлява от случайността или че за да отбележим сериозна победа над рака, са ни нужни нови открития в областта на медицината. Нека вместо това да се възползваме от възможността да намалим колективното бреме на рака, като прилагаме ефикасни стратегии за превенция и променим начина си на живот“.
Докато продължаваме да работим за повишаване на обществената информираност относно опасностите за здравето от поведения и практики, превърнали се в неотменима част от западната култура, важно е да отбележим, че животът без рак по никакъв начин не противоречи на стандартните медицински практики. Давид Серван-Шрайбер разбрал, че агресивната терапия е „центърът на мишената“ на ефикасното лечение на рака: той нито за миг не помислял да се отказва от операцията, химио- или лъчетерапията. И при първото поставяне на диагнозата отхвърлил всякаква възможност за „алтернативни“ терапии. Най-важно за него било здравните работници, с които избрал да работи, да се отнасят към него най-вече като към човешко същество, а не просто като към гостоприемник на рака. Имал нужда да се убеди, че лекарите му наистина са взели присърце неговото благополучие. Оказва се, че интуицията му уцелила право в десетката. Да се отдаде на пълноценен живот като човешко същество, а не да си позволи да търпи ограничения поради диагнозата, било фундаментално за неговия подход към проблема.
ПОУКАТА ОТ СЛУЧАЯ С ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ
Ако някой се съмнява, че изборът, който правим по отношение на начина си на живот, повлиява колективния риск от развитие на рак, нека обърне поглед назад към поуките от не толкова далечното минало, когато бяха установени връзките между рака на белия дроб и тютюнопушенето. В началото на 60-те години на двайсети век коалиция от организации, включващи Американската асоциация за белодробни заболявания, Американската кардиологична асоциация, Американската асоциация за туберкулоза и Американската асоциация за обществено здраве, оказват натиск върху президента Джон Ф. Кенеди да вземе мерки по отношение на кризата в общественото здравеопазване, предизвикана от пушенето на цигари. През 1962 г. Кенеди откликва на призива и свиква широк кръг от специалисти, които в продължение на две години преглеждат данните от над седем хиляди научни изследвания и статии. През 1964 г. началникът на отдел „Обществено здраве“ към Министерството на здравеопазването на САЩ Лутър Л. Тери оповестява заключенията на експертната група. Изводът: пушенето на цигари е отговорно за 70-процентно нарастване на смъртността при пушачите в сравнение с непушачите. Оттогава насам благодарение на неуморния труд на поредица негови наследници на поста, на застъпнически групи за обществено здраве и на активисти, които стоят зад успешни, широко популяризирани сред обществеността съдебни процеси срещу компаниите производители на тютюневи изделия, обществото е наясно с причинно-следствената връзка между тютюна (независимо дали се дъвче, или се пуши) и рака. И въпреки това не спира да буди тревога фактът, че 15 процента от гражданите на САЩ продължават да пушат и че броят на пушачите остава прекалено висок в редица страни в Азия, Африка, Европа и Близкия изток. Австралия, където честотата на тютюнопушенето е съизмерима с тази в САЩ, в опит да сведе тези стойности до нула ще продължи непрекъснато да увеличава акциза върху цигарите чак до 2025 година, когато цената на една кутия ще достигне 40 долара. Практиката в САЩ показва, че всяко 10-процентно увеличение на цената на кутия цигари води до намаляване на тютюнопушенето с 2,5 до 5,0 процента, като повечето изследвания сочат средно намаляване от 4,0 процента. В Русия, където цигарите са далеч по-евтини, 60 процента от мъжете и близо 40 процента от цялото население са пушачи.
Нещо повече, ние позволихме на тютюневата индустрия да промени облика си с появата на вапоризирания никотин (т.нар. вейпинг, или пушене на електронни цигари), благодарение на което се сдобихме с цял куп други, все още не достатъчно изследвани химични вещества, в това число и такива с доказана връзка с развитието на рак. Ето защо въпреки намаления дял на младите хора, които пропушват, в момента тийнейджърите посягат към електронните цигари (ужким изобретени, за да помогнат на хората да се откажат от тютюнопушенето) като нов метод за поглъщане на никотин.
Струва си да се отбележи също така и фактът, че независимо от редуцираната честота на рака на белия дроб сред мъжете американци, честотата му сред американките – които започнаха да пушат публично и свободно много по-късно от мъжете – продължи да нараства след 2000 година и едва наскоро започна леко да спада. Отново причината е в това, че ракът на белия дроб, гърлото, хранопровода и на другите видове онкологични заболявания, свързани с тютюнопушенето, се срещат най-често сред възрастните хора, така че жените, започнали да пушат, да речем, през 60-те и 70-те години на миналия век, вероятно едва сега се изправят пред последиците, имащи отношение към развитието на рак. За жалост, тютюнът не причинява рак единствено на белия дроб, а понастоящем се свързва с четиринайсет различни вида онкологични заболявания.
Признанието, че консумацията на тютюн – поведение, което макар и да води до пристрастяване, може да бъде избегнато – е пряка причина за развитието на рак, революционизира разбирането на обществеността за връзките между поведение и заболяване. Вече никой не би могъл да отрече, че действията ни не са без значение, когато става дума за рак. Тази информираност стана причина за възникването на цяла една нова област, превенцията на рака, за търсене на други фактори от начина на живот или от околната среда, свързани с появата на това заболяване.
Освен това нарасна финансирането на научни изследвания в областта на рака, тенденция, която продължава и до днес. И все пак – доста учудващо, ако се замисли човек – по-голямата част от тези ресурси се инвестират в търсенето на различни лекове. Финансирането на изследвания, свързани с превенцията, е десетократно по-малко от доларовите вложения в разработване на терапии и изпитване на нови лекарства за лечение на рака. Аз се боря почти всекидневно срещу тази диспропорция, която се е наложила въпреки очевидността на причинно-следствените връзки между начина на живот и онкологичните заболявания. Но примерът с тютюна и рака на белия дроб показва какво може да се постигне, когато впрегнем умовете и доларите си в името на превенцията. Какво би станало, ако по повод на тютюнопушенето обществото нададеше същия вик на възмущение, както срещу полуфабрикатите от червено месо (като бекона и хотдога), обявени за канцерогени от Международната агенция за изследване на рака? Какво би станало, ако се наложеха по-високи данъци върху хамбургерите и подсладените със захар напитки? Или ако държавните агенции предупреждаваха срещу прекаляването с консумацията на захар и полуфабрикати, свързани с епидемията от затлъстяване и куп хронични заболявания, включително и рака? Щяхме да живеем в съвсем различен свят.
Лоренцо Коен, Алисън Джефрис – „Антираков начин на живот. Шестте елемента на промяната за здравословен живот“
Настоящите онкологични статистики може и да изглеждат тревожни и дори плашещи, но по-широката картина е обнадеждаваща. Налице е положителна, почти радикална промяна в преживяемостта при различните видове рак. Преди петдесет години всеки четвърти американец е живял с рак в продължение на повече от десет години; днес това се отнася за всеки втори – или имаме удвояване на преживяемостта. Това на усъвършенстването на терапиите и технологиите ли се дължи? Отчасти, да. Но в момента започваме все по-добре да разбираме, че напредъкът на медицината не е единствената причина за подобрените резултати.
Често обаче именно непредсказуемата природа на рака ни кара да се чувстваме безсилни. Въпреки всички наши познания за това заболяване и всички вложения в научни изследвания и лечение, ракът все още успява да излъже очакванията ни и да засегне онези, които изглеждат най-малко вероятните кандидати за подобна диагноза. Например певицата, която през целия си живот не е изпушила нито една цигара, но заболява от рак на белия дроб. Или младият бегач веган, който винаги е бил в добра физическа форма, няма грам тлъстинка по себе си и се гордее с „чистия“ си начин на хранене, но въпреки това бива диагностициран с рак на дебелото черво в четвърти стадий. И най-жестокият от всички примери – невръстното момиченце, което трябва да се бори с агресивна форма на левкемия, преди дори да може да опише с думи онова, което чувства. Защо става така, чудим се ние, че тялото ми, тялото на кой да е човек, позволява това да се случи? Какво би могло да отключи развитието на такова ужасно заболяване в нашия организъм?
Съвсем нормално е да ни измъчват подобни мисли и чувства и да си задаваме подобни въпроси, но много по-важно е да не се самобичуваме, да не се обвиняваме или срамуваме от себе си, да вдигнем ръце и да изпаднем в бездействие. Мег Хършбърг, моя приятелка, която живее и до днес с рак на гърдата и е основателка на научнообоснована програма без комерсиална цел за начин на живот на хора с диагноза рак, наскоро ми сподели защо е толкова важно човек да не се самообвинява, ако се разболее от рак: „На всички участници казваме: „Започни сега. Не поглеждай назад. Изобщо не знаем кое е причинило твоя рак и никога няма да разберем. Обаче знаем, че има неща, които можеш да вършиш по различен начин и които ще окажат радикално въздействие върху твоите усещания. Налице са научни доказателства, че промените в начина на живот оказват положително влияние върху резултатите от твоята терапия“. За Мег и хората, които завършват програмата ѝ, това съсредоточаване в предстоящото се придружава от активно разясняване на оздравителната сила на извършваните промени в начина на живот и на ползата от присъствието на любящи хора. И отново ще цитирам Мег. „Знанието е сила – казва тя, – а що се отнася до рака, знанията притежават силата да помогнат на оцелелите да намалят вероятността от рецидив на заболяването. Има данни в подкрепа на това твърдение и нашето желание е да споделим научните факти с общността, в която живеем, по такъв начин, че хората да се изпълнят с повече надежда, повече сила, повече вдъхновение и повече живот.“
КОГАТО СТАВА ДУМА ЗА РАК, ВАЖНО Е КАКЪВ ИЗБОР ПРАВИМ ВСЕКИ ДЕН
Поне 50 процента от смъртните случаи вследствие на рак са могли да бъдат предотвратени чрез здравословни промени в начина на живот, като този процент би могъл да бъде и по-висок. Д-р Дейвид Кац, един от водещите авторитети в областта на промените в начина на живот и основател на инициативата „Истинско здраве“, е убеден, че чрез здравословен начин на живот могат да бъдат избегнати 80 процента от хроничните заболявания и случаите на преждевременна смърт. През 2016 г. изследователи от Харвард, поставили си за цел да прегледат данните от над 135 000 души, проследявани в продължение на над четиресет години, установиха, че въздържането от тютюнопушене, умерената консумация на алкохол, поддържането на теглото в здравословни граници и редовните физически упражнения биха могли да предотвратят 41 процента от случаите на рак и 59 процента от смъртните случаи поради рак у жените и две трети от случаите и смъртността у мъжете. Точният процент може да варира според отделните проучвания, но неизменното послание е, че ние можем да предотвратим поне половината от случаите на рак и на смърт от него. Професорът по епидемиология Греъм Голдиц, който е съавтор на уводната статия към харвардското изследване, обобщава резултатите по следния начин: „Като общество трябва да избягваме леността, предизвикана от мисленето, че рискът от развитие на рак се управлява от случайността или че за да отбележим сериозна победа над рака, са ни нужни нови открития в областта на медицината. Нека вместо това да се възползваме от възможността да намалим колективното бреме на рака, като прилагаме ефикасни стратегии за превенция и променим начина си на живот“.
Докато продължаваме да работим за повишаване на обществената информираност относно опасностите за здравето от поведения и практики, превърнали се в неотменима част от западната култура, важно е да отбележим, че животът без рак по никакъв начин не противоречи на стандартните медицински практики. Давид Серван-Шрайбер разбрал, че агресивната терапия е „центърът на мишената“ на ефикасното лечение на рака: той нито за миг не помислял да се отказва от операцията, химио- или лъчетерапията. И при първото поставяне на диагнозата отхвърлил всякаква възможност за „алтернативни“ терапии. Най-важно за него било здравните работници, с които избрал да работи, да се отнасят към него най-вече като към човешко същество, а не просто като към гостоприемник на рака. Имал нужда да се убеди, че лекарите му наистина са взели присърце неговото благополучие. Оказва се, че интуицията му уцелила право в десетката. Да се отдаде на пълноценен живот като човешко същество, а не да си позволи да търпи ограничения поради диагнозата, било фундаментално за неговия подход към проблема.
ПОУКАТА ОТ СЛУЧАЯ С ТЮТЮНЕВИТЕ ИЗДЕЛИЯ
Ако някой се съмнява, че изборът, който правим по отношение на начина си на живот, повлиява колективния риск от развитие на рак, нека обърне поглед назад към поуките от не толкова далечното минало, когато бяха установени връзките между рака на белия дроб и тютюнопушенето. В началото на 60-те години на двайсети век коалиция от организации, включващи Американската асоциация за белодробни заболявания, Американската кардиологична асоциация, Американската асоциация за туберкулоза и Американската асоциация за обществено здраве, оказват натиск върху президента Джон Ф. Кенеди да вземе мерки по отношение на кризата в общественото здравеопазване, предизвикана от пушенето на цигари. През 1962 г. Кенеди откликва на призива и свиква широк кръг от специалисти, които в продължение на две години преглеждат данните от над седем хиляди научни изследвания и статии. През 1964 г. началникът на отдел „Обществено здраве“ към Министерството на здравеопазването на САЩ Лутър Л. Тери оповестява заключенията на експертната група. Изводът: пушенето на цигари е отговорно за 70-процентно нарастване на смъртността при пушачите в сравнение с непушачите. Оттогава насам благодарение на неуморния труд на поредица негови наследници на поста, на застъпнически групи за обществено здраве и на активисти, които стоят зад успешни, широко популяризирани сред обществеността съдебни процеси срещу компаниите производители на тютюневи изделия, обществото е наясно с причинно-следствената връзка между тютюна (независимо дали се дъвче, или се пуши) и рака. И въпреки това не спира да буди тревога фактът, че 15 процента от гражданите на САЩ продължават да пушат и че броят на пушачите остава прекалено висок в редица страни в Азия, Африка, Европа и Близкия изток. Австралия, където честотата на тютюнопушенето е съизмерима с тази в САЩ, в опит да сведе тези стойности до нула ще продължи непрекъснато да увеличава акциза върху цигарите чак до 2025 година, когато цената на една кутия ще достигне 40 долара. Практиката в САЩ показва, че всяко 10-процентно увеличение на цената на кутия цигари води до намаляване на тютюнопушенето с 2,5 до 5,0 процента, като повечето изследвания сочат средно намаляване от 4,0 процента. В Русия, където цигарите са далеч по-евтини, 60 процента от мъжете и близо 40 процента от цялото население са пушачи.
Нещо повече, ние позволихме на тютюневата индустрия да промени облика си с появата на вапоризирания никотин (т.нар. вейпинг, или пушене на електронни цигари), благодарение на което се сдобихме с цял куп други, все още не достатъчно изследвани химични вещества, в това число и такива с доказана връзка с развитието на рак. Ето защо въпреки намаления дял на младите хора, които пропушват, в момента тийнейджърите посягат към електронните цигари (ужким изобретени, за да помогнат на хората да се откажат от тютюнопушенето) като нов метод за поглъщане на никотин.
Струва си да се отбележи също така и фактът, че независимо от редуцираната честота на рака на белия дроб сред мъжете американци, честотата му сред американките – които започнаха да пушат публично и свободно много по-късно от мъжете – продължи да нараства след 2000 година и едва наскоро започна леко да спада. Отново причината е в това, че ракът на белия дроб, гърлото, хранопровода и на другите видове онкологични заболявания, свързани с тютюнопушенето, се срещат най-често сред възрастните хора, така че жените, започнали да пушат, да речем, през 60-те и 70-те години на миналия век, вероятно едва сега се изправят пред последиците, имащи отношение към развитието на рак. За жалост, тютюнът не причинява рак единствено на белия дроб, а понастоящем се свързва с четиринайсет различни вида онкологични заболявания.
Признанието, че консумацията на тютюн – поведение, което макар и да води до пристрастяване, може да бъде избегнато – е пряка причина за развитието на рак, революционизира разбирането на обществеността за връзките между поведение и заболяване. Вече никой не би могъл да отрече, че действията ни не са без значение, когато става дума за рак. Тази информираност стана причина за възникването на цяла една нова област, превенцията на рака, за търсене на други фактори от начина на живот или от околната среда, свързани с появата на това заболяване.
Освен това нарасна финансирането на научни изследвания в областта на рака, тенденция, която продължава и до днес. И все пак – доста учудващо, ако се замисли човек – по-голямата част от тези ресурси се инвестират в търсенето на различни лекове. Финансирането на изследвания, свързани с превенцията, е десетократно по-малко от доларовите вложения в разработване на терапии и изпитване на нови лекарства за лечение на рака. Аз се боря почти всекидневно срещу тази диспропорция, която се е наложила въпреки очевидността на причинно-следствените връзки между начина на живот и онкологичните заболявания. Но примерът с тютюна и рака на белия дроб показва какво може да се постигне, когато впрегнем умовете и доларите си в името на превенцията. Какво би станало, ако по повод на тютюнопушенето обществото нададеше същия вик на възмущение, както срещу полуфабрикатите от червено месо (като бекона и хотдога), обявени за канцерогени от Международната агенция за изследване на рака? Какво би станало, ако се наложеха по-високи данъци върху хамбургерите и подсладените със захар напитки? Или ако държавните агенции предупреждаваха срещу прекаляването с консумацията на захар и полуфабрикати, свързани с епидемията от затлъстяване и куп хронични заболявания, включително и рака? Щяхме да живеем в съвсем различен свят.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
