Франсоаз Долто (1908-1988) е една от най-големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, една от основателките на Парижката психоаналитична школа, Долто винаги е поставяла в центъра на своите интереси и на клиничната си работа детето и неговите проблеми, неговото развитие, неговото бъдеще. В разговорите си със социалната асистентка Инес Анжелино, събрани в книгата „Когато родителите се разделят“, тя подлага на задълбочен анализ трудностите, изживявани от децата на разведени родители, и възможностите за по-безболезненото им преодоляване.
Тази книга не е есе по психоанализа и не съдържа описания на клинични случаи, но всичко, споделено от мен, е основано на клиничния ми опит. Това е по-скоро книга на гражданка, психоаналитичка по професия, която се интересува от несъзнаваните страдания на децата, страдания, които винаги се дължат на неизреченото или на лъжата, изречена „за тяхно добро“.
Франсоаз Долто