Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Обърнатият хоризонт
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0958-4
Цена
13.00 лв.
(20.00 лв.)
Купи

* 35% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 70 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-35%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (7)
Мнения (3)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
624 гр.
Страници
368
Дата на издаване
20 декември 2021
Превод
Петър Герджиков
Корица
Стефан Касъров

Обърнатият хоризонт

Къде се намира нашето съзнание? Можем ли да го съхраним за бъдещето?

Хоуп, Джош и Люк, трима неразделни приятели студенти по невронауки, мечтаят да променят света. И най-малкото, което смятат да направят, е да прехвърлят човешката памет върху електронен носител. Когато един от тях е необратимо поразен от зловеща болест, те пристъпват към действие. Ще минат десетилетия преди да стане ясно дали дръзкият им проект е бил успешен. „Обърнатият хоризонт“ е книга за живота, смъртта, всесилната наука, за бъдещето и радикално променения хоризонт на човешките надежди. И за безусловната любов. Информатика, криогенизация, симбиоза между живото и неживото… Какво е всичко това? Плод на неукротимото въображение на автора? Неосъществима фантастика? Игра с невероятното? Кой знае… 

Най-сполучливият му роман! Смъртоносно добър! Купете си два – един, за да подгъвате крайчето на страницата, до която сте стигнали, и още един, да стои непокътнат на етажерката. (в. „Льо Паризиен“)

За автора

Марк Леви е популярен френски писател, роден през 1963 г. в Бийанкур. На осемнайсет години постъпва в организацията на Червения кръст и едновременно следва в Париж стопанско управление и информатика. Още като второкурсник създава първата си компания. През 1984 г. заминава за САЩ, където участва в създаването на две фирми за компютърна графика, а по-късно ръководи студио за обработка на компютърни изображения. През 1991 г. се връща във Франция и става един от основателите на компания, занимаваща се с архитектура и вътрешен дизайн.

След което рязко сменя посоката и се отдава на писане. Още първият му роман „Ами ако това беше истина “ (2000), го прави известен. Книгата е екранизирана през 2005 г, преведена е на около четирийсет езика и е издадена в трийсет и пет страни. След този голям успех писателят се установява в Лондон, а по-късно - в Ню Йорк. Следват още 15 романа, всяка година по един, десетина от които преведени в България.

Освен първият му роман на български език са излезли още книгите „Къде си”, „Седем дни за цяла вечност“, „Следващият път“, „Да Ви видя отново“, „Децата на свободата“, „Всички онези неща, които не сме си казали“, „Първата нощ”, „Първият ден”.

През 2007 г. Марк Леви гостува на Панаира на книгата в София.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Марк Леви - „Обърнатият хоризонт“

„Няма нищо по-неизбежно от невъзможното.“ - ВИКТОР ЮГО

В далечината се чу сирена. Като притисна лице към стъклото, Джош въздъхна дълбоко. Погледът му се зарея в тухлените фасади на квартала, където Хоуп и той се бяха установили преди година.
На празната улица се появиха отблясъци от сини и червени светлини, приближиха се и осветиха цялата стая, докато малката камионетка спираше пред входа на сградата.
От сега нататък всяка секунда беше от значение.
– Джош, трябва да го направя… – каза Люк с умоляващ глас.
Да се обърне и да погледне лицето на жената, която обичаше, беше свръх силите му.
– Джош – прошепна Хоуп, докато иглата влизаше във вената ѝ, – не е нужно да гледаш. Винаги ни е било достатъчно да си мълчим.
Джош се приближи до леглото, наведе се към Хоуп и я целуна. Тя едва помръдна бледите си устни.
– Имах голям късмет, че бях с тебе, Джош – каза тя, усмихна му се и затвори очи.

На вратата се почука. Люк стана и отвори, за да влезе екипа – двама санитари и лекар, който веднага се надвеси над главата на Хоуп, за да измери пулса ѝ. Извади от чантата си цяла купчина кабели и елек- троди и ги разположи на гърдите, китките и глезените ѝ.
Погледна графиката на хартиената лента и направи знак на двамата санитари. Те се приближиха с носилка и повдигнаха Хоуп, за да я сложат върху охлаждащ дюшек.
– Трябва да побързаме – каза лекарят.
Джош погледна как изнасят Хоуп и му се щеше да тръгне с тях, но Люк го хвана за ръката и го отведе към прозореца.
Наистина ли мислиш, че това ще проработи? – въздъхна той.
– Изобщо не знам какво ще стане в бъдеще – отговори Люк, но тази вечер направихме невъзможното.
Джош погледна нагоре по улицата. Санитарите натовариха носилката в камионетката, после лекарят скочи вътре и затвори вратите.
– Ако този лекар беше заподозрял нещо… въобще не знам как щях да ти благодаря.
– Вие двамата сте чираците магьосници, а моята роля не беше чак толкова важна. И това е най-малкото, което мога да направя за нея.
– Ти направи най-важното.
– Според нейната теория… само бъдещето ще покаже дали сме на прав път.

1

– Защо винаги си толкова самокритична? Лудост е момиче като теб да е така неуверено в себе си. Или може би това е някаква хитрост.
– Каква хитрост? Само ти можеш да изречеш подобна глупост.
– Може би това е начин да получаваш комплименти?
– Видя ли, че съм права! Ако бях красива, не би и помислил, че имам нужда от комплименти.
– Ставаш досадна, Хоуп. Впрочем най-неустоимото в теб е духът ти. Ти си най-странното момиче, което познавам.
– Когато момче каже на момиче, че е странно, това обикновено означава, че е грозно.
– Така ли, значи не може едновременно да е красиво и странно? Ако бях посмял да кажа това, щеше да ме обвиниш в сексизъм и мачизъм.
– Щях да ти кажа, че си пълен кретен, и с право. Какво представлява тази Анита?
– Коя Анита?
– Не се прави на наивен!
– Тя не беше с мен! Бяхме седнали един до друг в киното и само разменихме мнения за филма.
– Разменили сте мнения за филм, чийто сценарий се заключава в преследване, продължаващо час и двайсет минути, и патетична прегръдка накрая?
– Пречиш ми да работя!
– От един час зяпаш брюнетката, седнала в дъното на библиотеката, искаш ли да пледирам за каузата ти? Мога да я попитам за номера на телефона ѝ, дали е неомъжена и да ѝ кажа, че приятелят ми би искал да я заведе на класически филм. La grande bellezza, шедьовър на Висконти, или дори стар филм на Капра…
– Наистина работя, Хоуп, и не съм виновен, че тази млада жена попада в зрителното ми поле, докато мисля.
– Не можеш да обвиняваш земното притегляне за това, че хората се влюбват, съгласна съм. И за какво мислиш?
– За невротрансмитерите.
– А! Норадреналин, серотонин, допамин, мелатонин...– изреди Хоуп иронично.
– Млъкни и ме чуй за момент. Смята се, че те са отговорни за мобилизирането на мозъка да извършва определени дейности, както и за подобряване на вниманието, паметта, контрола на циклите на сън, за хранителните и сексуалните ни навици… Мелатонинът например играе роля при зимната депресия…
– Ако можеш да ми кажеш кой невротрансмитер играе роля за лятната депресия, когато си обличаш банския, ще те предложа за Нобелова награда.
– А ако тези вещества действат двупосочно? Ако невротрансмитерите събират информация за ефектите, които предизвикват през живота ни? Представи си, че действат като частици жива памет, събиращи цялото наше познание, всичко, което ни оформя и променя характера ни. Никой не знае къде в мозъка се намира центърът на съзнанието, средоточието на нашата уникалност. Сега предположи, че по подобие на мрежа от компютърни сървъри, които съхраняват умопомрачителна съвкупност от данни, невротрансмитерите образуват мрежа, в която е заложена личността ни.
– Блестящо! Дори гениално! И как смяташ да го докажеш?
– Защо мислиш следвам неврология?
– За да съблазняваш момичетата. Сигурна съм, че първият професор, с когото ще споделиш революционните си идеи, ще ти предложи да се насочиш към правото или философията – тоест към нещо, което ще му позволи да не те вижда повече сред студентите си.
– Но ако съм прав, представяш ли си какво би станало?
– Да предположим, че мъгливата ти теория се докаже, че един ден стане възможно разчитането на информацията, съдържаща се в тези молекули. И че в даден момент стигнем до човешката памет.
– Тогава не само бихме могли да я копираме, но и защо не, да свържем човешкото съзнание с компютър.
– Намирам идеята за ужасна, защо ми говориш за това?
– За да работиш по проекта заедно с мене.
Хоуп избухна в смях, за което съседите им по маса ги погледнаха укоризнено.
Смехът на Хоуп винаги развеселяваше Джош. Дори когато му се присмиваше, което ставаше често.
– Започни с това да ме поканиш на вечеря – прошепна тя, – но не нещо, доставено вкъщи, което не става за ядене, говоря ти за истински ресторант.
– Ако това може да почака… в момента съм „на червено“, но в края на седмицата ще спечеля малко пари.
– А баща ти?
– Не, давам уроци на един бавноразвиващ се, чиито родители смятат, че един ден ще завърши успешно и ще се гордеят с него.
– Ти си сноб и си лош. Аз ще платя сметката.
– При това положение съм съгласен да те поканя на вечеря.

Марк Леви - „Обърнатият хоризонт“

„Няма нищо по-неизбежно от невъзможното.“ - ВИКТОР ЮГО

В далечината се чу сирена. Като притисна лице към стъклото, Джош въздъхна дълбоко. Погледът му се зарея в тухлените фасади на квартала, където Хоуп и той се бяха установили преди година.
На празната улица се появиха отблясъци от сини и червени светлини, приближиха се и осветиха цялата стая, докато малката камионетка спираше пред входа на сградата.
От сега нататък всяка секунда беше от значение.
– Джош, трябва да го направя… – каза Люк с умоляващ глас.
Да се обърне и да погледне лицето на жената, която обичаше, беше свръх силите му.
– Джош – прошепна Хоуп, докато иглата влизаше във вената ѝ, – не е нужно да гледаш. Винаги ни е било достатъчно да си мълчим.
Джош се приближи до леглото, наведе се към Хоуп и я целуна. Тя едва помръдна бледите си устни.
– Имах голям късмет, че бях с тебе, Джош – каза тя, усмихна му се и затвори очи.

На вратата се почука. Люк стана и отвори, за да влезе екипа – двама санитари и лекар, който веднага се надвеси над главата на Хоуп, за да измери пулса ѝ. Извади от чантата си цяла купчина кабели и елек- троди и ги разположи на гърдите, китките и глезените ѝ.
Погледна графиката на хартиената лента и направи знак на двамата санитари. Те се приближиха с носилка и повдигнаха Хоуп, за да я сложат върху охлаждащ дюшек.
– Трябва да побързаме – каза лекарят.
Джош погледна как изнасят Хоуп и му се щеше да тръгне с тях, но Люк го хвана за ръката и го отведе към прозореца.
Наистина ли мислиш, че това ще проработи? – въздъхна той.
– Изобщо не знам какво ще стане в бъдеще – отговори Люк, но тази вечер направихме невъзможното.
Джош погледна нагоре по улицата. Санитарите натовариха носилката в камионетката, после лекарят скочи вътре и затвори вратите.
– Ако този лекар беше заподозрял нещо… въобще не знам как щях да ти благодаря.
– Вие двамата сте чираците магьосници, а моята роля не беше чак толкова важна. И това е най-малкото, което мога да направя за нея.
– Ти направи най-важното.
– Според нейната теория… само бъдещето ще покаже дали сме на прав път.

1

– Защо винаги си толкова самокритична? Лудост е момиче като теб да е така неуверено в себе си. Или може би това е някаква хитрост.
– Каква хитрост? Само ти можеш да изречеш подобна глупост.
– Може би това е начин да получаваш комплименти?
– Видя ли, че съм права! Ако бях красива, не би и помислил, че имам нужда от комплименти.
– Ставаш досадна, Хоуп. Впрочем най-неустоимото в теб е духът ти. Ти си най-странното момиче, което познавам.
– Когато момче каже на момиче, че е странно, това обикновено означава, че е грозно.
– Така ли, значи не може едновременно да е красиво и странно? Ако бях посмял да кажа това, щеше да ме обвиниш в сексизъм и мачизъм.
– Щях да ти кажа, че си пълен кретен, и с право. Какво представлява тази Анита?
– Коя Анита?
– Не се прави на наивен!
– Тя не беше с мен! Бяхме седнали един до друг в киното и само разменихме мнения за филма.
– Разменили сте мнения за филм, чийто сценарий се заключава в преследване, продължаващо час и двайсет минути, и патетична прегръдка накрая?
– Пречиш ми да работя!
– От един час зяпаш брюнетката, седнала в дъното на библиотеката, искаш ли да пледирам за каузата ти? Мога да я попитам за номера на телефона ѝ, дали е неомъжена и да ѝ кажа, че приятелят ми би искал да я заведе на класически филм. La grande bellezza, шедьовър на Висконти, или дори стар филм на Капра…
– Наистина работя, Хоуп, и не съм виновен, че тази млада жена попада в зрителното ми поле, докато мисля.
– Не можеш да обвиняваш земното притегляне за това, че хората се влюбват, съгласна съм. И за какво мислиш?
– За невротрансмитерите.
– А! Норадреналин, серотонин, допамин, мелатонин...– изреди Хоуп иронично.
– Млъкни и ме чуй за момент. Смята се, че те са отговорни за мобилизирането на мозъка да извършва определени дейности, както и за подобряване на вниманието, паметта, контрола на циклите на сън, за хранителните и сексуалните ни навици… Мелатонинът например играе роля при зимната депресия…
– Ако можеш да ми кажеш кой невротрансмитер играе роля за лятната депресия, когато си обличаш банския, ще те предложа за Нобелова награда.
– А ако тези вещества действат двупосочно? Ако невротрансмитерите събират информация за ефектите, които предизвикват през живота ни? Представи си, че действат като частици жива памет, събиращи цялото наше познание, всичко, което ни оформя и променя характера ни. Никой не знае къде в мозъка се намира центърът на съзнанието, средоточието на нашата уникалност. Сега предположи, че по подобие на мрежа от компютърни сървъри, които съхраняват умопомрачителна съвкупност от данни, невротрансмитерите образуват мрежа, в която е заложена личността ни.
– Блестящо! Дори гениално! И как смяташ да го докажеш?
– Защо мислиш следвам неврология?
– За да съблазняваш момичетата. Сигурна съм, че първият професор, с когото ще споделиш революционните си идеи, ще ти предложи да се насочиш към правото или философията – тоест към нещо, което ще му позволи да не те вижда повече сред студентите си.
– Но ако съм прав, представяш ли си какво би станало?
– Да предположим, че мъгливата ти теория се докаже, че един ден стане възможно разчитането на информацията, съдържаща се в тези молекули. И че в даден момент стигнем до човешката памет.
– Тогава не само бихме могли да я копираме, но и защо не, да свържем човешкото съзнание с компютър.
– Намирам идеята за ужасна, защо ми говориш за това?
– За да работиш по проекта заедно с мене.
Хоуп избухна в смях, за което съседите им по маса ги погледнаха укоризнено.
Смехът на Хоуп винаги развеселяваше Джош. Дори когато му се присмиваше, което ставаше често.
– Започни с това да ме поканиш на вечеря – прошепна тя, – но не нещо, доставено вкъщи, което не става за ядене, говоря ти за истински ресторант.
– Ако това може да почака… в момента съм „на червено“, но в края на седмицата ще спечеля малко пари.
– А баща ти?
– Не, давам уроци на един бавноразвиващ се, чиито родители смятат, че един ден ще завърши успешно и ще се гордеят с него.
– Ти си сноб и си лош. Аз ще платя сметката.
– При това положение съм съгласен да те поканя на вечеря.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
За първи път чета нещо от този автор и след като приключих с "Обърнатият хоризонт" реших и аз да споделя / май за първи път/ мнение. Това е една невероятна история за истинска любов, в която обаче е набъркана и една много сложна наука, тази за човешкия мозък и неговите способности. Признавам, че това за мен си остава и една плашеща история. След като вече един човек може да получи втори шанс да живее с чуждо сърце, с чужди бъбреци или други органи, дали в бъдеще в чуждо тяло може да "оживее" и нечий чужд мозък с всичките съхранени в него мисли, емоции, чувства? Сега изглежда утопия, но кой знае какво ще се случи в бъдещето?!
Чела съм всички книги на този голям сладкодумник, с удоволствие ще прочета и тази!
Марк Леви е един от най-любимите ми писатели! Чела съм тази книга в оригинал и я препоръчвам на всички! Страхотна сай фай романтична история!
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0958-4
Купи
Цена
13.00 лв.
(20.00 лв.)

* 35% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 70 лв.
-35%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2022 © Всички права запазени