Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Осмели се да се свържеш
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0901-0
Цена
13.35 лв.
(15.00 лв.)
Купи

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 70 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
-11%
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (2)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Страници
176
Дата на издаване
03 септември 2021
Превод
Вяра Видева-Стефанова
Корица
Стефан Касъров

Осмели се да се свържеш

Играта и движението са предпоставки за психичното съзряване при децата. Как ние възрастните можем да подкрепяме здравословното им израстване чрез тялото, движението и съвместната игра, можем да разберем от книгата на Марион Есер „Осмели се да се свържеш”. Това е втората книга за Психомоторика от чуждестранен автор, издавана на български език след „Действаме, играем, мислим” на проф. Бернар Окутюрие.

От „Осмели се да се свържеш” лесно се разбира какво е Психомоторика. Това е книга, която  дава отговор на въпроса как може взаимодействието с децата да е по-малко травматично  и нещо повече – как може да е подкрепящо за тях. Книгата дава много примери от практиката на авторката, от които става ясно как ние,  възрастните можем да сме по-уважителни и по-малко нараняващи когато въвеждаме децата в реалността на света.

Психомоториката е не само терапевтичен метод, който борави със сложни медицински, невробиологични, психологически и психоаналитични конструкти и който помага на децата да преодоляват своите затруднения и да увеличават своите компетенции, той  може да се прилага и като превантивна мярка в педагогическото ежедневие на детските градини и училищата. Точно в превантивен аспект концепцията и принципите на метода могат да дадат важни насоки за съвременното общество. Става дума за това да осигурим на децата необходимата рамка за едно успешно личностно развитие. Само когато едно дете е вътрешно стабилно, то е отворено за учене. Това отдавна е осъзнато от редица европейски държави и днес Психомоториката се прилага като редовен час в училищата на много страни.

„Осмели се да се свържеш” ще бъде полезна както за специалисти по Психомоторика, така и за широк кръг възпитатели и учители, медицински специалисти,  терапевти, социални работници и родители, които се интересуват от инсценировките в детските игри и терапевтичното въздействие на съпътстващия възрастен.

За автора

Марион Есер е психомоторен терапевт с повече от 20 години практика. В момента работи в психиатрична клиника за деца и юноши близо до Бон.

Като дългогодишна сътрудничка на Бернар Окутюрие и преподавател по метода на психомоториката от 2003 г. ръководи Центъра за обучение и развитие към немската асоциация по психомоторика ZAPPA в Бон. Тя е автор на книги, публикува в различни специализирани списания и превежда статии и текстове от френски.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Марион Есер - „Осмели се да се свържеш“
 
Свободното движение и игра – защо са толкова важни?

Какво е значението им за детското развитие? Какво е значението им по отношение на съвременното общество? Какво предлага методологията на Окутюрие в тази връзка?
Преди 25 години присъствах на първите си психомоторни часове в областта на превенцията при Бернар Окутюрие в „Centre d’éducation physique spécialisée“ в град Тур. Тъкмо бях излязла от университета и освен теоретично наученото, нямах никакъв опит с деца. В тази връзка всичко по време на тези часове ми се струваше хаотично и неструктурирано. В началото на часа децата се втурваха шумно към психомоторните модули в залата. Крещяха, щурееха и се трупаха понякога по 25 деца едно върху друго, като често изпод купчината се подаваше ту ръка, ту крак. Издигнатите кули биваха събаряни с шумни възгласи, децата падаха заедно с кулите и се отправяха към следващата възможност за атака. Възрастните издигаха кулите отново и отново, децата ги разрушаваха отново и отново… Накратко: наблюдаваше се интензивен хаос, от който аз бях учудена, въодушевена и шокирана. Едва в края на часа можех да си поема дъх – беше тихо и децата строяха, рисуваха или моделираха – и можех да си отдъхна, че наблюдавам и разпознавам „педагогически важни дейности“– структуриращи, стимулиращи концентрацията, „смислени“...
Отне известно време, докато разбера колко много са свързани двете части на часа и как се изграждат взаимно, как се обуславят. Отне известно време, докато разбера колко диалектично е мислил и действал Бернар Окутюрие в неговото отношение към психомоториката.

Метафората за планинския поток

„Моторната необузданост е като поток, който се спуска от планината. Нищо не може да спре неговата стремителна, дива сила. Въпреки всички препятствия в природата той тече все по-надолу. Водата се блъска при падане, разделя се и се превръща в пяна.
Дивият поток тече все по-надолу – все още силно, но вече с по-премерена сила. Хората са канализирали силата му с бент, който, въпреки че водата тече, задържа силата ѝ в язовир. Енергията на планинския поток е овладяна и трансформирана в електрическа енергия. Свободното движение и игра – защо са толкова важни? Тази енергия сега е разпределена и премерена, за да се осъществи най-подходящият творчески замисъл за доброто на човека.“
Не е трудно да се досетим, че тази метафора може да се използва за детското развитие и учене. Докато енергията се трансформира в нови творчески активности като овладяването на умението за четене и писане, по правило детето се нуждае от 6 до 7 години.
Всеки, който живее с деца, познава енергията на ранното детство. Децата разполагат с една дива, стремителна, импулсивна сила. Децата са шумни, подвижни, неуморни в изразяването на тази неподправена неуморима енергия.
Това е богатството на ранното детство – да разполагаш с цялата енергия, за да опознаваш света, действайки, и стъпка по стъпка да изграждаш идентичността си, съпроводен от тази способност за действие. Децата са любопитни и откривателски настроени. Те опитват нови неща и постоянно са в движение.
Затова имат нужда от пространства, в които да се движат свободно и самостоятелно, пространства, които не са идеално организирани и целесъобразно функционализирани от възрастните.
Това не означава, и е много важно да бъде разбрано, че децата трябва да бъдат оставени сами. Удържане и свързване са най-важните предпоставки за успешно развитие при детето. Да се предостави на детето самостоятелно пространство, в което да се „изпробва“, да натрупа разнообразни преживявания и да може да потърси и да намери самостоятелни решения – точно това е стимулирането. Това си струва да се разбере. Възрастният поставя рамката чрез удържане и свързване.
От метафората с планинския поток става ясно, че свободното движение и игра са предпоставка и условие за развитие на концентрацията и способността за действие. Моторната необузданост, неизчерпаемият подтик към действие е особеното състояние на детето, в което то опознава света и изгражда идентичност. С времето през непосредственото действие се достига и до способността за говорене и мислене като форми на дистанциране.
Моторната необузданост на ранното детство е основата, върху която стъпва психичната зрялост.
Между другото, психически/умствено зрял е онзи човек, който може да се дистанцира от себе си, от собствените си интереси и нужди и да се обърне към другия и другите, за да ги чуе – това е основна предпоставка за училищна готовност, основна предпоставка за учене.
Този поглед към детското развитие противоречи на педагогическите и политически усилия за ранно когнитивно стимулиране, които от своя страна не отчитат достатъчно тонично-емоционалните процеси на узряването.
В Германия може да чуете министърът на образованието Шаван да казва, че „възрастовата граница от 6 години води до това много деца в Германия твърде късно да започват училище по отношение на нивото си, а в края на първи клас те вече да нямат никакъв интерес, тъй като са подложени на занижени изисквания“. В същото време има и точно противоположни мнения като това на Улрих Тьоне, председател на сдружението „Възпитание и наука“, който определя изявлението на Шаван за ранното постъпване в училище като „безсмислено“. „Децата имат право на детство“, казва Тьоне. Той се обосновава, че училището не предоставя възможност за непринудено движение, каквато има в детската градина, и че за училище децата трябва да са психически и емоционално зрели. „Който тръгне на училище, трябва да е достатъчно устойчив, за да може да се справи с определена доза разочарование“, твърди той.
В една стремително променяща се среда и в едно високо технологично общество с изискванията им за ефективност, рентабилност и резултатност, основните нужди на човешкото развитие са се запазили същите. Децата имат нужда от необходимото им време за развитие и от подкрепящи ги в развитието им възрастни.
Известният германски психомоторен специалист Доротеа Байгел пише: „Пренаталното развитие все още трае 9 месеца. Детето се ражда със същите органи за възприятие и движение като родителите си и баба си и дядо си. Никой (все още) не си е помислил да прескочи пренаталното развитие. (…) Движението стои в основата на човешкото развитие и на всяко едно умение, а пренебрегването му води до пасивно, увреждащо поведение, свързано с дефицит на възприятията и затруднения в ученето“.
Тази иронична забележка от съображение за ефективност да се прескочи пренаталното развитие показва абсурдността на обществената дискусия, която се води в Германия. Проблемът е наистина сериозен. Децата се нуждаят от движение и игра и това трябва да бъде уважено и не би могло да бъде прескочено без последствия.
Децата са стимулирани преждевременно и едностранно когнитивно, твърде рано са въведени в един рационален свят (на възрастните), в който на преден план стоят езикът и мисленето. Движението и самостоятелната игра с всичките им позитиви за успешното индивидуално развитие са все по-малко приемани. Тогава обществото ни не би трябвало да се изненадва, че трябва да се разработват все повече нови програми за подкрепяне на деца с проблеми в моториката – физически неактивни или хиперактивни деца.
Аз съм против концепцията за научаване на чужд език още в утробата! Децата трябва да могат да лудуват и да не бъдат така ограничавани толкова, колкото са днес. Основното убеждение в „Психомоторна практика Окутюрие“ – че активното движение и паметта на тялото са изключително важни в процеса на детското развитие – се припокриват с актуалните открития на съвременните изследвания на мозъка. Основните принципи, до които сме достигнали след дългогодишни наблюдения на детското развитие, се доказват теоретично от неврологията, която, както всички знаем, е подраздел на медицината и с която няма как да спорим.
Последните изследвания на детския мозък посочват, че невронните връзки, които остават дългосрочно формирани, са онези, които се активират регулярно в детската субективна действителност. Или с други думи казано, това са връзки, които се появяват в резултат на отношенията, които детето изгражда със света.

Марион Есер - „Осмели се да се свържеш“
 
Свободното движение и игра – защо са толкова важни?

Какво е значението им за детското развитие? Какво е значението им по отношение на съвременното общество? Какво предлага методологията на Окутюрие в тази връзка?
Преди 25 години присъствах на първите си психомоторни часове в областта на превенцията при Бернар Окутюрие в „Centre d’éducation physique spécialisée“ в град Тур. Тъкмо бях излязла от университета и освен теоретично наученото, нямах никакъв опит с деца. В тази връзка всичко по време на тези часове ми се струваше хаотично и неструктурирано. В началото на часа децата се втурваха шумно към психомоторните модули в залата. Крещяха, щурееха и се трупаха понякога по 25 деца едно върху друго, като често изпод купчината се подаваше ту ръка, ту крак. Издигнатите кули биваха събаряни с шумни възгласи, децата падаха заедно с кулите и се отправяха към следващата възможност за атака. Възрастните издигаха кулите отново и отново, децата ги разрушаваха отново и отново… Накратко: наблюдаваше се интензивен хаос, от който аз бях учудена, въодушевена и шокирана. Едва в края на часа можех да си поема дъх – беше тихо и децата строяха, рисуваха или моделираха – и можех да си отдъхна, че наблюдавам и разпознавам „педагогически важни дейности“– структуриращи, стимулиращи концентрацията, „смислени“...
Отне известно време, докато разбера колко много са свързани двете части на часа и как се изграждат взаимно, как се обуславят. Отне известно време, докато разбера колко диалектично е мислил и действал Бернар Окутюрие в неговото отношение към психомоториката.

Метафората за планинския поток

„Моторната необузданост е като поток, който се спуска от планината. Нищо не може да спре неговата стремителна, дива сила. Въпреки всички препятствия в природата той тече все по-надолу. Водата се блъска при падане, разделя се и се превръща в пяна.
Дивият поток тече все по-надолу – все още силно, но вече с по-премерена сила. Хората са канализирали силата му с бент, който, въпреки че водата тече, задържа силата ѝ в язовир. Енергията на планинския поток е овладяна и трансформирана в електрическа енергия. Свободното движение и игра – защо са толкова важни? Тази енергия сега е разпределена и премерена, за да се осъществи най-подходящият творчески замисъл за доброто на човека.“
Не е трудно да се досетим, че тази метафора може да се използва за детското развитие и учене. Докато енергията се трансформира в нови творчески активности като овладяването на умението за четене и писане, по правило детето се нуждае от 6 до 7 години.
Всеки, който живее с деца, познава енергията на ранното детство. Децата разполагат с една дива, стремителна, импулсивна сила. Децата са шумни, подвижни, неуморни в изразяването на тази неподправена неуморима енергия.
Това е богатството на ранното детство – да разполагаш с цялата енергия, за да опознаваш света, действайки, и стъпка по стъпка да изграждаш идентичността си, съпроводен от тази способност за действие. Децата са любопитни и откривателски настроени. Те опитват нови неща и постоянно са в движение.
Затова имат нужда от пространства, в които да се движат свободно и самостоятелно, пространства, които не са идеално организирани и целесъобразно функционализирани от възрастните.
Това не означава, и е много важно да бъде разбрано, че децата трябва да бъдат оставени сами. Удържане и свързване са най-важните предпоставки за успешно развитие при детето. Да се предостави на детето самостоятелно пространство, в което да се „изпробва“, да натрупа разнообразни преживявания и да може да потърси и да намери самостоятелни решения – точно това е стимулирането. Това си струва да се разбере. Възрастният поставя рамката чрез удържане и свързване.
От метафората с планинския поток става ясно, че свободното движение и игра са предпоставка и условие за развитие на концентрацията и способността за действие. Моторната необузданост, неизчерпаемият подтик към действие е особеното състояние на детето, в което то опознава света и изгражда идентичност. С времето през непосредственото действие се достига и до способността за говорене и мислене като форми на дистанциране.
Моторната необузданост на ранното детство е основата, върху която стъпва психичната зрялост.
Между другото, психически/умствено зрял е онзи човек, който може да се дистанцира от себе си, от собствените си интереси и нужди и да се обърне към другия и другите, за да ги чуе – това е основна предпоставка за училищна готовност, основна предпоставка за учене.
Този поглед към детското развитие противоречи на педагогическите и политически усилия за ранно когнитивно стимулиране, които от своя страна не отчитат достатъчно тонично-емоционалните процеси на узряването.
В Германия може да чуете министърът на образованието Шаван да казва, че „възрастовата граница от 6 години води до това много деца в Германия твърде късно да започват училище по отношение на нивото си, а в края на първи клас те вече да нямат никакъв интерес, тъй като са подложени на занижени изисквания“. В същото време има и точно противоположни мнения като това на Улрих Тьоне, председател на сдружението „Възпитание и наука“, който определя изявлението на Шаван за ранното постъпване в училище като „безсмислено“. „Децата имат право на детство“, казва Тьоне. Той се обосновава, че училището не предоставя възможност за непринудено движение, каквато има в детската градина, и че за училище децата трябва да са психически и емоционално зрели. „Който тръгне на училище, трябва да е достатъчно устойчив, за да може да се справи с определена доза разочарование“, твърди той.
В една стремително променяща се среда и в едно високо технологично общество с изискванията им за ефективност, рентабилност и резултатност, основните нужди на човешкото развитие са се запазили същите. Децата имат нужда от необходимото им време за развитие и от подкрепящи ги в развитието им възрастни.
Известният германски психомоторен специалист Доротеа Байгел пише: „Пренаталното развитие все още трае 9 месеца. Детето се ражда със същите органи за възприятие и движение като родителите си и баба си и дядо си. Никой (все още) не си е помислил да прескочи пренаталното развитие. (…) Движението стои в основата на човешкото развитие и на всяко едно умение, а пренебрегването му води до пасивно, увреждащо поведение, свързано с дефицит на възприятията и затруднения в ученето“.
Тази иронична забележка от съображение за ефективност да се прескочи пренаталното развитие показва абсурдността на обществената дискусия, която се води в Германия. Проблемът е наистина сериозен. Децата се нуждаят от движение и игра и това трябва да бъде уважено и не би могло да бъде прескочено без последствия.
Децата са стимулирани преждевременно и едностранно когнитивно, твърде рано са въведени в един рационален свят (на възрастните), в който на преден план стоят езикът и мисленето. Движението и самостоятелната игра с всичките им позитиви за успешното индивидуално развитие са все по-малко приемани. Тогава обществото ни не би трябвало да се изненадва, че трябва да се разработват все повече нови програми за подкрепяне на деца с проблеми в моториката – физически неактивни или хиперактивни деца.
Аз съм против концепцията за научаване на чужд език още в утробата! Децата трябва да могат да лудуват и да не бъдат така ограничавани толкова, колкото са днес. Основното убеждение в „Психомоторна практика Окутюрие“ – че активното движение и паметта на тялото са изключително важни в процеса на детското развитие – се припокриват с актуалните открития на съвременните изследвания на мозъка. Основните принципи, до които сме достигнали след дългогодишни наблюдения на детското развитие, се доказват теоретично от неврологията, която, както всички знаем, е подраздел на медицината и с която няма как да спорим.
Последните изследвания на детския мозък посочват, че невронните връзки, които остават дългосрочно формирани, са онези, които се активират регулярно в детската субективна действителност. Или с други думи казано, това са връзки, които се появяват в резултат на отношенията, които детето изгражда със света.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0901-0
Купи
Цена
13.35 лв.
(15.00 лв.)

* 11% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 70 лв.
-11%
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2021 © Всички права запазени