По случай двестагодишнината от рождението на Шарл Бодлер издателство „Колибри“ поднася на своите читатели и на почитателите му луксозно оформено издание на „Цветя на злото“ с 15 илюстрации от Улрих Мертенс.
Българските съответствия на безсмъртните творби, дело на поета Кирил Кадийски, отдавна са неотменна част от българското културно наследство. Съхранили непокътнато словото на Бодлер, текстовете са останали незасегнати от патината на времето в своето десетилетно българско битие.
Шарл Бодлер (1821-1867) e френски поет, художествен критик и преводач. „Данте на една пропаднала епоха“ по думите на Барбе д’Орвили, „обърнат към класицизма, подхранван от романтизма“, на кръстопътя между парнасизма и символизма, певец на „модерността“, той заема първостепенно място сред френските поети.
Днес Шарл Бодлер би навършил 200 години, ако Смъртта, с която той приживе така охотно флиртува, не бе прекъснала нишката на живота му без време. За поколенията той ще остане завинаги екстравагантният денди и бунтар, преобърнал представите за поезия на цял един век, а и на следващите, със своите болезнено прелестни „Цветя на злото“.
Шарл Бодлер - Цветя на злото
АЛБАТРОСЪТ
Понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят –
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят,
На пода повален между въжа дебели,
той – кралят на лазура! – мълчи скован и плах,
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно повлича покрай тях.
О, пътника крилат с походка тъй неловка!
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!
Един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него кyца, моряците разсмял.
Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата,
крилата исполински му пречат да върви.
ІІІ ИЗВИСЯВАНЕ
Над голи равнини и над блата разлети,
над облаци, морета, над върхове, гори,
отвъд самия етер и слънцето дори,
отвъд предела на сияйните планети,
о, ти, мой дух, политаш – нагоре, навъзбог,
и както смел плyвец с талазите се бори,
тъй пориш весело бездънните простори
с един неподражаем, непобедим възторг.
Носи се, бягай от миазмите, от ада
и с въздуха върховен се пречисти, сияй
и пий като нектар с божествена наслада
от светлината бистра на чистия безкрай!
След тая скука тук и скръб, със свойто бреме
притиснали живота в студената мъгла,
щастлив е който може с разперени крила
към светозарните земи да се възземе;
чиято волна мисъл се вдига в утринта
към ясното небе подобно чучулига
и който, литнал над живота груб, постига
езика на цветята и немите неща.
IV СЪОТВЕТСТВИЯ
Природата е храм и живите колони
невнятни думи често отронват с шепот лек;
и лута се в гората от символи човек,
изпращан от очи, към него благосклонни.
И както се настигат, все по-далеч оттук,
И сливат се в дълбок, зловещ кънтеж ехата –
без край като нощта и като светлината, –
така си съответстват и мирис, цвят и звук.
Аз зная чуден мирис – по-нежен от обой,
по-свеж от детска плът, зелен като морава,
но знам и друг – тържествен и сластно пищен, той
с безкрайните неща несетно ни сродява:
тамян и смирна, мускус и амбра са това,
възторгващи духа ни и всички сетива.
Шарл Бодлер - Цветя на злото
АЛБАТРОСЪТ
Понякога из път, щом скука ги обземе,
огромни албатроси моряците ловят –
безгрижни спътници, които дълго време
над бездните горчиви след кораба летят,
На пода повален между въжа дебели,
той – кралят на лазура! – мълчи скован и плах,
но става и криле огромни, снежнобели
като весла плачевно повлича покрай тях.
О, пътника крилат с походка тъй неловка!
Прекрасен в своя полет, как жалък е и вял!
Един му пуска дим в разтворената човка,
а друг след него кyца, моряците разсмял.
Поетът е събрат на принца на ятата,
сред бурите се носи, стрела не го лови,
но долу, заточен сред гмежа на тълпата,
крилата исполински му пречат да върви.
ІІІ ИЗВИСЯВАНЕ
Над голи равнини и над блата разлети,
над облаци, морета, над върхове, гори,
отвъд самия етер и слънцето дори,
отвъд предела на сияйните планети,
о, ти, мой дух, политаш – нагоре, навъзбог,
и както смел плyвец с талазите се бори,
тъй пориш весело бездънните простори
с един неподражаем, непобедим възторг.
Носи се, бягай от миазмите, от ада
и с въздуха върховен се пречисти, сияй
и пий като нектар с божествена наслада
от светлината бистра на чистия безкрай!
След тая скука тук и скръб, със свойто бреме
притиснали живота в студената мъгла,
щастлив е който може с разперени крила
към светозарните земи да се възземе;
чиято волна мисъл се вдига в утринта
към ясното небе подобно чучулига
и който, литнал над живота груб, постига
езика на цветята и немите неща.
IV СЪОТВЕТСТВИЯ
Природата е храм и живите колони
невнятни думи често отронват с шепот лек;
и лута се в гората от символи човек,
изпращан от очи, към него благосклонни.
И както се настигат, все по-далеч оттук,
И сливат се в дълбок, зловещ кънтеж ехата –
без край като нощта и като светлината, –
така си съответстват и мирис, цвят и звук.
Аз зная чуден мирис – по-нежен от обой,
по-свеж от детска плът, зелен като морава,
но знам и друг – тържествен и сластно пищен, той
с безкрайните неща несетно ни сродява:
тамян и смирна, мускус и амбра са това,
възторгващи духа ни и всички сетива.
Оценка: +3
Оценка: +1
Оценка: -4 +1
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
