Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Доброволецът
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0773-3
Купи
Цена
17.50 лв.
(25.00 лв.)
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас
за приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
-30%
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0772-6
Купи
Цена
15.00 лв.
(25.00 лв.)
-10лв.
Информация
Рейтинг (17)
Мнения (3)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
403 гр.
Страници
552
Дата на издаване
17 март 2021
Превод
Венцислав К. Венков
Корица
Иво Рафаилов

Доброволецът

През септември 1940 г. бившият кавалерийски офицер Витолд Пилецки се оставя да бъде арестуван от  немските власти и изпратен в концентрационния лагер в покрайнините на Освиенцим. Целта на мисиятa: да информира полската съпротива и полското правителство в изгнание, а чрез него – и съюзниците от антихитлеристката коалиция – за масовите избивания на лагерниците и постепенното превръщане на лагера „Аушвиц“ в  епицентър на унищожението на европейското еврейство. 

След престой от две и половина години обаче Пилецки стига до извода, че за да подтикне Запада към действие ще трябва да извърши невъзможното -- да избяга от „Аушвиц“.

Заличен тотално от историята и екзекутиран през 1948 г. от следвоенното полско прокомунистическо  правителство, Пилецки остава почти непознат за широката световна общественост. Архивът му и шифрите, с които е бил закодиран от Пилецки, е върнат на сина му Анджей едва след рухването на Съветския съюз.

Получил достъп до този и редица други архиви от двете страни на Атлантика, авторът на настоящото издание – роденият през 1978 г. в Уелс Джак Феъруедър  – предлага първото задълбочено и подробно документирано изследване за живота на Витолд Пилецки.

За автора

Випускникът на Оксфорд Джак Феъруедър има стаж като военен кореспондент с британските войски в Ирак през 2003 г., а впоследствие отразява и войната в Афганистан за в. „Уошингтън Поуст“.

За „Доброволецът“ Феъруедър получава и една от най-престижните литературни награди във Великобритания (заедно с „Букър“) – наградата „Коста“, основана през 1971 г. от пивоварните „Уитбред“, а днес носеща името на световноизвестната верига от кафенета. Днес общият награден фонд „Коста“ възлиза на 60 000 британски паунда.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

Джак Феъруедър – „Доброволецът“

Онзи, който обича много, върши много. Онзи, който върши нещо добре, върши много. Но върши много и онзи, който служи на общността, преди да се съобрази със собствените си интереси. /Tома Кемпийски/

Увод


Камионите с ръмжащи двигатели спират пред входа. Чуват се крясъци и изстрели. Домоуправителят чука на вратата:
– Немците дойдоха. Скрий се в мазето, ако искаш, или се измъкни през задната градина.
Мъжът в стаята не помръдва. Действието се развива призори на 19 септември 1940 г. в окупираната от нацистите Варшава. Немците са нахлули в Полша предната година и в Европа се развихря Втората световна война. Хитлер тепърва ще провъзгласи плановете си да унищожи евреите. Засега целта му е да съсипе Полша, като елиминира професионалната ѝ класа. Страната е подложена на брутален терор. Хиляди поляци – лекари, учители, писатели, юристи, евреи и католици – са арестувани по улиците и впоследствие разстреляни или интернирани. През юни немците отварят и нов концентрационен лагер за част от пленниците. Името на лагера е „Аушвиц“, но почти не се знае какво става вътре в него.
Мъжът в апартамента е известéн предварително за сутрешната хайка и за вероятността попадналите в нея да бъдат изпратени в лагера. И тъкмо по тази причина сега се намира тук. Целта му е да се внедри в лагера като член на съпротивата, да създаде нелегални ядра и да събира доказателства за извършваните там престъпления от нацистите. Някой разбива с ритник входната врата на блока и по бетонните стълби закънтяват стъпки. Мъжът си облича палтото, когато забелязва, че от съседната стая облещилото се в леглото си тригодишно момченце е изпуснало плюшеното си меченце на пода. Немците вече блъскат по вратата и крещят. Мъжът се навежда и подава меченцето на детето, а в това време майката отваря на немците.
– До скоро – прошепва той на детето. След което, противно на всички свои инстинкти, се оставя да бъде арестуван.
„Витолд Пилецки става доброволно затворник в „Аушвиц“.“ Това съвсем сбито резюме на една човешка история постави началото на петгодишното ми изследване, в което проследих стъпките на човека от фермер любител в провинциална Полша до нелегален деец в окупираната Варшава, до откаран в конски вагон роб в концлагера и до разузнавач в епицентъра на най-голямото нацистко зло. Изучих Витолд най-подробно. Но така и не преставам да се връщам към простото първоначално изречение и към момента, в който е очаквал немците да нахлуят в квартирата му, като не спирам да разсъждавам какво би могла да ни разкаже историята му за нашето съвремие.
Пръв за случая с Витолд ми спомена моят приятел Мат Макалистър в разговор по време на вечеря в Лонг Айлънд през есента на 2011 г. Двамата с Мат служихме заедно като репортeри по време на войните в Близкия изток и се мъчехме да открием някакъв смисъл в онова, на което бяхме станали свидетели. В типичния за него прям стил Мат беше отишъл специално до „Аушвиц“, за да придобие преки впечатления за най-голямото зло в историята, и там беше научил за групата бойци от съпротивата, която Витолд ръководил в самия лагер. По време на онази вечеря и двамата намерихме определено упование в мисълта, че въпреки малкия си брой, неколцината са посмели да се опълчат на нацистите. В същото време обаче ме порази мисълта колко малко се знае за мисията на Витолд, чиято цел била да предупреди Запада за престъпленията на нацистите и да създаде нелегална армия за разрушаването на лагера.
Част от събитията ми се поизясниха година по-късно, когато излезе английският превод на най-дългия рапорт на Витолд за лагера. Историята с излизането на този рапорт на бял свят е забележителна сама по себе си. Получилият достъп до документа през 60-те години на XX в. полски историк Юзеф Гарлински установява, че Витолд е кодирал всички упоменати от него имена. Гарлински успява да налучка част от тях, а други установява посредством интервюта с оцелели концлагерници и впоследствие публикува първата история на съпротивителното движение в лагера. През 1991 г. изследователят от Държавния музей „Аушвиц-Биркенау“ Адам Сайра открива непубликуваните спомени на Витолд, втори негов рапорт и други разпокъсани писания, които били заключени в полските архиви след 1948 г. Сред тези материали е и ключът, който позволява да бъдат идентифицирани съконспираторите на Витолд.
От прочетения от мен през 2012 г. рапорт се убедих колко съзнателен хроникьор е бил Витолд на собствените му изживявания в „Аушвиц“, които е описал със своята сурова, настоятелна проза. И все пак описанието пред мен си оставаше накъсано, а на места и изопачено. От страх да не разкрие колегите си и да ги изложи на опасността от арестуване, той не регистрира отделни критични епизоди, спестява ни своите унищожителни наблюдения и старателно поставя събитията в рамка, която да е разбираема за военните, които ще четат написаното. Оставя без отговор ред въпроси, най-критични и неизяснени сред които са: Какво е ставало с разузнавателните данни, с които Витолд се е сдобивал в „Аушвиц“ с риск на живота си? Успял ли е да предостави на англичаните и американците сведения за Холокоста далеч преди те да признаят публично ролята на лагера? Потулени ли са били рапортите му? Колко живота са щели да бъдат спасени, ако на предупрежденията му е било обърнато внимание?
За мен цялата тази история се оказа и лично предизвикателство: бях на същата възраст, на която е бил и Витолд при избухването на войната; и аз като него имах младо семейство и дом. Какво е било онова, което е подтикнало Витолд да предприеме целия свързан с подобна мисия риск и защо целият му подход на доброволец ми действаше така завладяващо? Долавях във Витолд същото онова безпокойство, което ме беше накарало и мен да се включа във войната, и оттогава не ми дава мира. Дали не би могъл Витолд да ме научи нещо за собствените ми усилия да проумея живота?
Отлетях за Варшава през януари 2016 г. и започнах да търся отговорите на тези въпроси. Държах на първо време да се срещна с Витолдовия син Анджей. Преди срещата изпитвах силни притеснения. С какво право аз, непознатият, се навирам внезапно в бащиното му минало? Анджей е бил съвсем млад, почти дете, когато екзекутират Витолд. В продължение на петдесет години са му втълпявали, че баща му е бил враг на държавата, а той, Анджей, макар и да не е вярвал, открил цялата истина за мисията на баща му едва през 90-те години на XX в., след отварянето на комунистическите архиви. Притесненията ми, разбира се, са били съвсем напразни. Анджей се оказа изключително приятен и увлекателен събеседник, независимо че от самото начало ме предупреди:
– Не съм сигурен какво друго ще успеете да намерите или откъде да започнете своето издирване.
– От вас – отвърнах.
Когато за даден човек се знае толкова малко, всяка спомената от Анджей подробност е от значение. За мен мисленето на Витолд се заключаваше в онова, което е оставил в писмен вид, и само хора от рода на Анджей можеха да ми обяснят какво е имал предвид Витолд. Порази ме също така и големият брой на все още живи хора, които са познавали Витолд. Някои от тях до този момент не бяха споделяли спомените си – било то, понеже са се бояли да го сторят при комунистите, или защото никой не ги е питал. Освен да събера свидетелства от живите, исках и лично да пресъздам житейския път на Витолд. Въпреки огромните поражения от войната, отделни места все още съществуваха, а за мен най-важното от тях беше апартаментът, в който е бил задържан Витолд. Личните ми впечатления от различните места щяха да са ми особено ценни при описанията на конкретните събития. А още по-важни щяха да са възможностите да изслушам преживяното от свидетелите. Оказа се, че все още е живо някогашното тригодишно момченце Марек, обитавало навремето апартамента. Той и майка му – шуренайката на Витолд – оцелели от войната, но били изхвърлени от дома им от комунистите. Заедно с мен Марек направи първото си за изминалите седемдесет години посещение на някогашното им жилище. Посещението ни го подсети за случая с плюшеното меченце, а за мен това беше красноречив пример за способността на Витолд да гледа отвъд себе си дори в моменти на изключителен стрес.
Давах си, естествено, сметка, че за написването на книгата ще се нуждая от стотици – да не кажа хиляди – подобни детайли. А къде точно ще ги намеря, ми стана ясно при посещението ми в Държавния музей „Аушвиц-Биркенау“. Там се съхраняват над 3500 свидетелски показания на оцелели концлагеристи; стотици от тях хвърлят светлина върху дейността на Витолд или описват събития, на които и той е бил свидетел. До този момент повечето от тях не са били нито превеждани, нито публикувани. Точно от такъв материал се нуждаех, за да ми станат по-ясни Витолдовите реакции, а нали и това беше целта ми – да вникна в неговото мислене и да започна да намирам отговор на въпроса кое го е накарало да се съпротивлява.
Изследователите на Холокоста бързо стигат до извода, че става дума не само за избиването на милиони невинни европейци, но и за колективния отказ този ужас да бъде признат и да му се противодейства. Официални лица сред съюзниците са полагали усилия да отсеят истината, но изправили се веднъж очи в очи с действителността, не са посмявали да предприемат онзи морален скок, който е щял да ги подтикне към действия. Провалът обаче не е бил само политически. Дори самите затворници в „Аушвиц“ са се затруднявали да си представят мащаба на Холокоста, докато немците превръщат лагера от жесток затвор във фабрика на смъртта. И те се поддават на човешката склонност да се пренебрегват, оправдават или отричат масовите избивания като явление без връзка с водената от тях борба. Но не и Витолд. За разлика от тях, той рискува живота си, за да осветли ужасите в концлагера.
В хода на проучванията ми се стремях да разбера кои именно качества са отличавали Витолд от околните. Но в процеса на изнамиране на повече негови писания и в срещите ми с хора, които са го познавали, а в няколко отделни случая – и които са се борили редом с него – установих, че може би най-забележителното у Витолд Пилецки – фермер и приближаващ четиресетия си рожден ден баща на две деца без някакви особени успехи в службата и без изявена набожност – е колко малко се е различавал от вас и от мен в самото начало на войната. Тази констатация съответно постави на фокус нов въпрос: Кое е подтикнало този с нищо неоткрояващ се човек да разшири моралния си капацитет дотам, че да разкрие, посочи и се противопостави на най-големите нацистки престъпления, докато другите около него са извръщали глави?
Излагам тук неговия случай като провокираща нова глава в историята на „Аушвиц“ и опит да се осъзнае как така се е намерил човек, който е рискувал всичко, за да помогне на ближните си.
гр. Шарлот, 2020 г.

Джак Феъруедър – „Доброволецът“

Онзи, който обича много, върши много. Онзи, който върши нещо добре, върши много. Но върши много и онзи, който служи на общността, преди да се съобрази със собствените си интереси. /Tома Кемпийски/

Увод


Камионите с ръмжащи двигатели спират пред входа. Чуват се крясъци и изстрели. Домоуправителят чука на вратата:
– Немците дойдоха. Скрий се в мазето, ако искаш, или се измъкни през задната градина.
Мъжът в стаята не помръдва. Действието се развива призори на 19 септември 1940 г. в окупираната от нацистите Варшава. Немците са нахлули в Полша предната година и в Европа се развихря Втората световна война. Хитлер тепърва ще провъзгласи плановете си да унищожи евреите. Засега целта му е да съсипе Полша, като елиминира професионалната ѝ класа. Страната е подложена на брутален терор. Хиляди поляци – лекари, учители, писатели, юристи, евреи и католици – са арестувани по улиците и впоследствие разстреляни или интернирани. През юни немците отварят и нов концентрационен лагер за част от пленниците. Името на лагера е „Аушвиц“, но почти не се знае какво става вътре в него.
Мъжът в апартамента е известéн предварително за сутрешната хайка и за вероятността попадналите в нея да бъдат изпратени в лагера. И тъкмо по тази причина сега се намира тук. Целта му е да се внедри в лагера като член на съпротивата, да създаде нелегални ядра и да събира доказателства за извършваните там престъпления от нацистите. Някой разбива с ритник входната врата на блока и по бетонните стълби закънтяват стъпки. Мъжът си облича палтото, когато забелязва, че от съседната стая облещилото се в леглото си тригодишно момченце е изпуснало плюшеното си меченце на пода. Немците вече блъскат по вратата и крещят. Мъжът се навежда и подава меченцето на детето, а в това време майката отваря на немците.
– До скоро – прошепва той на детето. След което, противно на всички свои инстинкти, се оставя да бъде арестуван.
„Витолд Пилецки става доброволно затворник в „Аушвиц“.“ Това съвсем сбито резюме на една човешка история постави началото на петгодишното ми изследване, в което проследих стъпките на човека от фермер любител в провинциална Полша до нелегален деец в окупираната Варшава, до откаран в конски вагон роб в концлагера и до разузнавач в епицентъра на най-голямото нацистко зло. Изучих Витолд най-подробно. Но така и не преставам да се връщам към простото първоначално изречение и към момента, в който е очаквал немците да нахлуят в квартирата му, като не спирам да разсъждавам какво би могла да ни разкаже историята му за нашето съвремие.
Пръв за случая с Витолд ми спомена моят приятел Мат Макалистър в разговор по време на вечеря в Лонг Айлънд през есента на 2011 г. Двамата с Мат служихме заедно като репортeри по време на войните в Близкия изток и се мъчехме да открием някакъв смисъл в онова, на което бяхме станали свидетели. В типичния за него прям стил Мат беше отишъл специално до „Аушвиц“, за да придобие преки впечатления за най-голямото зло в историята, и там беше научил за групата бойци от съпротивата, която Витолд ръководил в самия лагер. По време на онази вечеря и двамата намерихме определено упование в мисълта, че въпреки малкия си брой, неколцината са посмели да се опълчат на нацистите. В същото време обаче ме порази мисълта колко малко се знае за мисията на Витолд, чиято цел била да предупреди Запада за престъпленията на нацистите и да създаде нелегална армия за разрушаването на лагера.
Част от събитията ми се поизясниха година по-късно, когато излезе английският превод на най-дългия рапорт на Витолд за лагера. Историята с излизането на този рапорт на бял свят е забележителна сама по себе си. Получилият достъп до документа през 60-те години на XX в. полски историк Юзеф Гарлински установява, че Витолд е кодирал всички упоменати от него имена. Гарлински успява да налучка част от тях, а други установява посредством интервюта с оцелели концлагерници и впоследствие публикува първата история на съпротивителното движение в лагера. През 1991 г. изследователят от Държавния музей „Аушвиц-Биркенау“ Адам Сайра открива непубликуваните спомени на Витолд, втори негов рапорт и други разпокъсани писания, които били заключени в полските архиви след 1948 г. Сред тези материали е и ключът, който позволява да бъдат идентифицирани съконспираторите на Витолд.
От прочетения от мен през 2012 г. рапорт се убедих колко съзнателен хроникьор е бил Витолд на собствените му изживявания в „Аушвиц“, които е описал със своята сурова, настоятелна проза. И все пак описанието пред мен си оставаше накъсано, а на места и изопачено. От страх да не разкрие колегите си и да ги изложи на опасността от арестуване, той не регистрира отделни критични епизоди, спестява ни своите унищожителни наблюдения и старателно поставя събитията в рамка, която да е разбираема за военните, които ще четат написаното. Оставя без отговор ред въпроси, най-критични и неизяснени сред които са: Какво е ставало с разузнавателните данни, с които Витолд се е сдобивал в „Аушвиц“ с риск на живота си? Успял ли е да предостави на англичаните и американците сведения за Холокоста далеч преди те да признаят публично ролята на лагера? Потулени ли са били рапортите му? Колко живота са щели да бъдат спасени, ако на предупрежденията му е било обърнато внимание?
За мен цялата тази история се оказа и лично предизвикателство: бях на същата възраст, на която е бил и Витолд при избухването на войната; и аз като него имах младо семейство и дом. Какво е било онова, което е подтикнало Витолд да предприеме целия свързан с подобна мисия риск и защо целият му подход на доброволец ми действаше така завладяващо? Долавях във Витолд същото онова безпокойство, което ме беше накарало и мен да се включа във войната, и оттогава не ми дава мира. Дали не би могъл Витолд да ме научи нещо за собствените ми усилия да проумея живота?
Отлетях за Варшава през януари 2016 г. и започнах да търся отговорите на тези въпроси. Държах на първо време да се срещна с Витолдовия син Анджей. Преди срещата изпитвах силни притеснения. С какво право аз, непознатият, се навирам внезапно в бащиното му минало? Анджей е бил съвсем млад, почти дете, когато екзекутират Витолд. В продължение на петдесет години са му втълпявали, че баща му е бил враг на държавата, а той, Анджей, макар и да не е вярвал, открил цялата истина за мисията на баща му едва през 90-те години на XX в., след отварянето на комунистическите архиви. Притесненията ми, разбира се, са били съвсем напразни. Анджей се оказа изключително приятен и увлекателен събеседник, независимо че от самото начало ме предупреди:
– Не съм сигурен какво друго ще успеете да намерите или откъде да започнете своето издирване.
– От вас – отвърнах.
Когато за даден човек се знае толкова малко, всяка спомената от Анджей подробност е от значение. За мен мисленето на Витолд се заключаваше в онова, което е оставил в писмен вид, и само хора от рода на Анджей можеха да ми обяснят какво е имал предвид Витолд. Порази ме също така и големият брой на все още живи хора, които са познавали Витолд. Някои от тях до този момент не бяха споделяли спомените си – било то, понеже са се бояли да го сторят при комунистите, или защото никой не ги е питал. Освен да събера свидетелства от живите, исках и лично да пресъздам житейския път на Витолд. Въпреки огромните поражения от войната, отделни места все още съществуваха, а за мен най-важното от тях беше апартаментът, в който е бил задържан Витолд. Личните ми впечатления от различните места щяха да са ми особено ценни при описанията на конкретните събития. А още по-важни щяха да са възможностите да изслушам преживяното от свидетелите. Оказа се, че все още е живо някогашното тригодишно момченце Марек, обитавало навремето апартамента. Той и майка му – шуренайката на Витолд – оцелели от войната, но били изхвърлени от дома им от комунистите. Заедно с мен Марек направи първото си за изминалите седемдесет години посещение на някогашното им жилище. Посещението ни го подсети за случая с плюшеното меченце, а за мен това беше красноречив пример за способността на Витолд да гледа отвъд себе си дори в моменти на изключителен стрес.
Давах си, естествено, сметка, че за написването на книгата ще се нуждая от стотици – да не кажа хиляди – подобни детайли. А къде точно ще ги намеря, ми стана ясно при посещението ми в Държавния музей „Аушвиц-Биркенау“. Там се съхраняват над 3500 свидетелски показания на оцелели концлагеристи; стотици от тях хвърлят светлина върху дейността на Витолд или описват събития, на които и той е бил свидетел. До този момент повечето от тях не са били нито превеждани, нито публикувани. Точно от такъв материал се нуждаех, за да ми станат по-ясни Витолдовите реакции, а нали и това беше целта ми – да вникна в неговото мислене и да започна да намирам отговор на въпроса кое го е накарало да се съпротивлява.
Изследователите на Холокоста бързо стигат до извода, че става дума не само за избиването на милиони невинни европейци, но и за колективния отказ този ужас да бъде признат и да му се противодейства. Официални лица сред съюзниците са полагали усилия да отсеят истината, но изправили се веднъж очи в очи с действителността, не са посмявали да предприемат онзи морален скок, който е щял да ги подтикне към действия. Провалът обаче не е бил само политически. Дори самите затворници в „Аушвиц“ са се затруднявали да си представят мащаба на Холокоста, докато немците превръщат лагера от жесток затвор във фабрика на смъртта. И те се поддават на човешката склонност да се пренебрегват, оправдават или отричат масовите избивания като явление без връзка с водената от тях борба. Но не и Витолд. За разлика от тях, той рискува живота си, за да осветли ужасите в концлагера.
В хода на проучванията ми се стремях да разбера кои именно качества са отличавали Витолд от околните. Но в процеса на изнамиране на повече негови писания и в срещите ми с хора, които са го познавали, а в няколко отделни случая – и които са се борили редом с него – установих, че може би най-забележителното у Витолд Пилецки – фермер и приближаващ четиресетия си рожден ден баща на две деца без някакви особени успехи в службата и без изявена набожност – е колко малко се е различавал от вас и от мен в самото начало на войната. Тази констатация съответно постави на фокус нов въпрос: Кое е подтикнало този с нищо неоткрояващ се човек да разшири моралния си капацитет дотам, че да разкрие, посочи и се противопостави на най-големите нацистки престъпления, докато другите около него са извръщали глави?
Излагам тук неговия случай като провокираща нова глава в историята на „Аушвиц“ и опит да се осъзнае как така се е намерил човек, който е рискувал всичко, за да помогне на ближните си.
гр. Шарлот, 2020 г.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Мнения на читатели
Ф.С., аз прочетох книгата за няколко дни. Да, не е хубава. ВЕЛИКОЛЕПНА Е! Живее в съзнанието на читателя много дълго след последната страницата. Отделно корицата също е разкошна. :)

Оценка: -1

Това, че ви харесва корицата и сте поръчали книгата не е критерии за хубава книга!

Оценка: -2 +5

Приказна корица, комплименти! От много време не съм виждала толкова великолепна корица. Определено ме накара да си поръчам книгата и вече пътува към мен.

Оценка: -5

Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0773-3
Купи
Цена
17.50 лв.
(25.00 лв.)

* 30% онлайн отстъпка
Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 70 лв.
-30%
Отстъпка
Доставка
Електронно издание
Електронно издание
ISBN
978-619-02-0772-6
Купи
Цена
15.00 лв.
(25.00 лв.)

* 10 лв. отстъпка от печатното издание
Четете бързо, лесно, евтино и удобно
Виж указания за е-книги
-10лв.
Указания за е-книги
Купи за Kindle
Издателство "Колибри"
1990-2022 © Всички права запазени