Поезията на Франце Прешерн се превежда за първи път на български език.
Единствената му стихосбирка, издадена приживе, „Поезия“ (1847), е неговият най-добър автопортрет: в нея проличават ерудицията, широтата на мисленето, сложният светоглед и цялостният психопрофил на автора, у когото надделяват способността искрено да обича както жените-музи, така и малцината си приятели, меланхоличната превъзбуда от разминаването между високи цели, пориви, творчески намерения и действителност, а също откритото дистанциране спрямо глупостта, претенциите и ограничеността на школаря / учения и властимащия, както и деликатната му самоироничност.
Геният на Словения Францѐ Прешѐрн (1800–1849) е поет, превърнал се в неизменна част от националната идентичност на сънародниците си. Знаков представител на европейския романтизъм, той има важен принос за жанровото разнообразие на направлението: въвежда сонетния венец – негова „запазена марка“ в общославянския канон (доколкото такъв е възможен) и в славянската класика.
Прешерн първи в словенската литература споменава нашите земи и пренася читателя по местата, населени с българи: Тракия, Стара планина, Родопите. Въпреки че част от стиховете му са леки и забавни, с времето той категорично получава статус на „висок“ поет – в родината си и извън нея.
И колкото и парадоксално да е това, високото у него е тъкмо изборът му да пише на словенски език, все още нормативно и графично установяващ се, но внушаващ усещането за авторитетност и тържественост.
* Сайтът www.colibri.bg е оптимизиран за всякакви
утройства и предлага лесно и достъпно информация
на компютър, лaптоп, таблет или смартфон. 
