Успешно добавихте „...“ към вашата поръчка
Съвременна клайнианска психоанализа
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0750-4
Цена
22.00 лв.
Купи

Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 50 лв.
Поръчай по телефона
Поръчайте между 9:00 и 16:00 часа
в работни дни на телефон 0700 18028

Или оставете телефонен номер
и ние ще се свържем с вас за
приемане на поръчката.
Купи с 1 клик
Информация
Рейтинг (17)
Мнения (0)
Публикувай мнение
Печат
Меки корици
Размери
13/20
Тегло
259 гр.
Страници
272
Дата на издаване
22 януари 2021
Корица
Иво Рафаилов

Съвременна клайнианска психоанализа

Светлозар Василев - съставител

Сборникът е първото систематично представяне на клайнианската психоанализа пред българския читател. Съдържанието му ще представлява интерес за всички, които се интересуват от съвременните възгледи за несъзнаваното, вътрешните обекти, едиповия комплекс, проективната идентификация, преноса и контрапреноса. Авторите са разделени на две групи – първата включва световнопризнати британски експерти, а втората - аналитици от Европа, които интегрират клайнианските идеи в клиничната практика и културата на своите страни. В края на книгата ще откриете речник на термините.

Този ценен сборник отразява интензивното сътрудничество между клайниански и български аналитици, което се задълбочи изключително много през последните десетилетия. Статията на д-р Василев е илюстрация на конструктивния и творчески начин, по който българските аналитици интегрират клайнианските идеи в своето мислене и начин на работа.

Д-р Майкъл Фелдман, ръководител на „Мелани Клайн Тръст“, Лондон

Д-р Василев е събрал статии, първоначално изнесени като публични лекции в София, за да представи клайнианските и постклайнианските идеи пред по-широка аудитория. Особено важно е, че антологията включва статии на Патриша Даниъл, Бети Джоузеф и Едит Харгрейвс, тъй като те твърдо подкрепяха развитието на българските аналитици. Всички статии в сборника са пример за клиничното значение на клайнианската и постклайнианската психоанализа.

Айлийн Макгинли, обучаващ и супервизиращ аналитик към Британското психоаналитично общество

За автора

Д-р Светлозар Василев е психоаналитик и преподавател в Нов български университет. Първоначалното му образование е медицина, след което работи като психиатър към МУ-София и специализира психоанализа в Холандия и Великобритания. Докторската му дисертация изследва връзките между неблагополучията в детството и възникването на психични разстройства в зряла възраст. Автор е на монографията „Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване“, както и на публикации в областта на епидемиологията, общественото здраве, психоанализата и изкуството.

Д-р Василев е съосновател и настоящ председател на Българското психоаналитично общество, както и ръководител на Комитета за Нови Групи в Източна Европа към Международната психоаналитична асоциация.

Още заглавия от същия жанр
Откъс

д-р Светлозар Василев - „Съвременна клайнианска психоанализа“

Благодарности

Посвещавам този сборник на моите учители по психоанализа. Той е резултат от участието ми в два проекта към „Мелани Клайн Тръст“. Първият от тях бе замислен заедно с моята менторка Патриша Даниъл през 2005 г., а привеждането им в действие бе осъществено съответно три и шест години по-късно благодарение на Айлийн Макгинли. От тогава досега всеки три месеца група европейски аналитици, сред които и няколко българи, се събираме за един дълъг уикенд в Лондон, за да обсъждаме работата си с клайниански супервизори. Нека спомена имената им – д-р Айлийн Макгинли, Сирил Кув, Изабел Eрнандес-Холтън и д-р Матю Патрик от Лондон, Синове Валин от Швеция, Улрих Моц и Томас Ролваген от Германия, Лилиан Стокеланд от Норвегия, Мария Еугения Сид от Испания, Мартин Джил от Англия, д-р Тома Томов, д-р Майя Младенова и Весела Христова от България. Щастлив съм, че част от тях имат приноси в настоящото издание.
За написването на този сборник дължа благодарност и на моите пациенти – техните реакции са един от най-важните ориентири кога съм на прав или грешен път по време на своята работа. 
Много хора посветиха усилията си на каузата психоаналитичните идеи да достигнат до възможно най-широк кръг читатели в България. Така например авторите предоставиха безвъзмездно правата за издаването на своите текстове, а преводачите дариха своя труд. С малки изключения, отделните глави в сборника са преведени от психоаналитици. Две от главите са препечатани с разрешението на проф. Орлин Тодоров от неговия сборник „Съвременна психоанализа: срещи в България и отвъд“. Важно е да спомена и името на Георги Цонев от департамент „Нова българистика“ на НБУ, който се справи блестящо със стиловата редакция на книгата. Силвия Вагенщайн, Кремена Димитрова, Деница Колева и Здравка Букова от издателство „Колибри“ и художникът на корицата Иво Рафаилов бяха на ниво в хода на целия процес по подготовката на изданието.    
Накрая искам да изкажа благодарност на моето семейство, което подходи с търпение и разбиране към осъществяването на този проект.

ЗА АВТОРИТЕ

Хана Сигъл (1918–2011) e британска психоаналитичка от полски произход. Тя е анализирана от Дейвид Матюс, след което продължава анализата си с Мелани Клайн. Сигъл се квалифицира като аналитик на 27-годишна възраст и посвещава следващите 65 години от живота си на работа с пациенти, писане и супервизия. Яснотата и оригиналността на нейната мисъл я превръщат в световноизвестна и дълбоко уважавана фигура. Тя е почетен Фройдов професор към Юнивърсити Колидж, Лондон, служи два мандата като президент на Британското психоаналитично общество и два мандата като вицепрезидент на Международната психоаналитична асоциация. Публикациите и книгите ѝ са считани за съвременна класика и покриват широк набор от теми. Тя е автор и на най-доброто въведение в теорията на Мелани Клайн.

Патриша Даниъл е обучаващ психоаналитик към Британското психоаналитично общество. Тя започва кариерата си като Фулбрайтов стипендиант по социална работа в САЩ. Скоро след завръщането си във Великобритания е назначена за заместник-ръководител на социалната служба, обслужваща Централен Лондон, а няколко години по-късно за ръководител на социалния департамент към център „Тависток“. През 1982 г. заедно с Гордън Лорънс създава метода „Социално сънуване“ и го въвежда като регулярна дейност на център „Тависток“. До смъртта си през 2016 г. Патриша Даниъл бе почетен секретар на „Мелани Клайн Тръст“ и член на ръководството на Психоналитичния институт за Източна Европа. Тя бе високо ценена като супервизор и преподавател и допринесе за развитието на много психоаналитици от страните от Източна Европа, включително и от България.

Едит Харгрейвс е обучаващ аналитик към Британското психоаналитично общество с интерес към супервизията и преподаването. Заедно с Артуро Варчевкер е съставител и редактор на считаната за съвременна класика „В търсене на психичната промяна: уъркшопът на Бети Джоузеф“. През последното десетилетие Харгрейвс участва активно в обучения и супервизии в страни от Източна Европа, включително и в България.

Робърт Хиншълуд е обучаващ аналитик към Британското психоаналитично общество и професор по психоаналитични изследвания към Университета в Eсекс. Автор е на множество публикации и книги, основните измежду които са „Речник на клайнианската мисъл“,  „Клинична Клайн“ и „Контрапренос и живите моменти“. Създател е на списанията „Британски журнал по психотерапия“, „Психоанализа и история“ и дългогодишен член на редакторския съвет към издателство Free Associations Books.

Сирил Кув е обучаващ психоаналитик към Британското дружество. Паралелно на аналитичната си практика работи като консултант към клиника „Тависток“. Носител е на наградата за есе „Херберт Розенфелд“ и автор на публикации по разнообразни клинични теми. Статията му „Патологични организации“ е включена в престижния сборник „Нов речник на клайнианската мисъл“. През последните години води семинари и супервизии в различни страни в Европа, включително и в България.

Айлийн Макгинли е член на Кралския колеж по психиатрия, както и обучаващ аналитик към Британското психоаналитично дружество. Преди да премине изцяло към частна практика, работи като консултант в болница „Модсли“, Лондон. Автор е на множество публикации и редактор на три психоаналитични антологии, посветени на загубата, травмата и миграцията. Д-р Макгинли бе ръководител на двата проекта за супервизия към „Мелани Клайн Тръст“, благодарение на които тази книга стана възможна.

Антония Грималт-Естелрих е обучаващ психоаналитик към Испанското психоаналитично общество и работи с деца и възрастни. Тя е част от преподавателския екип на Психоаналитичния институт за Източна Европа, където е супервизирала и обучавала част от българските аналитици. Клиничните ѝ интереси и публикации са свързани с примитивните състояния на ума във функционирането на деца и възрастни, видени през призмата на Мелани Клайн, Уилфред Бион и пост клайнианците.  

Синове Валин и Илва Филгар са шведски психоаналитички, специализирали в клайнианската парадигма. Те имат десетгодишен опит от супервизия с Бети Джоу зеф, а след смъртта ѝ участват в гостуващия семинар на Майкъл Фелдман в Стокхолм. Интересите и публикациите им са в областта на клиничната психоанализа и супервизията.

Орлин Тодоров е психоаналитик и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи с деца и възрастни. Автор е на „Психоанализата: Фрагменти от едно въведение“, „Разбиране и интерпретация в психоанализата“ и съставител на сборниците „Любов, завист, благодарност. Избрани статии на Мелани Клайн“, „Съвременна психоанализа: срещи в България и отвъд“, „Психоанализата в България: тук и сега“.

Светлозар Василев е обучаващ и супервизиращ аналитик към Българското психоаналитично общество и преподавател в Нов български университет. Автор е на два международни проекта за супервизия към „Мелани Клайн Тръст“, в които участват български аналитици. Публикациите му са в областта на аналитичното обучение, клиничната и приложна психоанализа. Неговата книга „Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване“ е първата българска монография в областта на психоаналитичната филмова критика. Под негова редакция предстои издаването на събраните съчинения на Мелани Клайн. 

ПРЕДГОВОР

Целта на този сборник е да илюстрира някои от ключовите развития в теорията и техниката на Мелани Клайн. Мащабът на тази задача е скромен – първо, защото авторите на отделните глави са само от Европа и второ, защото съдържанието е ограничено до лекции, изнасяни в България. Поканите за тях са резултат от диалога между българската и британската психоанализа, датиращ от средата на 90-те години на ХХ век. Това сътрудничество и възникването на психоанализата като клинична практика в България не биха били възможни без наличието на няколко фактора. Падането на Желязната завеса премахна ограниченията и направи възможно провеждането на първите аналитични семинари и конференции с международно участие в България, както и обучение на български лекари и психолози в чужбина. Създаденият няколко години по-късно Психоаналитичен институт за Източна Европа изигра огромна роля за възникването на Българското психоаналитично общество (БПО) и установяването на международни стандарти по отношение на обучението и клиничната практика. Специализацията в областта на клайнианската традиция е само част от този процес. Отне четвърт век, за да може сътрудничеството в тази област да бъде канализирано в устойчиви практики, които да дадат плодове. Голяма част от главите в този сборник са изнасяни като лекции между  2002–2020 г. на конференции, организирани съвместно от Българското психоаналитично общество и Нов български университет (НБУ). Ролята на НБУ в този процес е ключова – той се превърна в академичен дом на психоанализата, в който има място както за вътрешните търсения на преподавателите и студентите, така и за потребностите на средата, в която живеем и работим.
Съдържанието на сборника не е представителна извадка на клайнианската традиция, развиваща се вече цяло столетие, но ще позволи на българския читател да се докосне до оригиналността и дълбочината на клайнианските идеи. В сърцевината на тази парадигма са Мелани Клайн и няколко поколения нейни последователи. Хана Сигъл, Херберт Розенфелд, Уилфред Бион и Бети Джоузеф без съмнение са сред най-изявените нейни ученици от първото поколение. Тяхното влияние е изиграло ключова роля за развитието на психоанализата не само във Великобритания, но и в света. В различни периоди от своята кариера те са супервизирани, а Хана Сигъл и Уилфред Бион са и анализирани от Клайн. За съжаление нито един от тях не е между живите, но представителите на първото поколение български аналитици имахме възможност да видим част от тях на живо, да слушаме техни лекции и да установим личен контакт. Въпреки напредналата си възраст второто поколение клайнианци, чиито най-изтъкнати представители са Майкъл Фелдман, Джон Стайнър и Роналд Бритън, все още работят с пациенти, преподават и супервизират. Тези седмина автори с пълно право са считани за едни от най-задълбочените клиницисти в света и вие често ще откривате имената им по страниците на тази книга. Идеите им, както и на мнозина други, ще бъдат коментирани и илюстрирани, а често пъти приложени по новаторски начин от авторите на отделните глави.
Концепциите на Мелани Клайн имат огромен ефект върху психоанализата в цял свят. Те са обект на сериозни дебати и критика както от страна на самите клайнианци, така и от автори извън клайнианската парадигма. Съдържанието на настоящия сборник засяга теоретични въпроси като ранното емоционално развитие, разликите между материалната и психичната реалност, формирането и употребата на символи и проективната идентификация, но и чисто технически области като интерпретацията, преноса, контрапреноса и работата с патологичните организации на личността. Трябва да подчертаем, че Клайн е изключително талантлив изследовател на ранните стадии на психичното развитие. За разлика от Фройд, нейните открития се основават на данни, натрупани чрез психоанализа на деца. Този факт оставя важен отпечатък както върху нейното, така и върху мисленето на последователите ѝ. Идеите ѝ за несъзнаваните фантазии, вътрешните обекти, параноидно-шизоидната и депресивната позиция преформулират теориите на Фройд за формирането на личността и представляват оригинален синтез между обектните отношения и класическата нагонна теория. Днес, сто години по-късно, някои от тези теории са претърпели незначителни промени и продължават да бъдат считани за валиден ориентир при интерпретацията на клиничните факти. Други области като проективната идентификация, контрапреноса и патологичните организации са обект на бурно развитие. Промените във възгледите са опосредствани от фактори във и извън клайнианската традиция, но смъртта на Клайн изиграва роля за появата на нови оригинални концепции. Възникването на тези идеи е налице още в началото на 60-те години на ХХ век, когато в публикациите на клайнианците се забелязва постепенна, но значима промяна. Съдържанието на сборника ще ви запознае с резултата от този процес, а именно как се осъществява преходът от интерпретиране на вътрешни обекти (като гърдата и пениса) към интерпретиране на техните функции, тоест капацитета на пациента да чувства, мисли, помни, поглъща или обратното – да повръща и изхвърля, тоест да евакуира своите преживявания. Друга важна промяна в техниката е формулираната от Уилфред Бион препоръка към аналитика да се фокусира върху непосредствената емоционална реалност на контакта с пациента. Бион счита, че временното потискане на нашите желания и спомени за работата ни с пациента позволява появата на нови идеи и задълбочено разбиране. Бети Джоузеф доразвива тези идеи през 70-те и 80-те години. Тя набляга върху това колко е важно аналитикът да е отворен за проекциите на пациента и да приеме нуждата му да контролира обектите си чрез проективна идентификация. Ще откриете примери за това в статиите за психичната реалност на Пади Даниъл, за символизацията на Едит Харгрейвс и Орлин Тодоров, за нарцисизма и патологичната организация на Сирил Кув, за клайнианската техника на Валин и Флигар, както и в главите върху преноса и контрапреноса на Робърт Хиншълуд, Айлийн Макгинли и Светлозар Василев. Внимателният читател ще забележи, че книгата илюстрира и други аспекти на клайнианската техника, например разглеждането на преноса като тотална ситуация и централен фокус на взаимодействието между аналитика и пациента и заместването на пасивната рецептивност и мълчание, характерни за класическата техника, с активен стил на интерпретиране от самото начало на анализата.

д-р Светлозар Василев - „Съвременна клайнианска психоанализа“

Благодарности

Посвещавам този сборник на моите учители по психоанализа. Той е резултат от участието ми в два проекта към „Мелани Клайн Тръст“. Първият от тях бе замислен заедно с моята менторка Патриша Даниъл през 2005 г., а привеждането им в действие бе осъществено съответно три и шест години по-късно благодарение на Айлийн Макгинли. От тогава досега всеки три месеца група европейски аналитици, сред които и няколко българи, се събираме за един дълъг уикенд в Лондон, за да обсъждаме работата си с клайниански супервизори. Нека спомена имената им – д-р Айлийн Макгинли, Сирил Кув, Изабел Eрнандес-Холтън и д-р Матю Патрик от Лондон, Синове Валин от Швеция, Улрих Моц и Томас Ролваген от Германия, Лилиан Стокеланд от Норвегия, Мария Еугения Сид от Испания, Мартин Джил от Англия, д-р Тома Томов, д-р Майя Младенова и Весела Христова от България. Щастлив съм, че част от тях имат приноси в настоящото издание.
За написването на този сборник дължа благодарност и на моите пациенти – техните реакции са един от най-важните ориентири кога съм на прав или грешен път по време на своята работа. 
Много хора посветиха усилията си на каузата психоаналитичните идеи да достигнат до възможно най-широк кръг читатели в България. Така например авторите предоставиха безвъзмездно правата за издаването на своите текстове, а преводачите дариха своя труд. С малки изключения, отделните глави в сборника са преведени от психоаналитици. Две от главите са препечатани с разрешението на проф. Орлин Тодоров от неговия сборник „Съвременна психоанализа: срещи в България и отвъд“. Важно е да спомена и името на Георги Цонев от департамент „Нова българистика“ на НБУ, който се справи блестящо със стиловата редакция на книгата. Силвия Вагенщайн, Кремена Димитрова, Деница Колева и Здравка Букова от издателство „Колибри“ и художникът на корицата Иво Рафаилов бяха на ниво в хода на целия процес по подготовката на изданието.    
Накрая искам да изкажа благодарност на моето семейство, което подходи с търпение и разбиране към осъществяването на този проект.

ЗА АВТОРИТЕ

Хана Сигъл (1918–2011) e британска психоаналитичка от полски произход. Тя е анализирана от Дейвид Матюс, след което продължава анализата си с Мелани Клайн. Сигъл се квалифицира като аналитик на 27-годишна възраст и посвещава следващите 65 години от живота си на работа с пациенти, писане и супервизия. Яснотата и оригиналността на нейната мисъл я превръщат в световноизвестна и дълбоко уважавана фигура. Тя е почетен Фройдов професор към Юнивърсити Колидж, Лондон, служи два мандата като президент на Британското психоаналитично общество и два мандата като вицепрезидент на Международната психоаналитична асоциация. Публикациите и книгите ѝ са считани за съвременна класика и покриват широк набор от теми. Тя е автор и на най-доброто въведение в теорията на Мелани Клайн.

Патриша Даниъл е обучаващ психоаналитик към Британското психоаналитично общество. Тя започва кариерата си като Фулбрайтов стипендиант по социална работа в САЩ. Скоро след завръщането си във Великобритания е назначена за заместник-ръководител на социалната служба, обслужваща Централен Лондон, а няколко години по-късно за ръководител на социалния департамент към център „Тависток“. През 1982 г. заедно с Гордън Лорънс създава метода „Социално сънуване“ и го въвежда като регулярна дейност на център „Тависток“. До смъртта си през 2016 г. Патриша Даниъл бе почетен секретар на „Мелани Клайн Тръст“ и член на ръководството на Психоналитичния институт за Източна Европа. Тя бе високо ценена като супервизор и преподавател и допринесе за развитието на много психоаналитици от страните от Източна Европа, включително и от България.

Едит Харгрейвс е обучаващ аналитик към Британското психоаналитично общество с интерес към супервизията и преподаването. Заедно с Артуро Варчевкер е съставител и редактор на считаната за съвременна класика „В търсене на психичната промяна: уъркшопът на Бети Джоузеф“. През последното десетилетие Харгрейвс участва активно в обучения и супервизии в страни от Източна Европа, включително и в България.

Робърт Хиншълуд е обучаващ аналитик към Британското психоаналитично общество и професор по психоаналитични изследвания към Университета в Eсекс. Автор е на множество публикации и книги, основните измежду които са „Речник на клайнианската мисъл“,  „Клинична Клайн“ и „Контрапренос и живите моменти“. Създател е на списанията „Британски журнал по психотерапия“, „Психоанализа и история“ и дългогодишен член на редакторския съвет към издателство Free Associations Books.

Сирил Кув е обучаващ психоаналитик към Британското дружество. Паралелно на аналитичната си практика работи като консултант към клиника „Тависток“. Носител е на наградата за есе „Херберт Розенфелд“ и автор на публикации по разнообразни клинични теми. Статията му „Патологични организации“ е включена в престижния сборник „Нов речник на клайнианската мисъл“. През последните години води семинари и супервизии в различни страни в Европа, включително и в България.

Айлийн Макгинли е член на Кралския колеж по психиатрия, както и обучаващ аналитик към Британското психоаналитично дружество. Преди да премине изцяло към частна практика, работи като консултант в болница „Модсли“, Лондон. Автор е на множество публикации и редактор на три психоаналитични антологии, посветени на загубата, травмата и миграцията. Д-р Макгинли бе ръководител на двата проекта за супервизия към „Мелани Клайн Тръст“, благодарение на които тази книга стана възможна.

Антония Грималт-Естелрих е обучаващ психоаналитик към Испанското психоаналитично общество и работи с деца и възрастни. Тя е част от преподавателския екип на Психоаналитичния институт за Източна Европа, където е супервизирала и обучавала част от българските аналитици. Клиничните ѝ интереси и публикации са свързани с примитивните състояния на ума във функционирането на деца и възрастни, видени през призмата на Мелани Клайн, Уилфред Бион и пост клайнианците.  

Синове Валин и Илва Филгар са шведски психоаналитички, специализирали в клайнианската парадигма. Те имат десетгодишен опит от супервизия с Бети Джоу зеф, а след смъртта ѝ участват в гостуващия семинар на Майкъл Фелдман в Стокхолм. Интересите и публикациите им са в областта на клиничната психоанализа и супервизията.

Орлин Тодоров е психоаналитик и професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи с деца и възрастни. Автор е на „Психоанализата: Фрагменти от едно въведение“, „Разбиране и интерпретация в психоанализата“ и съставител на сборниците „Любов, завист, благодарност. Избрани статии на Мелани Клайн“, „Съвременна психоанализа: срещи в България и отвъд“, „Психоанализата в България: тук и сега“.

Светлозар Василев е обучаващ и супервизиращ аналитик към Българското психоаналитично общество и преподавател в Нов български университет. Автор е на два международни проекта за супервизия към „Мелани Клайн Тръст“, в които участват български аналитици. Публикациите му са в областта на аналитичното обучение, клиничната и приложна психоанализа. Неговата книга „Огледало на въображението. Психоанализа на филмовото преживяване“ е първата българска монография в областта на психоаналитичната филмова критика. Под негова редакция предстои издаването на събраните съчинения на Мелани Клайн. 

ПРЕДГОВОР

Целта на този сборник е да илюстрира някои от ключовите развития в теорията и техниката на Мелани Клайн. Мащабът на тази задача е скромен – първо, защото авторите на отделните глави са само от Европа и второ, защото съдържанието е ограничено до лекции, изнасяни в България. Поканите за тях са резултат от диалога между българската и британската психоанализа, датиращ от средата на 90-те години на ХХ век. Това сътрудничество и възникването на психоанализата като клинична практика в България не биха били възможни без наличието на няколко фактора. Падането на Желязната завеса премахна ограниченията и направи възможно провеждането на първите аналитични семинари и конференции с международно участие в България, както и обучение на български лекари и психолози в чужбина. Създаденият няколко години по-късно Психоаналитичен институт за Източна Европа изигра огромна роля за възникването на Българското психоаналитично общество (БПО) и установяването на международни стандарти по отношение на обучението и клиничната практика. Специализацията в областта на клайнианската традиция е само част от този процес. Отне четвърт век, за да може сътрудничеството в тази област да бъде канализирано в устойчиви практики, които да дадат плодове. Голяма част от главите в този сборник са изнасяни като лекции между  2002–2020 г. на конференции, организирани съвместно от Българското психоаналитично общество и Нов български университет (НБУ). Ролята на НБУ в този процес е ключова – той се превърна в академичен дом на психоанализата, в който има място както за вътрешните търсения на преподавателите и студентите, така и за потребностите на средата, в която живеем и работим.
Съдържанието на сборника не е представителна извадка на клайнианската традиция, развиваща се вече цяло столетие, но ще позволи на българския читател да се докосне до оригиналността и дълбочината на клайнианските идеи. В сърцевината на тази парадигма са Мелани Клайн и няколко поколения нейни последователи. Хана Сигъл, Херберт Розенфелд, Уилфред Бион и Бети Джоузеф без съмнение са сред най-изявените нейни ученици от първото поколение. Тяхното влияние е изиграло ключова роля за развитието на психоанализата не само във Великобритания, но и в света. В различни периоди от своята кариера те са супервизирани, а Хана Сигъл и Уилфред Бион са и анализирани от Клайн. За съжаление нито един от тях не е между живите, но представителите на първото поколение български аналитици имахме възможност да видим част от тях на живо, да слушаме техни лекции и да установим личен контакт. Въпреки напредналата си възраст второто поколение клайнианци, чиито най-изтъкнати представители са Майкъл Фелдман, Джон Стайнър и Роналд Бритън, все още работят с пациенти, преподават и супервизират. Тези седмина автори с пълно право са считани за едни от най-задълбочените клиницисти в света и вие често ще откривате имената им по страниците на тази книга. Идеите им, както и на мнозина други, ще бъдат коментирани и илюстрирани, а често пъти приложени по новаторски начин от авторите на отделните глави.
Концепциите на Мелани Клайн имат огромен ефект върху психоанализата в цял свят. Те са обект на сериозни дебати и критика както от страна на самите клайнианци, така и от автори извън клайнианската парадигма. Съдържанието на настоящия сборник засяга теоретични въпроси като ранното емоционално развитие, разликите между материалната и психичната реалност, формирането и употребата на символи и проективната идентификация, но и чисто технически области като интерпретацията, преноса, контрапреноса и работата с патологичните организации на личността. Трябва да подчертаем, че Клайн е изключително талантлив изследовател на ранните стадии на психичното развитие. За разлика от Фройд, нейните открития се основават на данни, натрупани чрез психоанализа на деца. Този факт оставя важен отпечатък както върху нейното, така и върху мисленето на последователите ѝ. Идеите ѝ за несъзнаваните фантазии, вътрешните обекти, параноидно-шизоидната и депресивната позиция преформулират теориите на Фройд за формирането на личността и представляват оригинален синтез между обектните отношения и класическата нагонна теория. Днес, сто години по-късно, някои от тези теории са претърпели незначителни промени и продължават да бъдат считани за валиден ориентир при интерпретацията на клиничните факти. Други области като проективната идентификация, контрапреноса и патологичните организации са обект на бурно развитие. Промените във възгледите са опосредствани от фактори във и извън клайнианската традиция, но смъртта на Клайн изиграва роля за появата на нови оригинални концепции. Възникването на тези идеи е налице още в началото на 60-те години на ХХ век, когато в публикациите на клайнианците се забелязва постепенна, но значима промяна. Съдържанието на сборника ще ви запознае с резултата от този процес, а именно как се осъществява преходът от интерпретиране на вътрешни обекти (като гърдата и пениса) към интерпретиране на техните функции, тоест капацитета на пациента да чувства, мисли, помни, поглъща или обратното – да повръща и изхвърля, тоест да евакуира своите преживявания. Друга важна промяна в техниката е формулираната от Уилфред Бион препоръка към аналитика да се фокусира върху непосредствената емоционална реалност на контакта с пациента. Бион счита, че временното потискане на нашите желания и спомени за работата ни с пациента позволява появата на нови идеи и задълбочено разбиране. Бети Джоузеф доразвива тези идеи през 70-те и 80-те години. Тя набляга върху това колко е важно аналитикът да е отворен за проекциите на пациента и да приеме нуждата му да контролира обектите си чрез проективна идентификация. Ще откриете примери за това в статиите за психичната реалност на Пади Даниъл, за символизацията на Едит Харгрейвс и Орлин Тодоров, за нарцисизма и патологичната организация на Сирил Кув, за клайнианската техника на Валин и Флигар, както и в главите върху преноса и контрапреноса на Робърт Хиншълуд, Айлийн Макгинли и Светлозар Василев. Внимателният читател ще забележи, че книгата илюстрира и други аспекти на клайнианската техника, например разглеждането на преноса като тотална ситуация и централен фокус на взаимодействието между аналитика и пациента и заместването на пасивната рецептивност и мълчание, характерни за класическата техника, с активен стил на интерпретиране от самото начало на анализата.

Сподели в:
Публикувай мнение за книгата
Печатно издание
Печатно издание
ISBN
978-619-02-0750-4
Купи
Цена
22.00 лв.

Доставка - куриери "Спиди"
Безплатна за поръчки над 50 лв.
Отстъпка
Доставка
Издателство "Колибри"
1990-2021 © Всички права запазени