България за напреднали

Светлозар Желев - „България за напреднали“

ПРОГЛАС НАМЕСТО ВЪВЕДЕНИЕ

Обичам всяко ново начало – първите стъпки, мисли, думи, дори още преди това – емоциите, когато се появява идеята. Тръгването на път, да направиш нещо, да създадеш, да сътвориш, да преследваш ново предизвикателство, да последваш идеите си, мислите си, да харесаш нещо, да видиш, да чуеш, да го развиеш в мисълта си и да можеш да стъпиш на този път, да започнеш едно ново пътешествие, едно ново приключение. Понякога то може да бъде тънко като въже над пропаст, понякога може да бъде магистрала, понякога може да бъде римски път, положен преди хилядолетия. Но всъщност винаги първата крачка е най-трудна. Първата крачка е нещото, от което имаме най-най-голяма нужда и естествено, е най-трудно да преодолеем, да я направим. Защото веднъж тръгнали по пътя, поставяйки крака си върху него, натам е много по-лесно, имаме нужда само да поставяме крак след крак и да вървим напред, пък където стигнем. Защото дестинацията не е най-важното нещо. Тя е мястото, където отиваме, тя е фарът, който следваме, тя е точката, до която трябва в мислите си да достигнем. Дали ще успеем, това зависи от пътя и от нас. Но самото преживяване на целия път е по-важното нещо. За мен дестинацията по някакъв начин е като смъртта – трябва да стигнем до нея, и ще стигнем всички до там, но всичко зависи от начина, по който ще изминем пътя или ще изживеем живота си.
Когато се породи идеята за този нов проект, защото това не е просто една книга, а проект, поредица от книги, които са обединени под едно общо наименование „Литературен гид за напреднали“. Всяка от темите ще бъде „за напреднали“. В случая с тази книга – „България за напреднали“, и в случая със следващата, която обмислям – „Гурме за напреднали“. В един момент, когато бях стъпил вече на пътя и нещата започнаха да се случват, когато разговарях с хората, когато поканих приятели да се включат в тази книга със своите текстове, разбрах, че всъщност може би темата и смисълът на това, което искам да направя, е в това да кажем, че всяка различна тема е за напреднали. Че просто всяка една от тези книги е противовес на поредицата „For Dummies“, която ми послужи като препратка какво не искам да бъдат читателите на тези книги – а именно хора, на които им 8 БЪЛГАРИЯ ЗА НАПРЕДНАЛИ предоставят сдъвкани и смлени, събрани и организирани познати и добре разработени упътвания за различни сфери на живота и дейността ни. Бих искал читателите на тези книги да получават теми за размисъл, въпроси, на които да търсят отговори, възможни перспективи и лични гледни точки, върху различни, уж добре познати и обговорени теми, но всъщност обвити в мъглата на ежедневно говорене и захаросани, използвани често с користни цели от хора – дали за собствено забогатяване, или от властови амбиции за контрол и управление на умовете на другите. Всъщност всичко това, което е характерно за добрата книга. Затова сметнах, че дори само заради литературата, заради различните видове литература, през която бих искал да пречупим всяка една от различните теми, за които говорим, това е и литературен гид. В крайна сметка заедно с издателите ми решихме, че по-добрият вариант е наименованието на цялата поредица да бъде общо и то да бъде „Литературен гид“. Изписано е на корицата, до логото на „Колибри“, и е дело на художника дизайнер Дамян Дамянов. След това, което аз вече толкова много години правя, след Радио „Бинар“, където се появи първата рубрика „Литературен гид“, после с книжния ми блог „Литературен гид“ и страницата му във фейсбук, продължили с рубриката „Литературен гид“ в предаването „Библиотеката“ по БНТ за важните книги в живота ни, на които често не обръщаме внимание, и вече и с подкаста „Литературен гид“, мисля, че това е най-естественото заглавие. Всъщност тази поредица ще бъде под знаменателя на словото. Това ще бъде моето пътуване, на което искам да заведа и вас. Това ще бъдат хората, с които искам да ви срещна, това ще бъдат текстовете, с които искам да ви запозная, идеите, концепциите, вижданията, историята, миналото, настоящето, бъдещето… Искам да ви покажа каква всъщност е моята мечта, как аз виждам света, как го виждам през очите на моите приятели, как го виждам през очите на писателите, поетите, на хората на литературата. Как виждат света много хора, които не са свързани професионално с книгите, но литературата, талантът, разказвачеството са всъщност част от тях. Искам да ви заведа на това пътешествие, защото го смятам за най-важното нещо в моя живот. Пътешествието, което започнах преди повече от четиресет години, когато се научих да чета, когато седях покрай масата с приятелите на родителите ми и слушах техните истории или с приятелите на по-големия ми брат и слушах техните разговори, научавах как те гледат на живота, кои за тях са важните неща, какво ги вълнува, как се забавляват, кое обичат, кое не обичат, кое харесват, кое не харесват. После то продължи с учителите и приятелите ми, с хората, които срещнах, с болките и разделите, с предателствата и благородството, с мъдростта и лицемерието, с емпатията и користта, с откритията и забравата. Всичко това в крайна сметка е най-голямото пътуване в живота.
За мен поредицата „За напреднали“ ще бъде също лично пътуване и по някакъв начин моят отпечатък в живота, моят отпечатък, надявам се, в умовете ви и моят принос в това, което, иска ми се да вярвам, ще оцените като възможност да се запознаете с много различни хора, с много различни истории, с много различни теми, които са важни и интересни. Надявам се тази поредица да ви дава един друг поглед, тя да бъде онова, което да ви вдъхнови, което да ви накара да погледнете на нещата от необичаен ъгъл, да ви подтикне да се опитате да влезете още по-дълбоко в това, което правите, в това, което харесвате, или в това, което не харесвате. Защото в крайна сметка животът невинаги е с положителен знак. Животът е всичко, което обичаме, той е любовта, той е красотата, той е майчината обич, родителската грижа. Той е всеки изгрев и залез, всяко слънце и луна, които сме видели през живота си, облаците, синевата, морето, вълните, островите, гората, ручеите, реките, но и болката, мъката, загубата, липсата, тъгата, унищожението, злобата, агресията, фанатизмът – толкова много неща, които всъщност са черното в бялото и бялото в черното. Те са дуализмът на нашата природа. Надявам се, че във всяка книга от този проект, във всеки един „Гид“ вие ще можете да намирате отпечатъците на всичко това. Със сигурност обаче нещата, на които държа изключително много, са смехът, иронията, самоиронията, тези толкова специфични и трудно постижими начини, по които да гледаме на доброто и злото, начини, по които приемаме щастието и болката, начини, по които се отнасяме към тъгата, липсата и радостта да видим любим и близък човек, да го прегърнем и всичко останало. В крайна сметка как ние подхождаме към всяка една ситуация е важното нещо. Животоспасяващо е да гледаме на света иронично и още по-важно е да гледаме на себе си самоиронично. Тази самоирония, която е според мен хоросанът на това, което ни прави добри хора. Защото, ако не можем да се самоиронизираме, ако не гледаме на себе си с нужната доза несериозност, всъщност няма да можем да гледаме и на света така, няма да можем да живеем с него, няма да можем да го преживеем. За нас той ще бъде или убийство за себе си, за душата ни, за самите нас, или пък ще бъде място, където да упражняваме властта си, където да властваме над другите, където да мачкаме, да бъде нашата шахматна дъска срещу всички други пешки, които смятаме, че са ни подчинени. Животът е особено нещо. Без тази доза смях, без тази доза самоирония е не просто тъжно, то е невъзможно за оцеляване. Защото, както твърди една мисъл, написана и разгледана в толкова много литературни произведения, не всички, които са живи, живеят. Може да живееш истински само ако си постигнал хармония и спокойствие, нещо, за което говорихме в книгата „За бавното живеене и насладата от живота“. Можеш да се наслаждаваш на миговете красота и да преживееш миговете нещастие само ако си се смирил, ако си постигнал онзи баланс, онова разбиране, че всичко се случва и че зависи от нас как ще минем през него и дали ще успеем да минем през него. Дали ще се страхуваме, дали целият ни живот ще мине в страх от едно, от друго, или просто ще си кажем, че трябва да продължим, защото страхът не носи нищо. Опитът е този, който носи нещо, не страхът от това, което ни се е случило и би могло да ни се случи. Така че трябва да се усмихнем. Надявам се, че всяка от тези книги ще ви донесе и тази лека усмивка.
Опитал съм се в тази книга – „България за напреднали“, първата от поредицата, да внеса покрай сериозното силни, стабилни дози ирония и самоирония, смях, хумор, за да можем да преглътнем по-лесно нещата от живота ни. Обещавам, че и в следващите книги ще продължавам да правя това. И така, нека да стъпим на пътя, нека да започнем това пътешествие с нашата първа книга – за България.
Защо тя е първа? Като я прочетете, ще разберете.

Приятно четене!